ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1255

гр.Плевен, 30.10.2017 г.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 868 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Ю. Х. М. - лишен от свобода, изтърпяващ наказание “доживотен затвор” в Затвора – Плевен. Ищецът сочи, че е настанен в болничния стационар на затвора – Плевен, тъй като е инвалид. Твърди, че в стационара няма обособена тоалетна чиния, за да има нормална двигателна активност. На извеждането му на външна разходка няма обособена рампа за нормалното превозване на лишен от свобода в инвалидна количка, с което е подложен на ежедневни страдания за извеждане и прибиране от външна разходка, както и отиване до тоалетна. Сочи, че е нарушен чл.3 от ЗИНЗС, като умишлено е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на условия за двигателна активност, необособени рампи за външна разходка, от които е подложен на засилване на ужасните му болки, които има от диагнозата гангрена. Направено е искане – съдът да се произнесе да бъде преместен в затворническата болница в София, където има рампа, асансьор за извеждане на разходка и всичко необходимо.

От началника на Затвора-Плевен е постъпило писмо, в което се сочи, че от постъпването му в Затвора – Плевен М. е настаняван в обособените помещения към медицинския център за хора с медико-санитарни проблеми. Във всички помещения има санитарни възли, като за осигуряване на достъпа на М. с количка е подменена вратата на санитарния възел с по-широка. На постоянно разположение му е болногледач, бил е назначаван и личен социален асистент. За осигуряване придвижването на хора в неравностойно положение на територията на затвора е изградена подвижна рампа. Постъпила е и справка за здравословното състояние на М., съгласно която е приведен от СБАЛЛС в Затвора Плевен на 28.11.2016 г. Оттам е изписан с диагноза: Морбус Бюргер. Състояние след ампутация на ляво бедро-2013 г. Ампутация на дясно стъпало и на 2, 3 и 4 пръст на дясна ръка. На 25.07.2017 г. направена тотална остектомия на фалангата на палеца на дясна ръка, като раната на палеца секретира, обработва се и се превързва. Придвижва се с инвалидна количка поради ампутираното ляво бедро и дясно ходило. Поради състоянието на л.св. се налага настаняването му в стационара на Затвора Плевен за постоянно.

Административен съд – гр. Плевен, четвърти състав, като обсъди данните по делото намира, че депозираната жалба не му е подведомствена.

Съгласно чл. 276, ал.1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.

Видно от ИМ, се твърдят бездействия на Затвора – Плевен, изразяващи се в липса на рампа за извеждане на външна разходка и липса на тоалетна за инвалиди. Липсва обаче искане за прекратяване на тези бездействия или за извършването на действия, с които да се прекрати или предотврати нарушаване на забраната по чл.3 ЗИНЗС. Вместо това има искане, съдът да нареди преместването му в затворническата болница – София. По така направеното искане съдът не е компетентен да се произнесе. Съгласно НАРЕДБА № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, и там чл.56, ал.2, лишените от свобода от затвора в София и от затвора в Ловеч се настаняват за лечение в съответната болница по предложение на директора на медицинския център със заповед на началника на затвора. М. не е в някой от тези затвори, а е в затвора в Плевен. За лишени от свобода в затова Плевен е приложима чл.56, ал.3 от същата наредба, съгласно която лишените от свобода от другите затвори и поправителни домове се настаняват за лечение в специализираните болници по ал. 1 /между които е и болницата в София/ със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН. По делото няма данни да е налице предложение на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН, което да не е било уважено от главния директор на ГДИН. Няма данни М. да е искал да се направи такова предложение по отношение на самия него. Доколкото съдът няма право да нареди преместването на М. в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода /СБАЛЛС/ – София, следва искането на М. за това /наименовано искова молба/ да бъде изпратено на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН, който да се произнесе по същото.

С оглед изложеното, ИМ е недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено. По така направеното искане в ИМ произнасяне се дължи от началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН, който има право да направи предложение до главния директор на ГДИН. На началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН следва да бъде изпратена ИМ по компетентност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 868 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2017 година.

ИЗПРАЩА по компетентност на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН исковата молба на Ю. Х. М. - лишен от свобода, изтърпяващ наказание “доживотен затвор” в Затвора – Плевен.

Определението подлежи на оспорване от страните и от органа, на който спора е изпратен, в седем дневен срок от съобщението с частна жалба до Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ: