Р Е Ш Е Н И Е

№ 14/ 13. Януари 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи декември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 899/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на И.Х.И. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕНДМ/1065/01.09.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия, потвърдена с Решение № 15-РД06-0041/20.10.2016г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която е отказана целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г. с мотив: на осн. чл. 11 ал.2 от Закона за социалното подпомагане - не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежаваното недвижимо имущество и във връзка с чл. 10 ал.1 т.6 от ППЗСП – извършено прехвърляне на селскостопански имот и/или идеални части от него срещу заплащане през последните 5 години (23.02.2016г.) и недекларирани данни относно това обстоятелство.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 13 ал.5 от Закона за социалното подпомагане.

Жалбоподателката оспорва отказа като незаконосъобразен, поради разминаване в имената и технически грешки в констативния протокол. Сочи, че продадения земеделския имот не е нейна собственост, а на прабаба й – Н. М. Х. с много наследници и не е знаела, че трябва да го декларира. Получената от продажбата на имота сума не надвишава диференцирания минимален доход, защото делът й заедно със сестра й е 1,4 дка на стойност 907 лв. или всяка има по 0,7 дка на стойност 453.50 лв. на едно лице. Разделени на 6 месеца се получава сума от 75 лв. месечно, която е доста под гарантирания минимален доход за месец. Затова счита, че неправилно й е отказана целевата помощ за отопление.

Ответникът – Директорът на Дирекция Социално подпомагане – Долна Митрополия изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са съобразени представените от жалбоподателката доказателства, тя не е декларирала продажбата, затова помощта е отказана с мотив, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежавано имущество. След като е установено, че жалбоподателката през м. февруари 2016 г. е извършила продажба на имот с материален интерес 4535 лв. е взета предвид нейната част. При определяне на средномесечния доход е взето предвид, че всички участници в сделката са с равен дял, не е декларирано и затова не е изследвано какъв е наследственият дял на жалбоподателката. Моли да се отхвърли жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на Директора на РДСП – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на И.Х.И. е съобщено на 24.10.2016г. Жалбата е подадена на 04.11.2016г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване на заповедта на Директора на ДСП – Долна Митрополия от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

И.Х.И. *** е подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Д. Митрополия Заявление-декларация с Вх. № ЗСП/Д-ЕН-ДМ-1065/11.08.2016г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по образец. Декларирала е, че е неомъжена, безработна, в добро здравословно състояние, не съжителства с други лица, не получава доходи, обитава съсобствено наследствено жилище от 3 стаи от починалия си баща Х. И. М., което е единствено, не притежава движими и недвижими имоти, не е прехвърляла имоти през последните 5 години, не е регистрирана като ЕТ, не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу издръжка и гледане, няма налагани санкции за укрити доходи през последните 3 години по ЗДДФЛ. Към декларацията е приложила като доказателства служебна бележка от ЗКПУ „Витска долина” – с. Крушево от 18.07.2016г., че не притежава земя в кооперацията и за предходните шест месеца няма получена рента, предоставила и нотариален акт № 177, д. № 1088/1987г. – за сверка.

Извършена е социална анкета от социален работник за проверка на декларираните обстоятелства, като са направени и изискани справки от база данни – пенсии, агенция по вписванията, община Долни Дъбник, ОС „Земеделие” и др., след което е изготвен социален доклад съгласно чл. 27 ал.1 от ППЗСП. Установено е, че заявителката съжителства със сестра си – И. в наследствено жилище – едноетажна къща в края на селото, което се състои от 3 стаи, обзаведено с вещи за обичайно ползване, има и допълнителна постройка, в която се отглеждат две кози за лични нужди, малък двор, засаден със зеленчуци. И. е в нетрудоспособна възраст, но не получава пенсия поради липса на необходимия трудов стаж, неомъжена, без деца, в добро здравословно състояние.

Установено е от справка в служба по вписванията, че е извършила три продажби на части от съсобствени недвижими имоти през последните 5 години: на 06.12.2011г. поземлен имот с площ по документи 11,999 дка в с. Садовец, местност Вардашка за сумата – 1400 лв. на два броя наследника; на 13.12.2011г. поземлен имот № 171024 с площ по документи 1,359 дка в с. Крушовица, местност Върха за сума – 132,20 лв. като единствен продавач; на 23.02.2016г. 43/96 ид.ч. от 11,249 дка поземлен имот в с. Крушовица , област Локач за сумата от 4535 лв. на пет броя наследника.

Тези сделки не са декларирани в заявлението и не са представени нотариалните актове относно извършените продажби. Затова по направената справка за материален интерес получените суми от продажбите на наследствените поземлени имоти са разделени по равно и сумата, която И. е получила от всички продажби е в изчислена в общ размер на 1739 лв., която не надвишава 60 – кратния размер на гарантирания минимален доход, но последно извършената продажба е през месец февруари 2016г. Изчислено е, че И.И. е получила доход от продажбата на имущество в размер на 907 лв. за предходните 6 месеца или средния месечен доход възлиза на 151,17лв. и надвишава диференцирания минимален доход за отопление в размер на 146,04 лв. за лице, съжителстващо с друго лице, който е 224.68% от гарантирания минимален доход - 65лв. Предложено е да се откаже исканата целева помощ за отопление на осн. чл. 2 ал.1 от Нар. № РД-07-5/16.05.2008г., тъй като средномесечният доход на лицето от извършена продажба е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление и на осн. чл. 11 ал.2 от ЗСП, тъй като не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на идеални части от недвижимо имущество.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия издал процесната Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1065/01.09.2016г. с която отказал да отпусне на И.Х.И. целева помощ за отопление по чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г., с мотив: на осн. чл. 11 ал.2 от Закона за социалното подпомагане - не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежаваното недвижимо имущество и във връзка с чл. 10 ал.1 т.6 от ППЗСП – извършено прехвърляне на селскостопански имот и/или идеални части от него срещу заплащане през последните 5 години (23.02.2016г.) и недекларирани данни относно това обстоятелство.

И.И. получила заповедта на 13.09.2016г. На 29.09.2016г. в указания 14-дневен срок оспорила заповедта по административен ред пред Директора на РДСП – Плевен. В жалбата посочила, че сумата от продадения имот – 907 лв. е получена общо със сестра й и се дели на две, така че средния месечен доход за предходния шестмесечен период и на двете сестри не надвишава диференцирания минимален доход за отопление. С Решение № 15-РД06-0041/20.10.2016г. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен отхвърлил жалбата.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация от чл. 12 ал.4 на Закона за социално подпомагане.

Съгл. чл. 4 от Наредбата лицата и семействата подават заявление-декларация по образец в Дирекция Социално подпомагане по постоянен адрес. Социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред Регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на АПК.

Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Долна Митрополия, който е съответния териториално и материално компетентен орган. В необходимата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.

В разпоредбата на чл.2 ал.1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Според чл.2 ал.3 от Наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в разпоредбите на ал.4 на същия член е посочен диференцираният минимален доход за отопление за различни категории лица като процент от гарантирания минимален доход за отопление. В случая със социалния доклад е установено, че заявителката съжителства със сестра си. Приложим е чл.2 ал.4 т.9 от Наредбата, който се отнася за лице, съжителстващо с друго лице. В този случай диференцираният минимален доход за отопление е 224,68% от гарантирания минимален доход – 65 лв. т.е. възлиза на 146.04 лв. Следователно средномесечният доход на заявителката за последните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация трябва да е по-нисък или равен на този размер. Жалбоподателката е подала заявлението-декларация на 11.08.2016г. Релевантният шестмесечен период, за който следва да се съобрази средномесечния й доход е 01.02.2016г. – 31.07.2016г.

Установено е чрез проверки на декларираните данни в служба по вписванията, че в рамките на този период – на 23.02.2016г. жалбоподателката, заедно с още четирима съсобственици е извършила продажба на 43/96 идеални части от съсобствен наследствен поземлен имот с площ 11,249 дка, като материалният интерес от сделката е 4535 лв. Неправилно административният орган е приел, че доходът на жалбоподателката от сделката е в размер на 907 лв. като е разделил сумата на 5 равни части според броя на съсобствениците, участвали в сделката, т.е. при равни дялове за всеки от прехвърлителите и съответно на тази база изчислил, че средномесечният доход на жалбоподателката за предходните 6 месеца е 151.17 лв. и надвишава диферинцирания минимален доход за отопление – 146.04 лв.

Преди за издаде заповедта административният орган не е изследвал какъв доход е получила жалбоподателката от сделката според нейния наследствен дял и едва след това на тази база да изчисли какъв е средномесечният й доход за предходните 6 месеца, респективно дали той надвишава диференцирания минимален доход за отопление, определен в чл.2 ал.4 т.9 от Наредбата. Декларирането на определени факти и обстоятелства в заявлението-декларация, която се подава от лицата е с цел да послужи за база за проверка на тези обстоятелства при определяне дохода на лицата и правото на социална помощ за отопление. Тази проверка се извършва, чрез изискване на справки и доказателства от компетентните органи и лица и посещение на място, на база на които се изготвя и социалния доклад. Следвало е да изискат служебно допълнителни доказателства – от служба по вписванията – копие на нотариалния акт за продажбата, предходния нотариален акт за собственост на имота, съответно удостоверение за наследниците на наследодателя към момента на извършване на сделката по Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, включително да изиска допълнителни доказателства от заявителката. Въпреки възраженията й в тази насока и по реда на административното обжалване не са били събрани тези доказателства, респективно не са били изяснени ревелантни за правото обстоятелства. Такива са представени с жалбата до съда.

Установено е, че не е декларирала факта, че през последните пет години е извършила продажба на три съсобствени поземлени имота – на 06.12.2011г. на имот с площ 11,999 дка с материален интерес 1400 лв., на 13.12.2011г. на имот с площ 1,350 дка с материален интерес 132,20 лв. и на 23.02.2016г. на имот с площ 11,249 дка с материален интерес 4535 лв. Според разпоредбите на чл. 10 ал.1 т.6 вр. ал.11 т.2 от ППЗСП, лицата нямат право на социална помощ, ако са прехвърлили възмездно селскостопански имоти или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, освен ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Не е спорно, че жалбоподателката отговаря на останалите условия по чл. 10 и чл.11 от ППЗСП.

Доходът, който жалбоподателката е получила от извършените продажби на съсобствени недвижими имоти на 06.12.2011г., 13.12.2011г. и на 23.02.2016г. има значение и при преценката дали отговаря и на условията по чл. 10 ал.1 т.6 вр. ал.11т.2 от ППЗСПЗЗ, а именно общата стойност на сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, което също следва да бъде съобразено и изчислено на база дохода, който е получила сумарно от трите сделки според дела си.

В случая органът е нарушил императивното процесуално правило на чл. 35 от АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл.7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Като не е сторил това административният орган е постановил заповедта без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства за определяне правото на социална помощ за отопление на жалбоподателката, което е съществено процесуално нарушение.

В хода на съдебното производство жалбоподателката е представила констативен нотариален акт за собственост № 17/ 15.02.1999г., с който на наследниците на Н. М. Х. от с. Крушовица е признато правото на собственост по наследство върху поземлен имот нива в местността „Локач”, с. Крушовица № 094004 с площ 11, 249 дка и по силата на който И.Х.И. и сестра й И. Х.И., заедно с останалите наследници ( З. Ц. К., Н. И.К., Г. И. М., Ц. С. В. и М. И. М. – ЕГН **********) са придобили в съсобственост имота и притежават идеални части от него съобразно наследствените си дялове, които не са упоменати в нотариалния акт. Впоследствие на 23.02.2016г. част от съсобствениците – Ц. С. В., И.Х.И., И. Х. М., В. С. Н. и З. Ц. К. са прехвърлили своите 43/96 идеални части от този имот за сумата 4535 лв. От представеното от жалбоподателката Удостоверение за наследници на Н. М. Х. - Изх. № 77/04.02.2016г. на Община Долни Дъбник, с. Крушовица може да се установят наследствените дялове на И.Х.И. и сестра й И. Х.И. към момента на сделката. Част от наследниците са продали своите идеални части (43/96 ид. части) от целия имот – 11,249дка за сумата 4535 лв., а не целия имот. На тази база продажната цена по сделката се изчислява на 900лв. за 1 дка. Наследствените дялове на двете сестри – И.Х.И. и И. Х.И. от баща им – Х. И. М. – син на Н. М. Х. са равни. Всяка от тях притежава 1/16 ид.ч. или това е 0,703 дка от имота. И следователно доходът на всяка една от сестрите от сделката за продажбата на нейния наследствен дял ( 1/16 ид.ч. от целия имот – 11,249 дка) е 633 лв., според нейния наследствен дял. Доходът на И.Х.И. от сделката е 633 лв., а не 907 лв. както е приел административният орган, съответно толкова е и на сестра й. Следователно средномесечният доход на жалбоподателката за предходния 6-месечен период преди подаване на заявлението е 105,50 лв., а не 151,17 лв. както неправилно е бил изчислен и не надвишава диференцирания минимален доход за отопление, определен в чл.2 ал.4 т.9 от Наредбата – 146.04 лв.

От прехвърлянето на съсобствен със сестра й имот на 06.12.2011г. е получила доход съответно в размер на 700 лв. т.е. половината от продажната цена. При продажбата на неин собствен имот на 13.12.2011г. е получила доход 132,20 лв. Или общата стойност на дохода, който е получила от трите сделки през последните 5 години е 1465,2 лв. и не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за същия период (65 лв.), а именно 3900лв. Затова жалбоподателката попада сред изключенията по чл. 10 ал.11 т.2 на ППЗСП, в който случай разпоредбата на чл. 10 ал.1 т.6 ППЗСП не се прилага и следователно отговаря на условията по чл. 10 от ППЗСП. Отговаря и на условията по чл. 11 от ППЗСП.

Затова неправилно административният орган е приложил материалния закон и целта му като е приел, че извършеното прехвърляне на селскостопански имот и/или идеални части от него срещу заплащане през последните 5 години ( на 23.02.2016г.) и недекларирани данни относно това обстоятелство са основание да се откаже целева помощ за отопление. Неправилно се е позовал и на общата разпоредба на чл. 11 ал.2 от ЗСП – че не са били изчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежавано имущество. Това е принцип в закона, доразвит в подзаконовите нормативни актове. В случая условията и законовите предпоставки за правото на получаване на целевата помощ за отопление се съдържат в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и конкретно в чл.2 от нея и чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, към които наредбата препраща. В тях се определят условията и размера на доходите, при които се счита, че лицата нямат достатъчно средства и възможности да покрият нуждите си и се нуждаят от целева социална помощ за отопление за покриване на тази основна жизнена потребност.

Жалбоподателката отговаря на всички условия за отпускане на целевата помощ, поради което заповедта за отказ е незаконосъобразна и следва да се отмени, а административната преписка (ведно с приложените към жалбата доказателства - етапна епикриза от 06.03.2015г. на И.Х.И., НА № 17/15.02.1999г. и Удостоверение за наследници на Н. М. Х. от 04.02.2016г.) да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ЕНДМ/1065/01.09.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия, потвърдена с Решение № 15-РД06-0041/20.10.2016г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която на И.Х.И. *** е отказана целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г.

ВРЪЩА делото като преписка (ведно с приложените към жалбата доказателства - етапна епикриза от 06.03.2015г. на И.Х.И., НА № 17/15.02.1999г. и Удостоверение за наследници на Н. М. Х. от 04.02.2016г.) на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия за ново произнасяне по Заявление-декларация на И.Х.И. ***/Д-ЕН-ДМ-1065/11.08.2016г. за отпускане на целева помощ за отопление, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :