Р E Ш Е Н И Е

226

гр.Плевен, 7 Юни 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                 

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 896 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 59 от 26.09.2016г., постановено по НАХД № 135 по описа за 2016г., Районен съд-Никопол е изменил Наказателно постановление № 16-0270-000074 от 10.05.2016г. на Началника на РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен, с което на И.П.З. ***, на основание чл.174 ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като в частта относно глобата и лишаването от право да управлява МПС е определил глоба в размер на 500/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от И.П.З., чрез адвокат Д.П. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че районният съд не е обсъждал и отговорил на доводите за отмяна на обжалваното НП наведени в нарочна молба и в хода по същество в производството, а именно, че от справка на БИМ с изх. № 57-00-196/14.07.2016 г. с приложени към нея в табличен вид „метрологични характеристики на СИ”, безспорно се установява, че допустимата грешка на техническото средство за измерване е в рамките на плюс-минус 5% за концентрации от 400 ml/L до 2000 ml/L, която за резултат от 0,52 промила /какъвто е конкретния случай/ е 0,026 промила, поради което в тази връзка показанията на уреда следва да се приемат за недоказани за 0,026 промила /респ. доказан е резултат от 0,0494 промила/. Предвид последното се счита, че е налице процесуално нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП, алтернативно да бъде отменено оспореното решение и делото да бъде върнато на друг състав на районния съд с указания за назначаване на техническа експертиза, от заключението на която да се установи по отношение на техническото средство „Алкотест 7510” предвидена ли е допустима грешка и при отчетен резултат от 0,52 на хиляда промила, в какъв процент е тя, съответно с какъв процент следва да се коригира отчетения резултат.   

            В съдебно заседание касаторът И.П.З. не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.П., с която се поддържа касационната жалба.

            В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с оспореното наказателно постановление на З. е реализирана административно наказателната отговорност по чл.174 ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 01.05.2016г. около 00.55часа в гр.Гулянци е управлявал лек автомобил негова собственост след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510” с фабр.№ARDM 0257, което е отчело показания от 0.52 промила. На лицето е издаден талон за медицинско изследване, а със заповед за прилагане на ПАМ временно е било спряно от движение МПС. От правна страна съдът е счел, че по безспорен начин е доказано осъществяването на нарушение по чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП, като съдържанието на алкохол в кръвта е установено посредством годно за използване техническо средство. По отношение размера на наложените наказания, съдът е приел, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил размер близък до максималния. В тази връзка е посочил, че при преценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, следва размера на наложените наказания да бъдат сведени до минимален размер предвиден в закона.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение е правилно и съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Единственото възражение в касационната жалба е, че районният съд не е обсъждал и отговорил на доводите, че допустимата грешка на техническото средство за измерване е в рамките на плюс-минус 5% за концентрации от 400 ml/L до 2000 ml/L, която за резултат от 0,52 промила /какъвто е конкретния случай/ е 0,026 промила, поради което показанията на уреда следва да се приемат за недоказани за 0,026 промила, респ. доказан е резултат от 0,0494 промила, който е под изискуемата в нормата на закона долна граница от 0.5 промила. Вярно е твърдението, че в процесното решение не е даден отговор на това възражение, но от задълбочения анализ на писмените и гласни доказателства съдът е достигнал до правилния извод за осъществено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че в последното съдебно заседание по делото пред районния съд адв.П. е присъствал и е имал процесуална възможност да направи анализ на приетата като доказателство справка на БИМ от 14.07.2016г. и предвид оспорването на резултата от 0.52 промила да направи доказателствено искане за техническа експертиза със задача да се установи по отношение процесното техническо средство предвидена ли е допустима грешка и при отчетен резултат от 0.52 промила в какъв процент е тя, съотв. с какъв процент следва да се коригира отчетения резултат. Това доказателствено искане е направено едва с касационната жалба и то в нейния петитум, което идва като корекция на едно процесуално бездействие от страна на адвоката. Съдът намира, че по делото са приложени доказателства, които установяват по безспорен начин техническата годност на процесното средство „Алкотест 7510”, без да е налице установяване, че точно при това измерване с това техническо средство е допусната предвидената грешка от плюс-минус 5% за концентрации от 400ml/L до 2000ml/L. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 26.09.2016г., постановено по НАХД № 135 по описа за 2016 г. на Районен съд-Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.