Р E Ш Е Н И Е

№ 599

гр.Плевен, 15 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно-наказателно дело № 898 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 807 от 06.10.2017 год., постановено по НАХД № 1923/2017 год., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 17-0938-002387 от 18.05.2017г. на Началник група към ОДМВР-Плевен, сектор Пътна полиция, с което на И.С.С. с ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.чл.183, ал.4, т.7, пр.1, вр. чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от горното решение е останал И.С.С., който е подал касационна жалба против него чрез процесуалния си представител адв. А.С. от ПлАК. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Излагат се доводи, че НП, което е предмет на производството е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между описателната част на нарушението по АУАН и тази по обжалваното НП. На следващо място се твърди неяснота в описаното нарушение по АУАН и НП, поради което се навеждат доводи за нарушено право на защита на касатора, съставляваща съществено процесуално нарушение и респективно основание за отмяна на обжалваното решение и издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР- Плевен не се представлява и не е ангажирал становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че наказателното постановление, което е предмет на оспорване, е издадено за това, че на 07.05.2017 г., в 06.19 часа в гр.Плевен на ул.Българска авиация, С. като водач на МПС лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег.№ ЕН ***АК, на кръстовище образувано с ул.“Иван Миндиликов“, движейки се в посока кръгова връзка до завод „Мизия“, не е поставил обезопасителен колан и управлява МПС след употреба на алкохол. От направената проба с техническо средство „Дрегер“ 7410 с фабричен номер 0267 се установило, че в издишания въздух от водача се съдържа 1.04% промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003125.

Въззивният съд е приел, че изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Това негово становище се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият съд намира, че сочените от жалбоподателя недостатъци в АУАН не са налице. В същия изчерпателно са посочени нарушенията, за които се издава, описано е техническото средство- “Дрегер Алкотест“ 7410, което е индивидуализирано с посочен фабричен номер. Коректно е изписан отчета на уреда, както и че се касае за концентрация, установена в издишания въздух. Изложението е достатъчно ясно и не оставя място за съмнение, че се касае за установена концентрация на алкохол, а не за друго упойващо вещество. В съдебно заседание пред Районен съд- Плевен е извършен разпит на актосъставителя Д. Б. Д., от чиито показания се установяват времето и мястото на извършеното, както и личността на извършителя, т.е. се потвърждават констатациите по АУАН. От тези показания се установява по несъмнен начин и обстоятелството, че касаторът е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан /което нарушение не се оспорва нито с жалбата пред РС- Плевен, нито с касационната жалба/. Към преписката е приложен протокол /л.13 от въззивното производство/, от който е видно, че техническото средство е преминало успешно съответния контрол от оправомощена лаборатория, както и че е ползвано от актосъставителя в срока на валидност на този контрол. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да опровергават или поставят под съмнение фактическата обстановка от АУАН. От приложения към въззивното производство протокол за химическа експертиза е видно, че касаторът се е явил за вземане на кръвна проба за алкохол, но далеч след посочения в талона за медицинско изследване час, поради което правилно и законосъобразно е възприет отчета от техническото средство.

Настоящият съд намира, че липсват твърдяните с касационната жалба нарушения при изготвянето на НП, което е предмет на производството. Не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразено в разминаване на описателната част на извършеното нарушение м/у НП и АУАН. Техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол е индивидуализирано достатъчно ясно с марка и фабричен номер. В акта е описано като “Дрегер Алкотест“ 7410 с фабр. № 0267, а в НП е описано като „Дрегер“ 7410 със същия фабричен номер. Налице е незначително различие в изписването на модела, но техническото средство е достатъчно ясно индивидуализирано с посочения фабричен номер. Съдът намира, че не е налице неяснота във връзка с описанието на нарушението по АУАН и НП. Достатъчно категорично е посочено, че касаторът „управлява горепосоченото МПС след употреба на алкохол“, поради което не е налице каквото и да е съмнение, че посочената впоследствие концентрация в промили касае именно алкохол. Ето защо съдът намира, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че И.С.С. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административни нарушения по смисъла на чл. 137А ал.1 и чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. Правилно са приложени санкционните разпоредби на чл.183, ал.4, т.7 и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП за всяко едно от констатираните нарушения. Наказанията са с фиксиран размер, поради което не са допуснати нарушения във връзка с индивидуализацията на наложените санкции.

По тези съображения настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на Районен съд- Плевен, изложени в обжалваното решение..При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо съдът намира, че решението на Районен съд Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 вр.чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 807 от 06.10.2017 год., постановено по НАХД № 1923/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.