РЕШЕНИЕ № 112

гр. Плевен, 23 Март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 938/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ .

Образувано е по жалба на Д.Б.А. *** чрез адвокат М.М. *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0938-001999/01.11.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи, че няма спомен посочените в заповедта пет броя наказателни постановления влезли в сила през периода 2008-2009 г., /или част от тях/ да са му връчвани надлежно, да ги е обжалвал и те да са потвърдени от съда. Посочва, че прави впечатление, че едно от посочените НП № 3279/12.05.2008 г., е вписано два пъти в заповедта и с него веднъж са му отнети четири к.т. и втори път – 8 к.т. Счита, че посочената фактическа обстановка в заповедта не съответства на действителната такава. Сочи още, че през 2014 г. има възстановени служебно, до максималния размер контролни точки, считано от датата, на която е влязло в сила последното НП. Посочва, че с влязло в сила НП № 16-0938-000015/26.01.2016 г. му е отнето СУМПС поради управление на МПС под въздействието на алкохол, констатирано с АУАН от 26.08.2015 г., като в посоченото НП е отбелязано, че за това нарушение му се отнемат десет к.т. и на водача му остават тридесет и една к.т. Посочва, че след изтичане на наказанието му на 01.11.2016 г. е отишъл в КАТ, за да му бъде върнато СУМПС и вместо това му е връчена процесната заповед. Моли същата да бъде отменена и счита, че не са налице основанията за наложената с нея ПАМ.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат М. М. с пълномощно на л. 30 от делото. Поддържа жалбата и моли съда да приеме, че изложените в нея доводи са основателни и да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка на Д.Б.А.. Счита, че ответникът е издал оспорената заповед при нарушение на материалния закон, тъй като към датата на издаване не са били налице материалните предпоставки за издаване на процесната заповед. Сочи, че част от посочените в заповедта пет броя наказателни постановления се установява, че са връчени по реда на чл. 58 от ЗАНН, като през този период от време 2008-2009 г., когато са издадени наказателните постановления, ответникът не е успял да представи доказателства, че лицето е с променен адрес и се е укривало, а точно обратното. Посочва, че от удостоверенията от Служба ГРАО е видно, че жалбоподателят е бил с постоянен и настоящ адрес ***, поради което посочените в справката и в приложените наказателни постановления информации за неизвестен адрес на жалбоподателя са несъстоятелни, тъй като тази информация, видно от справката е взета от брата на жалбоподателя, който я опровергава, тъй като той не е давал конкретна информация на полицейските служители, още по-малко, че никога не е имало момент, в който брат му е бил с неизвестен адрес. Сочи, че от приложените към преписката наказателни постановления е видно от последното НП № 6871/2009 г., че жалбоподателят освен 10 контролни точки е бил лишен и два месеца от право да управлява МПС и свидетелството за управление не само, че не му е било отнето тогава, а през 2013 г. на 30 май са му възстановени в пълен размер 39 контролни точки, което предполага, че две години назад той не е имал нито една отнета контролна точка, а имено от 30.05.2009 г. Сочи, че в оспорената заповед е посочено два пъти НП № 3279 от 12.05.2008 г., като по едното наказателно постановление са отнети на жалбоподателя 4 контролни точки, по другото със същия номер 8 контролни точки, а по административната преписка е приложено само едно наказателно постановление с 12 контролни точки, поради което не става ясно две наказателни постановления ли има издадени срещу жалбоподателя или едно. Счита, че това, че наказателните постановления не са влезли в сила се прави извод и от обстоятелството, че в последващ момент на жалбоподателя са му били възстановени по служебен път 32 контролни точки. Посочва, че през 2015 г. жалбоподателят има отнемане на свидетелството за управление на МПС след употреба на алкохол, проведен е задължителен курс и всъщност, когато в края на 2016 г. той е посетил службата на „Пътна полиция”, за да му върнат свидетелството там му връчват и процесната заповед. Счита, че връчването към настоящия момент на тази заповед няма условията за превантивна функция, която законът й е дал. Счита, че наказателните постановления, въз основа на които е издадена процесната заповед са още висящи, не са връчени по съответния ред на жалбоподателя, поради което към настоящия момент издаването на такава заповед се явява неоснователно. Моли, тъй като не са налице материалните предпоставки за издаване на тази заповед, същата да бъде отменена и да бъдат присъдени разноските направени за адвокатско възнаграждение и държавна такса, общо в размер на 310 лева.

Ответникът – Началникът на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение №1263/13.12.2016 г./, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на ПАМ, с която е постановено изземване на свидетелството му за управление на МПС по чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя.

Материално-правните предпоставки за прилагане на тази ПАМ са две: 1) влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2) неизпълнение от страна на водача на задължението – връщане на свидетелство за управление, визирано в императивната правна норма на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. СУМПС на жалбоподателя е отнето по данни от самата жалба въз основа на друго НП. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка. Спорен между страните по делото е въпросът дали всички наказателни постановления, обосноваващи от фактическа страна издадената заповед са влезли в сила.

В спорната заповед, като фактически основания за нейното издаване са посочени следните постановления: НП № 1389/20.03.2008г., с което са отнети 3 к.т. /л.14 от делото/, НП № 3279/12.05.2008г., с което са отнети 4 к.т. /л.16/, НП №3279/12.05.2008г., с което са отнети още 8 к.т. /л.16/, НП № 4430/2009, с което са отнети 14 к.т. /л.18/, НП 6871/2009г., с което са отнети 10 к.т. /л. 41/ или общо с посочените НП на жалбоподателя са отнети 39 контролни точки, колкото е й максималния размер. Всички посочени НП са връчени при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН – ако нарушителят не е намерен на посочения адрес, а новият му е неизвестен, то наказващият орган отбелязва това върху НП, и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Представени са доказателства, че лицето е търсено на адреса – гр. Плевен, ***, но не е намерено, в приложените справки е посочено още, че брат му Н.А. е заявил, че местонахождението му не му е известно. Налице необходимото отбелязване съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, че са влезли в сила на 06.04.2012г. за НП №№ 1389/08, 29.03.2012 г. за НП № 4430/09, на 30.05.2012г за НП 6871/09 г.

НП № 3279/12.05.2008г. е представено в оригинал /л. 44/ от ответника, като на него няма надлежно отбелязване, че лицето е търсено на посочения адрес и не е намерено. В края на НП преди полето разписка е налице поставена дата 29.03.2012г. и подпис, но няма данни какво удостоверява тази дата и чии е подписа, поради което съдът приема че не е изпълнено изискването на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и това НП не е влязло в сила. Относно възражението, че същото НП № 3279/12.05.2008г. е посочено два пъти в оспорената заповед, като единият път с него са отнети 4 к.т., а вторият 8 к.т. и това води до неяснота и неправилно установена фактическа обстановка, то съдът намира че възражението е неоснователно. Действително в заповедта два пъти е посочено това НП, както и че с него веднъж са отнети 4 к.т. и втори път са отнети 8 к. т., то това фактическо положение съответства на съдържанието на НП. С последното настоящият жалбоподател е санкциониран за извършването на 3 отделни административни нарушение по ЗДвП, като само за две от тях е предвидено, към момента на издаване на НП, отнемането на контролни точки, а именно съгласно чл. 183, ал.3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП – 4 к.т и чл. 183, ал.4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП - 8 к.т, както правилно е посочено и в оспорената заповед. Както беше посочено по-горе това НП не може да бъде годно фактическо основание за издаване на оспорената заповед, тъй като не може да се приеме, че е влязло в сила.

По делото са събрани и гласни доказателства от св. Н.А. – брат на жалбоподателя, който свидетелства, че до преди две години е живеел заедно с брат си в *** и че през периода 2008 -2009 г. брат му не е бил търсен от полицейски служители за връчване на НП, както и че той лично не е разговарял с полицейски служители и не им е давал сведения за брат си, но той не си е променял адреса. Събрани ни са и писмени доказателства – удостоверение за промени на постоянния адрес на жалбоподателя, като те удостоверяват, че той през целия период 13.01.2005г. до 09.09.2014г. е бил с един и същи адрес идентичен с този посочен във всички НП. От друга страна в представените от ответника справки от полицейските служители, послужили за основание за прилагане на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, не са посочени конкретни дати, кога те са посетили адреса на жалбоподателя с цел да му връчат издадените НП. При противоречие между тези справки и събраните гласни доказателства съдът счита, че не е установено безспорно, че жалбоподателят е търсен на адреса му от служители на МВР и съответно процедурата по чл. 58, ал.2 не е проведена напълно. Съдът кредитира с доверие показанията на с. Н.А., въпреки роднинската му връзка с жалбоподателя, тъй като той е дал показанията под клетва да каже истината, а и свидетелства за обстоятелства свързани пряко с него – дал ли е или не той самия сведения на полицейски служител относно местонахаждението на брат си, като отговорът му е категоричен, че не е давал такива.

Съдът намира същото така, че ответникът не е установил правилно фактическата обстановка, като не е обсъдил че към 30.05.2014 г. жалбоподателя има 29 служебно възстановени контролни точки, видно от справка за нарушител водач, приложена на л. от 8 до 13 включително от делото. Предвид, че спорната заповед се основава само на НП издадени в периода 2008 - 2009г. и при твърдението от ответника, че те са влезли в сила през 2012 г., а заповедта е издадена през 2016 г., т.е след посоченото възстановяване на контролни точки, настъпило към 30.05.2014 г. е следвало административният орган да изложи мотиви защо счита, че така възстановените контролни точки на водача също са изчерпани и поради това са налице предпоставките на чл. 171, т.4 от ЗДвП. Такива мотиви липсват, поради което се налага извода, че с посочените в оспорената заповед НП не са отнети всички налични контролни точки на жалбоподателя, поради настъпилото възстановяване на точки през 2014 г. Следователно налице е липса на първата предпоставка за прилагане на чл. 171, т.4 от ЗДвП и издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

За пълнота: Заповедта, предмет на настоящото производство е издадена от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен, който съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП е компетентен по степен, място и материя административен орган да издава заповеди с такъв предмет. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила за нейното издаване, но административният орган не правилно е установил фактическото положение и е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Жалбата, поставила начало на настоящото производство, при изложените мотиви, се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

При този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят е доказал разноски в размер от 310 /триста и десет/ лева, от които възнаграждение за адвокат 300 лева /л.30/ и държавна такса за завеждане на адм. дело в размер 10 лева /л.29/.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0938-001999/01.11.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Д.Б.А. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Плевен да плати в полза на Д.Б.А. с ЕГН ********** *** сумата от 310 /триста и десет/ лава като разноски по административно дело № 938 по описа на Административен съд Плевен за 2016 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: