ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1388

гр. Плевен , 21.11.2017  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи  ноември   две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                                  Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №916 по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба от „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С. с адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв.И. М., против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита н населението“-Плевен, гр.Плевен, ул „Кирил и Методий“ №31, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, заплатени за адвокатско възнаграждение, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

Настоящият състав на съда е изискал от РС-Червен бряг производството по анд №469/2016год. и като се запозна със същото, установи следното:

Предмет на контрол за законосъобразност и правилност по анд №469/2016 год.- на РС-Червен бряг е било наказателно постановление №1/9.11.2016 год. на Началник РСПБЗН-Червен бряг при РДПБЗН-Плевен, с което на „Пожарна безопасност“ ЕООД с ЕИК831156208, представлявана от Р.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.263, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба №8121з-906/30.07.2015 год. затова, че на 30.05.2016 год. в стационарен обект, находящ се в гр.Червен бряг, пътя за с.Горник, експлоатиращ се от „Секция към железопътно секция Враца“, видно от Протокол №1680/22.04.2016 год. „Пожарна безопасност „ ЕООД в качеството си на дистрибутор предоставя на пазара  пожарогасително вещество  „Кобра ВС“, с който е презареден пожарогасител със серийни номера на стикери №№21469 и 21470, 6 кг., чийто прах представлява продукт за пожарогасене по смисъла на §1, т.11 от ДР на Наредба №8121з-906/30.07.2015 год. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за реда за осъществяване на контрол, за който не се представи декларация  приложение №6 към чл.22 от Наредба №8121з-906/30.07.2015 год.

С решение  №23/24.02.2017 год. по анд №469 за 2016 год. Районен съд-Червен бряг е отменил атакуваното наказателно постановление , като според отбелязването, постановеното решение е влязло в законна сила на 30.03.2017 год.

В настоящото  съдебно административно производство ищец по претенцията  за обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 630 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение, който е представлявал жалбоподателя в производството пред РС-Червен бряг по анд №469/2016 год. по обжалване на горното НП, което е било отменено, е „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С.. Претенцията е насочена против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита н населението“-Плевен,  и е предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Настоящият състав на съда намира така предявената искова претенция за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

Пред административния съд са допустими искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За да подлежат на разглеждане от специализиран съд, исковете следва да са основани на твърдения за вреди или пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на  чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт. Следователно отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по  чл. 204, ал. 1 АПК и условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези.

В конкретния случай се претендират вреди от отменено  наказателно постановление. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт се налага извода, че при преценка допустимостта на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Това наказателно постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №469/2016 год. на РС-Червен бряг, че НП №1/9.11.2016 год. на Началник РСПБЗН-Червен бряг е отменено с решението по цитираното анд на РС-Червен бряг  и съдебното решение е влязло в законна сила. 

Това наказателно постановление №1/9.11.2016 год. на Началник РСПБЗН-Червен бряг обаче, не е било издадено срещу жалбоподателя в производството пред РС-Червен бряг и ищец в  настоящото производство. Предмет на контрол за законосъобразност и правилност по анд №469/2016 год.- на РС-Червен бряг е било наказателно постановление №1/9.11.2016 год. на Началник РСПБЗН-Червен бряг при РДПБЗН-Плевен, с което на „Пожарна безопасност“ ЕООД с ЕИК 831156208, представлявана от Р.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.263, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба №8121з-906/30.07.2015 год. В настоящото  съдебно административно производство ищец по претенцията  за обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 630 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение, който е представлявал жалбоподателя в производството пред РС-Червен бряг по анд №469/2016 год. по обжалване на горното НП, което е било отменено, е „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С.. Т.е.,  административно наказано с отмененото НП е юридическо лице с различна фирма  и единен идентификационен код от фирмата и ЕИК на ищеца  в настоящото съдебно производство.

Фирмата  на юридическото лице съобразно чл.7 от Търговски закон е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Тя е уникална за всеки търговец и го индивидуализира по изключителен начин така, щото няма друга фирма със същото наименование. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.11 от ТЗ, наречена „ Изключително право“, според която  фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. По същия начин на основание чл.4  и чл.5 от Закон за регистър Булстат, Агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата по чл. 3, наречен "код по БУЛСТАТ", като всички предвидени в нормативен акт регистри и информационни системи в Република България, които съдържат данни за лицата по чл. 3, вписани в регистър БУЛСТАТ, идентифицират тези субекти с кода по БУЛСТАТ. Разписано е задължение за субектите по чл. 3 да посочват задължително кода по БУЛСТАТ в документите, с които участват в документооборота, както и задължение на органите на държавната власт, на местното самоуправление и на съдебната власт да посочват задължително кода по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3 в документите, които издават. Следователно, ЕИК също е уникален и изключителен за лицата по чл.3.

От тези разписани разпоредби се налага извод, че едно юридическо лице се индивидуализира еднозначно посредством своята фирма (наименование) и код по Булстат, които са уникални и единствени за всяко  лице, подлежащо на регистрация по ТЗ и по ЗРБ. На това основания настоящият състав на съда приема, на ищеца по настоящото дело - „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270 не е издавано Наказателно постановление №1/9.11.2016 год. , а същото е издадено на друго юридическо лице, с друго наименование/фирма  и код по Булстат- на „Пожарна безопасност“ ЕООД с ЕИК 831156208, макар и това НП-№1/9.11.2016 год. да е оспорено и отменено с влязло в сила съдебно решение. Изводът , че НП не е издадено на ищеца, не се променя от факта, че това НП е било оспорено от настоящия ищец и недопустимо отменено от РС по жалба от друго, а не от наказаното лице. Допустимостта на съдебното решение на РС не може да бъде преценявана в настоящото производство от една страна, но от друга, фактът на постановеното съдебно решение не променя обстоятелството, че ищецът по настоящото дело не е бил наказан с отмененото НП.

Ето защо, не е налице нито издаден на дружеството-ищец акт, още по-малко-такъв акт да е отменен като незаконосъобразен по съответния ред. Предвид липсата на отменен като незаконосъобразен акт, исковата молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие постановяването и отмяната по съответния ред на този акт също се явява недопустим за разглеждане. Липсата на отменен административен акт представлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на търсената съдебна защита. Във всички случаи установяването на незаконосъобразността на административния акт съставлява преюдициален въпрос при решаване на правния спор по предявен иск за обезщетение на основание чл. 1 ЗОДОВ.

Ето защо  производството по настоящото административно дело следва да се прекрати.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  искова молба от „БГ-Пожарна безопасност“ ЕООД, с ЕИК 175351270, представлявано от управителя Р.С.С. с адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв.И. М., против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита н населението“-Плевен, гр.Плевен, ул „Кирил и Методий“ №31, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, заплатени за адвокатско възнаграждение, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №916 по описа на Административен съд – Плевен за 2017 год.

Определението може да се оспори с частна жалба чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд, в 7(седем) дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от определението  да се изпратят  на страните.

 

 

СЪДИЯ: