Р Е Ш Е Н И Е

№ 22 / 27 Януари 2017 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 864 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М.П.Н. ***, против ЗАПОВЕД № УРИ 316з-2780/10.10.2016г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен /ОД на МВР/, с която на младши инспектор М.П.Н. – младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от седем месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е издадена на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 предл. първо и чл.204, т.3 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. На първо място, неясно е как е установено нарушението. При издаване на заповедта са допуснати процесуални нарушения, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл. 205 и сл. от ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че не става ясно по какъв начин и с какви доказателства е установено нарушението. На следващо място навежда довод, че в заповедта не е конкретизирано коя точно норма е нарушена и какво точно е направил, или не е направил наказаният служител. Липсва описание на нарушението. Счита, че посочената норма на чл. 194, ал.2, т.2,и чл. 200,ал. 1, т. 11 предл. първо на ЗМВР като правно основание по никакъв начин не кореспондира с телеграфно написаната фактическа обстановка. Прави довод, че посочените правни основания не кореспорнират с фактическите основания, послужили за издаване на оспорената заповед. Не е посочено точно какво нарушение е извършено, и доказателствата, въз основа на които е установено. На следващо място счита, че е нарушен чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена извън двумесечния срок от откриване на нарушението. На следващо място счита, че наказващият орган не е спазил разпоредбите на чл. 206,ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието и е нарушил принципа на съразмерност. Моли да бъде отменена оспорената заповед По същество ,чрез процесуалния си представител адв. Д. от АК-Плевени поддържа жалбата на изложените основания, като прави и искане за присъждане на разноски. В подадено допълнително писмено становище развива подробно доводите си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. В допълнително представена писмена защита развива подробно доводите си.Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят в процесния времеви период се е намирал на задната седалка на автомобила, което не му е позволявало да осъществява визуален контакт/наблюдение/ на движението- основна задача на служителите, осъществяващи дейност по пътен контрол, с оглед разпоредбите на Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Същевременно сочи, че съгласно чл. 39,ал. 1, т. 1 от Инструкцията пътният контрол се осъществява чрез наблюдение на движението. С оглед на изложеното прави извод, че с деянието си Н. е извършил нарушение на служебната дисциплина- неизпълнение на служебните задължения. Твърди, че заповедта е издадена в изискуема форма и реквизити по чл. 210,ал. 1от ЗМВР, мотивирана, с изложени правни и фактически основания, при спазени процесуални правила, в сроковете по чл. 195 ЗМВР. Моли да бъде потвърдена и присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М.Н. е заемал длъжността младши автоконтрольор І степен в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен. Установява се от приложената административна преписка, че с писмо рег. № 7855р-4113/20.05.2016 г., директорът на ОДМВР Плевен е уведомен от Директор на Дирекция "Вътрешна сигурност", че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно - техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" се установява , че полицейският служител, намиращ се на предна дясна седалка на автомобил ЕН 5420 ВК не изпълнява служебните си задължения за времето от 04.27 ч. до 06.38 ч. Иска се предприемане на административни действия. Видно от писмото, приложено на л.14 от делото, на ОД на МВР са предоставени файловете за определени дати.

Въз основа на писмото Директорът на ОД на МВР със Заповед №316з-1478/01.06.2016 г. е назначил комисия за извършване на проверка по постъпилия от Дирекция "Вътрешна сигурност" сигнал, определил е срок за извършването й до 20.06.2016 г., като срокът е продължен с още 20 дни с резолюция върху „докладна записка” рег. № 316р-16674/23.06.2016 г. /л.15/.

За резултатите от проверката е изготвена писмена справка рег. № 316р-20411/26.07.2016 г., в която са описани и действията на Н.. От същата и от приложените писмени доказателства се установява следното:

На 23.04.2016 г. за времето от 19,00ч.-07.00ч. съгласно утвърден график, на работа по контрол на пътното движение са били служителите Н. Б. и М.Н.- и двамата на длъжност младши автоконтрольори. Назначени са били в наряд с позивна „23” със служебен автомобил Опел Астра с рег. № ЕН 54 20ВК, оборудван със система „Видео заснемане на пътен контрол”. Основна задача на наряда е била работа по безопасност на движението в малките населени места на територията на 01 и 02 РУМВР Плевен. При преглед на записаните файлове от комисията, назначена да извърши проверката е установено, че в 04.27 ч. служителят М.Н. слиза от предната дясна седалка на автомобила и се премества на задната седалка на същия. Върху предна дясна седалка от задната страна е наметната дреха, която закрива видимостта към намиращия се на задната седалка полицейски служител. През това време водачът на автомобила Н. Б. продължава да патрулира в разпоредения район. В 06.38 ч. служителят М.Н. излиза от задната врата на служебния автомобил , който вече се намира в двора на сектор ПП Плевен. През тези два часа не може да се направи категоричен извод, само предположение, че служителят М.Н. спи по време на работа, тъй като видимостта към него е закрита. От друга страна същият служител в продължение на два часа не е изпълнявал своите задължения в качеството си на мл. автоконтрольор с основна задача контрол на пътното движение,установяване на нарушения на ЗДвП и вземане на административно отношение спрямо водачите на МПС. Същите служебни задължения са вменени с инструкция № 8121з-749/2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

При първоначалната проверка Н. е дал сведение /л.26/, в което е дал отговор по поставени с въпросник на л. 24 въпроси и твърди, че в интервала от 04.14ч. на 24.04.2016 г. до 06.41ч. на 24.04.2016 г. е изпълнявал служебните си задължения, не си спомня дали е извършвал действия по служба в посочения времеви интервал, като е извършвал действия съобразно инструктажа на дежурния и стриктно спазване на закона. Служителят е запознат с видеофайловете за времето от 04.14.35ч. до 6.41.23 ч. на 24.04.2016 г./л. 21/.

До Н. е била отправена покана от директора на ОД на МВР /л.6/, връчена на 29.09.2016 г. , с която му е указано в 2-дневен срок да представи писмените си обяснения и да посочи доказателства за твърдяните от него факти, като даде отговор на конкретни въпроси. Жалбоподателят е подал писмено „сведение” с дата 30.09.2016 г./л. 5/, в което е отговорил на поставените въпроси. Върху сведението е поставена резолюция „ Приех обяснението на служителя. Налагам дисциплинарно наказание „ порицание за срок от 7 м. ” с дата на резолюцията 06.10.2016 г.

По делото е приобщен протокол /л 81 /от който е видно, че М.Н. е бил запознат на 03.02.2015 г. Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. От самата Инструкция е приложена само титулната страница, но същата е обнародвана и достъпна за информация.

По делото е разпитан като свидетел Н.Б., който твърди, че на 24.04.2016 г. е бил наряд автопатрул нощна смяна с М.Н.. Твърди, че в ранните часове на деня Н. се е почувствал неудобно на предната седалка и се е преместил на задната, тъй като имало технически причини за това. По-нататък в разпита си уточнява, че конкретната причина е била мократа предна седалка. Твърди, че жалбоподателят е бил с униформа, светлоотразителна жилетка, бил е оборудван с палка и белезници. Обикаляли са по маршрут в близки села, като твърди, че в ранните часове на деня там не е имало никакво движение на хора и автомобили. Не се е налагало да слизат от колата. Не са възниквали ситуации, при които да се намесят. Не е възприел М.Н. да е извършил някакво нарушение през време на службата. Твърди, че през цялото време е имал визуален контакт с него и са комуникирали. През целия период Н. е извършвал задълженията си, следял е за нарушения на обществения ред, като е извършвал наблюдение. Свидетелят конкретизира / на няколко места в разпита / какви са задълженията на патрула във връзка с пътния контрол и опазването на обществения ред,като твърди, че по време на дежурството не се е наложило да се предприемат някакви такива действия, тъй като не е имало никакво движение на хора и автомобили.

По делото е извършен оглед на вещественото доказателство, съдържащо се в изпратения от ответника диск с файлове: с

- wch 02_20160424041435_20160424042930,

- wch02_20160424042931_20160424043501,

- wch0220160424043201_20160424050844,

- wch0220160425050844_20160424054745,

- wch0220160424054745_20160424064123 от камера № 2.

При оглед на файл wch 02_20160424041435_20160424042930 се установява, че в 04.27.20 ч. на 24.04.2016 г. жалбоподателят, който до този момент е бил на предната дясна седалка на автомобила излиза от колата и след това влиза и сяда на задната седалка отдясно. Не се установява мокро петно или замърсяване на хоризонталната час на седалката, тъй като тази част на седалката е почти изцяло извън кадър. Установява се, че върху облегалката на дясната предна седалка е преметната дреха, обхващаща плътно облегалката и няма видимост към задната седалка в частта й зад дясната предна седалка. От огледа на следващите четири файла се установява, че през тяхното времетраене няма промяна в обстоятелството, че на предната дясна седалка не седи никой. При огледа на последния файл wch0220160424054745_20160424064123 се установява, че жалбоподателят се установява на предната дясна седалка в 06.41.23ч.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й М.П.Н. е заемал длъжност младши автоконтрольор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че е спазено императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, като приложените: покана рег. № 21034/03.08.2016 г. , връчена на Н. на 29.09.2016 г. и сведение от Н. рег. № 316р-26333/03.10.2016 г., са доказателство за това.

Съдът намира че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно ал. 3 сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Твърдяното нарушение е извършено на 24.04.2016 г., а заповедта е издадена на 10.10.2016г., от което следва, че едногодишният срок от извършване на нарушението е спазен. От друга страна нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 26.07.2016 г. при регистрирането на Справка рег. № 316р-20411/26.07.2016 г. като на 27.07.2016 г. върху справката е поставена резолюция от органа, до който е адресирана- административнонаказващия орган. Именно в тази справка се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца. Срокът за издаване на заповедта започва да тече най-късно от 27.07.2016 г. и би изтекъл на 27.09.2017 г. В случая обаче, от приложените доказателства се установява, че за времето от 01.09.2016 г. до 21.09.2016 г. /20 календарни дни/ Н. е ползвал законоустановен отпуск, поради което този период от време следва да се изключи от двумесечния срок за издаване на заповедта, тъй като през това време срокът по чл. 195,ал. 1 не тече. При съобразяване с този факт, двумесечният срок изтича на 17.10.2016 г. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 10.10.2016 г.-в рамките на законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушенията.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, но съдът намира, че в нея не са посочени фактически и правни основания за издаването й.

Като правно основание, в смисъл – нарушени правни норми / извън подробно описаните общи текстове от ЗМВР, свързани с процедурата по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания/, наказващият орган е посочил неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в Инструкция № 8121з-749/2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Т.е., на наказаното лице се вменява неизпълнение на конкретни задължения, въведени с тази инструкция. В мотивите на оспорената заповед не са посочени нито конкретните регламентирани с инструкцията задължения,за които се твърди, че са нарушени/ правни основания/, нито са описани конкретните обстоятелства и действия, съставляващи неизпълнение на тези задължения. От това следва извод, че в оспорената заповед не са налице изложени правни и фактически основания за издаването й. Сочи се само обобщено: ”неизпълнение на служебни задължения”, но не и в какво конкретно се състоят те. Сочи се : „Неизпълнение на Инструкция № 8121з-749/2014г…”, но не и конкретните разпоредби на тази инструкция, които са нарушени. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че за него не е ясно за какво конкретно нарушение е наказан, от което следва извод за нарушено право на защита поради невъзможност такава да бъде организирана, респ. съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения акт. Едва в подадената след приключване на делото писмена защита, процесуалният представител на ответника конкретизира, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 39, ал. 1, т. 1 от Инструкцията: неизпълнение на задължението „наблюдение на движението”, а фактически извършеното от него нарушение се състои в това, че е : „заел разположение в патрулния автомобил, което не му позволява да осъществява визуален контрол /налблюдение/ на движението”. С така направеното в писмената защита изложение са конкретизирани както фактическите, така и правните основания за издаване на оспорената заповед, но с това не може да бъде саниран пропускът такива да бъдат изложени в самата заповед. Налице е съществено процесуално нарушение при издаване на административния акт, което е основание за отмяната му.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар и платена държавна такса съдът намира следното: Следва да се уважи искането за заплащане от ответника на платената държавна такса в размер на 10,00 лв.Адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е уговорено, но не е платено, видно от „Договор за правна защита и съдействие”/ л. 38/, поради което не са налице предпоставки за заплащането на такъв разход от ответника.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № УРИ 316з-2780/10.10.2016г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен , с която на младши инспектор М.П.Н. – младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от седем месеца, считано от датата на връчване на заповедта

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен да заплати на М.П.Н. ***, ЕГН ********** сумата 10,00/десет/ лв. разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 300,00 лв./триста/ лв. като разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: