Р E Ш Е Н И Е

№ 596

гр.Плевен, 13 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 896 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 743 от 18.09.2017 г., постановено по нахд № 1714/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 269602-F295464/29.05.2017г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП Велико Търново, с което на ЕТ „Мирон-Т.Т.“*** с ЕИК 114614931, представлявано от Т.Г.Т., са наложени на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС две имуществени санкции в размер на 500,00 лв. за всяко от двете нарушения за това, че не са подадени справка-декларация и отчетни регистри „Дневник за покупки“ и „Дневник за продажби“ по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр. В.Търново за данъчен период месец февруари 2017г. в законоустановения срок до 14.03.2017г.; Справката-декларация и отчетните регистри по ЗДДС се подават в офис Плевен на 28.03.2017г. и са приети с вх.№153421700937316/28.03.2017г.; За периода лицето декларира, че не е извършвало дейност и подава декларация с нулеви данни – нарушения по чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.125, ал.3 от ЗДДС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „Мирон-Т.Т.“, който не оспорва извършеното нарушение, но счита, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение предвид, че е извършено за първи път, след депозиране на заявление за дерегистрация по ЗДДС и произнасяне на компетентния орган по този въпрос, от деянието не са настъпили вредни последици за бюджета и за трети лица, търговецът години наред е подавал декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС с нулеви отчети. На тези основания счита, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид. Твърди, че АНО не е обсъдил дали деянието е извършено виновно и не споделя извода на РС, че вината се изследва само в случаите на нарушения, извършени от физически лица. Сочи, че е изобщо не е обсъден въпроса, че нарушението е извършено при отпочната и приключила процедура по дерегистрация на търговеца по ЗДДС. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Жиянова, която взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и деянието следва да се квалифицира като маловажно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че ЕТ че не е подал справка-декларация и отчетни регистри „Дневник за покупки“ и „Дневник за продажби“ по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр. В.Търново за данъчен период месец февруари 2017г. в законоустановения срок до 14.03.2017г. , за което му е съставен АУАН и издадено НП. Тези факти установил въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите Д. и Й.. Приел, че НП е издадено от компетентен орган – Директора на ТД на НАП-гр.Велико Търново, съгласно заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице – инспектор в ТД на НАП –гр. Велико Търново. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Направил извод, че съставеният АУАН и издаденото НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Подробно  са  квалифицирани нарушенията, чрез посочване на неизпълнената законова разпоредба и състава на нарушенията по чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.125, ал.3 от ЗДДС. Съдът направил извод, че при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказанието на дружеството в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв. за всяко едно от нарушенията.

 За неоснователни съдът приел доводите на ЕТ за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради издаването му след изтичане на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, предвид че уреденият в  чл.52, ал.1 от ЗАНН  срок е инструктивен. За неоснователно приел и възражението, че наказващият орган не е обсъдил въпроса дали деянието е извършено виновно от нарушителя.  Изложил мотиви, че субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/ отговорност, при която не може да се обсъжда въпросът за вина, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, защото това е присъщо само за физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Съдът приел още, че нарушенията са  формални и за съставомерността  им   не се изисква настъпването на вредни последици, в случая - ощетяване на фиска. За осъществяването  им е достатъчно да не е подадена в срок справка-декларация по чл.125 ал.1 и отчетните регистри по чл.125, ал.3  от ЗДДС за конкретен данъчен период, вкл. и в случаите, в които за същия регистрираното лице не е извършило и получило доставки или придобивания, и не е осъществило внос, т.е. има нулев резултат.   При формалните нарушения според ПРС защитими с приоритет са обществените отношения. Изложил мотиви, че при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна и от друга, че по делото не са налице и данни за смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършването на нарушението за първи път, поради липса на данни за налагани наказания за същото деяние с влезли в сила НП, е отчетено от АНО посредством налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

Както правилно е установил и РС, справките – декларации и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Процесните не са подадени в законоустановения срок.

В случая, както правилно е приел и РС по подробно изложените от него мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция, не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. За разлика от възприетото от РС, касационната инстанция намира, че по принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават от обикновените , типични нарушения от същия вид. Предмет на процесните нарушеня е неподаването на справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри в срок, като за съставомерността на деянията законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. Законодателят третира по еднакъв начин неподаването на СД и отчетни регистри както от субекти, които са извършвали стопанска дейност през отчетната година, така и тези, които не са извършвали дейност, респ. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Следователно, обикновения, типичен случай на административно нарушение от този вид е свързан с неподаване на справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри, респ. неподаването им в срок, липсата на каквито и да са настъпили вредни последици, независимо от наличието или липсата на извършвана стопанска дейност и отчетени приходи и/или разходи. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. Всички тези положения са изрично визирани от обобщителната формулировка на чл. 56 от НК : "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е справедливо значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание за съществуването на административнонаказателна отговорност и втори път - като основание за нейна индивидуализация. Ето защо в този конкретен случай ( поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. Ако се възприеме тази теза, би се стигнало до квалифициране на всички нарушения, съставът на които по определение не изисква настъпването на вредоносен резултат, като маловажни такива. Ето защо, при нарушенията на просто извършване, за да се определи конкретното деяние като маловажен случай на административно нарушение, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

Ето защо, анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява , че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС. Както беше посочено, санкционираният субект е извършил нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Декларацията е била подадена със закъснение от около две седмици и то след покана от страна на приходната администрация, поради което срокът на закъснението също не може да се третира като смекчаващо обстоятелство. От друга страна актът на прекратена регистрация по ЗДДС (наличието на който също се релевира от касатора като смекчаващо обстоятелство), за който единствено се съдържат твърдения в първоначалната жалба против НП до РС, но не са приложени никакви писмени доказателства, не обосновава на собствено основание маловажност на деянието. Твърдението в жалбата е, че регистрацията по ЗДДС е прекратена въз основа на подаденото заявление от ЕТ, с акт на компетентен орган на 14.02.2017 год., връчен на ЕТ на 17.02.2017 год. Ако тези твърдения на касатора относно датата на връчване на акта за дерегистрация на ЕТ са верни, то с оглед разпоредбата на чл.109, ал.7 от ЗДДС, за дата на дерегистрация по ЗДДС се счита датата на връчване на акта за дерегистрация, т.е. 17.02.2017 год. От началото на данъчния период-1.02.207 год. до тази дата , по аргумент от разпоредбата на чл.111, ал.3 от ЗДДС, данъкът се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89. Налага се извод, че за съответния данъчен период до датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС се дължи подаването на справка-декларация и отчетните регистри по чл.124. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения , регулирани от ЗДДС, обусловени от целта на закона, свързана с определянето размера на данъка, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на справка-декларация и отчетни регистри (500 лева за всяко нарушение), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. Не без значение е факта, че нито жалбоподателят е представил, нито съдът е събрал доказателства за имущественото състояние на наказаното лице, за да може на това основание да се направи обоснована преценка дали наложените наказания са несъразмерно тежки. Не са представени доказателства, нито се твърди, неизпълнението на задължението да се дължи на обективни, извинителни причини. Касае се за търговец по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което управителите следва да полагат по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да изпълнява всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.

Правилен е и извода на решаващия съд, че при налагане на имуществена санкция на ЕТ отговорността на последния е обективна и безвиновна, поради което не се изследва въпросът за вината. Правилно е била определена и санкционната норма на чл.179 от ЗДДС. При определяне на размера на наложеното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че не са били реализирани приходи от стопанска дейност. Поради това правилно е наложил санкции в минимално предвидените в закона размери.

Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 743/18.09.2017 г., постановено по нахд № 1714/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.