О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
гр.Плевен, 05.12.2017 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІІ-ри състав, в
закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 940/2017 г. по описа на Административен съд
– Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба
вх.рег.№4150/06.11.2017 г. от Н.П.А., ЕГН **********,***. Сочи, че иска да се
образува дело срещу Националния осигурителен институт /НОИ/ с адрес гр.Плевен,
като твърди, че сериозно е ощетен от НОИ финансово. Посочва, че е военноинвалид
с онкологично заболяване от 1980 г., като е лекуван във ВВМИ гр.София, уволнен е
и е пенсиониран по болест, като е бил с втора, след това с трета група
инвалидност. През 1995 г. се е явил на преосвидетелстване в ТЕЛК, като ТЕЛК му
е продължил пенсията с още 2 години, но началникът на тогавашния пенсионен
отдел гр.Плевен, сега НОИ е обжалвал пред ЦТЕЛК, в резултат на което пенсията
му е била спряна, въпреки че е обжалвал решението на ЦТЕЛК. Описва подробно житейските
и в частност здравословните си проблеми в следващите години. Сочи, че през 2017
г. се е явил на преглед в ТЕЛК. Твърди, че през 2000 г. на всички пенсионери с
онкологични заболявания са определили 50 % инвалидност. Сочи, че след като през
1995 г. по жалба на НОИ са му спрели пенсията, е следвало през 2000 г. НОИ да
го уведоми за възстановяване на правата му, като поради липса на такова уведомяване
е гладувал, студувал, мизерувал, развил е инфаркт на миокарда, перфорация на
язва и исхемична болест на сърцето. Иска да му се изплати военноинвалидната
пенсия от 2000 г. до 15.03.2017 г., както и обезщетение. Прилага доказателства.
С определение
№1354/15.11.2017 г. /л.л.22,23/ жалбата е оставена без движение, като на А. е
указано да посочи до кой съд адресира жалбата си, да посочи изрично обжалвания
административен акт – от коя дата и от кой орган, да укаже в какво се състои
незаконосъобразността на този акт и да конкретизира искането си до съда във
връзка с този акт. Указано е, че ако волята му е да предяви иск за обезщетение
за вреди, които са му причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на държавен орган и/или длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, да уточни от кои конкретно действия или бездействия
или незаконосъобразни актове на НОИ София или ТП на НОИ – Плевен са произтекли
вредите, какви са по вид тези вреди – имуществени или неимуществени и техния
размер. Следва да се конкретизира и цената на предявения иск, начална и крайна
дата на периода, за който се претендира присъждане на обезщетение. Указано е да
внесе държавна такса по сметка на съда, да представи платежния документ по
делото, както и да представи препис от жалбата/исковата молба с отстранените
нередовности за ответната страна по делото. Указано му е, че ако не поправи в 7-дневен
срок посочените нередовности, жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
В съда е получено с вх.№
4525/27.11.2017 г. писмо от А., изпратено на 24.11.2017 г., видно от клеймото
на пощенския плик. В същото е приложен документ за платена държавна такса по
сметка на съда, и уточняваща жалба до Административен съд – Плевен, в която се
сочи, че моли да се образува административно дело срещу НОИ с адрес гр.Плевен,
Министерството на здравеопазването гр.София и министър – председателя на
Р.България. Отново описва фактите, като твърди, че министерството на
здравеопазването не му е оказало съдействие при обжалване решението на ЦТЕЛК. Твърди,
че от 01.04.2000 г. на всички военноинвалиди с онкологично заболяване са им
възстановени правата и са им определили 50 % инвалидност. Затова настоява „да
бъде отменено разпореждане с експертно решение на ЦТЕЛК гр.София №0396 от
09.10.1995 г. във което се определя трудоспособен от районно управление за
пенсионно осигуряване – пенсия за инвалидност.“ Прилага копие от разпореждането,
като видно от същото става въпрос за разпореждане № ********** /още преди тава
представено и приобщено на л.9 от делото/, с което е отказано да му се определи
военноинвалидна пенсия. Твърди, че на 01.04.2000 г. без да е викан на преглед в
ТЕЛК и без да е уведомен, отново е обявен за болен и му е определена 50 %
инвалидност. Иска да бъде прогласено за нищожно разпореждането с експертно
решение на ЦТЕЛК гр.София №0396 от 09.10.1995 г. в което се определя
трудоспособен от районно управление за пенсионно осигуряване пенсия за
инвалидност. Счита, че вината на министерството на здравеопазването е, че по
тяхно разпореждане ТЕЛК-овете в страната спират пенсиите на военноинвалидите с
онкологични заболявания, а след това ги възстановяват, без да уведомяват
засегнатите граждани. А премиерите на Р.България не са упражнили достатъчен
контрол над поверените им министерства и институции. Сочи, че НОИ следва да му
заплати военноинвалидната пенсия от 01.04.2000 г. до 15.03.2017 г. в размер на
27056 лева, както и лихвите, които са били по БНБ курса и 3 %, а също така и
20000 лева за преживения стрес, мизеруване, гладуване, сериозно увреждане на
здравето с опасност за живота и лишаване от медицински грижи поради спрени
здравноосигурителни права. Прилага препис от новата жалба.
След като се запозна с уточняващата жалба и
представените доказателства, съдът установи, че в определения срок не са
отстранени всички нередовности на първоначалната жалба.
Посоченият в уточняващата жалба административен акт – разпореждане
№ ********** /а не разпореждане с експертно решение на ЦТЕЛК гр.София № 0396 от
09.10.1995 г. в което се определя трудоспособен от районно управление за
пенсионно осигуряване/ не е достатъчно индивидуализиран в жалбата, но доколкото
е приложен, съдът приема, че индивидуализацията му е достатъчна. Не става ясно
обаче дали се обжалва това разпореждане, цитираното в него експертно решение на
ЦТЕЛК или бездействието, изразяващо се в неуведомяване за благоприятен
административен акт, с който на А. е определена степен на инвалидност.
Жалбоподателят освен това не е указал в какво се състои незаконосъобразността
на акта /който и да е той/ или бездействието и не е конкретизирал искането си
до съда във връзка с този акт или бездействие. По тази причина жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане, а делото – прекратено.
Съдът отбелязва, че незаконосъобразността на
административния акт, включително на разпореждане на отказ от отпускане на
пенсия, се преценява само към датата на постановяване на акта, и незаконосъобразността
не може да бъде породена от последваща законодателна промяна.
Следва да се посочи, че липсва закон или друг
нормативен акт, въз основа на който лица, за които с влезли в сила експертни
решения на ТЕЛК е признато, че са работоспособни, без освидетелстване да им е
призната отново степен инвалидност, както смята жалбоподателят.
По отношение искането за присъждане на обезщетение
съдът съобразява, че съгласно чл.33, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване
НОИ е юридическо лице със седалище София, поради което няма как подобен иск да
бъде насочен към НОИ гр.Плевен. Министър-председателят не е надлежен ответник,
доколкото не е юридическо лице. Министерството на здравеопазването е юридическо
лице, но в жалбата липсва посочване на конкретното разпореждане, с което от
страна на органа, представляващ това министерство е наредено ТЕЛК-овете в
страната да спират пенсиите на военноинвалидите с онкологични заболявания, а
след това ги възстановяват, без да уведомяват засегнатите граждани – такова
разпореждане не е конкретизирано. Освен това по отношение на това разпореждане
не е посочено в какво се състои незаконосъобразността му, нито има искане до
съда във връзка със същото. По тази причина жалбата и в частта и,
представляваща искова молба, не отговаря и на изискванията за допустимост на искова
молба по чл.205 АПК.
С оглед изложеното жалбата на А. следва да се остави
без разглеждане, а делото – да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.158, ал.3
вр. чл.150, ал.1, т.т.5-7 и чл.205 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.рег.№4150/06.11.2017 г., уточнена с жалба вх.рег.№4525/27.11.2017 г. на Н.П.А.
срещу неуточнен административен акт или бездействие, и с която жалба е съединен
и иск за вреди, и прекратява производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване пред Върховния
административен съд чрез настоящия съд в седемдневен срок от съобщението.
Препис от определението да се изпрати на Н.П.А., ЕГН **********,***.
СЪДИЯ: