Р Е Ш Е Н И Е

№ 59 / 20 Февруари 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми февруари 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 948/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Р.А.И. *** срещу Решение № 2153-14-106/17.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2115-14-47#29/26.08.2016г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл.68 ал.1,ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 6 и чл. 50 на Регламент /ЕО/ 883/2004г. и чл. 40 от Регламент /ЕО/987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета /ЕИО/ и чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради това че към датата на подаване на заявлението има навършена възраст 63г. 01м. 05 дни и общ осигурителен стаж от 25г.02м.10 д., придобит в България и Испания и превърнат към трета категория труд и не отговаря на условието за навършена възраст – 63г. и 10 м. и осигурителен стаж от 38г. и 02м. за мъжете за 2016г.

Жалбоподателят, чрез адв. Х. *** оспорва решението и потвърденото с него разпореждане и иска отмяната му като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно е изчислен и не е зачетен трудовият му и осигурителен стаж: 1) в ТКЗС – с. Одърне за периода от 07.10.1970г. до 10.10.1972г. в размер на 2г., 5 дни и 2) в „Автостопанство -9” – Пордим за периода от 03.03.1980г. до 31.10.1984г. в размер на 4г., 8м. и 28 д., поради нередовности във вписванията в трудовата книжка. В жалбата сочи, че поради смяна на името по време на възродителния процес са били издадени нови документи, включително и трудова книжка. Преписа на трудовата му книжка е направен от представител на работодателя, при който е работил в този момент – “Автостопанство -9” – Пордим и данните са нанесени от Е. Ю. Д. – на длъжност „личен състав”. Документацията от архива на ТКЗС – с. Одърне не е надлежно пазена, голяма част от документите липсва, а документацията на архива на „Автостопанството” и по-точно ведомостите за заплати е била унищожена при пожар. Посочва, че трудът е действително положен, което се подкрепя от свидетелските показания и вписванията в трудовата книжка, според които става ясно, че предприятието се е преименувало в Автостопанство – 9 – гр. Пордим, но не е сменяло своята дейност. Жалбоподателят е работил като монтьор през първия отразен период и впоследствие като шофьор за втория период. Поради възникналия през 90-те години в автостопанството пожар се наложило да бъде съставен препис на трудовата книжка, извършен от свидетелката Д., изпълняваща длъжността личен състав. При тези обстоятелства счита, че не носи вина за нередовности във вписванията на преписа от трудовата книжка и моли въпреки това да се вземе предвид и зачете за пенсия отразения в трудовата му книжка трудов стаж.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрк. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Зачетеният стаж на жалбоподателя в България и Испания е много по-малко от нужното за отпускане на пенсията – 38г. 2 м. за 2016г. Спорен е стажа за периода 07.10.1970г. – 10.10.1972г. към ТКЗС – с. Одърне като монтьор и този от 03.03.1980г.-31.10.1984г. като шофьор в Автостопанство № 9 – Пордим, САТТ ЕООД – Пордим, САТТ АД – Пордим. Дейността на предприятията е прекратена и документацията се намира в Архива на НОИ – гр. Тетевен, откъдето са изискани удостоверения за спорните периоди, които са налични по преписката. За първия период е зачетен 1 месец трудов стаж, за втория период няма зачетен трудов стаж. Пожарът в Автостопанство № 9 – Пордим е възникнал на 02.01.1993г. и са изгорели ведомостите за заплати. Наличните ведомости са от м. декември 1992 г., за спорните периоди документи няма. Счита, че направеният препис от обгорялата трудова книжка на жалбоподателя, изготвен от свидетелката Д. може да послужи само като начало на писмено доказателство. Така го е приел административният орган, който се е опитал да изясни стажа на жалбоподателя с официални документи. Моли да се потвърди разпореждането.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма данни за датата на съобщаване на решението. Решението е издадено на 17.11.2016г. Жалбата е подадена на 23.11.2016г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заявление от 06.04.2016г., подадено чрез Испанския осигурителен институт, регистрирано в ТП на НОИ – Плевен с № /2215-14-47/10.06.2016г. Р.А.И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Заявителят е роден на ***г. и към датата на подаване на заявлението в Испанския осигурителен институт – 06.04.2016г. има навършена възраст 63г. 01 м. 05 дни.

Пред пенсионния орган И. е представил трудова книжка № 69/29.03.1972г. – препис, осигурителна книжка и удостоверения за осигурителен стаж и доход. Представил е и удостоверение за идентичност на имената, от което е видно че имената Р.А.И. и Р. А. И. са на едно и също лице.

В хода на проверката по пенсионната преписка пенсионният орган е изискал издаване на удостоверение УП 13 от Обединен осигурителен архив – гр. Ловеч за трудовия стаж на заявителя за периода 07.10.1970-10.10.1972г. като е отбелязано, че стажът според трудовата книжка е положен на длъжността „монтьор” към ТКЗС – с. Одърне, посочени са и предишните имена на заявителя. Според издаденото Удостоверение УП 13 Изх. № 5508-10.25/18.07.2016г. на ООА при ТП на НОИ - Ловеч заявителят има изработени 26 дни за 1970г., за които е внесена лична осигурителна вноска. Удостоверението е издадено въз основа на документите на ТКЗС – Одърне, намиращи се в осигурителния архив, където лицето фигурира под името Р. А. И., но за периода 1971-1972г. няма данни за лицето по посочените имена, както и няма данни предадени ли са всички разплащателни документи. Т.е. няма запазени архивни документи на прекратения осигурител – разплащателни ведомости и документи за този период – 1971г.-1972г. за лицето, защото архивата е непълна.

Изискано е и удостоверение УП 13 за периода 03.03.1980-31.10.1984г. за положения трудов стаж на длъжността „шофьор” към ДАП „Автостопанство” № 9 – гр. Пордим, вписан в преписа на трудова книжка № 69/29.03.1972г. Видно от Уведомително писмо Изх. № 5512-10-786/06.07.2016г. на ООА при ТП на НОИ – Ловеч разплащателните документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на САТТ ЕООД – гр. Пордим, приети в ТП на НОИ – Ловеч („Архивен център” – Тетевен) са от м. 04.1987г. Следователно няма запазени архивни документи за прекратения осигурител за периода 03.03.1980г. – 31.10.1984г.

Според справка Изх. № 5509-10-315/29.01.2016г. от ООА към ТП на НОИ – Ловеч за периода 1991г. – 1994г. отразения трудов стаж на Р.И. по трудова книжка – препис за отработеното време в ТКЗС – с. Одърне съвпада с данните от съхраняваните архивни документи.

Изискано е издаване на УП 13 за периода 03.02.1975г. – 12.02.1977г. за положения стаж на длъжността „шофьор” към прекратения осигурител -„Хлебна промишленост” – Плевен, също вписан в преписа на трудовата книжка. Според издаденото удостоверение УП13 от ООА при ТП на НОИ – Ловеч се потвърждават вписаните периоди според трудовата книжка – препис, които са признати за трудов стаж, с изключение на м. юли 1976г., за който месец липсва разплащателна ведомост. За периода 08.06.1977-17.11.1979г. – незаверен в трудовата книжка – препис е изискано и представено Удостоверение УП3 от осигурителя „БДЖ – ТП” ЕООД – ПТП и периодът от 08.06.1977г. – 17.11.1979г. от 2г. 5 м. и 8 дни, вписан в трудовата книжка е потвърден като втора категория труд на длъжността „шофьор на трактор”. Този стаж също е зачетен. Поради несъответствия във вписванията в трудовата книжка и регистъра на осигурените лица е изискано издаване на удостоверение УП2 от ЗКПУ „Обединение” – с. Одърне за периода от 29.06.1998г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 27.01.2000г. Издадени са удостоверения УП2 и УП3, от които е видно, че за периода 29.06.1998г. -26.01.2000г. лицето е работило на длъжност тракторист или общо 1г. 6м. 3 дни и стажът е от втора категория труд. Този стаж също е бил зачетен от пенсионния орган. Изискано е и представено удостоверение за осигурителния стаж на лицето и за периода 08.02.2000г. – 03.03.2000г. – общо 25 дни, когато лицето е било регистрирано като безработно в Бюро по труда – Левски. С това е потвърдено вписването в трудовата книжка и периодът е зачетен за стаж при пенсиониране.

Издадено е Удостоверение изх. № 1096/09.02.2015г. от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – В. Търново за периода на наборна военна служба от 10.10.1972г. – 02.12.1974г., който също е признат за трудов стаж.

След извършена справка с Констативен протокол № КВ-5-14-00170126/24.08.2016г. на ТП на НОИ – Плевен е установено, че И. не е извършвал дейност като земеделски производител – самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2010г. – 06.04.1016г. и не дължи осигурителни вноски. За периода 01.03.2007г. – 31.12.2009г. И. е извършвал дейност като земеделски производител и се е осигурявал, видно от заверена за периода осигурителна книжка и периодът също е зачетен. Според изготвената към пенсионната преписка справка – на И. е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд – 05г. 09м. 25д. и от първа категория труд – 12г. 11м. 00д. Или след превръщане съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд е изчислен на 20г. 02м. 09д. Зачетен е и удостоверения от Испанския осигурителен институт стаж в Испания от 05г. 00м. 01д. за периода 01.07.2002г.-25.11.2006г. и за периода 20.01.2010г. – 07.09.2011г., за които периоди не се е осигурявал в България. Или общо е зачетен осигурителен стаж на лицето в България и Испания в размер на 25г. 02м. 10 д.

Не е зачетен за осигурителен стаж периода 07.10.1970г. – 10.10.1972г. на длъжност „монтьор” в ТКЗС – с. Одърне, зачетен е само 1 м. при втора категория труд за 1970г. Не е зачетен и периода от 03.03.1980г. – 31.10.1984г. на длъжност „ шофьор” в „Автостопанство № 9” – Пордим. Като причина за непризнаването на трудов стаж за тези периоди в справката е посочено - незаверена трудова книжка.

С Разпореждане № 2215-14-47#29/26.08.2016г. Ръководител „Пенсионно осигуряване” отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.А.И., тъй като не отговаря на условията по чл. 68 ал.1-2 от КСО за мъжете за 2016г. – навършена възраст 63г. 10м. и осигурителен стаж 38г. и 2 месеца. Към датата на подаване на заявлението има навършена възраст 63г. 01м. 05 д. и придобит осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в България и Испания общо 25г. 02м. 10 д. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 15.09.2016г. На 19.10.2016г. – в законния двумесечен срок, той подал жалба срещу разпореждането до Директора на ТП на НОИ – Плевен. В жалбата посочил, че за непризнатия поради нередовни документи стаж ще заведе съдебно дело в Плевенски окръжен съд.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-106/17.11.2016г., с което отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. В решението е пояснено, че за периода 07.10.1970г. – 10.10.1972г. е зачетен осигурителен стаж от 1 мес. Остатъкът от периода по трудовата книжка не е зачетен, защото заверката на продължителността на трудовия стаж не е извършена от работодателя ТКЗС – с. Одърне, а с щемпел и печат на ДАП „Автостопанство” № 9 гр. Пордим. Поради тези съображения е счетено, че заверката не е коректна и надлежна. При служебната проверка на ведомостите на прекратения осигурител – ТКЗС – с. Одърне видно от издаденото удостоверение за 1970г. има отработени 26 дни (при план минимум 180 дни), без посочване на длъжност, което е 1 мес. осигурителен стаж, а за 1971 -1972г. е отразено, че лицето не фигурира във ведомостите. По същия начин за периода от 03.03.1980г. – 31.10.1984г. е посочено, че в трудовата книжка е отразено, че е работил като „шофьор” в АС – 9 Пордим (Автостопанство № 9 – Пордим, САТТ ЕООД – Пордим, САТТ АД – Пордим), но заверката на стажа не е надлежна. Затова служебно е изискано издаване на удостоверение за трудовия стаж, но според отговора в осигурителния архив за прекратения осигурител САТТ ЕООД – Пордим се съхраняват разплащателни ведомости от м. 04.1987г. Счетено е, че правилно не са зачетени периодите, защото вписването в трудовата книжка не е извършено по надлежния ред, а при допълнителната проверка на официалната документация на прекратените осигурители периодите не се потвърждават. Посочено е още, че тъй като осигурителният стаж на жалбоподателя в България е недостатъчен за придобиване право на пенсия е приложена и разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност и придобитият от И. осигурителен стаж в Испания – държава-членка на ЕС е зачетен като осигурителен стаж по българското законодателство при определяне правото на пенсия. Според приложения образец-формуляр на Испанския осигурителен институт по приложението на регламента са отразени осигурителни периоди в Испания за периода от 01.07.2002г. до 27.02.2013г. като за правото на пенсия следва да се зачитат 1821 дни, които се равняват на 5г., 0м., 1 д. В заключение е посочено, че при сумиране на осигурителните периоди от България и Испания общият осигурителен стаж на И. е 25г.02м. 10д., което е по-малко от изискуемия осигурителен стаж по чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО – 38г. 02м. Освен това е изтъкнато и че при подаване на заявлението за отпускане на пенсията – 06.04.2016г. е навършил възраст 63г. 01м. 05 д., което е по-малко от изискуемата възраст за мъжете през 2016г. – 63г. 10м. и следователно не отговаря на условията за навършена възраст и придобит осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО.

Решението и потвърденото с него разпореждане е правилно.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68 ал.1 от КСО се придобива при навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете за 2016г.

Правото на пенсия се преценява към датата на подаване на заявлението – 06.04.2016г. Към този момент жалбоподателят е навършил 63г. 01м. 05д. и не отговаря на изискването на чл. 68 ал.1 от КСО за навършена възраст – 63г. 10 м. за мъжете за 2016г.

Не отговаря и на второто кумулативно условие за осигурителен стаж от 38 години и 2 месеца.

Правилно пенсионният орган е зачел за действителен осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО осигурителния стаж в България – 20г. 02м. 09д. Към него за периодите, неосигурени по българското законодателство е прибавил официално удостоверения осигурителен стаж в Испания по силата на европейски регламент в областта на социалното осигуряване, който е в размер на 5г. 00м 01 д. Или общо осигурителния стаж на жалбоподателя за определяне правото му на пенсия е в размер на 25г. 02м. 10д. и при изискуем стаж от 38г. и 2 м. за мъжете за 2016г. е недостатъчен за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правилно пенсионният орган не е зачел спорните периоди за трудов стаж само въз основа на вписванията в трудовата книжка. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В чл. 349 ал.1 от КТ са изброени данните за работника/служителя, които подлежат на вписване в трудовата книжка, между които и следните: т.5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); т.6. уговореното трудово възнаграждение; т. 7. дата на постъпване на работа; т. 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); т.9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж.

В приложеното по делото копие на трудова книжка № 69/29.03.1972г. на стр. 10 – 11 за периода 07.10.1970г. – 10.10.1972г. са нанесени всички тези данни, като е отбелязано, че И. е работил на длъжност монтьор V-ти разряд в ТКЗС - с. Одърне, вид дейност – селско стопанство и трудовия договор е прекратен на 10.10.1972г. Но периодът е приключен с печат на ДАП „Автостопанство” № 9 с. Пордим и с отбелязване всичко прослужено време 2 г.,0м. 5 дни. Поставен е печат, че данните отговарят на тези във ведомостите за заплати, но това не е удостоверено с подпис на счетоводител и директор на предприятието. В графите е поставен печат на Фирма „САТТ” – гр. Пордим и положен подпис за ръководител на предприятието.

На стр. 12-13 от същата трудова книжка за периода 03.03.1980г. – 31.10.1984г. също са нанесени изискуемите данни, като е отбелязано, че И. ***, вид дейност – автотранспорт, на длъжност шофьор, със заплата 130 лв., периода е приключен с печат на ДАП Автостопанство № 9 – Пордим – всичко прослужено време – 4 г. 7 м. 28д., поставен е печат, че данните отговарят на тези във ведомостите на заплати, но липсва подпис на счетоводител и директор, поставен е печат на Фирма САТТ – Пордим и подпис за ръководител на предприятието.

И за двата периода, видно от издадените удостоверения на ТП на НОИ – Ловеч, не са запазени архивни документи за прекратените осигурители – ТКЗС – с. Одърне и САТТ ЕООД – гр. Пордим, като платежни ведомости и други, които да удостоверяват трудовия стаж, заеманата длъжност и категорията труд на жалбоподателя. Тези факти и обстоятелства в хода на пенсионното производство не са били потвърдени с надлежни официални документи.

От показанията на разпитаната в хода на съдебното производство св. Е. Д. се установи, че тя е заемала длъжността „личен състав” в ДАП „Автостопанство” № 9 – гр. Пордим от 1978г., откогато познава жалбоподателя. Фактически управлението на предприятието е било в гр. Пордим, с местостоянка с. Одърне. След 90-та година в предприятието е възникнал пожар и унищожил част от документите. Св. Д. е изготвила преписа на трудовата книжка, като пренесла вписванията от обгорялата трудова книжка и въз основа на молба-декларация на жалбоподателя, утвърдена от ръководството на предприятието. Вписванията удостоверила с подписа си като длъжностно лице за работодателя и поставила печат на ДАП „ Автостопанство” № 9 и САТТ – Пордим, които са едно и също предприятие. Вписванията на заглавната страница, стр. 5 и стр. 10,11, 12,13, 14 и 15 от ТК № 69 са направени от нея и ги е удостоверила с подписа си като стажът на стр. 14-15 до 05.02.1991г. е приключен с печат на предприятието ДФ САТТ – гр. Пордим и с подпис и печат на счетоводител и директор. Потвърждава, че за удостоверения от нея период жалбоподателя е работил на длъжност механик и шофьор. Свидетеля Т. потвърждава показанията на св. Д.. Показанията на св. Т., св. Д. и св. П. потвърждават, че през 1973г. ТКЗС – с. Одърне се е преобразувало в АПК, а автоработилницата към ТКЗС е преминала организационно към друго предприятие - ДАП Автостопанство № 9 – гр. Пордим, впоследствие преобразувано в САТТ ЕООД, САТТ АД. Потвърждават, че И. е работил в автоработилницата на ТКЗС – с. Одърне като механик в автостопанството в началото на 70-те години, а след преобразуването на автостопанството в ДАП „Автостопанство” № 9 – Пордим през 1973г. продължил да работи там като шофьор. Няма данни какъв вид машина, с какъв тонаж е управлявал, за да се прецени категорията труд. Свидетелите Т., Ц. и П. установяват също, че през 90-те години в автостопанството е възникнал пожар и са били унижощени документи.

Поради това, въз основа на вписванията в трудовата книжка – препис и свидетелските показания и предвид липсата на запазени други достоверни официални архивни документи на прекратените осигурители, съдът счита, че следва да се признае за осигурителен стаж посочения в трудовата книжка - препис период, въпреки нередовностите във вписванията.

Но дори и да се прибави към признатия от пенсионния орган осигурителен стаж от 25г. 02м. 10д. пак е недостатъчен.

Трудовия стаж в ТКЗС – Одърне за периода 01.01.1971г. – 10.10.1972г. (1г.,9м.9д.) на длъжност „монтьор” в селското стопанство следва да се зачете като труд от втора категория, така както е зачетен и 1 месец за 1970г. на същата длъжност в същото предприятие по т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, за който месец само има запазени архивни данни. Или след превръщането му към трета категория по правилото на чл. 104 ал.2 от КСО като четири години от втора категория се зачитат за пет години от трета категория, се получава превърнат към трета категория стаж от – 2г. 2м. 19д.

Стажът за периода 03.03.1980г. – 31.10.1984г. ( 4 г., 7м. 28д) на длъжност шофьор в АС 9 – Пордим следва да се зачете за осигурителен стаж от трета или втора категория след като се установи видът и тонажа на управлявания автомобил, за което по преписката няма данни. За периода 08.04.1985г.- 15.02.1991г. , когато И. е работил на същата длъжност „шофьор” в АС 9 – Пордим стажът в размер на 5г.10м.07д. е признат за трета категория труд, въз основа на данните в трудовата книжка, но също няма данни за вида и тонажа на управлявания автомобил, за да се прецени категорията труд. Затова при наличните данни и при липса на друго твърдение от жалбоподателя, стажът за тези периоди следва да се отчете за трета категория труд.

След като към зачетения от пенсионния орган стаж от 25г. 02м. 10м. се прибави стажът за периода 01.01.1971г. – 10.10.1972г. (1г.9м.9д.), превърнат към трета категория труд – 2г.2м.19д. , както и стажът за периода 03.03.1980г. – 31.10.1984г. ( 4 г.7м. 28д) се получава общ осигурителен стаж от 32г.0м.27д. т.е. под изискуемия 38г. 02м. за мъжете за 2016г.

По същественото в конкретния случай е, че към момента на подаване на заявлението – 06.04.2016г. жалбоподателят не е отговарял на първото условие - за навършена възраст от 63г. 10м. за 2016г., за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.1 от КСО, което е достатъчно, за да се откаже отпускане на пенсия.

За 2017г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 64г., а изискуемия стаж е 38г. и 4м. Няма пречка при навършване на изискуемата възраст жалбоподателят да подаде ново заявление до пенсионния орган, при което ще се извърши нова преценка на правото и преценка на осигурителния стаж на жалбоподателя и категорията труд. Установяването на трудов стаж не е предмет на настоящото производство, а само отказът на пенсионния орган да отпусне пенсия. Трудов стаж се установява по съдебен ред, чрез установителен иск пред гражданския съд по общия исков ред по ГПК и постановеното от него решение ще има задължителен характер за пенсионния орган. Мотивите на настоящото не се ползват със сила на присъдено нещо между страните.

Разпореждането е подписано за ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Плевен от Б. Б. – началник сектор „Отпускане на пенсии”, оправомощена със Заповед № РД-11-140/10.07.2013г. , изм. със Заповед № РД-11-159/24.07.2013г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Решението за директор на ТП на НОИ – Плевен е подписано от П. Д. – Началник отдел „Административен” при условията на заместване съгласно Заповед № 1016-40-691/10.06.2016г. на Управителя на НОИ.

В заключение съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.А.И. при условията на чл. 68 ал.1 от КСО е законосъобразно.

Издадено е от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактическите и правни основания, които обосновават отказа. В хода на административното производство са били изследвани спорните факти и са изискани писмени доказателства.

Постановеният отказ е обоснован на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, при правилно приложение на относимите правни норми и в съответствие с целта на закона.

Установените в хода на съдебното производство различни факти и обстоятелства и правните изводи относно признаването на трудов стаж и категорията труд за спорните периоди, не променят като краен резултат извода на административния орган за липса на необходимите кумулативно дадени предпоставки за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.И. *** срещу Решение № 2153-14-106/17.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2115-14-47#29/26.08.2016г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл.68 ал.1,ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 6 и чл. 50 на Регламент /ЕО/ 883/2004г. и чл. 40 от Регламент /ЕО/987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета /ЕИО/ и чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :