Р E
Ш Е Н И Е
№ 567
гр.Плевен, 27 Ноември 2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 882 по описа за 2017 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение №788/29.09.2017г.,
постановено по НАХД №1265 по описа за 2017г. на Районен съд Плевен е отменено
Наказателно постановление №4501 от 26.04.2017г. на Главен инспектор отдел
„Мониторинг“ при АПИ-МРРБ София, с което на Х.С.Й. ***, на основание чл.53 ал.1
от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 1000лева, за извършено
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата, вр. с чл.37 ал.1 т.1
на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от Агенция “Пътна
инфраструктура“-София, чрез процесуален представител-С. В., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен. За неправилен се счита изводът на
районния съд, че АНО не е изследвал задълбочено причините и последиците от
извършеното деяние. В тази връзка се сочи, че констатираното нарушение не е
маловажно, като се излагат мотиви в тази насока. В заключение се моли за отмяна
на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрисконсулт В., който моли касационната жалба да
бъде уважена. Счита, че е налице безспорно извършено нарушение, което не попада
в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от адв.Д. от АК-Плевен, който счита решението на
районния съд за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
решението на районния съд да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление на Х.Й. е
реализирана административно-наказателната отговорност за това, че на
10.04.2017г. в 12.40часа на път І-3, км.80+400 на 200м. след пътен възел
Гривица посока гр.Бяла-гр.Ботевград, управлявал и осъществявал движение на МПС
с 4 оси с две управляеми оси марка „ДАФ“ модел „ЦФ 85,460“ с рег.№ЕН 3264ВТ,
като в процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано,
че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено разстояние между осите 1.41м
на двойната задвишаваща ос (2-ра, 3-та ос на ППС), сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос е 29.185т. при максимално допустимо натоварване на
оста 18т., съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.“В“ от Наредба №11. По този начин Й. е
осъществил движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1
т.1 от ДР на Наредба №11, респективно тежко по смисъла на чл.3 от Наредба №11,
без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по
реда на раздел ІV на Наредба №11 от администрацията управляваща пътя (АПИ) за
дейност от специално ползване на пътищата. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата, вр. с чл.37 ал.1 т.1
на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
За да отмени наказателното
постановление районният съд е приел, че Й. макар и формално да е осъществил
признаците на предвиденото в Закона за пътищата нарушение, то същото
представлява маловажен случай, доколкото липсват предходни нарушения,
констатираното е първо по ред, както и че нарушението е изправено веднага след
съставяне на акта.
Решението е правилно
като краен резултат, но по други отменителни мотиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите.
Тези лица са определени в чл. 15 ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези
лица имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните
документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на разрешително по образец. Водачът на МПС в
случая не е собственик или превозвач. Легална дефиниция за лица, които
извършват превози е дадена в пар.1 т.5 от
ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: "Превозвач"
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или
извънгабаритен/ няма задължение, /а и право/ за снабдяване със съответно
разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина, респ.
да бъде санкциониран по посочения ред. Както е посочено и по-горе това задължение е възложено
от Наредбата на собствениците на съответните ППС-та или на извършващите
превозите. В процесния случай водачът на автомобила не попада в нито една от
двете категории, поради което неизпълнението на установеното задължение за
снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено в
негова вина. Х.Й. е управлявал извънгабаритно ППС без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ. За това свое действие е
следвало да бъде санкциониран по чл. 177 ал.3
от ЗДвП за нарушение по чл. 139 ал.1
т.2 от ЗДвП. Като е ангажирал отговорността на водача по
неправилната разпоредба, наказващият
орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №788/29.09.2017г., постановено
по НАХД №1265 по описа за 2017г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.