Р E Ш Е Н И Е

 

№ 597

 

гр.Плевен, 13 Декември  2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:          

                                         

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Елка Братоева

                                                                               2.Катя Арабаджиева

 

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя Господинов касационно административно-наказателно дело № 895 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 761 от 25.09.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1725/2017 г., Районен съд – Плевен /РС/ е потвърдил електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №1604735 от 17.05.2017 г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, на А.Ф.Ч. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1050 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.05.2017 г. в 18,35 часа на първокласен път Бяла-Ботевград, Е-83, км.89.2, околовръстен път – Плевен, с МПС Сузуки ГСХ 1300 Р с регистрационен номер СА***В, при разрешена скорост 80 км/час с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C е установена скорост 175 км/час – скоростта е превишена с 95 км/час.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.Ф.Ч. чрез адв. С., в която се сочи, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че нарушението не е описано, като не е отразено дали е извършено в населено място, и на какво основание е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч. При непосочване на ограничението няма как да се изчисли превишението на скоростта. Твърди, че ограничението на скоростта в населено място е 50 км/ч, а извън населено място е 90 км/ч. В случая скоростта е посочена като 80 км/ч, като не е посочено същата да е въведена с пътен знак, а с оглед квалификацията като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП се прилагат общите правила за скоростта по тази разпоредба. По тези причини счита описанието на нарушението и правната му квалификация за неясни, което нарушава правото на защита, и прави невъзможна преценката за правилността на наложеното наказание. Моли да се отмени решението на РС и ЕФ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 17.05.2017 година, в 18:35 часа на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, било заснето движение на моторно превозно средство  МПС Сузуки ГСХ 1300 Р с регистрационен номер СА***В, със скорост от 175 км./ч., превишаваща с 95 км/ч разрешената скорост за посоченото извън границите на град Плевен място – 90 км./ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1604735 от 17.05.2017 година. След проверка в масивите на МВР било установено, че горното превозно средство е собственост на А.Ф.Ч. ***, където и бил изпратен за връчване съставеният електронен фиш.

РС е приел, че тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин приложените към делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1604735 от 17.05.2017 година, ведно със снимка от „Multa Radar” № 00209D32F66C от 17.05.2017 година, 18:35:27 часа; заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 година; заверено ксерокопие от Протокол от проверка № 23 - ИСИ от 17.03.2016 година от Български институт по метрология; Заповед № 316з-2095 от 29.07.2015 година на Директора на ОД на МВР-Плевен; заверено ксерокопие от Списък за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C – 15.05.2017 – 21.05.2017 година; Заповед № 8121 з – 172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи; заверено ксерокопие от Удостоверение от Областно пътно управление Плевен с изходящ № 160 от 22.01.2015 година; заверено ксерокопие от Протокол 316р-13677 от 22.05.2015 година; данни за първоначална регистрация за МПС с регистрационен № СА***В.

При така приетото за установено от фактическа страна РС е намерил жалбата за неоснователна. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя.

Видно от заверено ксерокопие от Протокол за проверка № 23 - ИСИ от 17.03.2016 година от Български институт по метрология и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 година е, че под № 4888 е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C, като същата е одобрена и вписана в регистъра на 08.12.2010 година и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020 година. Системата „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е преминала последваща периодична проверка на 17.03.2016 година, мястото където е монтирана стационарно - град Плевен, Е 83, на 89,2 км, ограничението на скоростта за движение а именно 90 км/ч. От Удостоверение от Областно пътно управление Плевен с изходящ № 160 от 22.01.2015 година и заверено ксерокопие от Протокол от 22.05.2015 година на Комисия от служители на РПС - Плевен установява, че монтираната на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, стационарна система за видеоконтрол на  нарушенията на правилата за движение тип  „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е сигнализирана с нарочни пътни знаци Т 17 “RADAR” на км. 89+175 вдясно и км. 89+887 ляво и е била сигнализирана и към датата на заснемане на движението на моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя – 17.05.2017 г.

Поради това РС е приел, че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на Ч. за извършено административното нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП. От обективна страна същия, като водач  на заснетото посредством стационарната система за видеонаблюдение на посочената дата МПС, следва да носи административно наказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата. Електронният фиш е издаден при наличието на всички условия по чл. 189, ал. V от ЗДП. Налице е установяване и заснемане на административно нарушение с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания на закона. Заснемащото устройство в конкретния случай е било стационарно монтирано, което изключва участието на човешки фактор. Правилно и в съответствие със закона административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш.

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 182, ал. ІІ, т. 6 от ЗДвП и е наложил наказание като вид глоба в конкретно предвидения от закона размер -  1050 лева.

На тези основания РС е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал.4 ЗАНН и тази на чл. 53, ал. 2 ЗАНН при наличието на безспорни доказателства за факта на извършване, нарушителя, неговата самоличност и вина и при спазване всички процесуални правила и го е потвърдил.

По наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Твърденията, че нарушението не е описано, като не е отразено дали е извършено в населено място, е неоснователно. Видно от ЕФ, нарушението е извършено на първокласен път Бяла-Ботевград, като мястото на извършването е описано и с посочване номера на пътя и съответния километър от него. Следователно съгласно ЕФ мястото на извършване на нарушението е извън населено място. Посоченото в ЕФ ограничение на скоростта от 80 км/ч не е въведено с пътен знак. Касаторът неправилно смята, че скоростта извън населено място е еднаква за всички пътни превозни средства. Видно от посочената в ЕФ като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП, ограничението на скоростта е различно за различните видове пътни превозни средства в посочените в разпоредбата хипотези – в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път. По отношение на скоростта извън населено място същото ограничение е 90км/ч, но само за пътни превозни средства категория В, а касаторът не е управлявал МПС от тази категория. Видно от приложеното удостоверение за регистрация /л.17 от делото пред РС/, пътното превозно средство на касатора е мотоциклет, поради което за него е относимо ограничението за скорост извън населено място съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП като пътно превозно средство от категория А – а именно 80 км/ч. Тази скорост като разрешена стойност е надлежно посочена в съставения ЕФ. По тези причини настоящият състав на съда приема, че описанието на нарушението и правната му квалификация в ЕФ са ясни, и не е нарушено правото на защита на касатора. С оглед установеното в ЗДвП ограничение на скоростта за пътно превозно средство от категория А, каквото е превозното средство, управлявано от Ч., е възможна и преценка на правилността на наложеното наказание. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП /посочена надлежно в ЕФ/, при превишение на разрешената скорост извън населено място наказанието за превишаване над 50 km/h е глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишението е 95 км/ч, с оглед на което размерът е правилно индивидуализиран.

За пълнота съдът отбелязва, че РС е допуснал грешка в своите мотиви, като е посочил, че разрешената скорост е 90 км/ч. Тази грешка обаче не се е отразила на неговите крайни изводи, нито е ограничила правото на защита на Ч.. По тази причина решението на РС следва да се остави в сила, при коригиращите мотиви, че ограничението на скоростта за конкретното превозно средство от категория А е 80 км/ч извън населено място, както е посочено по-горе в мотивите на настоящия съд.

С оглед на изложеното, решението на РС е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, при коригиращите мотиви относно разрешената скорост.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 761 от 25.09.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1725/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                        

                                                                                        2.