Р E Ш Е Н И Е

№ 615

гр.Плевен, 18 Декември 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                             

   Председател:Полина Богданова-Кучева

                                                           Членове:Цветелина Кънева

                                                                      Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков , като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 928 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №828 от 10.10.2017 г., постановено по НАХД № 2196 по описа за 2017г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление  №180 от 04.08.2017г. на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което  на В.З.Г. ***, в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, за  нарушение на чл.27 ал.6 от Закона за частната охранителна дейност, на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност са наложени по седем точки глоби в размер на по 200лева (двеста лева).

            Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Г., чрез адв.А.Д. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита се, че районният съд неправилно е приел, че няма нарушение на материалния закон относно субекта на нарушението и вида на наложеното наказание. Твърди се, че неправилно е ангажирана отговорността на физическото лице В.Г., в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД. Позовавайки се на чл.27 ал.6 и чл.2 ал.2 от ЗЧОД, са твърди, че административно-наказателно отговорно лице е следвало да бъде не физическото лице, а юридическото такова, а именно ЕООД, извършващо дейност по чл.5 от ЗЧОД, за което приложимата санкция не е глоба, а имуществената санкция по смисъла на чл.83 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че законът не съдържа санкционна норма, уреждаща отговорността на физическото лице, представляващо субектите, извършващи дейност по чл.5 от ЗЧОД. Според касатора, районният съд е допуснал несъвместимо смесване между отговорност на физически лица и на юридически лица. На следващо място се сочи, че съдът неправилно е приел, че няма допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН е съставен предварително, преди датата на връчването му, което е безспорно процесуално нарушение. В заключение се  сочи, че правните изводи на районния съд са порочни, противоречащи на правната логика и на законовите норми. Моли се за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            От ответника по касация не е представен писмен отговор по касационната жалба.

             В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Д., която поддържа касационната жалба. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението и обжалваното наказателно постановление, аналогични на тези в жалбата. Представя и писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Петя Фердинандова, който оспорва касационната жалба и счита решението на районния съд за правилно и съответстващо на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че нарушение е налице, но е следвало да бъде санкционирано юридическото лице, а не физическото такова. Моли касационната жалба да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на В.З.Г. за това, че на 26.04.2017г. в гр.Плевен, при извършена проверка в офиса на фирма „Хард секюрити 2001“ ЕООД от служители на сектор „ООРТП“ при ОД на МВР-Плевен е констатирано, че Г., в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г. издаден от заместник-директора на ГД“Национална полиция“ на „Хард секюрити 2001“ ООД (преобразувано в ЕООД), ЕИК по БУЛСТАТ: 204097148, не е изпратила писмени уведомления в законоустановения 14-дневен срок, който започва да тече от датата на сключване на договора до органа издал лиценза, чрез ОД на МВР-Плевен, за сключени 7бр. трудови договори  с отделни лица, назначени на длъжност „охранител“. Нарушенията са квалифицирани по чл.27 ал.6 от ЗЧОД. За седемте броя нарушения с наказателното постановление са наложени отделно глоби в размер на по 200лева, на основание чл.45  от ЗЧОД.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че изложените в акта и НП обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че правилно е прието от наказващия орган, че 14-дневния срок за уведомяване започва да тече от датата на сключване на всеки един от трудовите договори, при което с изтичането на този срок е нарушена разпоредбата на чл.27 ал.6 от ЗЧОД. Направил е извод, че Г. в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г издаден от Заместник директора на Главна дирекция ”Национална полиция” на „Хард секюрити2001” ООД, /преобразувано в ЕООД/, е извършила нарушение по чл.27 ал.6 от ЗЧОД и правилно й е наложено административно наказание на основание чл.45 от ЗЧОД. Във връзка с последната  санкционна норма, съдът е посочил, че на административно-наказващия орган не е предоставена възможност да наложи имуществена санкция на юридическото лице, поради което правилно е насочена отговорността срещу лицето, което формира и изразява волята на юридическото лице – управителя на търговското дружество, като се е позовал на чл.141 от ТЗ. Приел е още, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са ограничили правото на защита на Г.. Направил е извод, че не е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, както и че предварителното техническо изготвяне на акта не представлява съществено процесуално нарушение. Посочил е също, че отразената в акта и НП като дата на извършване на проверката и констатиране на нарушението – 26.04.2016г. представлява явна фактическа грешка в годината, като се е обосновал с приобщените по делото доказателства, че проверката е извършена на 26.04.2017г., когато е и открит нарушителя и от който момент започва да тече срокът по чл.34 от ЗАНН, който е спазен. В заключение е приел, че допуснатите нередовности при съставяне на акта в своята съвкупност не са съществени и не могат да обосноват отмяна на наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че изводите на районния съд относно субекта на нарушение са направени  в нарушение на материалния закон, по следните съображения:

С оспореното наказателно постановление Г. е наказана в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен – лице, извършващо  частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД  по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год. затова, че не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключването на седем броя трудови договори с лица, назначени на длъжност „охранител“, до органа, издал лиценза. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.27, ал.6 от ЗЧОД, съгласно който текст в 14-дневен срок от сключването на трудовия договор лицата, извършващи дейност по чл. 5, уведомяват писмено за това компетентния орган, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, като посочват трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на лицето, номера на трудовия договор и срока, за който е сключен. В същия срок компетентният орган се уведомява и за прекратяване на трудовото правоотношение. Уведомяването се извършва чрез директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия работят лицата по ал. 1. Изпълнителното деяние на нарушенията се осъществява чрез бездействие- неуведомяване за подписване на трудов договор за длъжността „охранител“ . В случая началният момент на задължението за уведомяване започва да тече от датата на сключване на всеки един от трудовите договори за длъжността „охранител“, които са приложени по делото. Не се спори между страните и се установява от развилата се между тях кореспонденция, че уведомяване на органа, издал лиценза, по смисъла на чл.27, ал.6 от ЗЧОД, не е осъществено. Субектът на нарушението обаче според изричния запис в посочената като нарушена норма е лице, което извършва дейност по чл. 5 от ЗЧОД. Видно е от приобщените по делото на ПРС писмени доказателства –Лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год., че е разрешено извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД-охрана на имущество на физически и юридически лица, на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен. Следва да се има предвид, че и самият законодател  е предвидил с разпоредбата на чл.2, ал.2  такъв вид дейност да се извършва въз основа на писмен договор, само и единствено от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон; от  търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

Следователно, както по силата на законовата регламентация, така и по силата на издадения лиценз за извършване на дейността, самото  дружество е носител на задължението по чл. 27, ал.6 от ЗЧОД. Последният текст не съдържа правило за поведение с адресат представляващия лицата, които извършват дейност по чл. 5 от ЗЧОД. Действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управителни органи (еднолично или в състав от физически лица), но това не променя субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане на санкция. Също така в конкретния случай юридическото лице, извършващо дейност по чл.5 от ЗЧОД е и работодател на лицата, с които са сключени трудовите договори. Липсата на съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на задължението води до незаконосъобразност на процесното НП, което неправилно е било потвърдено на това основание.  Дружеството е самостоятелен субект на правото и в този смисъл не може да възникне административно-наказателна отговорност за управителя на дружеството в качеството му на физическо лице, тъй като не то осъществява дейността на дружеството. Всички негови действия или бездействия са извършвани в качеството му на управителен орган на дружеството и са от името и за сметка на юридическото лице, а не са от негово име или за негова сметка. Всички последици от дейността му настъпват за дружеството, следователно административно-наказателна отговорност следва да носи юридическото лице. Ето защо, и след като е ангажирана отговорността за нарушение по цитирания текст, задължено лице съобразно този текст, и на това основание-административно-наказателно отговорно, е самото дружество, а не неговият управител. За да ангажира отговорността на управителя на дружеството, административно-наказващият орган се е позовал на чл. 45 от ЗЧОД, който предвижда административно-наказателна отговорност за всеки, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му и който текст предвижда единствено наказание глоба, каквото може да се наложи само на ФЛ. Фактът обаче, че посочената разпоредба на чл.45 от ЗЧОД,  на чието основание е наложена санкцията, предвижда единствено налагане на административно наказание „глоба“ на физически лица, не и на юридически такива, не променя извода на съда за субекта на задължение , и на това основание-отговорното лице. Липсва в ЗЧОД и друга правна норма, регламентираща отговорност за нарушение от посочения вид, извършено от търговец. Очевидно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид деяния, когато са извършени от ЮЛ или ЕТ. Затова като е наложил  с НП административно наказание „глоба“ на физическото лице-управител на  лицето, извършващо ЧОД,  наказващият орган е ангажирал отговорността на лице, което не е субект на задължение и нарушение по смисъла на закона. По този начин е нарушен основен принцип относно наказанието, а именно че наказание може да се наложи само на лице, което с осъществено  деяние е извършило или участвало в осъществяване на административно нарушение. Недопустимо е административно-наказателна отговорност да се извежда вследствие на разширително тълкуване или прилагане на закона по аналогия.

В подкрепа на изложеното по-горе е необходимо да се посочи, че обратната теза- че коректното изпълнение на законово задължение по чл. 27, ал. 6 от ЗЧОД предполага писмено волеизявление за сключения трудов договор от управителя на търговското дружество,  би обезмислила всички разписани в нормативните  актове норми, предвиждащи възможността за налагане на санкция на самото ЮЛ или ЕТ. Възприемането на тази теза би дала възможност във всички случаи да се ангажира отговорността на управителните органи на търговеца за неизпълнение на задължения на самия търговец. Касационната инстанция споделя  тезата, че по принцип волята на ЮЛ се опосредява и изразява чрез неговия управителен орган и няма как да е иначе, защото ЮЛ са изкуствено създадени образования, които нямат „собствена воля“, но законодателят е диференцирал отговорността за самото ЮЛ и за неговия управителен орган в зависимост от субекта на задължението, което трябва да бъде изпълнено, а не е. В много случаи дори законодателят е предвидил едновременна отговорност за самото ЮЛ и за неговия управителен орган-например чл.261 и чл.264 от ЗКПО. Последното би се обезсмислило, ако се възприеме за вярна тезата, че във всички случаи на неизпълнени задължения от ЮЛ, за които то е задължен субект, отговорност следва да носи лицето-негов управителен орган, който изразява волята му. Като е достигнал до различен правен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №828 от 10.10.2017 г., постановено по НАХД № 2196 по описа за 2017г. на  Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  №180 от 04.08.2017г. на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което  на В.З.Г. ***, в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, за  нарушение на чл.27 ал.6 от Закона за частната охранителна дейност, на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност са наложени по седем точки глоби в размер на по 200лева (двеста лева).

 

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

                   2.