Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

гр. Плевен, 6 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 941/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Г.С.Я. *** срещу Решение № 805/02.11.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2341/2016г. по описа на съда.

Касаторът обжалва решението в частта, с която съдът е потвърдил като законосъобразно и правилно НП № 35-0000415/18.08.2016г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен, с което на осн. чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 89 т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта, затова че на 21.07.2016г. около 15:20ч. на път 1-3 Бяла Ботевград разклон гр. Славяново, като водач на товарен автомобил „Волво” с рег. № Е2468КТ и полуремарке с рег. № Е1084ЕЕ, собственост на „Транс Лукс” ООД извършва обществен превоз на опасни товари (празен) с лиценз № 9954, пътуващ от София за Русе като в момента на проверката водачът е без попълнен пътен лист по образец.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът не е приложил правилно закона, тъй като е налице несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация. Нормата на чл. 93 ал.1 от ЗАПр е бланкетна, но липсва нормативен акт, който да съдържа задължение за водача да съставя пътен лист. Затова отговорността на водача може да бъде ангажирана единствено по чл. 93 ал.2 от ЗАПр – за непредставянето му. Допуснатото съществено процесуално нарушение засяга правото му на защита, поради което е основание за отмяна на НП само на формално основание. Счита, че не е доказано, че е извършвал обществен превоз на товари по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗАПр, защото е бил празен и не е извършено плащане за превоза. В този случай следва да се приеме, че превозът е предназначен или произтича от собствена дейност и попада в хипотезата „превоз за собствена сметка” по смисъла на § 1 т.4 б. „а” от ДР на ЗАПр, при която пътен лист не се изисква. Съдът не е съобразил, че наказващият орган е издал НП, без да е установил по безспорен начин, че нарушителят е извършил деянието виновно и дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Липсва описание на обстоятелствата, от които да се установи това. Моли за отмяна на решението и по същество отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

 Районният съд правилно е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение, за което обосновано е наказан с предвиденото за него наказание. Жалбоподателят като водач на товарен автомобил и полуремарке е извършвал превоз на опасни товари съгласно издаден лиценз и е извършвал курс без товар (празен) и тези обстоятелства не са оспорени от водача и се доказват от разпита на свидетелите и представения при проверката лиценз. Безспорно при проверката водачът е бил без попълнен пътен лист по образец. 
 Посоченият в НП текст на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПр в редакцията към момента на извършване на нарушението предвижда наказание глоба в размер на 1500 лв. при първо нарушение за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Нормата е бланкетна и препращаща към изискуемите документи, включително и в подзаконов нормативен акт по прилагането на закона, какъвто именно представлява Наредба № 33/1999г.  В чл. 89 т.7 от Наредба № 33 /1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция се съдържа задължение за водача по време на работа да съставя и представя на контролните органи при поискване пътен лист по образец съгласно Приложение № 11. Такъв се попълва за всеки курс, вкл. и без товар, защото служи за контрол и отчитане работата на водачите и автомобилите, като в него се вписват определени реквизити като: маршрут, изминати километри, вид на превоза, техническа годност на превозното средство, физическа и психологическа годност на водача и др. Я. не е изпълнил това свое задължение за попълване на пътен лист по образец. 
 При служебната проверка за материална законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, касационната инстанция съобрази, че след изменението на чл. 89 от Наредба № 33/1999г. и чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПр не е налице по-благоприятен за нарушителя закон по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗАНН. В чл. 89 ал.1 т.2 от Наредба № 33/1999г. се запазва задължението за водача да представя на контролните органи при поискване попълнен пътен лист по образец съгласно приложение № 11, с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз. Жалбоподателят не се е позовал на обстоятелства, попадащи в хипотезата на това изключение, а именно че извършваният курс без товар е част от международен превоз, в който случай подобно задължение не съществува. А в чл. 93 ал.1 т.1 ЗАПр за първо нарушение вече се предвижда по-строга санкция – глоба в размер на 2000 лв. Поради това следва да се приеме, че в случая след издаване на НП не е налице по-благоприятен закон, който следва да се приложи. 
 Деянието представлява типичен случай на нарушение от този вид.
 Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е обосновало налагане на наказание в предвидения в този случай фиксиран размер. Водачът е управлявал товарен автомобил за превоз на опасни товари съгласно издаден лиценз и независимо, че е извършвал курс без товар, уредбата на този вид превози е свързана със строги формални изисквания при регулиране на обществените отношения в защита на особено важен обществен интерес – живота и здравето на населението, което налага гаранции за осъществяване на ефективен контрол и отчетност при работата на водачите. От данните по делото не се установяват обстоятелства, които с оглед незначителността или липсата на вредни последици, изключителност или многобройност на смекчаващите вината обстоятелства да сочат на незначителност на обществената опасност на дееца и деянието, за да се приеме, че се касае за маловажен случай на нарушение по чл. 28 от ЗАНН.
 По тези допълващи мотиви решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно като извод и следва да се остави в сила. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
 Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 805/02.11.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2341/2016г. по описа на съда в частта, с която съдът е потвърдил като законосъобразно и правилно НП № 35-0000415/18.08.2016г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен, с което на осн. чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Г.С.Я. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 89 т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.