Р E Ш Е Н И Е

№608

гр.Плевен, 18 Декември 2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №901 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от П.М.Й. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002340 от 29.09.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и необоснована. Счита се, че административният орган не може да твърди със сигурност кога е предоставен автомобила на П. М., като се твърди, че това е сторено на 15.07.2017г., т.е. преди датата на проверката, когато е установено, че е била със СУМПС с изтекъл срок на валидност. В тази връзка се сочи, че административният орган не е извършил всестранна и качествена проверка по случая. На следващо място се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на правилата по АПК. В тази връзка се сочи, че не е издадено наказателно постановление срещу М. за вмененото й нарушение, поради което тя все още не е нарушител по ЗДвП. Твърди се, че при евентуално издаване на НП и неговото влизане в сила, тогава може да се счита, че лицето е управлявало МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Твърди се още, че е нарушено и правото на защита, тъй като административният орган е нарушил изискванията на чл.9 ал.2 и чл.8 ал.1 от АПК. В заключение се счита, че заповедта е издадена при пълна липса на основание за това и се моли за нейната отмяна. Направено е и особено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта.

С определение от 03.11.2017г. съдът е оставил без уважение искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, като същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По делото е депозирано становище от ответника за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. По делото е депозирано становище, в което се твърди, че заповедта е издадена неправилно и се моли да бъде отменена.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт П. Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 10.10.2017г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена на ръка при административния орган на 23.10.2017г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН фабричен №151620 от 29.09.2017г., съставен от Г. Д. И. – младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, на П. В. М. е вменено нарушение по чл.150а и чл.38 ал.2 от ЗДвП за това, че на 29.09.2017г. около 17.40часа в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“ като водач на лек автомобил „Мерцедес 230СЕ“ с рег.№ЕН***ВВ, при завиване в обратна посока не пропуска насрещно движещият се лек автомобил „Нисан“ с рег.№ЕН***ВК с водач Ц. Д. Д. като го удря, с което допуска ПТП с материални щети. При извършена проверка се установява, че СУМПС №236267714 е със срок на валидност до 30.08.2017г. АУАН е подписан с особено мнение, без да бъдат направени конкретни възражения. Посочено е в акта, че се изземват СУМПС №236267714, контролен талон №3228458, СРМПС №002491541 и 2 броя рег.табели ЕН***ВВ.

Във връзка с горното, на 29.09.2017г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №17-0938-002340, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №002491541 и 2броя регистрационни табели № ЕН***ВВ. В заповедта е посочено като фактическо основание, че П.М.Й. *** като собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ЕН***ВВ е преотстъпил автомобила на П. В. М., която не притежава валидно СУМПС.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото се установява още, че на 02.10.2017г. от М. е подадено възражение срещу АУАН, в което се признава вината за извършените нарушения, но се изразява несъгласие със свалянето на рег.табели на автомобила, като се твърди, че същият не е нейна собственост и не е редно да се свалят табелите на автомобил, когато не е управляван от собственика му. Също така се изразя несъгласие, че е била считана за неправоспособен водач.

Установява се също, че въз основа на съставения АУАН срещу М. е издадено Наказателно постановление №17-0938-004848 от 02.10.2017г. за нарушения по чл.150А ал.1 и чл.38 ал.2 от ЗДвП.

Видно от приложена на л.9 справка е, че като собственик на лек автомобил „Мерцедес 230СЕ“ с рег.№ЕН***ВВ, в регистрите на ПП-КАТ е отразен П.М.Й..

Установява се още от фактическа страна, че на 03.10.2017г. на М. е издадено ново СУМПС, със срок на валидност до 03.10.2027г., като видно от справка на л.59 от делото е, че лицето е собственик на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ЕН***ВМ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.20-21 е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017г, с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните интереси на Й.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Й. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно предложение последно на която за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Й. като собственик на МПС е преотстъпил същото за управление на лице, което не притежава валидно СУМПС. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо валидно СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката. Без значение е кога и в кой момент е преотстъпено МПС на водача, в каквато насока са възраженията на оспорващия.

По делото не се спори, че на 29.09.2017г. М. е управлявала процесния лек автомобил, собственост на Й., със СУМПС с изтекъл срок на валидност, а именно до 30.08.2017г. Последното е констатирано с АУАН фабричен №151620 и е квалифицирано като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление. Също така, съгласно чл.13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи, СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, СУМПС има две удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по чл. 3, ал.3 и чл. 50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Съгласно §1 т.2 б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, документ с изтекъл срок на валидност представлява „нередовен български личен документ“. След като към датата на извършване на нарушението М. не е имала валидно СУМПС и е управлявала МПС собственост на Й., то към 29.09.2017г. спрямо оспорващия са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Нарушението на М. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ валидно СУМПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Й. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002340 от 29.09.2017г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо П.Й. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА П.М.Й. ***, с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лв. (сто лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: