Р E Ш Е Н И Е

№ 598

гр.Плевен, 15 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно-наказателно дело № 897 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 799 от 04.10.2017 год., постановено по НАХД № 1887/2017 год., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 263771-F284911 от 10.04.2017г. на Директор на офис за обслужване-Плевен в ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на А.А.Ц., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.чл.27 и чл.3 ал.2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 50 /петдесет / лева, за нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005г.

Недоволен от горното решение е останал А.А.Ц., който в законния срок е подал съответна касационна жалба. В нея се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, излагат се доводи, че за 2015г. касаторът не е реализирал доходи и не е осъществявал таксиметрова дейност , поради което се иска отмяна на решението на РС- Плевен и на наказателното постановление, което е предмет на горното решение

В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Излага доводи, че не е реализирал доходи през 2015г., поради което няма задължение за подаване на декларация, в която връзка представя като писмено доказателство непопълнен образец от годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, като твърди, че в указанията за попълването й е посочено, че няма задължение да подава такава. Излага доводи, че е пенсионер с 292 лв. пенсия, че е в недобро здравословно състояние, поради което наложената му глоба не е във възможностите му за заплащате.

Ответникът ТД на НАП- В. Търново, офис Плевен, се представлява от гл. юрисконсулт М. Ж., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представя като писмени доказателства 2 бр. извадки, които касаят издадени разрешения за таксиметрови услуги, от които се установява, че по касаторът е подал на 23.12.2014г. заявление до Община- Плевен да му бъде издадено удостоверение за водач на таксиметров автомобил, във връзка с което му е издадено такова под № 346/29.12.2014г. като водач към фирма ЕТ „Спартак- А. И.“. Във връзка с твърденията на касатора, че не осъществява таксиметрови услуги, представя заверен препис от подадена данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, която касае осъществявана дейност през 2016г., от която е видно, че Ц. е реализирал доход в размер на 6925,36 лв. В заключение пледира да бъде потвърдено решението на Районен съд- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че наказателното постановление, което е предмет на оспорване, е издадено за това, че след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП В.Търново, офис Плевен е установено, че като самоосигуряващо се лице касаторът Ц. не е подал декларация образец 6 / месец 13/ от Наредба Н-8/29.12.2005г. за дължимите осигурителни вноски за 2015г. в установения от закона срок до 30.04.2016г. На лицето е била изпратена покана за подаване на декларация и съставяне на АУАН изх.№ 7446-2-/03.10.2016г. Поканата с обратна разписка е получена на 05.10.2016г. Към датата на съставяне на АУАН, както и към датата на съставяне на обжалваното НП Ц. не е подал декларация обр.6 за 2015г.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. От показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Ю. Г. Г. и свидетел Т. Б. Б. се установяват времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Касаторът също не оспорва факта, че не е подал декларация за 2015г. Няма твърдения, а и не са ангажирани доказателства същият да е подал такава, макар и след изтичане на законовия срок за това. Неговата защита се изразява в твърдението, че не дължи подаване на такава, тъй като не е реализирал доходи от таксиметрова дейност през календарната 2015г. Видно обаче от представените от ответника пред касационната инстанция писмени доказателства, за същият е имало издадено от Община - Плевен разрешение за водач на таксиметров автомобил към фирма ЕТ „Спартак- А. И.“ № 346/29.12.2014г. На л. 14 от делото е приложено разрешение № 346/29.12.2014г. на Община- Плевен, от което е видно, че на ЕТ „Спартак- А. И.“, към който водач е бил касаторът, е било издадено разрешение за осъществяване на таксиметрова дейност за срок от 36 месеца, считано от 01.01.2015г. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали касаторът е реализирал доходи и в какъв размер през 2015г. След като не е декларирал прекратяване на дейността си през тази календарна година, а е има разрешение за осъществяване на такава, Ц. е бил задължен да подаде съответната декларация. Той не попада в нито една от хипотезите по чл.52, ал.1 ЗДДФЛ, която касае освобождаването от задължение за подаване на годишна данъчна декларация. При нереализиране на доход касаторът единствено не би имал задължението да подаде годишен отчет за дейността си, който от своя страна съставлява част от декларацията по чл.50 ЗДДФЛ, а такава изобщо не е подавана, пък макар и извън установения законов срок.

По тези съображения настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на Районен съд- Плевен, че А.А.Ц. виновно е осъществил с деянието си състава на административно нарушение по смисъла на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005г., поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. Касае се за нарушение на формално извършване чрез бездействие. Не са допуснати нарушения при индивидуализация на същото, доколкото наложената глоба е в минималния размер от 50 лв., което води на извод за съобразяване в пълен размер на сочените от касатора смекчаващи отговорността обстоятелства- влошено здравословно състояние и тежко материално положение.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо съдът намира, че решението на Районен съд Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 вр.чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 799 от 04.10.2017 год., постановено по НАХД № 1887/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.