Р E Ш Е Н И Е

10

гр.Плевен, 10.01.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                      Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                         Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 901 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 99 от 04.10.2016 г. г., постановено по анд № 242/2016 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 2016-03714 от 27.04.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД Контрол на пазара към Комисията за защита на потребителите, с което на „Абсолют сервиз“ ЕООД с.Малчика, обл.Левски, ЕИК 203672398, представлявано от Р. Н. Р., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.200 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.24 ал.1 от Закона за защита на потребителите затова, че при направена проверка на 13.11.2015 г. в магазин за резервни части в гр.Левски, обл.Плевен, на пл. „Трети март“ № 1, стопанисван от дружеството, е установено, че се извършват следните ремонтни услуги: ремонт на резачки, ремонт на карбуратор на резачка, почистване на карбуратор, основен ремонт на лагери, ремонт на семерини, ремонт на бутало на резачка, смяна на водещо колело, точене на вериги на резачки, за които услуги няма съставен ценоразпис.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., която счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Според нея мотивите на районния съд страдат от вътрешно противоречие, като съдът не е приел, че е доказано извършено нарушение, а от мотивите му става ясно, че проверка изобщо не е била извършвана. Описва фактическата обстановка, като твърди, че тя се потвърждава от подписания от всички присъстващи при проверката служители на търговеца констативен протокол и установява фактите, които са отразени в него. Намира, че съдът неясно е тълкувал разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, според която актът се съставя в присъствието на други двама свидетели само ако липсват свидетели при извършване или установяване на нарушението или при невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие. Твърди, че не са налице различия в описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Посочва, че съдът е приел нарушението за маловажен случай поради специфичния характер на предлаганите услуги (ремонт), обуславящи различен обем на вложените труд, време и материали в зависимост от конкретните нужди на потребителя, но законодателят е предвидил възможността ценоразписът да е изготвен във вид на брошура, а такава също не е имало в обекта.  Сочи също, че съдът е приел нарушението за маловажно и поради това, че нарушението било отстранено незабавно, според записаното като възражение в акта, съставен по-късно, но в тази насока не са представяни никакви доказателства – нито при съставяне на акта, нито при издаване на НП, нито с жалбата срещу НП, нито в съдебно заседание. Счита, че са кредитирани единствено показания на свидетели и становище на управителя на фирмата, за които няма безспорни доказателства, че са присъствали при проверката, а не са кредитирани официални документи. Според касатора нарушението не е маловажен случай и наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Навежда доводи, че като е издал НП наказващият орган е преценил, че нарушението на чл.24 ал.1 от ЗЗП е такова на формално извършване и в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за обществена опасност, а и не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Твърди, че са взети предвид вида на обекта, предлаганите услуги, липсата изобщо на ценоразпис на видно място в обекта, а не само за отделна услуга и месторазположението на търговския обект. Счита, че в този смисъл са много повече засегнати обществените отношения, свързани с информирането на потребителите по повод произхода на стоките. Сочи, че наложената с НП санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, както и че този размер на санкцията е законосъобразно и справедливо определен. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Абсолют сервиз“ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 13 ноември 2015 година свидетелите по делото К. И. и В. И. -главни инспектори в КЗП извършили проверка в гр.Левски, като  посетили ул „Трети март”, и извършили проверка на намиращите се на тази улица обекти, в частност по техни твърдения и на обект -собственост на жалбоподателя. При проверката на 13.11.2015 година свидетелката К. С. около  15.35 часа установила, че в проверявания обект няма ценоразпис за ремонтни услуги и в представения регистър за рекламации няма  описани рекламации и наредила на управителя на дружеството или на упълномощеното лице да се яви на 23.11.2015 г. в 14 часа на ІV етаж, стая  № 413 в гр.Ловеч в Областната администрация, и да  носи със себе си лични документи. При явяването на упълномощеното от управителя лице в гр.Ловеч свидетелката С. въз основа на констатациите в Констативния протокол му съставила АУАН, в който посочила, че е нарушил чл.24 ал.1 от ЗЗП, като извършеното от него по чл. 24 ал. 1 от ЗЗП  нарушение е първо. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция  в размер на 300 лв.

Съдът установил въз основа на приобщените по делото писмени доказателства (нотариални актове, справка от ТР) и гласни доказателства, че актосъставителката  не е влизала в „проверявания” обект, не е установявала принадлежността на този обект на проверка към съответна фирма и проверявано лице, не е изискала документи, върху Констативния протокол е снимала картата на ЕТ „Е.Г.”, а снимката на касовия фиш е от касовия апарат на „Абсолют сервиз” ЕООД  и при тези несъответствия на съда не станало ясно как и въз основа на какво е приела, че извършила пълна и задълбочена проверка съгласно разпоредбите на ЗАНН на дейността на „Абсолют сервиз” ЕООД, а не на ЕТ „Е.Г.”. При тези доказателства съдът приел за нарушено правото на защита на жалбоподателя. На това основание съдът счел обжалваното НП за незаконосъобразно с оглед на това, че наказващият орган е действал формално и не е отчел спецификата на нарушението от гледна точка на засягане интересите на потребителите и неговата маловажност, а е и допуснал нарушения на процесуалните правила.

Съдът приел за безспорен факт, че в ползвания от жалбоподателя обект (негова собственост съгласно нотариален акт) се предлагат ремонтни услуги и че цените са били обявени в левове чрез ценоразпис, поставен на видно място в обекта (свидетелски показания на св.П., Г. и Р. – протокол с.з. 14.09.2016 г.) и че единствено само актосъставителят не е възприела това като  проверяваща, защото нито тя, нито свидетелката по съставянето на акта са влезли в обекта на жалбоподателя, в който той извършвал дейност като ремонтни услуги. Съдът направил извод, че този обект не са проверили, като се позовал на свидетелски показания, обективирани в протокол с.з. 14.09.2016 г.

На следващо място съдът направил извод, че при съставянето на Акта и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. За да направи този извод, съдът се позовал на разпоредбата на чл.40 ал.І от ЗАНН, според който  актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Като анализирал събраните по делото доказателства, съдът установил, че актът, връчен на нарушителя, отразява деяние, което в противоречие с указаното в наказателното постановление не е съставен в присъствието на лицата, които са включени в разпоредбата на чл.40 ал.І от ЗАНН. При установяване на нарушението според показанията на св. П. и Г. те са присъствали при проверката, там е бил и жалбоподателят, но те не са посочени в акта като свидетели, а като свидетел е посочен  само свидетелката В. Н., който свидетел обаче, е свидетел по съставянето на акта, но не и на нарушението. Съдът изложил мотиви, че отразените  в акта и постановлението фактически положения представляват констатации на представителите на наказващия орган, а не почиват на техни или на други лица непосредствени впечатления.

На следващо място съдът констатирал, че  в АУАН е записано, че е съставен на 23.11.2015 година, а проверката е извършена на 13.11.2011 година. От събраните по делото доказателства в това число и от обясненията на жалбоподателя съдът установил, че той е присъствал в деня посочен като  „Ден на проверката” – 13.11.2015 година. (Протокол с.з. 14.09.2016 г. стр.3 ). При така установените различия за съда останало неясно кого точно е проверявала актосъставителката дали това е ЕТ „Е.Г.” или това е „Абсолют сервиз” ЕООД.  Съдът се позовал на разпечатките от  търговския регистър  и неоспорените доказателства – нотариалните актове , от които установил, че жалбоподателят има две фирми, едната е магазин,  а другата сервиз  и всяка има отделно помещение, в което развива дейността си, с отделен персонал  и служители, отделно счетоводство и касов апарат и за съда останало неясно  коя от фирмите на жалбоподателя конкретно е проверявана и кое е наложило при присъствието на жалбоподателя на мястото на проверката, актът да не се състави  съгласно разпоредбите на чл. 40,ал. 1от ЗАНН от ЗАНН, в деня на проверката и в присъствието на свидетелите. Неясно  останало за съда и по кой закон административно наказващият орган е приел , че може и следва да състави Акт с един свидетел, като в чл.40, ал.3 ЗАНН изрично е посочено, че свидетелите трябва да са двама („чл. 40 , ал.,3 ЗАНН:”… той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това  изрично се отбелязва в него. В случая било отбелязано, че актът е съставен въз основа на „Констативен протокол”, който съдът признал за официален документ, но направил извод, че  по този начин, по който са процедирали проверяващите, се заобикаля закона – разпоредбата на чл.40 ал. 1 от ЗАНН, с което се нарушава право на жалбоподателя на защита.

На следващо място съдът приел, че в АУАН  е посочена само материално правната разпоредба на чл.24 ал.1 от ЗЗП, като е написано : ”за ремонтните услуги няма съставен ценоразпис , няма във вид на брошура .”,  санкционната разпоредба в случая чл.200 ЗЗП / редакция към момента на извършване на деянието /липсва. Съдът изложил още мотиви, че обстоятелствената част на наказателното постановление описва като факти, релевантни за реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя негово действие, свързано предлагане на услуги, подробно изброени в него, без да има съставен ценоразпис за тях, не е посочено описаното в АУАН „за ремонтните услуги няма съставен ценоразпис, няма във вид на брошура .” липсва изречението няма във вид на брошура. При тези констатации съдът направил извод, че са налице съществени различия между описаната фактическа обстановка в акта за установяване на нарушението, касаещи описанието на нарушението, и НП и между тях и всеки един поотделно и събраните по делото доказателства. От събраните доказателства по делото съдът установил, че жалбоподателят на 13.11.2011 година е бил в обекта посочен като проверяван, присъствал е лично, ценоразпис е имал в проверявания обект, закачен на вратата, но актосъставителят не е проверявал  сервиза на жалбоподателя, не е влизал в този обект.

На следващо място, вземайки предвид специфичния характер на предлаганите услуги (ремонт), обуславящи различен обем на вложените труд, време и материали в зависимост от конкретните нужди на потребителя, обстоятелството, че при проверката не са установени други нарушения, че актът не е съставен при спазване разпоредбите на ЗАНН, че нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици, (освен това е било отстранено незабавно, според записаното  като възражение в акта съставен по- късно), съдът направил извод, че с деянието не са засегнати съществено установения ред и правата на потребителите и търговецът не е целял въвеждане в заблуждение или подвеждаща потребителите информация за цената на предлаганите услуги, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЗП.

В конкретния случай съдът счел, че дори формално да е налице нарушение на чл.24 ал.1 от ЗЗП, предвид липсата на мотив у търговеца без обозначаване на цената за услугата – да въведе в заблуждение потребителите, липсата на данни за други нарушения, липсата на вредни последици, случаят се явява явно маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са засегнати във висока степен важни обществени или лични интереси, което да дава основание за налагане на имуществена санкция, макар и последната да е в минималния предвиден размер по чл.200 от ЗЗП. На тези основания съдът счел, че се налага  извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Направил извод в този смисъл, че обжалваното НП е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 от ЗАНН, която разпоредба го задължава да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, каквато в случая не е извършена.

В заключение съдът направил извод, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, те нарушават правото на жалбоподателя на защита.           На тези основания съдът отменил оспореното НП. 

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, в несъответствие с приложимия закон и при наличие на вътрешно противоречие на мотивите на съдебния акт. От една страна решаващият състав на съда е направил извод, че липсва съставомерно деяние, тъй като от събраните по делото доказателства установил, че не е доказано на процесния ден да е бил проверен търговският обект, стопанисван от „Абсолют сервиз”ЕООД, а е бил проверен друг търговски обект, стопанисван от  едно и също физическо лице-управител и представляващ и двете фирми, а от друга страна приел, че извършеното деяние е маловажно, като при констатация за маловажност  следва извод, че има извършено нарушение, но то , с оглед на своите последици, е маловажно.

Неправилен и необоснован на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че от нотариалните  актове и  справка от ТР, както и от  гласните доказателства било видно, че актосъставителката  не е влизала в „проверявания” обект, не е установявала принадлежността на този обект на проверка към съответна фирма и проверявано лице, не е изискала документи и при тези несъответствия на РС не станало ясно как и въз основа на какво е приела, че извършила пълна и задълбочена проверка съгласно разпоредбите на ЗАНН на дейността на „Абсолют сервиз” ЕООД, а не на ЕТ „Е.Г.”. За да достигне до извод за неправилност на изводите на решаващия състав, настоящият съобрази следното: От приложените на л.46-48 от делото на РС два нотариални акта, се установява, че Е.Н.Г. е придобил в собственост, чрез покупко –продажба, като физическо лице, следните два имота: 1) ½ ид.част от сграда с идентификатор 43236.401.276.3 в гр.Левски, площад „Трети март”, разположен в поземлен имот 43236.401.276, представляващ сграда за търговия със застроена площ 36,00 кв.м. на един етаж; 2) самостоятелен обект в сграда №5 с идентификатор 43236.401.276.2.5 в гр.Левски, площад „Трети март”, ет.1 в сграда №2 с идентификатор 43236.401.276.2, разположена в общински поземлен имот с идентификатор 43236.401.276 с предназначение на имота за търговска дейност, със застроена площ 16,22 кв.м. От данните в нотариалните актове става ясно, че имотите са собственост на физическото лице Е.Н.Г., който, от друга страна и видно от приложените на л.54-55 удостоверения от търговския регистър е управител и на ЕТ „Е.Г.” , и на „Абсолют сервиз” ЕООД. Нотариалните актове и удостоверенията от търговския регистър доказват единствено, че  физическото лице Е.Г. е собственик на два търговски обекта, разположени в един поземлен имот в гр.Левски, на площад „Трети март” по нотариални актове, а съобразно приложените служебни бонове от касовите апарати на двете фирми – на ул „Хан Аспарух” №50. Нито нотариалните актове, нито удостоверенията от търговския регистър, в последните от които е вписан единствено предметът на дейност на фирмите, за какъвто принципно  са регистрирани да извършват дейност, не сочат еднозначно и недвусмислено  каква конкретна дейност извършват ЕТ и ЕООД , собственост на Г., противно на възприетото от решаващия състав. В служебния бон на ЕТ „Е.Г.” е вписано -магазин Щил гр.Левски, като е представен още сертификат за оторизиран дилър с гаранционен и извънгаранционен сервиз на STIHL и VIKING, по силата на който ЕТ да извършва гаранционно и извънгаранционно обслужване на машини и съоръжения от марките ЩИЛ и ВИКИНГ. Последните две посочени доказателства-служебен бон и сертификат от своя страна доказват, че ЕТ, стопанисван от Г. извършва дейности по гаранционно и извънгаранционно обслужване единствено на машини и съоръжения от посочените марки, т.е. обслужване, поправка и/или замяна на стоки от посочените марки в срока на действие на предоставената им при покупката гаранция или извън него, но не налага извод нито че само ЕТ  има за предмет на дейност описаните в НП  ремонтни услуги (ремонт на резачки, ремонт на карбуратор на резачка, почистване на карбуратор, основен ремонт на лагери, ремонт на семерини, ремонт на бутало на резачка, смяна на водещо колело, точене на вериги на резачки), нито че наказаното ЕООД не извършва такива ремонтни услуги. Още повече, че върху протокола от извършената проверка е ксерокопирана вероятно визитна картичка или друг обозначителен индивидуализиращ документ за ЕТ „Е.Г.” с посочен адрес и телефон, на който документ е записано единствено „продажба на моторни триони”, като е поставена снимка на уред от марка „STIHL”, а не е записано -„продажба и ремонт” или само „ремонт”. Поради което от до момента обсъдените доказателства е налице индиция, че в търговския обект, стопанисван от ЕТ „Е.Г.” се извършва продажба на моторни триони от марка „STIHL”, и  гаранционно и извънгаранционно обслужване на продаваните уреди от тази марка и от марка VIKING и  тези доказателства  не опровергават вписаните в протокола от проверката и в съставените акт и НП обстоятелства, че  в търговския обект, стопанисван от наказаното дружество се извършват описаните в НП ремонтни услуги.

Отразените в НП обстоятелства, че в търговския обект, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД се извършват следните ремонтни услуги: ремонт на резачки, ремонт на карбуратор на резачка, почистване на карбуратор, основен ремонт на лагери, ремонт на семерини, ремонт на бутало на резачка, смяна на водещо колело, точене на вериги на резачки, не се опровергават и от показанията на разпитаните в съдебното заседание на 14.09.2016 год. свидетели. Свидетелите П. П. - продавач-консултант в магазина, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД, К. Г.- продавач-консултант в магазина, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД и Р. Р., живееща на семейни начала с управителя на наказаното дружество в показанията си пред съда сочат , че Е.Г. е собственик на два търговски обекта в близост един до друг на един и същ административен адрес, като в обекта, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД работят св. П. и св.Г., но в него не се извършват ремонтни услуги, а представлява единствено магазин, в който се продават части за машини, за резачки, косачки, селскостопанска техника, фрези-нови части за машини, а в обекта, стопанисван от ЕТ „Е.Г.” се извършват ремонтни услуги и работи лично собственикът Г.. Решаващият състав на РС неправилно е кредитирал изцяло техните показания. Показанията на тези свидетели се потвърждават от приобщените по делото писмени доказателства единствено в частта, че Е.Г. притежава два имота близо един до друг на една улица в гр.Левски, които функционират като търговски обекти, както и в частта, че св.П. и св.Г. работят като продавач - консултанти в търговския обект, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД . За извършената проверка е съставен констативен протокол №К-0206333/13.11.2015 год., в който е отразено, че в търговския обект на „Абсолют сервиз” ЕООД се извършват  ремонтни услуги:ремонт на резачки, на карбуратори на резачки, почистване на карбуратор, основен ремонт на лагери, семерини, на бутало на резачки, смяна на водещо колело, точене на вериги на резачки. Този констативен протокол е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни лица в това им качество и се ползва с материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън него факти с правно значение. Неговата доказателствена сила не е оспорена нито при съставянето му, нито при съставяне и връчване на акта за нарушение, нито с жалбата против НП, констатациите в същия са оспорени едва във второто по ред проведено съдебно заседание, където са представени писмени доказателства и са разпитани свидетели. Материалната доказателствена сила на този протокол обаче относно отразените в него констатации не е оборена от останалите събрани доказателства.  Св.П. например, е вписана като свидетел на проверката именно в съставения от проверяващите органи констативен протокол №К-0206333/13.11.2015 год., в съответствие с дадените от нея показания тя е работила като продавач-консултант в обекта и затова се е подписала като присъствала на проверката. В протокола от проверката с отразените констатации обаче , тя не е вписала нито едно възражение, че в обекта не се извършват ремонтни дейности от вида на описаните в протокола, нито в по-късен момент управителя на дружеството или упълномощено от него лице е представил възражения в тази насока. Такива твърдения дори не се съдържат в жалбата против НП. Затова настоящата инстанция не кредитира с доверие като обективни и достоверни показанията на св.П., дадени в с.з. относно факта, че в обекта, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД не се извършват ремонтни услуги от вида на описаните в НП. Самите проверяващи-св.К. И. при разпита си в съдебно заседание е заявила, че в момента на проверката в обекта, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД е имало един мъж, който именно им е съобщил , че се извършват в обекта описаните ремонтни дейности, той лично е диктувал на актосъставителя ремонти на какви машини се извършват. Тези показания съвпадат с показанията на св.Г., който е съобщил, че работи като продавач-консултант в „Абсолют сервиз” ЕООД и че при проверката е присъствал, тъй като съобщава, че е видял актосъставителката. Настоящият състав на съда не кредитира и показанията на св.Р., относно факта, че в обекта, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД не се извършват описаните в НП ремонтни услуги, тъй като от една страна тя е заинтересована от изхода на спора като лице, живеещо на съпружески начала с управителя на наказаното дружество според нейните показания и от друга страна, защото тя е присъствала при съставянето на акта и е вписана в него като упълномощено лице, на което е предявен и връчен екземпляр от съставения акт, като св.Р. не само че не е възразила срещу констатациите в акта досежно вида на извършваната дейност, напротив , вписала е саморъчно възражения, че „ веднага е направен ценоразпис и същият е поставен на видно място”. Ето защо и от съвкупната преценка на всички посочени доказателства-и писмени, и гласни, се налага единственият възможен извод, че в деня на проверката 13.11.2015 год.в търговски обект, стопанисван от „Абсолют сервиз” ЕООД са се извършвали ремонтни услуги: ремонт на резачки, ремонт на карбуратор на резачка, почистване на карбуратор, основен ремонт на лагери, ремонт на семерини, ремонт на бутало на резачка, смяна на водещо колело, точене на вериги на резачки и този търговски обект е бил проверен от контролните органи. Ето защо неправилни и необосновани  се явяват изводите на РС, че актосъставителят не е възприела това като  проверяваща, защото нито тя, нито свидетелката по съставянето на акта са влезли в обекта на жалбоподателя, в който той извършвал дейност като ремонтни услуги и че  този обект не са проверили.

Неправилен е и изводът на решаващия съд, че при съставянето на Акта и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с факта, че актът, връчен на нарушителя, отразява деяние, което в противоречие с указаното в наказателното постановление не е съставен в присъствието на лицата, които са включени в разпоредбата на чл.40 ал.І от ЗАНН. В конкретния случай  актът е съставен в  хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, според който, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая актът е съставен въз основа на констативен протокол №К-0206333/13.11.2015 год., подписан от лице-представител на търговеца, присъствало по време на проверката и протоколът е вписан като доказателство  в съставения акт. Поради което невписването в акта за нарушение на останалите присъствали по време на проверката лица не съставлява нарушение, по аргумент от разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.

Не съставлява процесуално нарушение и обстоятелството, че  АУАН е съставен на 23.11.2015 година, а проверката е извършена на 13.11.2011 година. За извършената проверка на 13.11.2015 год. е съставен констативен протокол от същата дата, станал основание за съставяне на акта. За да бъде редовен и законосъобразен, АУАН следва да е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на деянието, сочено като нарушение. В този случай и двата срока са спазени, поради което не е допуснато нарушение при съставяне на акта във връзка с приложимите срокове.

Неясно какъв извод е направил РС-Левски, като е приел, че в АУАН  е посочена само материално правната разпоредба на чл.24 ал.1 от ЗЗП, като е написано : ”за ремонтните услуги няма съставен ценоразпис , няма във вид на брошура .”,  санкционната разпоредба в случая чл.200 ЗЗП / редакция към момента на извършване на деянието /липсва. В разпоредбата на чл.42 от ЗАНН  изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да съдържа съставения акт за нарушение и в т.5 от същия текст е посочено, че в АУАН следва да са вписани  законните разпоредби, които са нарушени, което в процесния е сторено чрез изписване на разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за защита  потребителите. В ЗАНН липсва разпоредба, изискваща в съставения акт да се впише санкционната разпоредба, която е основание за ангажиране  на административнонаказателната отговорност на привлеченото лице, поради което като не е вписана същата, не е допуснато нарушение в тази насока, в какъвто смисъл може би са съжденията на решаващия състав.

  Неправилни са изводите на съда и относно констатирани различия  между описаната фактическа обстановка в акта за установяване на нарушението, касаещи описанието на нарушението, и НП и между тях и всеки един поотделно и събраните по делото доказателства. Фактът, че в АУАН е описано „за ремонтните услуги няма съставен ценоразпис, няма и във вид на брошура”, а в НП е изписано единствено „за ремонтните услуги няма съставен ценоразпис” не сочи на различие в описанието на нарушението в двата санкционни акта. Направеното уточнение в акта- „няма и във вид на брошура” е логически неточно и излишно, защото липсата в обекта изобщо на съставен ценоразпис от какъвто и да е вид изключва наличието  на такъв и във вид на брошура, поради което изписването му е било излишно и правилно е  коригирано в издаденото НП. Но по –същественото е, че премахването на този израз във формулировката на описаното деяние в НП не променя нито фактите, нито елементите на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Затова и не съставлява нарушение.

Неправилен и противоречив на останалите изложени мотиви на съда относно липсата на нарушение поради липса на извършена проверка в обекта е и последният направен извод за маловажност на констатираното нарушение. За да се направи такъв извод, съдът следва да се е произнесъл по съществото на спора-има ли извършено нарушение на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЗП такова, каквото е описано в АУАН и в НП, доказва ли се то от събраните по делото доказателства и наказаното лице ли е негов извършител. Едва след тази преценка, която следва да бъде направена след отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, същият, ако направи  извод за съставомерно и доказано извършено от дружеството нарушение, следва да се произнесе и  по въпроса същото съставлява ли маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Ето защо като е направил извод на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, обосноваващи отмяна на НП, РС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне по съществото на спора от друг състав на съда.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222,  ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 99 от 04.10.2016 г. г., постановено по анд № 242/2016 г. на Районен съд – Левски.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящето.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                      

 

 2.