Р Е Ш Е Н И Е

№ 581

гр.Плевен, 5 Декември 2017 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември   две хиляди и седемнадесета  година в състав:                                                                      

                                                 Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №890 по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е  по жалба от  К.К.К. ***, против Заповед №17-0938-001226/20.05.2017 год. на Началник сектор „ПП“при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от осем месеца.

С жалбата се претендира единствено  да бъде изменена оспорената заповед, като съдът намали срока на приложената принудителна административна мярка. Твърди се, че санкцията е незаконна, тъй като превишава законоустановения срок  на налагане на този вид ПАМ.

 В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М. с пълномощно на л.50 от делото, която поддържа жалбата и претендира единствено намаляване на срока на прилагане на мярката от осем на шест месеца. Твърди, че между жалбоподателя и Районна прокуратура-Плевен е постигнато споразумение, по силата на което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 от НК, както и лишаване от право да управлява  МПС за срок от шест месеца. Сочи, че срокът на прекратяване на регистрацията на управляваното от К. ППС надвишава с два месеца постановеното от ПРС наказание по НК-лишаване от правоуправление на МПС. Претендира намаляване на срока на прилагане на мярката – от осем на шест месеца.

В съдебно заседание ответникът –Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Представил е писмени становища на л.30-31 и л.47 от делото, в които излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 6.10.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на гърба на л.9 от делото, а жалбата против същата е подадена на 19.10.2017 год., поради което  жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001226/20.05.2017 год. на Началник сектор „ПП“при ОД на МВР-Плевен,  спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от осем месеца. За да приложи мярката, административният орган  е взел предвид, че на 20.05.2017 год. около 01:08 часа в гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“ срещу номер 10, движейки се в посока ул „Иван Вазов“ управлява лек автомобил АУДИ с рег.№ЕН ***КК под въздействието на наркотични вещества, изпробван с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 ARHJ – 0005, като уредът е отчел с проба №258 положителен резултат-кокаин. Издаден е талон за медицинско изследване №0334349. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение №Д 216259/20.05.2017 год на л.4 от делото, връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 20.05.2017 год., с който акт на К.  е иззето и свидетелството за управление МПС, контролен талон, СРМПС и рег.табели на автомобила. АУАН е вписан като фактическо основание за издаване на заповедта. По делото е приложено и споразумение по нохд №2635/2017 год.  между жалбоподателя и Районна прокуратура-Плевен на л.40-44, по силата на което К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК затова, че на 20.05.2017 год. в гр.Плевен, на ул „Д.Константинов“ е управлявал МПС „АУДИ А6“ с рег.№ЕН ***КК след употреба на наркотични вещества-кокаин и марихуана, установено със съдебно-химическа /токсикологична/експертиза с изх.№И-6701/29.08.2017 год. на специализирана токсикохимична лаборатория към ВМА. Наложено е наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК, както и лишаване от право да управлява  МПС за срок от шест месеца.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-1332/21.04.2017 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.17   от делото.

Оспорената заповед  е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на К.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Спазени са материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата –чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда   прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай К. е собственик на МПС (арг.:  документ на л.10 от делото), който е управлявал същото след употреба на наркотични вещества-кокаин и марихуана, установено с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 ARHJ – 0005, като уредът е отчел с проба №258 положителен резултат-кокаин, както и със съдебно-химическа /токсикологична/експертиза с изх.№И-6701/29.08.2017 год. на специализирана токсикохимична лаборатория към ВМА.  Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, напротив-той признава извършването на вмененото с акта нарушение-основание за прилагане на ПАМ, видно от сключеното с РП-Плевен споразумение, одобрено от ПРС. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС  под въздействието на наркотични вещества съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се  прилага без оглед на вината; чрез нея  се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Искането на жалбоподателя се свежда  единствено до намаляване срока на действие на приложената мярка, който според оспорената заповед е осем месеца, а разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП предвижда възможност прилагането й да е за срок от шест месеца до една година. Като аргумент в подкрепа на искането жалбоподателят сочи, че наложеното по НК наказание лишаване от право да се управлява МПС, одобрено от съда при постигнатото между К. *** споразумение, е шест месеца, до който срок следва да бъде редуциран и срокът на приложената принудителна административна мярка.  Административният орган е преценил, че следва да бъде приложена мярката за  срок от осем месеца, поради факта, че К. има лоша дисциплина като водач на МПС, установено от приложената по делото справка за нарушител/водач, има множество издадени НП и фишове по ЗДП, отнети са му всички контролни точки, извършеното престъпление има висока степен на обществена опасност.

При определяне на конкретния срок на мярката съдът намира, че следва да се изхожда от целта на прилагане на мерките по глава VІ от ЗДвП, а именно, същите се прилагат  за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в тях на неизправни водачи с множество или сериозни нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване. В конкретния случай, независимо от младата възраст на водача и  признанието за извършеното нарушение, следва да се има предвид, че самият характер на извършената простъпка – управление на МПС след употреба на наркотични вещества-кокаин и марихуана, в тъмната част на денонощието (1:08 часа на 20.05.2017 год.), при намалена видимост, прави извършеното от К. деяние  с висока степен на обществена опасност. Ноторно известно е , че по принцип употребата на кокаин може да доведе до дехидратация, психози, конвулсии , психически срив ,  хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации и др., а употребата на марихуана- до състояние на тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления – сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. По делото не е установено наличието на някое от посочените състояния у К., но самата възможност за настъпването им, причинена от употребата на посочените наркотични вещества, и съчетана с управление на МПС в тъмната част на денонощието,  е  обективно годно да направи  водача опасен  и за самия себе си, и за всички останали участници в движението, което от една страна е показателно за отношението на самия водач към простъпката му и от друга страна налага извод за голяма степен на вероятност от настъпване на сериозни последици от деянието, което само по себе го прави опасно. Следва да се имат предвид и данните от справката за нарушител/водач на л.12-16 от делото, от която се установява, че с влезли в сила  наказателни постановления, подробно описани в справката, за различни нарушения на Закона за движение по пътищата, на К. са отнети всички 39 контролни точки и спрямо него са приложени още  няколко принудителни административни мерки по чл.171, т.2, б.а, чл.171, т.1, б.д, двукратно по чл.171, т.4,  чл.171, т.1, б.б от ЗДвП. Всички тези обстоятелства, за които няма данни да са били преценявани съвкупно в производството по нохд №2635/2017 год. на ПРС, по което е постигнато споразумение, в т.ч. за лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца, налагат извод, че преценката на органа относно срока на приложената мярка е съответна и на разпоредбите на закона, който предвижда прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, и на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.  Ето защо и предвид съвкупната преценка на всички обсъдени доказателства съдът намира, че определеният с оспорената заповед срок  на приложената принудителна мярка би способствал  в най-голяма степен за постигане целите на мярката от една страна и за мотивиране на К. към спазване на разписаните в закона правила за движение по пътищата с цел несъздаване на предпоставки за увреждане  на живота, здравето и имуществото на гражданите.

На това основание жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят поисканите от юрисконсулт Фердинандова в писмена защита, депозирана преди  провеждане на съдебното заседание разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  К.К.К. ***, против Заповед №17-0938-001226/20.05.2017 год. на Началник сектор „ПП“при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от осем месеца.

ОСЪЖДА К.К.К. *** да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                             

 

 

 СЪДИЯ: