РЕШЕНИЕ

№ 583

гр. Плевен , 5 Декември 2017  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември   две хиляди и седемнадесета година, в състав:                   

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №875  по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Стефан Караджа“ №2, с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на административното нарушение до окончателно изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски и адвокатски хонорар.

В исковата молба твърди, че на 23.04.2017 год.при управление на МПС Д. бил спрян от органите на МВР и му бил съставен АУАН №152583/23.04.2017 год. и въз основа на него-издадено НП№17-0906-000435/5.05.2017 год. от Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, с което му е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Сочи, че е обжалвал НП пред РС-Тетевен, който с решение  от 10.08.2017 год. по анд №232/2017 год.  е отменил НП като незаконосъобразно. Твърди, че в производството по анд №232/2017 год. на РС-Тетевен  е упълномощил адв.К.К. да го представлява по делото, като е сключил с него договор за правна защита и съдействие №2/24.07.2017 год. и на същия заплатил договорено възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева да го представлява в производството пред съда. Твърди още, че след връчване на НП е изпитал силно безпокойство, тъй като е пенсионер от системата на МВР, не могъл да спи и да си почива нормално, имал здравословни отклонения, постоянно мислел затова, че е нарушил ЗДП и КЗ и че му е вменено извършването на административно нарушение. Поради тези негативни емоции, които изпитал, станал по-раздразнителен и затворен в себе си. Счита, че описаните негативни емоции са в резултат на вмененото му административно нарушение и наложеното  наказание. Позовава се на постановеното  тълкувателно решение №1/2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Ловеч да му заплати обезщетение единствено за причинените имуществени вреди по обжалването и отмяната на НП №17-0906-000435/5.05.2017 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на констатиране на административното нарушение до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените  деловодни разноски и адвокатски хонорар за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът  се явява лично и с адв.К. *** с надлежно пълномощно на л.24 от делото, който поддържа  исковата молба на заявените основания, излага подробни съображения за нейната основателност. Позовава се на постановеното ТР №1/15.03.2017 год. на ВАС. Моли съда да уважи исковата молба, като присъди обезщетение в размер на  хиляда лева, ведно със законната лихва от датата на констатиране на нарушението до окончателното изплащане на сумата, както и направените по водене на настоящото дело разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Ловеч, е депозирал по делото молба с вх.№ 4352/17.11.2017 год., с която се оспорва предявеният иск по размер. Сочи се, че анд №232/2017 год. не е с фактическа и правна сложност, която да изисква специфични познания в определена сложна правна материя, а също и продължителен работен процес по запознаване с материали по делото, отправяне на искания за експертизи, поставяне на задачи на вещи лица и други, които да обуславят заплащането на адвокатски хонорар от 1000 лева, който е три пъти над предвидения минимум съгласно Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В заключение се моли съда да определи размера на причинените вреди по справедливост.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Йорданка Антонова дава заключение за основателност на предявената искова претенция както по основание, така и по размер. Сочи, че възражението на ответника за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат не е направено в производството по обжалване на НП, поради което релевирането му едва в настоящото производство е недопустимо.

Административен съд гр.Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От приложеното към настоящото производство анд №232 по описа на Районен съд град Тетевен  за 2017 год. се установява, че с Наказателно постановление №17-0906-000435/5.05.2017 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, на Д.В.Д. ***, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)лева затова, че на 23.04.2017 год. около 12:50часа в община Ябланица на път първи клас №ПП1-3- км.164, посока Варна, управлява товарен автомобил Мерцедес 412Д Спринтер с рег.№СО***ВМ, собственост на С. И. П. от гр.Пирдоп, без да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 год.  Недоволен от издаденото НП  е останал Д., който го е обжалвала пред Тетевенския районен съд, където е образувано анд №232 по описа на съда за 2017 год. По делото е постановено решение  №134/10.08.2017 год., с което съдът , на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е отменил Наказателно постановление №17-0906-000435/5.05.2017 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч. Решението не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Ловеч, и е влязло в законна сила.  

В развилото се пред Районен съд Тетевен съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат  К.Д.К. с пълномощно на л.26 от делото на РС, с оглед осъществяване на процесуално  представителство по делото до приключването му във всички инстанции. По делото се е провело едно съдебно заседание на 24.07.2017 год., на което жалбоподателят се  е явил лично и е бил представляван от адв.К., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 232/2017 год. по описа на РС – Тетевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по настоящ адрес на ищеца, видно от справка на л.8 от делото.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-гр.Ловеч. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №232/2017 год. на РС-Тетевен, че НП е отменено с решението по цитираното дело и съдебното решение на районен съд е влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните то не е обжалвано пред касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Ловеч, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 232/2017 г. по описа на РС - Тетевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1000(хиляда) лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било осъществено от адв.К., който се е явил в проведеното едно съдебно заседание по делото и е представлявал жалбоподателя пред РС.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на наложената санкция глоба е в размер на  400 (четиристотин лева). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху  материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в производството по анд №232/2017 год. на РС-Тетевен, е 300 лева.

С оглед на горното тук е мястото да се посочи, че ответникът в писменото си становище на л.18 от делото е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за представителството по анд №232/2017 год. на РС-Тетевен. Представителят на Окръжна прокуратура е възразил, че това възражение е следвало да бъде направено в производството по анд №232/2017 год. на РС-Тетевен, и след като не е направено, е недопустимо да се прави за първи път в настоящото. Настоящият състав на съда намира, че възражението на ответника е допустимо и основателно. На първо място, поради постановеното предходно Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., според което  Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Недопустимостта за присъждане на  разноски в тези производства прави безпредметно и искането за присъждането им  в производството по обжалване на НП, респективно-на това основание-при липса на искане за присъждане на разноски, няма как да се прави и възражение по тяхната прекомерност. Следва да се има предвид, че  в материалите по анд №232/207 год.на РС-Тетевен, настоящият състав на съда не намери обективирано искане за присъждане на разноски по водене на производството, ерго-при липса на такова искане няма как да е направено възражение за прекомерност на същите. На следващо , но не по важност място, в мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Посочено е още в мотивите на ТР, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

С оглед на това и предвид, че ответникът е направил възражение  за прекомерност на претендираното обезщетение в молба вх.№4352/17.11.2017 год., както и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание,  предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения минимален размер на 300 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Началник ПП при ОД на МВР-Ловеч,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 232/2017 год. по описа на РС – Тетевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №232/2017 год. на РС-Тетевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.

Относно началната дата на дължимост на лихвата, следва да се има предвид следното:  Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 23.04.2017 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.  На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 300 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение №134/10.08.2017 год. на РС-Тетевен по анд №232/2017 год., като  претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 23.04.2017 год., до датата на влизане в сила на решение №134/10.08.2017 год. на РС-Тетевен по анд №232/2017 год. следва да бъде отхвърлена. Крайният момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Ловеч, поради  качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание, и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №232/2017 год. по описа на РС-Тетевен. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за лихва върху главницата от 300 лева следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на решение №134/10.08.2017 год. на РС-Тетевен по анд №232/2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като  претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 23.04.2017 год., до датата на влизане в сила на решение №134/10.08.2017 год. на РС-Тетевен по анд №232/2017 год. следва да бъде отхвърлена.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски по водене на производството общо в размер на 510 лева, от които 500 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът не е представил квитанция за платена държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева по сметка на АС-Плевен. С оглед на изложеното и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд-Плевен разноски за държавна такса в размер на 10 лева, която съдът не е събрал предварително от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно адвокатско пълномощно л.24 от делото съразмерно с уважената част  на иска с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както следва:  договореното и платено възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е 500 лева, поради което размерът на разноските, които следва да се присъдят на ищеца за процесуално представителство по настоящото дело от упълномощения адвокат съразмерно с уважената част на иска, са 150 лева. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на платено адвокатско възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Стефан Караджа“ №2 да заплати на Д.В.Д. *** сумата от 300 (триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №232/2017 год. по описа на РС-Тетевен,  ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение №134/10.08.2017 год. на РС-Тетевен по анд №232/2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Стефан Караджа“ №2, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК за разликата над присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния  претендиран размер от 1000 (хиляда лева),  представляващи  вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по анд №232/2017 год. по описа на РС-Тетевен, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Стефан Караджа“ №2, за присъждане на лихва върху главницата от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 23.04.2017 год., до датата на влизане в сила на решение №134/10.08.2017 год. на РС-Тетевен по анд №232/2017 год..

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Стефан Караджа“ №2 да заплати на Д.В.Д. ***  сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски в настоящото съдебно производство –възнаграждение за един адвокат съгласно пълномощно на л.24 от делото,  съразмерно с уважената част от исковата претенция,  като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 500 (петстотин) лева отхвърля искането за присъждане на разноски като неоснователно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Стефан Караджа“ №2 да заплати  по сметката за държавните такси на Административен съд Плевен, държавна такса за образуване на делото в размер на 10 (десет) лева.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: