РЕШЕНИЕ
№ 623
гр.
Плевен, 20 Декември
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на пети декември две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар Анета Петрова
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 924 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.З.Г., чрез адвокат А.Д.,
срещу решение № 814/09.10.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д № 2257/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 122 от 04.08.2017г на Началника на отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на
МВР – Плевен, с което е наложено на основание чл.45 от Закона за
частната охранителна дейност на В.З.Г. ***
в
качеството й на управител на „Хард секюрити 2001” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Москва“ № 2, ЕИК 204097148, административно
наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с редица императивни
материолноправни и процесуалноправни норми, а така също и в противоречие с
целта на закона. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че няма съществено нарушение на материалния закон относно субекта на
нарушението, както и вида на наложеното наказание, неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на физическото лице В.З.Г. в качеството и на управител на „Хард
секюрити 2001” ЕООД. Счита,
че ангажирането на административнонаказателната отговорност по този начин е
незаконосъбразно и обосновава извод за засягане правото на защита на лицето,
липсата на съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на
задължението води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи,
че законодателят имтеративно е посочил кои са лицата, имащи право да извършват
частна охранителна дейност по чл. 5 от ЗЧОД – това са юридическите лица
„търговци“, от приложното му поле са изключени физическите лица, независимо от
длъжностното им качество в организационната структура на търговеца, а
разширителното тълкуване и допълване на закона е недопустимо, т.е нарушението
може да бъде извършено само от лица, които извършват дейност по чл. 5 от ЗЧОД.
Сочи, че действията, които се извършват от името на юридическите лица винаги се
предприемат от техните управителни органи, но това в никакъв случай не променя
субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на
нарушението. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че няма
предоставена законова възможност да се наложи санкция по чл. 45 от ЗЧОД на
юридическото лице, извършващо частна охранителна дейност и за това е ангажирана
отговорността на физическото лице. Счита, че тъй като в настоящия случай в ЗЧОВ
не е предвиден състав за допустителство и предвид императивния характер на чл.
10 от ЗАНН, то разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН в настоящия случай е
неприложима. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че грешната
дата в акта за установяване на административно нарушение и в последствие
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не може да се
квалифицира като допуснато процесуално нарушение в процедурата по налагане на
административно наказание. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото
от свидетелските показания и от писмените доказателства, като по отношение на
сгрешената дата е счел, че при изписването в АУАН и в последствие в НП е
допусната явна фактическа грешка . Счита, че в настоящия случай е налице
правният абсурд първоинстанцинният съд да „потвърждава“ наказателно
постановление, възприемайки съвсем различна фактическа обстановка от отразената
в самото „потвърдително“ НП и АУАН, на база на който е издадено. Сочи, че АУАН
е предявен на 17.07.2017 г. за нарушение, което, както е посочено в АУАН и в
НП, е извършено на 26.04.2016 г., т.е. извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а
видно от лиценза за частна охранителна дейност, е че същият е издаден на 16.06.2016
г. откакто и дружеството реално осъществява тази дейност, следователно към
посочената дата в АУАН и НП, дори юридическия субект „Хард
секюрити 2001” ЕООД не е
съществувал в правния мир, същият е регистриран на 31.05.2016 г. Сочи, че
тримесечната давност за образуване на административната преписка съгласно чл.
34, ал. 1 от ЗАНН изтича на 26.07.2016 г., тогава обаче все още няма сключен
договор, който да подлежи на обжалване съгласно изискването на чл. 24, ал. 3 от
ЗЧОД, тъй като същият е сключен на 09.08.2016 г. Счита, че ако бъде счетено, че
датата на проверката, отразена в АУАН и НП не е вярна, както безспорно е
установено по делото, то тогава същият се явява официален документ с невярно
съдържание, на база на който няма как да бъде издадено осъдително решение, като
посочените аргументи са изложени пред първоинстанционния съд, но последния не
само не ги е взел предвид, но дори не се е произнесъл по тях. Сочи, че
посочването на грешна дата или непосочването на такава /какъвто е настоящия
случай/ в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на последното. Сочи, че норамата на чл. 24,
ал. 3 от ЗЧОД има две хипотези, като в настоящия случай бланкетно е приета
първата хипотеза /без обаче да е изрично посочена в АУАН и НП/ а втората –
въобще не е изследвана като дори и да се приеме първата хипотеза – в АУАН и НП
е посочен -дневен законоустановен период от сключването
на договора в който дружеството е следвало да подаде уведомление „нарушение“ обаче
би било налице едва на следващия ден след изтичане на този срок, т.е. най-рано
на 15-я ден от сключване на договора, но това обаче не е посочено в НП, а
съгласно ЗАНН това е императивно изискуем реквизит, липсата на който
самостоятелно обуславя незаконосъобразност на НП. Счита, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че няма процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Сочи, че в настоящия случай
безспорно е установено, че АУАН е съставен предварително, преди датата на
връчването му на жалбоподателката, а на въпросния ден се твърди, че само е
изведен, а това безспорно е съществено процесуално нарушение. Счита, че в тази
връзка и с оглед гореизложените обстоятелства, напълно незаконосъобразен и несъответен
на закона се явява изводът на първоинстанционния съд, че при съставянето на
АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилното
прилагане на материалния закон е обусловило неправилността на решението на
първоинстанционния съд и това е съществен порок, който се е отразил върху
формираната воля на съда и правилността на решението му. Счита, че в мотивите
си районния съд дава грешни и порочни насоки на страните по делото по отношение
приложението на материалния закон и в по-голямата си част изложените от съда
разсъждения не трябва да бъдат допуснати да влязат в сила, имайки предвид, че
са неизменна част от съдебния акт. Счита, че правните изводи на
първоинстанционния съд, върху които е изградено решението, са порочни, те
противоречат както на правната логика на строго формалното
административнонаказателно производство, така и на редица императивни норми,
както и на съдебната практика, като тези грешки неизбежно водят до неправилни
фактически констатации, неправилни правни изводи, а от там и до неправилно
съдебно решение. Моли да бъде отменено изцяло оспореното решение, както и да
бъде отменено изцяло обжалваното НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
от адв. А.Д. с пълномощно на л.16 от делото. Поддържат жалбата по изложените в
нея основания, представят и подробни писмени бележки, в които доводите от
жалбата са аргументирани обстойно.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт П.Ф. с пълномощно на л. 18 от делото. Моли решението на РС- Плевен да бъде оставено
в сила и излага подробни съображения относно законосъобразността на
постановеното НП и цялата процедура по издаването му.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна и оспореното решение следва да бъде отменено, както и НП, тъй като
същото е насочено срещу неправилно определен субект на нарушението.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Касаторът е
санкциониран, в качеството й на управител на „Хард Секюрити 2001 „ ООД
/дружеството е лице, извършващо частна охранителна дейност по см. На чл. 5,
ал.1, т2 от ЗЧОД и съгласно лиценз № 2995/16.06.2016 г., издаден от зам.
Директора на ГДНП/ не е изпратила
писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключения договор №
175/01.08.2016 г. с „Монолит“ ООД /изтекъл на 16.08.2016 г./ за поет обект за
охрана със сигнално-охранителна техника до органа издал лиценза чрез областна
дирекция на министерство на вътрешните работи – гр. Плевен. В акта за
установяване на административно нарушение се сочи, че нарушението е установено
при извършена проверка на 26.04.2016 г. Нарушението е определено, като токава
по чл. 24, ал.3 от ЗЧОД и е наложено административно наказание по чл.45 от
същия закон – глоба в размер от 200
/двеста/ лева.
Решаващият
съд е потвърдил НП, като е приел, че при постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния
закон и безспорно са доказани извършено нарушение и нарушителя и неговата вина.
Решението е
неправилно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Нарушението, за
което е ангажирана администратевно наказателната отговорност на касатора е
определено като така опо чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД. Нормата сочи: „В 14-дневен срок
от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за
охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1,
уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по
чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок
компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната.“ Задължението за уведомяване тежи върху лицата,
извършващи дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД, какво безспорно е търговецът „Хард
секюрити 2001“ ЕООД, /предвид лиценз №2995/16.06.2016 г., приет като
доказателство и приложен на л. 15 от н.а.х. делото/. Само лицето, на което
законът е възложил определено задължение може да носи отговорност за неговото
неизпълнение. Това с настоящия случай е Хард секюрити 2001“ ЕООД. Още повече,
че в чл.2, ал.2 от ЗЧОД частна охранителна дейност може да се
извършва въз основа на писмен договор, само и единствено от търговци,
регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава -
членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са
получили лиценз по реда на този закон; от
търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност
съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят,
че отговарят на изискванията на този закон. Следователно задълженият субект е
винаги търговец, в случая дружество с правно организационна форма – ЕООД.
Действително Действията правни и фактически действия от името на юридическите
лица винаги се предприемат от техните управителни органи, но това не променя
субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на
задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане на санкция
от компетентния орган. В случая е санкционирано физическото лице управител на
дружеството, осъществяващо частна охранителна дейност.
Анализът на
приложената санкционна норма не променя
посочения по- горе извод. Лицето е санкционирано съгласно чл. 45 от ЗЧОД, който
определя, че „който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до
500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“. Тук е предвидено само
наказанието - глоба, което може да бъде наложено само на физически лица, за
неизпълнение на техни задължения по този закон. В случая не е налице
неизпълнение на такова задължение. Налице е законодателен пропуск за
санкционоране на нарушение по чл. 24, ал.3 от ЗЧОД. Той е още по-явен като се
вземе предвид, че в чл. 44 от същия закон е предвидено наказание – имуществена
санкция за лицето, осъществяващо частна охранителна дейност за сходно, от към
фактически елементи нарушение – неподаване на декларация в определен срок или
неуведомяване за промяна на обстоятелства свързани със издаването на лиценз.
В случая
отговорността по чл. 45 от ЗЧОД не може да бъде ангажирана и поради липса на
доказателства, че именно настоящият касатор и извършител на деянието и за
неговата вина. Предвид, че дружеството, осъществяващо частна охранителна
дейност е регистрирано първоначално като ООД и едва по-късно е преобразувано в
ЕООД, чиито едноличен собственик на капитал и управител е касатора. Договорът,
за чието сключване и поемане на охраната на обект не е извършено уведомяването
по чл. 24, ал.3 от закона е сключен още от „Хард секюрити 2001“ ООД чрез
управителя Бойко Боянов Първанов /л.11-14 от н.а.х. делото/ и обстоятелството,
че преобразуването на дружеството е настъпило след изтичане на срока по чл. 24,
ал.3 от закона.
С оглед изложеното,
оспореното съдебно решение се явява постановено при неправилно приложение на
материалния закон, както и самото НП, поради което и двете следва да бъдат
отменени.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 814/09.10.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 2257 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 122 от 04.08.2017г на
Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което е
наложено на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност на В.З.Г.
*** в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Москва“ № 2, ЕИК 204097148,
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.