Р Е Ш Е Н И Е

584

гр.Плевен, 5 Декември 2017 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември   две хиляди и седемнадесета  година в състав:                

                                                 Председател: Катя Арабаджиева                                   

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №874 по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от  Х.П.Ф.-Н. ***, против Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-001717/18.07.2017 год., с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че Н. е собственик на мотоциклет „Хонда-Хорнет“ с рег.№ЕН***А, който е закупила през 2016 год. като бъдещ подарък за сина си и стимул в учението, като намерението й е било да даде ключовете за мотора на сина си едва след придобиване на нужната квалификация. Твърди, че никога не е крила ключовете, защото изпитва доверие, като същевременно е заплащала всички дължими данъци и такси, в т.ч. застраховка „Гражданска отговорност“. През 2015 год. синът й придобил категория „А1“, а впоследствие „А2“ и „В“. Сочи, че на 18.07.2017 год. около 12,30 часа получила сърдечна криза и синът й, воден от тревога за нейното здравословно състояние, си позволил да запали мотоциклета и да тръгне с него , за да закупи „хлофазолин“-медикамент, от който имала спешна нужда. Но бил спрян от екип на КАТ, съставен му бил акт за нарушение, свалена била и иззета регистрационната табела. Допълнително синът й дал обяснения, като описал същата ситуация. Твърди още, че в съставения АУАН регистрационният номер на мотоциклета бил написан погрешно като ЕН ???А, което поражда у жалбоподателката основателни съмнения кой регистрационен номер да търси в КАТ от една страна и от друга страна притеснения дали в този случай синът й няма да бъде подведен под наказателна отговорност за престъпление по чл.345 от НК. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

 В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и  поддържа жалбата на заявените в нея основания, счита за незаконосъобразно погрешното изписване на регистрационния номер на мотоциклета в съставения акт за нарушение, в заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание ответникът –Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Представил е писмено становище на л.23-24 от делото, в които излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 11.10.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на  л.9 от делото,  жалбата против същата е подадена на 11.10.2017 год., поради което  жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001717/18.07.2017 год. на Началник сектор „ПП“при ОД на МВР-Плевен,  спрямо  Н. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За да приложи мярката, административният орган  е взел предвид, че на 18.07.2017 год. в гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“, като собственик на мотоциклет „Хонда“ с рег.№ЕН***А, е допуснала мотоциклетът да се управлява от  А. А. Н., който не притежава съответната категория, от която спада управляваното МПС. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение №3789, фабр.№Д 151275/18.07.2017 год. на л.3 от делото, връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 18.07.2017 год., с който акт на Н.  са иззети  контролен талон, СРМПС и рег.табели. Въз основа на съставения АУАН е издадено впоследствие и НП №17-0938-003789/28.07.2017 год.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-1612/19.05.2017 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.10-11   от делото.

Оспорената заповед  е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Оплакването в жалбата и в съдебно заседание, че погрешно вписаният  регистрационен номер на мотоциклета в АУАН опорочава и издадената заповед и я прави незаконосъобразна, е неоснователно и не съставлява отменително основание. На първо място, установява се от документ на л.27 от делото, че правилният регистрационен номер на мотоциклета е ЕН***А, а в съставения АУАН на л.3 от делото, в обстоятелствената част на същия погрешно е вписан рег.№ ЕН ???А.  Тази нередовност  е констатирана от самия актосъставител Алексиев, който е изготвил докладна записка с рег.№316р-22994/24.07.2017 год. до Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в която е описал допуснатата техническа грешка при изписване на регистрационния номер на мотоциклета. Това е дало основание да се състави НП, в което е вписан правилният номер на мотоциклета-л.26 от делото. От друга страна, което е по-същественото за настоящото производство е, че в оспорената заповед за прилагане на ПАМ регистрационният номер на мотоциклета е изписан правилно, поради което изобщо не може да се говори за допусната нередовност, а предмет на оспорване в настоящото производство е именно заповедта за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на Н.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Спазени са материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата –чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 54 от 5.07.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда   прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година". Процесният мотоциклет е моторно превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП. В конкретния случай Н. е  собственик на това МПС (арг.: документ на л.27 от делото), което е било управлявано от А. Н.. Собственикът на МПС носи отговорност, в случая чрез прилагане спрямо собственото му МПС на ПАМ, предвид че моторното превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, какъвто е настоящия случай. Мотоциклетът е бил управляван от сина на Н.-А. Н., и това се установява от съставения акт за нарушение бл.№Д151275/18.07.2017 год.. А. Н., за да се определи като правоспособен водач на този мотоциклет, съгласно чл.150а, ал.2, т.4 от ЗДвП, е следвало да притежава валидно свидетелство за управление от категория „А“-мотоциклети и триколесни  МПС с мощност над 15 kw. Процесният мотоциклет е с мощност 70 kw, видно от справка на л.27. Видно от справката на л.28 от делото, А. Н. има придобити категории А1, А2, В и М, но не притежава свидетелство за управление , валидно за категория А, към която спада процесният мотоциклет. Освен това, разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е  двадесет и четири години - за управление на моторно превозно средство от категория А, или двадесет години, ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 не по-малко от две години. Към датата на извършване на нарушението, установено с АУАН-18.07.2017 год., Н. е имал навършени 18 години (неговото ЕГН по данни от справката на л.28 е **********) от една страна, а от друга-същият е правоспособен водач категория А2 от 26.07.2017 год., поради което може да придобие правоспособност  за управление на МПС от категория А не по-рано от 26.07.2019 год. Ето защо, били са налице предпоставките за прилагане на ПАМ спрямо собственика на мотоциклета.

Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка и преповторена изцяло в оспорената заповед за прилагане на ПАМ не се оспорва от жалбоподателя, напротив-тя признава извършването на вмененото с акта нарушение-основание за прилагане на ПАМ, но сочи извинителни според нея причини за извършването му. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Както вече съдът изложи, допуснатата техническа грешка при изписване на регистрационния номер на мотоциклета в АУАН не се отразява на неговата валидност, а и този пропуск е отстранен в издаденото НП и в оспорената заповед. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС  от неправоспособен водач съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се  прилага без оглед на вината; чрез нея  се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Причините, сочени от жалбоподателката като извинителни  за извършване на вмененото на А. Н. нарушение, станало основание за прилагане на ПАМ, не са основание за отмяна на оспорената заповед. Внезапно влошилото се здравословно състояние  на жалбоподателката е могло да бъде преодоляно и по друг, по-безопасен за живота и здравето на самия  неправоспособен  водач, начин-например чрез  обаждане до Спешна медицинска помощ, респективно, ако синът на Н. е бил наясно с лечението и в този смисъл, ако се е налагало единствено закупуване на липсващ вкъщи медикамент, той е могъл да отиде с такси до всяка аптека. В конкретния случай следва да се изхожда от целта на прилагане на мерките по глава VІ от ЗДвП, а именно, същите се прилагат  за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в тях на неизправни водачи с множество или сериозни нарушения по ЗДвП, респективно неправоспособни водачи, както и за преустановяване на бъдещото им извършване. Ето защо съдът намира, че прилагането на тази конкретна мярка за минималния предвиден от закона срок би способствало  в най-голяма степен за постигане целите, които законът си поставя с регламентираните ПАМ- осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

 На това основание жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Х.П.Ф.-Н. ***, против Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-001717/18.07.2017 год., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо  Н. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: