РЕШЕНИЕ

№ 9

град Плевен, 09.01.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЮЛИЯ ДАНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 920/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , гр. София, срещу решение № 127/07.10.2016 г. постановено по а.н.д. № 138/2016 г. по описа на Районен съд гр. Кнежа. Посочва се, че неоснователно и необосновано въззивният съд приема, че при издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, които се заключават в липса на изискуеми реквизити по чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Счита се изложеното в мотивите на съдебното решение за неоснователно и необосновано, предвид наличните писмени доказателства по делото, тъй като конкретно, точно и ясно в съдържанието на АУАН е посочено кой, какво и къде е извършил, както и защо осъщественото изпълнително деяние е противоправно. Посочва се, че между АУАН и НП съществува т. нар. „конекситет”, при което в съдържанието на издаденото наказателно постановление № 15-039/27.07.2016 г. също е налично конкретно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Навеждат се доводи, че незаконосъобразно и неправилно, първоинстанционният съд приема, че установеното нарушение по чл. 32, ал. 1 ЗРА има характеристиките на резултатно нарушение, като обследва наличието на резултат при положение, че нарушението по чл. 32, ал. 1 е формално нарушение, такова на просто извършване и наличието на определен резултат – улов на риба, се явява несъставомерен признак на изпълнителното деяние, поради което обследването на резултат в конкретния случай на извършено нарушение, липсата на улов не може да обоснове извод относно това, дали има извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 ЗРА. Твърди се, че неправилно е изразено становището в мотивите на въззивния съд, че при издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият орган не е обсъдил възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че правилно съдът е приел за безспорно установено по делото, че всъщност лицето установено за нарушител е извършил риболов през периода на въведена забрана по чл. 32, ал. 1 ЗРА, в рибностопански обект, където не е разрешен любителски риболов по време на забрана, съгласно заповед № 09-217/15.04.2016 г. Излагат се доводи, че съществува противоречие на решението със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че наличните по делото гласни, писмени и веществени доказателства дават пълно описание на извършеното административно нарушение по чл. 32, ал. 1 ЗРА. Посочва, че при постановяване на оспорваното съдебно решение, съдът е приложил неправилно материалния закон във всеки един от случаите, когато се е позовал на някоя от разпоредбите на ЗРА и ЗАНН. Навеждат се доводи, че събраните в хода на административно-наказателното производство веществени доказателства, не са предмет на задълбочен анализ и правилна правна оценка при постановяване на въззивното съдебно решение и това представлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ограничава процесуалните права на ИАРА и възможностите за защита й като страна в производството. Моли за отмяна на решението

В съдебно заседание касаторът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, се представлява от М. С. М., началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол”. Същият посочва, че АУАН и НП, са издадени от легитимни органи, имащи правото на това, в необходимия срок и с всички атрибути съгласно ЗАНН и ЗРА. Навежда доводи, че от всички доказателства и разпити на свидетели пред районния съд недвусмислено се изяснява, че лицето е извършвало стопански риболов с мрежен уред срекме, което е нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА и затова е санкциониран с тази глоба. Сочи, че глобата е в сравнително голям размер, но в случая е наложил минималния размер на санкцията, определена от закона. Твърди, че в мотивите на съда за отмяна на НП е посочена точно датата на написване на акта, което също било изяснено с негови въпроси към свидетеля, както и че са били изяснени водоемите, на които е извършено санкцинираното нарушение. Посочва, че в случая няма как да се приложи опцията „маловажност” от ЗАНН, защото щом законодателят е определил такъв размер е счел, че степента на обществена опасност е доста голяма. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Кнежа и да бъде оставено в сила издаденото от мен НП.

Ответникът - П.В.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в което намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Намира, че не е посочена дата и място на извършване на нарушението, на кой язовир е установено нарушението и намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-039/27.07.2016 г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА, с което на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА на П.В.Г. ***, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв. и еотнето в полза на държавата 1 брой срекме с дължина 1,8 м. и размер на окото 10 мм., тъй като на 31.05.2016 година е заварен в 15.15 ч. на язовира над свинарника до с. Лазарово да извършва риболов в нарушение на заповед № РД-09-217 от 15.04.2016 на министъра на земеделието и храните -административно нарушение по чл. 32, ал. 1 ЗРА .

Решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е отменил НП поради допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, като въобще не е обсъдил събраните доказателства и не е изложил мотиви относно извършване на установеното нарушение. Настоящата инстанция намира, че не са допуснати сочените процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като е посочена точно дата на извършване на нарушението – 31.05.2016 година, а мястото е определено като язовир над свинарника до с. Лазарово и е посочен час на извършване на нарушението – 15.15. часа. В случая АУАН е съставен в РУП гр. Кнежа като в присъствието на Г. и на свидетелите при извършване на нарушението Р. И. и Ц. Н. .

Предвид горепосоченото и обстоятелството, че съдът е отменил процесното НП само поради допуснати процесуални нарушения без излагане на мотиви относно съществото на спора, то съдът намира, че решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 127/07.10.2016 г., постановено по а.н.д. № 138/2016 г. на Районен съд - гр. Кнежа.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.