Р E Ш Е Н И Е

№ 619

гр.Плевен, 19 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно-наказателно дело № 899 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 784 от 13.09.2017 год., постановено по НАХД № 1936/2017 год., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление №16-0938-002513 от 22.07.2016г на Началника на група към ОД на МВР-Плевен, сектор ПП-Плевен, с което е наложено на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на Д.Г.К. ***, административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца, като намалил размера на наложеното наказание глоба от 200лв. на 50лв и лишаването от право да управлява МПС от шест месеца на един месец.

Със същото решение потвърдил наказателно постановление №16-0938-002513 от 22.07.2016г на Началника на група към ОД на МВР-Плевен, сектор ПП-Плевен в частта му, с която е наложено на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Д.Г.К. *** административни наказания глоба в размер на 20лв и глоба в размер на 20лв, като законосъобразно и обосновано.

Недоволна от горното решение е останала Д.Г.К. ***, която е подала съответна касационна жалба против него. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, които не са констатирани от Районен съд- Плевен. Оспорва се доказаността на нарушенията, за които е санкциониран касаторът и се твърди, че не са допуснати описаните в НП нарушения. В заключение се иска отмяна на решението на Районен съд- Плевен и постановяване на отмяна на НП, което е предмет на съдебен контрол.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. Поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР- Плевен не се представлява и не ангажира становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде потвърдено решението на Районен съд- Плевен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че наказателно постановление е издадено въз основа на акт № 2513 от 10.07.2016г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата, около 17,20 часа в гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов“ пред МОЛ „Панорама“, жалбоподателката К., като водач на л.а. „Опел Корса“ рег. № ЕН *** КА /такси/ е нарушила пътен знак В27 и паркира пред МОЛ „Панорама“. При проверка от униформен служител на сектор „ПП“- Плевен отказва да представи документите си и тези на автомобила, отказва да изпълнява разпорежданията и указанията на униформен служител на МВР, сяда в автомобила, запалва двигателя и потегля, като принуждава длъжностното лице да виси на вратата автомобила и го влачи около 2 метра; не е премахнат винетен стикер след изтичане на неговата валидност.

Въззивният съд е приел, че изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Това негово становище се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият съд намира, че при издаване на АУАН не са допуснати нарушения на закона. Същият е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при съблюдаване изискванията на ЗАНН. В съдебно заседание пред Районен съд- Плевен са извършени разпити на актосъставителя В. К. Л. и свидетеля М. П. Н., чиито показания установяват фактите по АУАН. Тези показания са непротиворечиви помежду си, дадени са от незаинтересовани от изхода на производството свидетели, доколкото няма данни по делото, които да създават съмнения в обективността им или да сочат наличието на мотив да набедят касатора, поради което правилно са кредитирани от въззивния съд.

От показанията на разпитания актосъставител Л. се установява, че на посочената дата жалбоподателката К. като водач на л.а. „Опел Корса“ рег.№ЕН *** КА /такси/ е нарушила пътен знак В27 и е паркирала пред МОЛ „Панорама“ в гр.Плевен, че свидетелят, в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението, е разпоредил на жалбоподателката К. да премести паркирания от нея лек автомобил „такси”, но последната е отказала да направи това с мотива, че е изпратена на повикване и чака клиент. От показанията на актосъставителя Л. се установява и това, че жалбоподателката е отказала да предостави документите си и тези на автомобила. Според свидетеля Л. жалбоподателката К. е отказала да изпълни разпорежданията му, като е седнала в автомобила, запалила е неговия двигател и е потеглила. От същите показания се установява, че свидетелят се е принудил да хване волана на автомобила, за да предотврати тръгването на водача, но последният е потеглил и Л. останал да виси на вратата, като автомобилът го е влачил около 2 метра. От показанията на свидетеля М. Н. се установява, че същият не е присъствал по време на извършената проверка на жалбоподателката К. от страна на свид. Л.. Този свидетел е възприел извършеното от жалбоподателката К. нарушение на знак В27, забраняващ паркирането пред МОЛ „Панорама“- Плевен. Свидетелят Н. е категоричен, че управляваният от жалбоподателката К. лек таксиметров автомобил е бил паркиран в зоната на знак В27.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да опровергават или поставят под съмнение фактическата обстановка от АУАН.

Настоящият съд намира, че липсват твърдените с касационната жалба нарушения при изготвянето на НП, което е предмет на производството. Нарушението на чл.6, т. 1 ЗДвП е описано достатъчно ясно в диспозитива на НП, където е посочено, че се касае за неспазване на знак В27, като нарушението се изразява в паркиране пред МОЛ „Панорама“. Посоченият знак забранява „престоя и паркирането“. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и оплакването на касатора за недоказаност на нарушението по чл.103 от ЗДвП. От събраните пред Районен съд- Плевен гласни доказателства се установява, че свид.Л. в качеството си на контролен орган е отправил разпореждания на жалбоподателката К. да премести неправилно паркирания таксиметров автомобил и да предостави документите си за проверка, а вместо това жалбоподателката е запалила двигателя и потеглила с автомобила, влачила е актосъставителя около 2 метра, докато той се е опитвал да я спре. С деянието си К. е извършила и нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, тъй като е отказала да изпълни нарежданията на органите за контрол и регулиране на движението. Неоснователни са и доводите във връзка с нарушението по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Несъмнено е установено /а и не се отрича от касатора/, че от предното стъкло на автомобила не е бил премахнат винетен стикер с изтекла валидност. Доводите от касационната жалба са абсолютно неотносими към правния спор. Правилото за поведение е ясно и не касае вида на пътя, по който се движи моторното превозно средство. Винетния стикер с изтекла валидност подлежи на премахване, независимо от това дали автомобилът се движи по републиканската или общинската пътна мрежа.

Не са допуснати нарушения при индивидуализацията на наложените наказания. Санкциите по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са с определен от закона абсолютен размер от 20 лв., поради което правилно въззивният съд е потвърдил НП в тези му части. Санкциите по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наложени с НП /глоба 200 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 месеца/, са изменени от въззивния съд, който е наложил такива в минималния размер, предвиден от закона. При липса на жалба от административнонаказващия орган размерът на тези санкции не може да бъде променян от настоящия съд в ущърб на касатора.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо съдът намира, че решението на Районен съд Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 вр.чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 784 от 13.09.2017 год., постановено по НАХД № 1936/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.