Р E Ш Е Н И Е

№ 626

гр.Плевен, 20 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 929 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 813 от 09.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2269/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 124 от 04.08.2017 г. на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.З.Г. ***, в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. Москва № 2, ЕИК 204097148, на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.24 ал.3 от Закона за частната охранителна дейност, за това, че на 26.04.2016 г. в гр.Плевен, обл.Плевен, при извършена проверка в офиса на фирма „Хард секюрити 2001” ЕООД от служители на Сектор „ООРТП” при Областна дирекция на МВР – Плевен е констатирано, че В.З.Г. в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г издаден от Заместник директора на Главна дирекция ”Национална полиция” на „Хард секюрити 2001” ООД, /преобразувано в ЕООД/, ЕИК по Булстат 204097148, не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14дневен срок от сключване на договор №272/11.04.2017г с „Крага“ ЕООД, ЕИК 114536781, гр.Плевен, /изтекъл на 26.04.2017 г./ за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника, /обект магазин – гр.Плевен, „Чаталджа“ № 28/, до органа, издал лиценза, чрез Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.З.Г. чрез адвокат А.Д. ***, която счита същото за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с редица императивни материалноправни и процесуалноправни норми, както и в противоречие с целта на закона. Счита за неправилен извода на съда, че няма съществено нарушение на материалния закон относно субекта на нарушението, както и вида на наложеното наказание. Счита, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на физическото лице В.З.Г., в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД. Твърди, че законодателят императивно е посочил кои са лицата, имащи право да извършват частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД – това са юридическите лица „търговци“, а от приложното му поле са изключени физическите лица, независимо от длъжностното им качество в организационната структура на търговеца, като разширителното тълкуване и допълване на закона е недопустимо. Счита, че неправилно районният съд приема, че няма предоставена законова възможност да се наложи санкцията по чл.45 от ЗЧОД на юридическото лице, извършващо частна охранителна дейност и затова е ангажирана отговорността на физическото лице. Относно датата на извършване на проверката, според касатора решаващият съд неправилно е приел, че грешната дата в акта за установяване на административното нарушение и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление, не може да се квалифицира като допуснато процесуално нарушение в процедурата по налагане на административно наказание. Счита за неправилен извода на съда, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото от свидетелските показания и от писмените доказателства, а по отношение на сгрешената дата е счел, че при изписването в АУАН и впоследствие – в НП, е допусната явна фактическа грешка. Счита за недопустимо факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, да се установяват едва в съдебно заседание, т.к. същите следва императивно да присъстват в наказателното постановление. Сочи, че АУАН е предявен на 17.07.2017 г. за нарушение, което, както е посочено в АУАН и в НП, е извършено на 26.04.2016 г. – т.е. извън срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а видно от лиценза за частна охранителна дейност, същият е издаден на 16.06.2016 г., следователно към посочената в АУАН и в НП дори юридическия субект „Хард секюрити 2001“ ЕООД не е съществувал в правния мир. Счита също, че районният съд неправилно е възприел, че няма процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, т.к. тази разпоредба ясно и категорично очертава задължение актовете за установяване на административни нарушения да бъдат съставени в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а в настоящия случай безспорно е установено, че АУАН е съставен предварително, преди датата на връчването му на жалбоподателката, а на този ден само е изведен. Според касатора правните изводи на първоинстанционния съд противоречат както на правната логика на строго формалното административно наказателно производство, така и на редица императивни законови норми, както и на съдебната практика. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Д. с надлежно пълномощно, която излага подробни съображения за незаконосъобразност на НП и неправилност на оспореното решение, представя и подробни писмени бележки, по същество моли да се отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №124 от 17.07.2017г за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 26.04.2017г, в гр.Плевен, обл.Плевен, при извършена проверка в офиса на фирма „Хард секюрити 2001” ЕООД от служители на Сектор „ООРТП” при ОД на МВР-Плевен е констатирано, че В.З.Г. в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г издаден от Заместник директора на Главна дирекция ”Национал на полиция” на „Хард секюрити 2001” ООД, /преобразувано в ЕООД/, ЕИК по Булстат 204097148, не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключване на договор №272/11.04.2017г  с „Крага“ ЕООД с ЕИК 114536781, /изтекъл на 26.04.2017/ за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника, /обект магазин гр.Плевен, ул „Чаталджа“ №28/, до органа издал лиценза, чрез Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Плевен. Съдът установил горните обстоятелства въз основа на показанията на разпитания актосъставител Г. И. и свидетелите В. Г. и И. Г., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа  изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. След подробен анализ на свидетелските показания и писмените доказателства съдът достигнал до извод, че В.Г. в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г издаден от Заместник директора на Главна дирекция ”Национална полиция” на „Хард секюрити 2001” ООД, /преобразувано в ЕООД/, ЕИК по Булстат 204097148, е извършила нарушение по чл.24 ал.3 от ЗЧОД и правилно и законосъобразно й е наложил административно наказание на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност. Съдът изложил съображения, че съобразно разпоредбата на чл.24 ал.3 от ЗЧОД в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл.5 ал.1 т.5 лицата, извършващи дейност по чл.5 ал.1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл.2 ал.2 т.2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. Констатирал, че Г. е управител на „Хард секюрити 2001” ЕООД, както и че е била един от управителите на „Хард секюрити 2001” ООД съвместно с управителя Б. П. /преобразувано в ЕООД/. Действително предмет на договор №272/11.04.2017г е осъществяване на охрана на обект със сигнално охранителна техника и лицензът на „Хард секюрити2001” ЕООД е издаден за извършване на дейности по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имущество на физически или юридически лица, но съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЧОД дейността по чл.5 ал.1 от ЗЧОД се осъществява и чрез технически системи за сигурност, каквато безспорно се явява и техниката по СОТ /сигнално охранителна техника/ и изградената с нея система за сигурност. Съдът направил извод, че задължението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД е относимо  към дейността на „Хард секюрити 2001” ЕООД във връзка със сключените договори за охрана на обекти със сигнално охранителна техника. Според ПРС, за да е съставомерно нарушението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД е необходимо да са изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната страна на деянието: от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неуведомяване за поетата охрана на обект, като е необходимо и наличието на друг обективен признак – сключване на договор за охрана или фактическо поемане на охрана на обект. Относно субекта на нарушението съдът изложил мотиви, че субект на нарушението е лице, което извършва дейност по чл.5 т.1 – 4 от ЗЧОД в случая лицето, което формира и реализира волята на юридическото лице. Действително лицето извършващо частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД е търговското дружество, което е самостоятелен субект на правото, но правни действия то осъществява чрез законния си представител – своя управител. Отговорността на жалбоподателката е ангажирана именно в качеството й на управител на субект по чл.5 от ЗЧОД. Датата на фактическото поемана на обекта за охрана по смисъла на чл.24 ал.3 от ЗЧОД според ПРС следва да се определи съобразно съдържанието на съответния договор. В този смисъл със сключването на договора между съответния възложител и изпълнителя „Хард секюрити 2001” ЕООД, последният фактически е поел охраната на обекта, доколкото липсва уговорен друг начален момент за извършване на охранителната дейност. В тази насока съдът се позовал на приобщеното като писмено доказателство по делото сведение вх.№316000-19122 от 30.05.2017г от Г.. Според съда правилно административно-наказващият орган е приел, че 14-дневния срок за уведомяване е започнал да тече от датата на сключване на договора, при което с изтичането на този срок е нарушена разпоредбата на чл.24  ал.3 от ЗЧОД. Нарушението е извършено чрез бездействие, с което е осъществен съставът на нарушението по цитираната норма, като е създадено трайно обществено опасно състояние, за което е наложено административно наказание на управителя на търговското дружество. Общата санкционна норма на чл.45 от ЗЧОД предвижда за нарушението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД, т.е. за неизпълнение на задължение по ЗЧОД да се налага наказание глоба, а такава по аргумент на чл.83 от ЗАНН се налага само и единствено на физическо лице. Видно от нормата на чл.45 от ЗЧОД субектът на нарушението е определен единствено чрез относителното местоимение „който”, което не поставя изискване за специфични качества на извършителя на деянието, т.е. субект на нарушението може да бъде всяко лице, което не е изпълнило задължение, произтичащо от ЗЧОД. Съдът направил извод, че в този смисъл на административно-наказващия орган не е предоставена възможност да наложи имуществена санкция на юридическото лице, поради което правилно е насочена санкционната отговорност срещу лицето, което формира и изразява волята на юридическото лице – управител на търговското дружество. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.141 от ТЗ, според която управителят на дружество с ограничена отговорност организира и ръководи дейността му съобразно законовите изисквания. Административно-наказателната отговорност на Г.  е ангажирана именно в качеството й на управител на субект по чл.5 от ЗЧОД, който управител  е следвало да организира дейността на субекта по чл.5 от ЗЧОД, включително и тази във връзка с изпълнение на задължението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД. 

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От приобщените по делото писмени доказателства констатирал компетентността на актосъставителя и АНО. Приел, че актът за нарушение е съставен при спазване на разписаната в чл.40, ал.1 от ЗАНН процедура, в присъствие на нарушителя, като изложил подробни аргументи, че предварителното техническо съставяне на акта не съставлява нарушение, или поне не съществено такова, обосноваващо отмяна на НП. Констатирал, че в съответствие с чл.43 ал.1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да се подпише, като нарушителят е упражнил и правото си на възражение вх.№316000-25985 от 19.07.2017г. Относно вписаната дата на извършване на проверката и констатиране на нарушението - 26.04.2016г. съдът приел, че се касае за явна фактическа грешка в отбелязване на годината, когато е извършено нарушението, предвид, че от показанията на разпитаните свидетели и от приобщените по делото писмени доказателства – лиценз №2995 от 16.06.2016г за извършване на частна охранителна дейност, издаден на фирма „Хард секюрити 2001” ООД гр.Плевен за дейност по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имуществото на физически или юридически лица, покана рег.№316000-24863/12.07.2017г до жалбоподателката  за съставяне на АУАН, справка рег.№316р-22473/18.07.2017г до Директора на ОД на МВР-Плевен, справка рег.№316р-14163/10.05.2017г до Директора н.ОД на МВР-Плевен и писмо рег.№316р-16685/30.08.2017г до Директора на ГД „НП”, установил, че проверката на „Хард секюрити 2001” ЕООД е извършена на 26.04.2017г. В посочената справка рег.№316р-22473/18.07.2017г до Директора на ОД на МВР е посочено, че проверката е извършена на 26.04.2017г и на 28.04.2017г. Направил извод, че правно ирелевантно е обстоятелството дали проверката е извършена само на една дата - на 26.04.2017г или на две дати - на 26.04.2017г и на 28.04.2017г, тъй като съобразно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН важна е датата, на която е открит нарушителят. В конкретния случай извършителят на нарушението е открит на 26.04.2017г, от който момент започва да тече тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт. АУАН е съставен на 17.07.2017г, т.е. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. По отношение на едногодишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който започва да тече от датата на извършване на нарушението според ПРС същият е спазен, тъй като в съставения АУАН и в обжалваното НП изрично е посочено, че 14-дневния срок по чл.24 ал.3 от ЗЧОД за уведомяване на ГД „НП” за сключения договор за охрана със СОТ с възложителя е изтекъл на 26.04.2017г, като това е датата на извършване на нарушението, осъществено чрез бездействие. В този случай едногодишният срок за съставяне на АУАН изтича на 26.04.2018г, а конкретният АУАН е съставен на 17.07.2017г, т.е. АУАН е съставен в едногодишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от датата на извършване на нарушението. По тези съображения направил извод, че допуснатата явна фактическа грешка при посочване на датата на извършване на проверката на „Хард секюрити 2001” ЕООД не може да се квалифицира като допуснато процесуално нарушение в процедурата по налагане на административното наказание. Аналогични съображения съдът изложил и по отношение на допуснатата явна фактическа грешка при изписване на номера на апартамента, в който живее жалбоподателката. В заключение съдът направил извод, че допуснатите нередовности при съставянето на АУАН в своята съвкупност не могат да бъдат определени като съществени и се преодоляват на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като визираните нередовности по акта не са довели до нарушаване правото на защита наказаното лице, до ограничаване възможността му да се защити по повдигнатото му административно-наказателно обвинение и тъй като по безспорен начин е установено извършеното административно нарушение по чл.24 ал.3 от ЗЧОД, личността на нарушителя и неговата вина.  По тези съображения потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че изводите на решаващия съд в оспореното решение относно субекта на нарушение са направени в нарушение на материалния закон, по следните съображения:

С оспореното НП Г. е наказана в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен – лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год. затова, че не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключването на договор №272/11.04.2017 год с „Крага“ ЕООД с ЕИК 114536781 за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника, до органа, издал лиценза. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, съгласно който текст в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната. Изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие- неуведомяване за подписване на договор за охрана или за фактически поетата охрана на обекта. В случая началният момент на задължението за уведомяване започва да тече от датата на сключване на договора за охрана-11.04.2017 год., защото такъв сключен между „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен и „Крага“ ЕООД, подписан и приложен на л.11-14 от делото на ПРС договор е наличен. Не се спори между страните и се установява от развилата се между тях кореспонденция-например писмо вх.№316000-21087/9.06.2017 год. на л.22 от делото на ПРС, че уведомяване на органа, издал лиценза , по смисъла на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, не е осъществено. Субектът на нарушението обаче според изричния запис в посочената като нарушена норма е лице, което извършва дейност по чл. 5, т. 1 - 4 от ЗЧОД. Видно е от приобщените по делото на ПРС писмени доказателства –Лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год., че е разрешено извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД-охрана на имущество на физически и юридически лица, на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен. С оглед субекта, на който е разрешено извършването на охранителна дейност, договорът за охрана със СОТ №272/11.04.2017 год. е сключен от самото дружество „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен. Следва да се има предвид, че и самият законодател е предвидил с разпоредбата на чл.2, ал.2 такъв вид дейност да се извършва въз основа на писмен договор, само и единствено от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон; от търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

Следователно, както по силата на законовата регламентация, така и по силата на издадения лиценз за извършване на дейността, самото дружество е носител/адресат на задължението по чл. 24, ал.3 от ЗЧОД. Последният текст не съдържа правило за поведение с адресат представляващия лицата, които извършват дейност по чл. 5 от ЗЧОД. Действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управителни органи (еднолично или в състав от физически лица), но това не променя субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане на санкция. Липсата на съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на задължението води до незаконосъобразност на процесното НП, което неправилно е било потвърдено на това основание. Дружеството е самостоятелен субект на правото и в този смисъл не може да възникне административнонаказателна отговорност за управителя на дружеството в качеството му на физическо лице, тъй като не то осъществява дейността на дружеството. Всички негови действия или бездействия са извършвани в качеството му на управителен орган на дружеството и са от името и за сметка на юридическото лице, а не са от негово име или за негова сметка. Всички последици от дейността му настъпват за дружеството, следователно административнонаказателна отговорност следва да носи юридическото лице. Ето защо, и след като е ангажирана отговорността за нарушение по цитирания текст, задължено лице съобразно този текст, и на това основание-административно-наказателноотговорно, е самото дружество, а не неговият управител. За да ангажира отговорността на управителя на дружеството, административнонаказващият орган се е позовал на чл. 45 от ЗЧОД, който предвижда административнонаказателна отговорност за всеки, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му и който текст предвижда единствено наказание глоба, каквото може да се наложи само на ФЛ. Фактът обаче, че посочената разпоредба на чл.45 от ЗЧОД, на чието основание е наложена санкцията, предвижда единствено налагане на административно наказание „глоба“ на физически лица, не и на юридически такива, не променя извода на съда за субекта на задължение , и на това основание-отговорното лице. Липсва в ЗЧОД и друга правна норма, регламентираща отговорност за нарушение от посочения вид, извършено от търговец. Очевидно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид деяния, когато са извършени от ЮЛ или ЕТ. Затова, като е наложил с НП административно наказание „глоба“ на физическото лице-управител на лицето, извършващо ЧОД, АНО е ангажирал отговорността на лице, което не е субект на задължение и нарушение по смисъла на закона. По този начин е нарушен основен принцип относно наказанието-че наказание може да се наложи само на лице, което с осъществено деяние е извършило или участвало в осъществяване на административно нарушение. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се извежда вследствие на разширително тълкуване или прилагане на закона по аналогия.

Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи на съда са други разпоредби от същия закон, предвиждащи следните задължения и отговорности: например чл.18, ал.2 от ЗЧОД задължава лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1,  до 31 март всяка календарна година да подават декларация, че не е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 15; чл.20 задължава лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, да уведомяват директора на Главна дирекция "Национална полиция" при промяна на обстоятелствата по чл. 15 и чл. 27, ал. 2; регистрацията на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел. В тези две норми е предвиден уведомителен режим за определени обстоятелства, какъвто е предвиден и с посочената като нарушена норма на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, единствената разлика се състои в обстоятелствата, за които субектът следва да уведоми органа и сроковете за уведомяване. Но субект на задължението за уведомяване/ деклариране и в тези норми на чл.18, ал.2 и чл.20, както и в чл.24, ал.3, са лицата, извършващи дейност по чл.5, ал.1, респективно лицата, получили лиценз за извършване на ЧОД, които на основание чл.2, ал.2 се отъждествяват с лицата по чл.5, ал.1. Същественото тук е, че при неизпълнение на тези задължения за уведомяване/деклариране по чл.18 и чл.20, именно за лицата, извършващи дейност по чл.5, ал.1, е предвидена отговорност на основание чл.44 от ЗЧОД единствено под формата на налагане на имуществена санкция, не е предвидено налагането на глоба. И според настоящия състав на съда тази регламентация е свързана именно със субекта на задължение, който по силата на закона-на чл.2, ал.2 от ЗЧОД може да бъде само търговец, на който на основание общият принцип на чл.83 от ЗАНН може да бъде наложена само имуществена санкция, не и глоба. Последното е аргумент в подкрепа на извода, че субект на задължение и съответно на отговорност не може да бъде управителния орган на търговеца, дори и волята на последния да се осъществява, опосредява чрез него. Обратната теза- че коректното изпълнение на законово задължение по чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД предполага писмено волеизявление за поетата охрана от управителя на търговското дружество, би обезмислила всички разписани в нормативните актове норми, предвиждащи възможността за налагане на санкция на самото ЮЛ или ЕТ. Възприемането на тази теза би дала възможност във всички случаи да се ангажира отговорността на управителните органи на търговеца за неизпълнение на задължения на самия търговец. Касационната инстанция споделя тезата, че по принцип волята на ЮЛ се опосредява и изразява чрез неговия управителен орган и ням как да е иначе, защото ЮЛ са изкуствено създадени образования, които нямат „собствена воля“, но законодателят е диференцирал отговорността за самото ЮЛ и за неговия управителен орган в зависимост от субекта на задължението, което трябва да бъде изпълнено, а не е. В много случаи дори законодателят е предвидил едновременна отговорност за самото ЮЛ и за неговия управителен орган-например чл.261 и чл.264 от ЗКПО. Последното би се обезсмислило, ако се възприеме за вярна тезата, че във всички случаи на неизпълнени задължения от ЮЛ, за които то е задължен субект, отговорност следва да носи лицето-негов управителен орган, който изразява волята му.

Ето защо неправилен се явява изводът на решаващия съд относно субекта на задължение и отговорност. Решението като валидно и допустимо, но неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспореното НП.

В този смисъл е и следваната до този момент практика на настоящата касационна инстанция, обективирана в решения по канд №677/2017 год. и канд №582/2017 год., като последната не намира основание да се отклони от нея.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 813 от 09.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2269/2017 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 124 от 04.08.2017 г. на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.З.Г. ***, в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. Москва № 2, ЕИК 204097148, на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.24 ал.3 от Закона за частната охранителна дейност.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Елка Братоева:

Не споделям решаващите мотиви на мнозинството от съдебния състав относно това, че неправилно е била ангажирана отговорността на управителя на дружеството В.З.Г. за неизпълнение на задължение на дружеството, произтичащо от разпоредбата на чл. 24 ал.3 от ЗЧОД.

Действително съгласно чл. 5 ал.1 ЗЧОД лицата, извършващи охрана по този закон и подлежащи на лицензиране могат да бъдат само еднолични търговци или юридически лица, регистрирани по търговския закон. Ето защо субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД е само такова лице – търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване дейността на юридически лица и еднолични търговци спрямо тези лица се налага имуществена санкция в предвидените в съответния закон случаи. Такава административна санкция безспорно не е предвидена за неизпълнение на това задължение за дружеството – субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД, но и не е наложена такава на дружеството.

От друга страна в общата разпоредба на чл. 45 от ЗЧОД е предвидено наказание глоба от 200 лв. до 500 лв. за лицата, които не изпълнят друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Наказание „глоба“ се налага само на физически лица. Оттук следва, че физическите лица, неизпълнили задълженията си, произтичащи от закона, носят административно-наказателна отговорност по общия текст на чл. 45 от ЗЧОД. В случая безспорно дружеството е субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД и за него не е предвидено налагане на административна санкция. Но е предвидено административно наказание за физическите лица, извършили нарушение по закона.

Юридическото лице като субект на правото по правната си същност представлява една правна фикция. Според правната теория то няма собствена воля, не може да действа „злоумишлено“ и в този смисъл не може да бъде и субект на административно-наказателна отговорност, защото не може да действа виновно. А вината е основен елемент от състава на нарушението. Неговата воля се формира от управителните му органи и по-точно от физическите лица, които го представляват по закон и действат от името на юридическото лице при упражняване на дейността му. Административно-наказателната отговорност е лична съгласно чл. 24 ЗАНН. А за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Затова по силата на чл. 45 от ЗЧОД отговорност следва да носи физическото лице, което управлява и представлява дружеството и в това си качество е следвало да подаде информация за сключения договор за охрана от името на дружеството, доколкото няма данни да е възложило това на друг служител.

Ето защо считам, че в случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че управителят на дружеството не е изпълнил произтичащото от чл. 24 ал.3 от ЗЧОД задължение да подаде уведомление от името на дружеството, което представлява, до Областна дирекция на МВР – Плевен в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана на обекта. Поради което и правилно е ангажирана отговорността на физическото лице – управител за неизпълнение на задължението, произтичащо от ЗЧОД съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЧОД.

Противното застъпено схващане би довело до абсурдното положение за неизпълнението на това особено съществено задължение относно контрола върху обектите за охрана и охранителните фирми, да не носят отговорност нито юридическите лица - субекти на задължението, защото законодателят не е предвидил имуществена санкция за юридическите лица, нито физическите лица, формиращи тяхната воля и респективно персонално задължени да подадат съответната информация от името на юридическото лице, което управляват и представляват.

Не мога да споделя това схващане, защото в общата разпоредба на чл. 45 ЗЧОД изрично е предвидена отговорност за физическите лица, които не са изпълнили други задължения, произтичащи от закона. Ето защо, доколкото е предвидена отговорност за физическите лица – извършители на нарушения по ЗЧОС, въпреки известна непрецизност на закона, считам че законосъобразно на това основание е ангажирана отговорността на В. З.Г. като управител на дружеството, извършващо частна охранителна дейност, именно като извършител на нарушението по чл. 24 ал.3 ЗЧОС. В случая субекта на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОС и извършителя на нарушението по чл. 45 ЗЧОС не съвпадат. А това произтича от особеното правно положение на юридическите лица като субект на правото, за което следва да се държи сметка при прилагането на закона.

Следва да се отбележи също така, че противоречивата съдебна практика, която застъпва и двете становища се дължи на непрецизната законодателна техника, която дава възможност за различно тълкуване. Независимо от това считам, че несъвършенствата на закона могат и следва да бъдат преодоляни по тълкувателен път, чрез извличане на действителната вложена воля на законодателя, а не чрез формалистично стеснително тълкуване. Не става въпрос и за прилагане на закона по аналогия, каквото е недопустимо, защото отговорността за физическите лица е предвидена в чл. 45 ЗЧОС и на това основание е наложено наказанието.

По тези съображения считам решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което следва да се остави в сила.

……………………

/ Е. Братоева /