РЕШЕНИЕ

№ 611

град Плевен, 18 Декември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети декември  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Анета Петрова   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 926/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.З.Г. ***, чрез адв. А.Д., срещу решение № 815/09.10.2017 г. по н.а.х.д. № 2279/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с редица императивни материално-правни и процесуално правни норми, както и в противоречие с целта на закона. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма съществено нарушение на материалния закон относно субекта на нарушението, както и вида на наложеното наказание. Посочва, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на физическото лице В.З.Г., в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД. Излагат се доводи, че  ангажирането на административно-наказателната отговорност по този начин е незаконосъобразно и обосновава извод за засягане правото на защита на лицето, както и че липсата на съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на задължението води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че видно от приложения лиценз за охранителна дейност, именно „Хард секюрити 2001“ ЕООД е лицето, което извършва частна охранителна дейност по чл. 5 от ЗЧОД и следователно, то трябва да бъде носител на задължението по чл. 24, ал. 3 от същия. Посочва, че договорът за охрана на обекта е сключен с юридическото лице „Хард секюрити 2001“ ЕООД и следователно отговорността за изпълнение на всички задължения по него, в това число и задължението по чл. 24 от ЗЧОД е именно на юридическото лице, извършващо охранителната дейност, а не на неговия управител. Навежда доводи, че не може да възникне административно-наказателна отговорност за управителя на дружеството, тъй като всички негови действия и бездействия се осъществяват в качеството му на управителен орган, т.е. от името и за сметка на дружеството и последиците от неговата дейност настъпват за дружеството и следователно –санкционирането следва да бъде за юридическото лице. Счита, че действията, които се извършват от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управителни органи, но това в никакъв случай не променя субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на нарушението. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд приема, че няма предоставена законова възможност да се наложи санкцията по чл. 45 от ЗЧОД на юридическото лице, извършващо частна охранителна дейност, и затова е ангажирана отговорността на физическото лице. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал несъвместимо смесване между отговорност на физически лица и юридически лица. Твърди, че съдът неправилно е приел, че грешната дата в АУАН и в последствие издаденото въз основа не него наказателно постановление, не може да се квалифицира като допуснато процесуално нарушение в процедурата по налагане на административно наказание. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото от свидетелските показания и от писмените доказателства, като по отношение на сгрешената дата е счел, че при изписването в АУАН и в последствие в НП е допусната явна фактическа грешка. Счита, че в настоящият случай е налице правен абсурд: първоинстанционният съд да „потвърждава“ наказателното постановление, възприемайки съвсем различна фактическа обстановка от отразената в самото „потвърдено“ наказателно постановление и в АУАН на база, на който е издадено. Твърди, че неправилно съдът приема това нарушение на административно-производствените правила като техническа грешка. Посочва, че актът за установяване на административно нарушение е предявен на 17.07.2017 г. за нарушение, което както  е посочено в АУАН и в НП, е извършено на 26.04.2016 г., т.е. извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че видно от лиценза за частна охранителна дейност е, че същият е издаден на 16.06.2016 г., откакто и дружеството реално осъществява тази дейност и следователно към посочената дата в АУАН и в НП, дори юридическия субект „Хард секюрити 2001“ ЕООД не е съществувал в правния мир, като същият е регистриран на 31.05.2016 г. Посочва, че тримесечната давност за образуване на административната преписка съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН изтича на 26.07.2016 г., но тогава обаче все още няма сключен договор, който да подлежи на обявяване съгласно изискването на чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД, тъй кат осъщият е сключен на 09.08.2016 г. Излага доводи, че ако бъде счетено, че датата на проверката, отразена в АУАН и в НП не е вярна, то тогава същите се явяват официални документи с невярно съдържание, на база на които няма как да бъде издадено осъдително решение. Счита, че ако се приеме, че в АУАН и в НП е посочен  14-дневният законоустановен период от сключването на договора, в който дружеството е следвало да подаде уведомление, „нарушение“ обаче би било налице едва на следващия ден, след изтичане на този срок, т.е. – най-рано на 15-я ден от сключване на договора, но това обаче не е посочен в наказателното постановление, а съгласно ЗАНН това е императивно изискуем реквизит, липсата на който самостоятелно обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че няма процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.  Счита, че в настоящия случай безспорно е установено, че АУАН е съставен предварително, преди датата на връчването му на жалбоподателката, а на въпросният ден се твърди, че само е изведен, а това безспорно е съществено процесуално нарушение. Като незаконосъобразен и несъответен на закона се явява изводът на първоинстанционния съд, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Твърди, че неправилното прилагане на материалния закон е обусловило неправилността на решението на първоинстанционния съд, като счита, че това е съществен порок, който се е отразил върху формираната воля на съда и правилността на решението му. Излага доводи, че в мотивите си, първоинстанционният съд дава грешни и порочни насоки на страните по делото по отношение приложението на материалния закон и в по-голямата си част изложените от съда разсъждения не трябва да бъдат допускани да влязат в сила, имайки в предвид, че са неизменна част от съдебния акт. Счита, че правните изводи на първоинстанционния съд върху, които решението е изградено, са порочни, като те противоречат на правната логика на строго формалното административно наказателно производство, така и на редица императивни законови норми, както ин а съдебната практика. Сочи, че тези грешки неизбежно водят до неправилни фактически констатации, неправилни правни изводи, а оттам и до неправилно съдебно решение. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени решение № 815/09.10.2017 г. по н.а.х.д. № 2279/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, като неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с материално-правни и процесуално-правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание касаторът  - В.З.Г. ***, чрез адв. А.Д.,  се явява лично и с адвокат А.Д. ***, която моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в случая са допуснати множество съществени нарушения на процедурата при издаване на обжалваното наказателно постановление, които не са съобразени от съда или са интерпретирани по недопустим начин. Твърди, че е безспорно, че няма достоверна дата на проверката, тъй като е посочена дата 26.04.2016 г. като, ако се приеме,  че тази дата е вярна, то към тази дата фирмата на жалбоподателката не е регистрирана в правния мир и не съществува, както и няма и  договор, който да подлежи на обявяване. Посочва, че е изтекла и давността по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство. Излага доводи, че ако се приеме, че датата не е вярна, както е било  заявено от самият актосъставител и свидетелите в съдебно заседание, то в случая наказателното постановление се явява официален документ с невярно съдържание. Посочва, че в съдебното си решение, първоинстанционният съд потвърждава същия, като приема коренно различна фактическа обстановка. Моли съдът да има в предвид, че в ЗАНН няма процедура по поправка на явна фактическа грешка, както съдът е приел. Счита, че  нормата на чл.24 ал.3 е неприложима, тъй като изрично в нея е посочено, че тя касае лицата, регистрирани по чл.2 от Закона за частната охранителна дейност, а именно – търговци, регистрирани по Търговския закон, каквото физическото лице-жалбоподател, на когото е съставено наказателното постановление безспорно не е. Сочи, че е неприложима и санкционната норма на чл.45 от ЗЧОД и разширителното тълкуване на закона чрез прилагането й, въпреки неотносимостта й е абсолютно недопустимо. Посочва, че чл. 45 от ЗЧОД визира налагане на наказание „глоба“, което може да бъде наложено само единствено на физически лица, съгласно чл.83 от ЗАНН.  Навежда доводи, че няма как да се интерпретира отговорността и субекта на отговорност и на задължение само и само да се приложи санкционна норма и да се наложи санкция. Твърди, че  няма посочена дата на извършване на нарушението. Счита, че посочването на законоустановения срок, категорично не замества посочване на дата на извършване на нарушението, тъй като безспорно тази дата е след изтичане на този срок, а такива данни в наказателното постановление няма. Излага доводи, че е нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН при издаване на АУАН-а, като законодателят предвижда императивна процедура по издаване на АУАН в присъствието на наказваното лице. Твърди, че АУАН е съставен няколко дни предварително, а безспорно съставяне и извеждане на АУАН не са идентични понятия. Моли съдът да има отчете, че самият актосъставител е заявил, че той е написал текста на НП, като това е безспорна индиция за нарушена процедура за издаване на НП от съответния административен орган. Счита, че всички тези нарушения не са отчетени или са интерпретирани в първоинстанционното съдебно решение, което води до необоснованост на същото и съществено противоречие на изводите както с материалните, така и с процесуалните норми. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да уважи касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, представлява от юрисконсулт П. Ф., която счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и добре мотивирано. Счита, че не са допуснати процедурни нарушения по отношение на материалния закон. Намира, че правилно е определено и правилно е преценено от съда, че такъв следва да носи административно-наказателна отговорност – управителят на търговското дружество „Хард секюрити 2001“, което извършва частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД. Твърди, че е налице е бездействие от страна на неговия управител да извърши и преподаде уведомление до Главна дирекция „Национална полиция“ за сключените договори за охрана със сигнално-охранителна техника. Посочва, че пред административно-наказващият орган не е била налице възможност да наложи имуществена санкция на търговското дружество, тъй като в чл.45 в ЗЧОД е предвидено само и единствено наказанието „глоба“. В тази връзка счита, че законът не трябва да бъде тълкуван стеснително, а следва да се има предвид разпоредбата на чл.141 от Търговския закон, съгласно която управителите на дружествата с ограничена отговорност извършват всички действия от името на управляваното от тях дружество. Излага доводи, че едно стеснително тълкуване би означавало да е налице един вид амнистия по отношение на нарушенията, извършени по ЗЧОД и то за голяма група нарушения от този закон. Посочва, че по отношение на датата на извършване на нарушението, действително е допусната техническа грешка, като това е обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Счита, че неговите мотиви в тази връзка са напълно законосъобразни  и правилни. Твърди, че от събраните по делото доказателства, както и свидетелските показания по безспорен начин се установява коя е дата на извършената проверка и това е 26.04.2017 г. Твърди, че към дата 26.04.2016 г., както е посочил жалбоподателя, въобще не е съществувало дружеството, така че няма как логически на тази дата да се извърши каквато и да било проверка на нейната документация или на сключените от търговското дружество договори. Счита, че безспорно е установена личността на нарушителя, извършеното от него нарушение и неговата вина, както и че това дава право на административно-наказващия орган да състави АУАН, именно на управителя на дружеството. Посочва, че действително той е физическо лице, но е записано, че актът се съставя във връзка с извършеното от него нарушение в качеството му на управител на лице по чл.5 от ЗЧОД. Счита, че не е нарушена процедурата по съставяне на АУАН. Изцяло поддържа мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка. Считам, че не е нарушено правото на защита на лицето, тъй като жалбоподателят е бил поканен с изрична покана да се яви на точно определена дата за съставяне на АУАН във връзка са нарушение, което е констатирано и е посочено точно на 26.04.2017 г., като нарушенията, за които ще се съставят актовете за установяване на административно нарушение са подробно изброени в самата покана. Сочи, че действително  част от АУАН е бил направен технически, но този файл на АУАН не съставлява един готов вече и окончателен АУАН, тъй като не е била посочена датата на съставянето му, както и не са били положени подписите на актосъставителите и свидетелите по констатиране на нарушението и по съставяне на акта, поради което счита, че до момента на явяването на жалбоподателката в ОД на МВР Плевен, не е имало налице готов и окончателен АУАН. Твърди, че същият е бил принтиран в нейно присъствие, в нейно присъствие са положени подписите на актосъставителя и на свидетелите, както в нейно присъствие е бил регистриран и изведен в съответната книга. По отношение на направеното в съдебно заседание възражение относно набиране и изготвянето на файл за НП счита, че в конкретния случай не е допуснато процедурно нарушение, тъй като няма проблем файлът технически да бъде изготвен за НП от актосъставителя. Посочва, че в ЗАНН не е предвидено нормативно изискване за това кой технически може да изготвя наказателното постановление, а е важно лицето, което го е подписало и което е определило размера на глобата да е съответно компетентното лице, а в случая безспорно началникът на сектор „Охранителна полиция“ е компетентен да издава наказателни постановления по ЗЧОД, за което по делото са представени упълномощителни заповеди. Предвид изложеното моли съдът да потвърди  първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен  дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства е видно, че по настоящия казус има безспорно извършено административно нарушение, но неправилно е определен субекта на това нарушение. Посочва, че е трябвало да бъде санкционирано юридическото лице, а не физическото. Счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.   

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление  № 144/04.08.2017г. на началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, с което на В.З.Г. ***, за това, че на 26.04.2016 г. в гр. Плевен, при извършена проверка в офиса на „Хард секюрити 2001“ ЕООД от служители на сектор „ООРТП“ при ОД на МВР – Плевен е констатирано, че същата, в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 2995/16.06.2016 г., издаден от зам. директора на ГД „Национална полоция“ на „Хард секюрити 2001“ ООД(преобразувано в ЕООД), ЕИК по БУЛСТАТ 204097148, не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14 дневен срок от сключване на договор № 10/27.07.2016 г. с „Техноекип авто“ ЕООД, ЕИК 201996978, гр. Плевен (изтекъл на 11.08.2016 г.) за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника – нарушение на чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 45 от ЗЧОД е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.24 ал.3 от ЗЧОД в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл.5 ал.1 т.5 лицата, извършващи дейност по чл.5 ал.1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл.2 ал.2 т.2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. Констатирал, че Г. е управител на „Хард секюрити 2001” ЕООД, както и че е била един от управителите на „Хард секюрити 2001” ООД съвместно с управителя  Б. П. /преобразувано в ЕООД/ и действително предмет на договор №10/27.07.2016г е осъществяване на охрана на обект със сигнално охранителна техника и лицензът на „Хард секюрити2001” ЕООД е издаден за извършване на дейности по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имущество на физически или юридически лица, но съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЧОД дейността по чл.5 ал.1 от ЗЧОД се осъществява и чрез технически системи за сигурност, каквато безспорно се явява и техниката по СОТ /сигнално охранителна техника/ и изградената с нея система за сигурност. Съдът направил извод, че задължението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД е относимо  към дейността на „Хард секюрити 2001” ЕООД във връзка със сключените договори за охрана на обекти със сигнално охранителна техника. Според ПРС, за да е съставомерно нарушението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД е необходимо да са изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната страна на деянието: от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неуведомяване за поетата охрана на обект, като е необходимо и наличието на друг обективен признак – сключване на договор за охрана или фактическо поемане на охрана на обект. Относно субекта на нарушението съдът изложил мотиви, че субект на нарушението е лице, което извършва дейност по чл.5 т.1 – 4 от ЗЧОД в случая лицето, което формира и реализира волята на юридическото лице. Действително лицето извършващо частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД е търговското дружество, което е самостоятелен субект на правото, но правни действия то осъществява чрез законния си представител – своя управител. Отговорността на жалбоподателката е ангажирана именно в качеството й на управител на субект по чл.5 от ЗЧОД. Датата на фактическото поемана на обекта за охрана по смисъла на чл.24 ал.3 от ЗЧОД според ПРС следва да се определи съобразно съдържанието на съответния договор. В този смисъл със сключването на договора между съответния възложител и изпълнителя „Хард секюрити 2001” ЕООД, последният фактически е поел охраната на обекта, доколкото липсва уговорен друг начален момент за извършване на охранителната дейност. Според съда правилно административно-наказващият орган е приел, че 14-дневния срок за уведомяване е започнал да тече от датата на сключване на договора, при което с изтичането на този срок е нарушена разпоредбата на чл.24  ал.3 от ЗЧОД. Нарушението е извършено чрез бездействие, с което е осъществен съставът на нарушението по цитираната норма, като е създадено трайно обществено опасно състояние, за което е наложено административно наказание на управителя на търговското дружество. Общата санкционна норма на чл.45 от ЗЧОД предвижда за нарушението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД, т.е. за неизпълнение на задължение по ЗЧОД да се налага наказание глоба, а такава по аргумент на чл.83 от ЗАНН се налага само и единствено на физическо лице. Видно от нормата на чл.45 от ЗЧОД субектът на нарушението е определен единствено чрез относителното местоимение „който”, което не поставя изискване за специфични качества на извършителя на деянието, т.е. субект на нарушението може да бъде всяко лице, което не е изпълнило задължение, произтичащо от ЗЧОД. Съдът направил извод, че в този смисъл на административно-наказващия орган не е предоставена възможност да наложи имуществена санкция на юридическото лице, поради което правилно е насочена санкционната отговорност срещу лицето, което формира и изразява волята на юридическото лице – управител на търговското дружество. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.141 от ТЗ, според която управителят на дружество с ограничена отговорност организира и ръководи дейността му съобразно законовите изисквания. Административно-наказателната отговорност на Г.  е ангажирана именно в качеството й на управител на субект по чл.5 от ЗЧОД, който управител  е следвало да организира дейността на субекта по чл.5 от ЗЧОД,   включително и тази във връзка с изпълнение на задължението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД. 

По отношение на твърденията, че АУАН е съставен при нарушението на процесуалните правилна – не в присъствие на нарушителя, съдът е приел, че  предварителното техническо съставяне на акта не съставлява нарушение, или поне не съществено такова, обосноваващо отмяна на НП. Констатирал, че в съответствие с чл.43 ал.1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да се подпише, като нарушителят е  упражнил и правото си на  възражение . Относно вписаната дата на извършване на проверката и констатиране на нарушението - 26.04.2016г. съдът приел, че се касае за  явна фактическа грешка в отбелязване на годината, когато е извършено нарушението, предвид, че от  показанията на разпитаните свидетели  и от приобщените по делото писмени доказателства – лиценз №2995 от 16.06.2016г за извършване на частна охранителна дейност, издаден на фирма „Хард секюрити 2001” ООД гр.Плевен за дейност по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имуществото на физически или юридически лица,.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие с материалния закон. С оспореното НП Г. е наказана в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен – лице, извършващо  частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД  по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год. затова, че не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключването на договор №10/27.07.2016  за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника, до органа, издал лиценза. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, съгласно който текст в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната. Изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие- неуведомяване за подписване на договор за охрана или за фактически поетата охрана на обекта. В случая началният момент на задължението за уведомяване започва да тече от датата на сключване на договора за охрана-27.07.2016 год., защото такъв сключен между „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен и „Техноекип Авто“ ЕООД, гр. Плевен на л.11-14 от делото на ПРС договор е наличен. Субектът на нарушението обаче според изричния запис в посочената като нарушена норма е лице, което извършва дейност по чл. 5, т. 1 - 4 от ЗЧОД, а с оглед  писмени доказателства –Лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год., разрешено е извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД-охрана на имущество на физически или юридически лица, на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен. Следва да се има предвид, че и самият законодател  е предвидил с разпоредбата на чл.2, ал.2  такъв вид дейност да се извършва въз основа на писмен договор, само и единствено от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон; от  търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон. Следователно, както по силата на законовата регламентация, така и по силата на издадения лиценз за извършване на дейността, самото  дружество е носител/адресат  на задължението по чл. 24, ал.3 от ЗЧОД. Последният текст не съдържа правило за поведение с адресат представляващия лицата, които извършват дейност по чл. 5 от ЗЧОД. Действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управителни органи (еднолично или в състав от физически лица), но това не променя субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане на санкция. Липсата на съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на задължението води до незаконосъобразност на процесното НП, което неправилно е било потвърдено на това основание.  Дружеството е самостоятелен субект на правото и в този смисъл не може да възникне административно-наказателна отговорност за управителя на дружеството в качеството му на физическо лице, тъй като не то осъществява дейността на дружеството. Всички негови действия или бездействия са извършвани в качеството му на управителен орган на дружеството и са от името и за сметка на юридическото лице, а не са от негово име или за негова сметка. Всички последици от дейността му настъпват за дружеството, следователно административно-наказателна отговорност следва да носи юридическото лице. Предвид горепосоченото като е ангажирана отговорността за нарушение по цитирания текст, задължено лице съобразно този текст, и на това основание-административно-наказателноотговорно, е самото дружество, а не неговият управител. За да ангажира отговорността на управителя на дружеството, административно-наказващият орган се е позовал на чл. 45 от ЗЧОД, който предвижда административно-наказателна отговорност за всеки, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му и който текст предвижда единствено наказание глоба, каквото може да се наложи само на ФЛ. Фактът обаче, че посочената разпоредба на чл.45 от ЗЧОД,  на чието основание е наложена санкцията, предвижда единствено налагане на административно наказание „глоба“ на физически лица, не и на юридически такива, не променя извода на съда за субекта на задължение , и на това основание-отговорното лице. Липсва в ЗЧОД и друга правна норма, регламентираща отговорност за нарушение от посочения вид, извършено от търговец. Очевидно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид деяния, когато са извършени от ЮЛ или ЕТ. Затова, като е наложил  с НП административно наказание „глоба“ на физическото лице-управител на  лицето, извършващо ЧОД,  АНО е ангажирал отговорността на лице, което не е субект на задължение и нарушение по смисъла на закона. По този начин е нарушен основен принцип относно наказанието-че наказание може да се наложи само на лице, което с осъществено  деяние е извършило или участвало в осъществяване на административно нарушение. Недопустимо е административно-наказателна отговорност да се извежда вследствие на разширително тълкуване или прилагане на закона по аналогия. В този смисъл е и следваната до този момент практика на настоящата касационна инстанция, обективирана в решения по канд №677/2017 год. и канд №582/2017 год., като последната не намира основание да се отклони от нея.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 815/09.10.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 2279/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява7

Отменя наказателно постановление  № 144/04.08.2017г. на началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                      2.