ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 926

гр.Плевен, 28 Август 2017 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                  

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                        

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 882/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            В Административен съд-Плевен е подадена искова молба от Н.Р.Л.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София с посочено основание чл.1 от ЗОДОВ и искане за присъждане на обезщетение в размер на 150000лева за претърпени неимуществени вреди и 20лева за претърпени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, за периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г.

            В исковата молба от една страна се твърдят незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора Белене, за които се претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ, а от друга страна се твърди, че с тези действия спрямо ищеца е приложено дискриминационно отношение и неравностойно третиране от страна на ръководството на затвора. Твърди се още, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение-поставяне в неравностойно положение спрямо други лица имащи същия статут. Сочат се лоши битови условия, недостатъчна жилищна площ, както и поставяне на белезници на ръцете и краката, което според ищеца е предварително поставяне на „Специален режим”, без да е налице влязла в сила присъда.  Правят се доказателствени искания. По отношение на имуществените вреди се сочи, че на 16.05.2016г. при претърсване на спално помещение №4 на 8-ма група са му иззети неправомерно 2броя електрически разклонителя. На последно място се иска да бъде разгледан съвместно и иск по чл.2б от ЗОДОВ, като се твърди, че общото време, през което ищецът е задържан е 4години и 4месеца, което е нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ и разумният срок е изчерпан. Направено е и искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ, като се твърди, че не разполага с доходи и е приложена саморъчно подписана декларация.

При проверка редовността на исковата молба, съдът е дал конкретни указания на ищеца да посочи дали претендира присъждане на обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вследствие на претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, или претендира присъждане на обезщетение по реда на чл.71 ал.1 т.1-3 от Закона за защита от дискриминация, следствие на поставянето му в условия  на по-неблагоприятно третиране основано на някой от признаците в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Ищецът е следвало да посочи още по отношение на искът по чл.2б от ЗОДОВ дали претендира присъждане на обезщетение и в какъв размер.

Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и предоставянето на безплатна правна помощ на ищеца са дадени конкретни указания какви доказателства следва да бъдат представени, както и от Началника на Затвора Белене са изискани конкретни доказателства.

С уточнение вх.№3858/23.11.2016г. към исковата молба ищецът заявява, че претенциите му са за обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди следствие от действия и бездействия на затворническата администрация, конкретно посочени. В същото време заявява и наличие на дискриминационни действия, които иска да бъдат установени, прекратени, и  за които претендира присъждане на обезщетение в размер на 50000лева. По отношение на иска по чл.2б от ЗОДОВ претендира обезщетение в размер на 10000лева. По искането за освобождаване от държавна такса и предоставя на безплатна правна помощ твърди, че не разполага с доходи, както и с нужното юридическо образование, за да защитава интересите си в исковото производство.

От Затвора Белене с писмо от 25.11.2016г. са изпратени изисканите от съда доказателства.

След завръщане на съдията-докладчик от дългосрочен отпуск за временна нетрудоспособност, с определение от 11.05.2017г. са оставени без уважение искането за предоставяне на безплатна правна помощ и искането за освобождаване от държавна такса, както и отново исковата молба е оставена без движение с конкретно дадени указания.

При инстанционен контрол, с определение от 29.06.2017г. по адм.дело №7347/2017г. ВАС е отменил определението в частта, с която са оставени без уважение искането за предоставяне на безплатна правна помощ и искането за освобождаване от държавна такса и вместо него е освободил л.св.Л. от заплащане на държавна такса по делото и му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, като е върнал делото за предприемане на необходимите действия за определяне на адвокат от НБПП и за продължаване на съдопроизводствените действия, като е указал, че след назначаване на процесуален представител следва да се преценява редовността на подадената искова молба.

Определението за предоставяне на правна помощ е изпратено на Адвокатски съвет-Плевен за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

С писмо вх.№2532/11.07.2017г. от АК-Плевен е посочено, че за осъществяване на правна помощ по делото е определена адв.Р.М..

С определение от 11.07.2017г. адв.М. е назначена за служебен защитник на ищеца, като са й изпратени за сведение исковата молба и уточненията към нея. Исковата молба отново е оставена без движение, като са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите по нея.

С ново уточнение към исковата молба от 21.07.2017г. Л. е посочил, че претендира присъждане на обезщетение в размер на 50000лева по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене във връзка с лошите битови условия в помещенията където е настаняван – приемно отделение, осма група, зона с повишена сигурност и общите санитарни възли (баня и тоалетна), което е в противоречие с ЗИНЗС. На следващо място сочи, че с горните действия е поставен в неравностойно положение спрямо лица, които имат същия статут. Твърди, че иска установяване и прекратяване на дискриминационните действия, както и присъждане на обезщетение по справедливост. По отношение на искът по чл.2б от ЗОДОВ прави искане да бъде разгледан съвместно с искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като родовата подсъдност е на Районен съд Русе, чиято контролна инстанция е Окръжен съд-Русе, спрямо който съд ще се преценява дали е водил НОХД в разумен срок. Претендира обезщетение в размер на 10000лева по този иск. В заключение е посочил, че стойността на претенцията му по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е 50000лева, по чл.2б от ЗОДОВ е 10000лева, а по Закона за защита от дискриминация по справедливост.

С молба вх.№2821/31.07.2017г. от адв.М. е направено искане да се приеме за разглеждане иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в размер на 50000лева и иск по чл.2б от ЗОДОВ в размер на 10000лева. Посочено е, че по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение във връзка с действията и бездействията на затворническата администрация за подобряване на битовите условия в приемното отделение, осма група, зона с повишена сигурност и общите санитарни възли. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС Твърди, че ищецът е бил настаняват в помещения с лоши битови условия и повече на брой от допустимото лишени от свобода. Твърди също, че ищецът все още е подсъдим, и въпреки че не е приключило наказателното производство му е назначен „Специален режим“, без да някой орган да му е определил такъв. Направено е искане за разпит на свидетели, както и за назначаване на съдебно-техническа експертиза. По отношение на искът по чл.2б от ЗОДОВ сочи, че ищецът е обвинен за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3  и т.7 вр. с чл.20 ал.2 от НК, като по НОХД №149/2013г. е приключило на 10.03.2014г. Сочи, че при инстанционен контрол ВКС е върнало за ново разглеждане делото на Апелативен съд-В.Търново, а с определение на ВКС е променена подсъдността на Апелативен съд-Варна, който с решение е върнал делото на първа инстанция за ново разглеждане. Сочи още, че Окръжен съд-Русе е образувал НОХД №524/2015г. и към настоящия момент няма издадена и влязла в сила присъда, като общото време на задържане на ищеца е 5год., което е в нарушение на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧ. Сочи, че ищецът претендира искът по чл.2б от ЗОДОВ да бъде разгледан съвместно с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на претенциите за упражнена дискриминация и тенденциозно отношение по време на задържането му под стража изразява становище, че искът следва да бъде оттеглен и претенцията да бъде разгледана от съответния РС.

При проверка редовността и допустимостта на исковата молба съдът, по конкретно изложени мотиви, е прекратил производството по делото в частта по отношение предявения от Н.Л. иск по чл.2б от ЗОДОВ в размер на 10000лева и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд Плевен. В останалата част съдът отново е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да посочи изрично дали с подадената искова молба претендира присъждане на обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника за периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г., изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия в помещенията, в които ищецът е бил настаняван, като вредите се изразяват в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение; да посочи дали претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 20лева от неправомерно иззети 2броя електрически разклонителя с по три гнезда; да посочи дали претендира присъждане на законна лихва върху претендирана сума по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да посочи дали продължава да поддържа пред Административен съд-Плевен твърденията за дискриминационно третиране и присъждане на обезщетение по реда на чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗДискр., като съобрази становището на адв.М. и обстоятелството, че производствата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и това по ЗЗДискр. имат различен характер и се разглеждат по различен процесуален ред.

На 25.08.2017г. от Л. е подадено уточнение към исковата молба, в което се сочи, че поддържа иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди и прави доказателствено искане за допускате на свидетели, които да установят хигиенните и битови условия в килиите, които е помещавал, като счита, че експертиза не следва да бъде назначавана доколкото вече е извършен ремонт в тях, а същата е уместна само за помещението, което обитава в момента. Посочва, че поддържа и претенцията за 20лева имуществени вреди за неправомерно иззети ел.разклонители. Претендира присъждане на законна лихва върху главницата от момента на подаване на иска до окончателното изплащане. По отношение претенцията за дискриминационно третиране прави искане да бъде изпратено по компетентност на Районен съд Плевен.

С молба вх.№3119/25.08.2017г. адв.М. сочи, че от името на Л. поддържа исковата претенция по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди и 20лева за претърпени имуществени вреди от неправомерно иззети 2бр. ел.разклонители с по три гнезда, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа и твърденията за дискриминационно третиране.

След като се запозна с исковата молба и подадените уточнения към нея, съдът намира, че е сезиран с  искова претенция от Н.Р.Л.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София с посочено основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и искане за присъждане на обезщетение в размер на 50000лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника за периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г., изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия в помещенията, в които ищецът е бил настаняван, като вредите се изразяват в болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, както и обезщетение в размер на 20лева за претърпени имуществени вреди, вследствие от неправомерно иззети два броя електрически разклонители с по три гнезда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В тази част делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По отношение на твърденията за дискриминационно третиране съдът намира за установено следното:

Раздел първи, глава четвърта от ЗЗДискр. урежда производството пред Комисията за защита от дискриминация, а раздел втори – съдебните производство пред районния и административния съд. Съдебните производства по глава втора включват и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл.74 от ЗЗДискр.), които се развиват по общия ред или по реда на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда в чл.74 ал.1 от ЗЗДискр. е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнесат по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация или самостоятелно, ако има предварително установяване на нарушението от Комисията за защита от дискриминация. В този смисъл решение №8583/04.07.2017г. по адм.дело 7679/2015г. на ВАС. В конкретния случай фактите, описани в исковата молба не са установени да са дискриминационни с решение на Комисията за защита от дискриминация, поради което производството за обезщетяване на вреди от неравно третиране е недопустимо, а това за установяване на дискриминационно третиране следва да се изпрати по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от едни и същи факти се претендира едновременно обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДИН-София и обезщетение  от дискриминационно третиране, което е недопустимо.

Водим от горното, съдът

                                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Н.Л. в частта касаеща претенцията по Закона за защита от дискриминация.

      ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

      ИЗПРАЩА делото като преписка в тази част по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация.

 

КОНСТИТУИРА страните по делото, образувано по исковата претенция по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ както следва:

-         ИЩЕЦ: Н.Р.Л.,***;

-         ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София

-         КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: Окръжна прокуратура Плевен, на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ.

НАСРОЧВА делото, образувано по исковата претенция по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2017г. от 14.00часа, за която дата да се призоват страните и Окръжна прокуратура-Плевен.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба и уточненията към нея на ответника и на ОП-Плевен за писмен отговор, представяне на доказателства и изразяване на становище по доказателствените искания в 14-дневен срок от съобщението.

УКАЗВА на ищеца, че в исковото производство тежестта на доказване относно посочените факти и обстоятелства,  е негова.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи и не представя доказателства за твърдяните имуществени вреди.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, в 7-мо дневен срок от съобщението, да представи доказателства какво наказание изтърпява Л.,***, кои килии е обитавал през периода 03.12.2013г. до 03.11.2016г., с кои лишени от свобода е бил в тях, какви са битовите и хигиенни условия в тях ( с посочване на размери, наличие на прозорци, тоалетна, отопление, осветеност, обзавеждане и брой на лишените от свобода), ако е правен ремонт в тях – кога и в какво се изразява; за процесния период изземвани ли са му ел. разклонители и ако да, на какво основание; за процесния период имал ли е ищецът здравословни оплаквания; да представят справка за здравословното състояние на Л., както и други доказателства свързани с твърденията на ищеца.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в производството да представят и други доказателства в подкрепа на техните твърдения.

Определението в частта, с която се изпраща по подведомственост може да се обжалва от страните и от Комисията за защита от дискриминация с частна жалба пред Върховен административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението, в останалата част определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните и на Комисията за защита от дискриминация, ведно с копие от исковата молба и уточненията към нея.

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: