Р E Ш Е Н И Е

№ 618

гр.Плевен, 18 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 918 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 806 от 05.10.2017 г. г., постановено по нахд № 1684/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0838-004122 от 29.09.2017 г. на Началника на отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на К.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки за това, че на 18.09.2015 г. в 12,25 часа в гр.Плевен, на ул. Иван Миндиликов посока ул.Българска авиация управлява лек автомобил Ауди А6 с рег.№ ЕН***ВХ без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила, не носи СУМПС, МПС е технически неизправно – липсва по 1 бр.закрепващ елемент на четирите джанти на автомобила; автомобилът е спрян от движение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Х.Х., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в мотивите си за първото нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП съдът се е произнесъл, че наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като нарушение по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и му е наложил определеното в тази разпоредба по вид и размер административно наказание глоба в размер на 50 лева, но за второто нарушение съдът е пропуснал в мотивите си да се произнесе дали правилно наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и дали правилно е наложил определеното в тази разпоредба по вид и размер административно наказание така, както се е произнесъл по отношение на първото нарушение. Касаторът твърди, че по отношение на третото нарушение съдът не е посочил в мотивите си въз основа на какви доказателства е достигнал до правен извод, че е нарушил разпоредбата на чл.101 ал.3 т.6 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП, както и че не става ясно как е доказана вината му, че знае за техническата неизправност и въпреки това е управлявал МПС. В заключение моли съда да отмени решението, с което е потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна. 

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с акт за установяване на административно нарушение № 4122/18.09.2015 г. е констатирано, че на 18.09.2015 г. в гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов“, ул. „Българска авиация“ К.Х. управлява л.а. „Ауди А6“ с рег.№ЕН *** ВХ, без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила, не носи СУМПС, МПС е технически неизправно – липсват по 1 /един/ брой закрепващ елемент на четирите джанти на автомобила – две предни и две задни. Автомобилът е спрян от движение, с което са нарушени чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. ПРС приел, че така изложените в акта за нарушение констатации  се подкрепят напълно от показанията на актосъставителя  А., който в хода на съдебното следствие преповторил написаното в АУАН и НП, както и от показанията на св.С.. Съдът кредитирал с доверие техните показания като логични и непротиворечиви и напълно съвпадащи с изнесеното в АУАН и НП. 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в производството по съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност и необоснованост на атакуваните актове.  Направил извод, че жалбоподателят е извършил визираните в акта и в НП нарушения по 137а, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП , а именно-не е изпълнил задължението си по чл.137А, ал.1 от ЗДвП да използва обезопасителните колани, с които е комплектуван автомобила, което установил от показанията на свидетелите – очевидци и приел, че не се оспорва от нарушителя; не е изпълнил задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е формално, на просто извършване, при форма на изпълнителното деяние бездействие и се изразява в това, че при проверката от органите на Пътна полиция не е могъл да представи свидетелството си за управление на МПС, което също приел за установено от свидетелските показания и неоспорено от жалбоподателя; По отношение на третото вменено нарушение съдът приел, че разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ЗДвП вменява безусловно задължение към водачите да спрат и да вземат мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в пътното превозно средство, застрашаваща безопасността на движението. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, законът разрешава на водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението /чл. 101, ал. 2 ЗДвП/. Последната възможност не е предоставена на водачите при наличие по превозното средство на повреди или неизправности, изчерпателно изброени в чл. 101, ал. 3 ЗДвП, в които случаи не се допуска същото да продължи движението си на собствен ход. Сред посочените неизправности и повреди е липсващ или повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото /чл. 101, ал. 3 ЗДвП/. Съдът направил извод, че в случая такава неизправност е била налице, тъй като управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с липсващ закрепващ елемент на 4-те джанти на автомобила. След като е управлявал автомобила с липсващ закрепващ елемент на 4-те джанти, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 101, ал. 3, т. 6 ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Според ПРС превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е било технически неизправно, а характера на неизправността не е позволявал на водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване /арг. чл. 101, ал. 3, т. 6, вр. ал. 2 ЗДвП/.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП изцяло.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото досежно вменените на водача нарушения по чл.137А, ал.1 от ЗДП и чл.101, ал.1, т.1 от ЗДП, но е формирал неправилни изводи досежно вмененото нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Правилно и в съответствие с приобщените по делото свидетелски показания на контролните органи съдът е приел за доказани и съставомерни вменените на Х. нарушения по чл.137А, ал.1 от ЗДП и чл.101, ал.1, т.1 от ЗДП. Тези свидетели установяват, че на процесната дата и място водачът е управлявал описаното в АУАН МПС без поставен обезопасителен колан, а управляваното МПС е било технически неизправно, тъй като са липсвали по един брой закрепващ елемент на четирите джанти на автомобила-две предни и две задни. Доказателства, оборващи установените при проверката и описани в АУАН фактически обстоятелства относно управлението без обезапосатилен колан и с технически неизправно МПС не са представени от касатора. Възражението за недоказаност на вината, че Х. е управлявал с технически неизправно МПС е неоснователно, доколкото от описаните в самия акт и НП обстоятелства във връзка с нарушението се установява, че автомобилът е бил спрян от движение и касаторът в тази хипотеза изобщо не е имал право да управлява същия. Съдът е направил анализ на приобщените доказателства общо и е приел за достоверни и обективни свидетелските показания, други доказателства не е обсъждал и не е правил изводи във връзка с такива, тъй като единствените приобщени доказателства както бе посочено, са показанията на разпитаните контролни органи.

Противоречиво и неясно обаче е описанието и правната квалификация на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. От една страна в описателната, текстовата част на АУАН и НП е посочено, че Х. управлява без да носи свидетелство за управление на МПС. От друга страна, деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, която вменява задължение на всеки водач да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, без в квалификацията на деянието да е посочено конкретното предложение от нормата, сочещо дали водачът не носи СУМПС или контролен талон към него. На трето място, непосредствено след посочване на непълната правна квалификация на деянието е възпроизведен и самия текст на нормата, но единствено досежно неносенето на контролен талон. На последно място, като санкционна норма, въз основа на която е наложено наказанието, е посочена разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, която предвижда наказание за водач, който не носи в себе си при управление на МПС контролен талон. Не без значение е факта, че контролните органи при разпита си в съдебно заседание са посочили, че водачът не е носил в себе си СУМПС, не са съобщили за неносене на контролен талон. Тези противоречия и несъответствия при текстовото и цифровото описание на нарушението от една страна и от друга, противоречието между описанието на нарушението и събраните гласни доказателства правят постановеното НП незаконосъобразно в тази част, тъй като не става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на водача-за неносене на СУМПС или за неносене на контролен талон, което не е отчетено от решаващия състав на съда. В тази част, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, за което е наложено наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, оспореното решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 806 от 05.10.2017 г. г., постановено по нахд № 1684/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 15-0838-004122 от 29.09.2017 г. на Началника на отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на К.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0838-004122 от 29.09.2017 г. на Началника на отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на К.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 806 от 05.10.2017 г. г., постановено по нахд № 1684/2017 г. на Районен съд – Плевен в останалата част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 15-0838-004122 от 29.09.2017 г. на Началника на отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на К.Х. ***, ЕГН ********** на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.