Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

гр.Плевен, 2 Юни 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря В.М., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №884 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Производството по делото е образувано по жалба от Г.П.Р. ***, чрез адв.К.Я. *** с надлежно пълномощно, против Решение №2153-14-100/12.10.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-82/14.09.2016г.  и е потвърдено Разпореждане №7/27.06.2016г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се изразява несъгласие с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като се счита, че изводите на административния орган за приложението на чл.70 ал.3 от КСО са в нарушение на закона и неговата цел. Твърди се, че дори да не са довнесени определени осигурителни вноски за конкретен период, то това не означава, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Р. следва да е в минимален размер и не изключва дължимото от пенсионния орган определяне на действителен размер на пенсията, съобразно обстоятелството за внесени осигурителни вноски за остатъка от периода.Прави се тълкуване на нормите на КСО отнасящи се за конкретния случай и се счита, че да се изключат периодите и реализирания през тях доход изцяло, щом не са внесени осигуровки само за конкретен период, не е в съответствие с приложимите разпоредби. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и се иска преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на разноски.

            От ответника - Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

            В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Я. ***, който моли решението да бъде отменено, като съдът съобрази описаното в жалбата и законодателната промяна в КСО от 01.01.2017г. Счита, че административният орган необосновано е отказал да определи индивидуален коефициент и да изчисли пенсия в действителен размер. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Ответникът по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която моли да бъде постановено решение съобразно доказателствата по делото и законодателната промяна. Сочи, че при сега действащата разпоредба няма проблем да бъде изчислена пенсия в действителен размер. Възразява срещу присъждане на 10лв. държавна такса, тъй като такава не се дължи за съдебно производство от рода на процесното.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспореното Решение №2153-14-100/12.10.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на Г.Р. (л.89, л.94) и е получено на 19.10.2016г. от Ц. Р.-съпруга на лицето. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата на оспорващия е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП на НОИ-Плевен на 02.11.2016г. и е заведена с рег. № 1012-14-82#5 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със Заявление №2112-14-445/13.05.2016г. Г.П.Р. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с представяне на документи за осигурителен стаж, както и ЕР на ТЕЛК.

            С Разпореждане №4/19.05.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен на Г.Р. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 56% трайно намалена работоспособност в минимален размер, считано от 03.12.2015г.

            Във връзка с представените със заявлението документи е извършена проверка за периода 01.01.2001г. до 31.12.2011г. на Г.П.Р. по разходите на ДОО, за което е изготвен Констативен протокол №КВ-5-14-00143862/09.06.2016г., от който се установява, че Р. е регистриран по ф.д.№3482/1990г. като ЕТ „Меркурий-50-Г.Р.”, с предмет на дейност търговия на дребно в специализирани магазини със стоки некласифицирани другаде. В заключението е посочено, че е установено, че лицето е представило осигурителна книжка за времето от 01.01.1997г.-31.12.2000г. и от 01.01.2004г.-31.12.2006г., както и че осигурителят е подал в ТД на НАП-Плевен ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2001, 2002 и 2003г., от които е видно, че лицето е задължено към бюджета, като ЕТ с довнасяне на окончателни осигурителни вноски на осн. чл.6 ал.8 от КСО. Посочено е още, че за периода до 31.12.2006г. има подадени декларации обр.1 с информация в РОЛ за осигурителен стаж и доход, но след тази дата няма данни в регистъра и не са внасяни осигуровки. Посочено е също, че на §5 ал.1 от ПЗР на ЗТР фирмата на ЕТ служебно е заличена, считано от 01.01.2012г. Отразено е, че съгласно указания на НОИ-София осигурителният стаж и доход за периода не следва да се признае при определяне размера на пенсията.

            С Разпореждане №7/27.06.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е отказано да бъде определена на Г.Р. пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер. В мотивите е посочено, че като самоосигуряващо се лице е упражнявана дейност за периода след 01.01.1994г. до 31.12.2011г., като за периода от 01.01.2001г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. не са внесени дължимите осигурителни вноски и не е подадена декларация обр.1 в РОЛ, поради което пенсията не може да се определи в действителен размер, тъй като не може да се приложи чл.70 ал.3 от КСО. Отразено е също, че след внасяне на дължимите осигурителни вноски и подаване на ново заявление, пенсията ще се определи в действителен размер. Разпореждането е връчено на 02.08.2016г.

            В жалба от 14.09.2016г. Р. изразява своето несъгласие с Разпореждане №7/27.06.2016г. на Ръководител „ПО”, като моли същата да бъде удовлетворена.

            С Решение №2153-14-100/12.10.2016г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на Р. и е потвърдил Разпореждане №7/27.06.2016г. на Ръководител „ПО”. В мотивите на решението административният орган е приел, след анализ на фактите и обстоятелствата, че всички представени доказателства със заявлението  не са документи удостоверяващи внесени осигурителни вноски от Р. в качеството му на самоосигуряващо се лице-ЕТ и подаване на данни с декларация обр.1 в РОЛ, за да се зачетат спорните периоди за осигурителен стаж и съответно осигурителен доход.  Посочил е още, че съгласно чл.75-77 от КСО вр. с чл.70 ал.3 от КСО, при изчисляване на индивидуалния коефициент и размер на личната пенсия за ИОЗ задължително се включва осигурителния доход от 01.01.1997г. до датата на пенсиониране, а в конкретния случай е невъзможно прилагането на разпоредбата на закона, тъй като самоосигуряващото се лице не е внесло осигурителни вноски за периода от 01.01.2001г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. и съответните периоди не се зачитат за осигурителен стаж и доход. В заключение е счел, че законодателят не е предвидил възможност за изчисляване на пенсията с включване само на периодите, в които има внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и да се игнорират периоди, в които не се е осигурявал въпреки законовото му задължение за това. По тези мотиви, административният орган е отхвърлил жалбата, като е счел, че правилно е личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена в минимален размер.

            Именно това Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №7/27.06.2016г. на Ръководител „ПО е отказано на Р. определяне на лична пенсия за ИОЗ в действителен размер. Оспореното Решение №2153-14-100/12.10.2016г е издадено от Директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

По делото безспорно се установява, че за периода от 01.01.2001г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2007г. до 31.12.2011г Г.Р. не е внесъл дължимите осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. Установява се още, че не е подадена декларация за прекратяване на дейността, съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица, като на основание §5 ал.1 от ПЗР на ЗТР фирмата на ЕТ е служебно заличена считано от 01.01.2012г.

Спор по фактите няма. Налице е спор по правото – следвало ли е на Р. да бъде изчислен индивидуален коефициент и да бъде определен действителен размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.70 ал.3 от КСО (в приложимата редакция), въпреки невнасянето на дължимите осигурителни вноски за периодите 01.01.2001г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.

Нормата на чл.75 ал.1 от КСО предвижда, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от : по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, определен съгласно чл.70 ал.1.

Същевременно в разпоредбата на чл.77 от КСО е посочено, че индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл.70 ал.3-8 до датата на пенсионирането. Според чл.70 ал.3 от КСО (в относимата редакция), индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и от дохода за периода след таза дата до пенсионирането му. В разпоредбите на ал.4 и ал.5 от чл.70 е определен начина, по който се изчислява индивидуалния коефициент. Съгласно чл.9 ал.1 т.4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл.4а ал.1 от КСО.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че административният орган неправилно е приложил материалния закон. Периодите от 01.01.2001г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2007г. до 31.12.2011г от 01.01.2000г. не са зачетени за осигурителен стаж и е невъзможно да бъдат зачетени, тъй като за тези периоди лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Но следва да се има предвид, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл.75 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл.70 ал.3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Незаконосъобразно Р. е бил лишен от правото да му бъде определен индивидуален коефициент за признатия осигурителен доход, защото ограничен период от време (01.01.2001г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.) не му е бил зачетен за осигурителен стаж. Този извод на пенсионния орган не намира опора в закона. Въпреки, че тези периоди не са били зачетени за осигурителен стаж, следвало е, при представени редовни документи, пенсионният орган да определи индивидуален коефициент на база наличните данни за осигурителен доход след 01.01.2000г., разбира се при изключване на периодите за които не са внесени осигурителни вноски, и съответно да определи и реален размер на пенсията на Р.. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, която е съобразена с Решение на СЕС по дело №С-103/2013г. по преюдициално запитване на АССГ във връзка с т.н. дело „Сомова”.

Жалбата на Г.Р. е основателна. Обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени при противоречие с материалния закон и целта на закона – да се ползват права с оглед реалният принос към ДОО, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и направено искане за разноски следва в полза на Р. да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По отношение претенцията за присъждане на 10лева внесена държавна такса следва да се посочи, че съгласно чл.120 ал.1 от КСО производствата са безплатни и като недължимо платена сумата не следва да се присъжда.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-100/12.10.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №7/27.06.2016г. на Ръководител ПО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по Заявление вх.№2112-14-445/13.05.2016г. подадено от Г.П.Р. ***, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати в полза на Г.П.Р. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 500лева (петстотин лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.П.Р., чрез адв.Я., за присъждане на 10лева внесена държавна такса за образуване на дело.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                                      СЪДИЯ: