Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. Плевен, 6 Февруари 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 942/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К.Г.К. ***, чрез адв. П.В. *** срещу Решение № 749/18.10.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2184/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 3132/07 от 21.09.2007г. на Началник сектор „Пътна полиция – КАТ” – Плевен, с което на К.Г.К. *** са наложени административни наказания: 1. „глоба” в размер на 100 лв. на осн. чл. 179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 10 лв. на осн.чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП, затова че на 06.09.2007г. около 23:25ч. на първокласен път № 3, км 77+810 разклон с. Гривица в посока Плевен управлявал лек автомобил с Рег. № СА2776СА без платена винетна такса за 2007г. и без контролен талон.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че не е изтекла абсолютната давност, която е три години от извършване на нарушението. Излага аргументи, че в случая деянието е извършено на 06.09.2007г., от която дата е започнала да тече давността за административно-наказателно преследване т.е. на 06.09.2010г. абсолютната давност за административно-наказателно преследване е изтекла. Този извод следва от чл.11 от ЗАНН, чл. 81 ал.3, чл. 80 ал.1 т.5 от НК (преди изменението в сила от 12.04.2010г.) Моли за отмяна на решението, по същество за отмяна на НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно.

За да потвърди НП като законосъобразно съдът неправилно е приел, че не е изтекла абсолютна давност за извършените нарушения съобразно константната практика на РАС. Вероятно се има предвид практиката на Административен съд – Плевен, но конкретни съображения не са изложени в решението. Съдът не е изложил никакви правни аргументи и съображения в решението си, нито се е позовал на конкретна актуална съдебна практика.

С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС съществуващата дотогава противоречива съдебна практика на общите и административните съдилища относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и оттам субсидиарното приложение на уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е преодоляна. Тълкувателните постановления имат задължителна сила за съдилищата и Районен съд – Плевен, както и касационната инстанция са длъжни да се съобразят.

Според цитираното тълкувателно постановление сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.

Чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл. 81 ал.3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно-наказателното производство по ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно-наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ал.1 т.5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки т.е. отнася се и за наказанието „глоба”.

НП е издадено на 21.09.2007г. за извършени на 06.09.2007г. нарушения, а е връчено значително по-късно - на 01.09.2016г. Жалбоподателят е упражнил правото си на обжалване в срок. Към датата на постановяване на съдебното решение е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, която е 4 години и половина, считано от датата на извършване на нарушението – 06.09.2007г.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е погасена по давност, поради което наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Като е приел обратното, Районен съд – Плевен е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 749/18.10.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2184/2016г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3132/07 от 21.09.2007г. на Началник сектор „Пътна полиция – КАТ” – Плевен, с което на К.Г.К. *** са наложени административни наказания: 1. „глоба” в размер на 100 лв. на осн. чл. 179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 10 лв. на осн.чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Катя Арабаджиева:

Считам, че оспореното решение на РС-Плевен е частично недопустимо, по следните съображения:

С издаденото наказателно постановление на К.Г.К. *** са наложени административни наказания: 1. „глоба” в размер на 100 лв. на осн. чл. 179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 10 лв. на осн.чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено на 21 септември 2007 год. за две нарушения, едното от които санкционирано с глоба в размер на 10 (десет) лева. Към датите на извършване на нарушението, съставяне на акта за нарушение и издаване на наказателното постановление, е бил в сила Закона за движение по пътищата в редакцията ДВ , бр. 51 от 26.06.2007 г., според чл.189, ал.5 на който, не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Предвид цитираната нормативна регламентация, към датата на издаване на НП- 21.09.2007 год., в частта относно наложената глоба в размер на 10(десет) лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление е влязло в законна сила, на основание чл.64, б.”а” от ЗАНН.

Действително, впоследствие, след издаване на процесното НП, с решение № 1 на КС на РБ - ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г., Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал.13 (стара ал.5) от ЗДвП. Конституционното решение обаче, има действие занапред (ex nunc), чл. 151, ал. 2 от Конституцията. С влизането му в сила обявената за противоконституционна норма престава да действа, т. е. престава да регулира съответните обществени отношения. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване действието на отменената норма. Това означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с обявената за противоконституционна норма, следва да бъдат уредени съобразно извършеното пренормиране. Решението на Конституционния съд е нормативен юридически факт, който е от значение за делото и който съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си. В случая обаче, към датата на влизане в сила на цитираното решение на КС, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата, поставяща ограничение пред правото на обжалване , оспореното пред ПРС наказателно постановление, на основание именно разпоредбата на чл.64 от ЗАНН, вече е било влязло в сила по силата на регламентацията на самата разпоредба, независимо от факта, че е връчено на наказаното лице на по-късна дата. Следователно, не се касае за заварено висящо правоотношение, а за приключило с влязъл в сила към датата на издаването му правораздавателен акт (НП) правоотношение. Връчването на НП има основно значение именно с оглед упражняване правото на жалба в установените от закона срокове. В случая К. не е имал право на жалба още към момента на издаване на НП в съответната част и връчването на същото в по-късен момент не новира правото му поради липсата на висящност на правоотношението.

Ето защо считам, че атакуваното съдебно решение на РС-Плевен следва да се обезсили в частта, с която е потвърдено НП №3132/21.09.2007 год. на Началник сектор „Пътна полиция – КАТ” – Плевен, с което на К.Г.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. на осн.чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП, и вместо него да се постанови друго, с което в тази част производството пред ПРС да бъде прекратено. В останалата част споделям решението на касационната инстанция.

Съдия К.Арабаджиева: