Р E Ш Е Н И Е

604

гр.Плевен, 18 Декември 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                            

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 919 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 854/16.10.2017 г., постановено по НАХД № 1564 по описа за 2017г. Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-001217 от 22.03.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на П.Х. ***, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174  ал.3 от ЗДвП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от П.Х. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че неоснователно съдът не е приел доводите, че по време на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП. Посочва се, че в НП е записано, че отказал проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и не е изпълнено предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, т.е. описани са две нарушения квалифицирани общо като такива по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да се прави разграничение между тях. Посочва се още, че в диспозитива на съдебното решение е записано, че НП се потвърждава и описанието на нарушението е, че „категорично“ е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство, като му е бил издаден талон за медицинско изследване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка се счита, че разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП очертава два състава на административни нарушения, а именно: отказ на водача да бъде изпробван за алкохол и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, като в конкретния случай, нито в НП, нито в съдебното решение прецизно е уточнено, за кое от двете става дума. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение.

По делото е депозирано писмено становище от адв.А. с доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление в обжалваната му част и неправилност на съдебното решение.

            В съдебно заседание касаторът П.Х.Х. не се явява, представлява се от адв. С. Н. от АК – Плевен с пълномощно на л. 17 от делото. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Подробни доводи и аргументи излага в писмени бележки, които представя.

            В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление № 17-0938-001217 от 22.03.2017 г. на Х. е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че на 12.03.2017г. в 23:55часа в гр.Плевен на ул.“Цар Борис ІІІ“до р-т Параклиса, като водач на л.а. „Шкода Суперб“ с рег.№ЕН***КК управлява МПС без поставен обезопасителен колан; с изтекъл срок на валидност на СУМПС-21.02.2017г.; при покана да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 за наличие на алкохол, същият категорично отказва, издаден талон за изследване №0015237. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.137А ал.1 от ЗДвП; чл.150А ал.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Пред районния съд наказателното постановление е обжалвано само в частта за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление в обжалваната му част районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Х. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Посочил е, че от редакцията на нормата е видно, че субект на нарушението е водач, вкл. на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ за извършване на проверка за наличие на алкохол или упойващи вещества с техническо средство (предл.първо) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване чрез даване на кръвна проба (предл.второ). Счел е, че в конкретния случай от описаната фактическа обстановка се установява, че Х. има качеството на водач, както и че е отказал да даде проба с техническо средство Дрегер 7510 за наличие на алкохол. Приел е за неоснователни доводите за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в непосочване на конкретна нарушена хипотеза. Счел е, че не е нарушено правото на защита на лицето и е потвърдил наказателното постановление в обжалваната му част.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че Х. е осъществил нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. От изложените в акта и НП фактически обстоятелства се установява, че Х. е наказан за това, че на конкретната дата и място при управление на автомобил, в качеството си на водач при покана да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 за наличие на алкохол е отказал категорично проверката. Фактът, че е издаден талон за изследване №0015237 е допълнително обстоятелство, за което не е посочено, че водачът не е изпълнил даденото предписание за медицинско изследване, каквото е второто предложение на нормата, а е отразено за яснота. Т.е. изпълнителното деяние е именно отказ за извършване на проверка за наличие на алкохол с техническо средство. Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и не е налице основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част. Като е достигнал до същия правен извод, районния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 854/16.10.2017 г., постановено по НАХД № 1564 по описа за 2017 г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.