РЕШЕНИЕ № 578

гр. Плевен, 1 Декември 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА К.

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Анета Петрова и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 861 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник началник на Дирекция „Национален строителен контрол“ – София, чрез юрисконсулт Г.Л., срещу решение № 188/01.08.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д № 154/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20ДНСК-33/02.02.2017г., издадено от инж. Л. Т. Т. – Зам. Началник на Дирекция за национален и строителен контрол, с което на И.А.К.–Х. с адрес: ***, за това че на 15.12.2015г. в гр.Червен бряг  във функциите й на проектант по част „Архитектура” на строеж „Електрическа централа 1,5 М, работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство на електрическа топлинна енергия, кабеллна линия 20kVот стълб и ВЕ 20kV Червен бряг до ЗРУ 20кV, ЗРУ 20 кV, КТП 2000 кV 0,4 кV и сградно водопроводно отклонение„,  находящ се в електрическа централа  и КТП 2000KVA  1УПИ –XV-510005, кв.510  по плана на урбанизираната територия на фирма „Бета” АД Червен бряг”, землището на с. Рупци, общ. Ч.бряг, съставила и подписала констативен образец № 15/15.12.2015г. за установяване годността за приемане на строеж, като удостоверил неверни обстоятелства, а именно незавършени и неизвършени работи, установени с констативен протокол от 25.08.2016г., съставен от органите на ДНСК – нарушение на чл.176, ал.1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/  и чл. 7, ал.3 т.15 б.”б” от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.  За извършеното административно нарушение с обжалваното наказателно постановление на  И.А.К.–Х. било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 / петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че решението противоречи на материалния закон. Сочи, че с произнасянето си по делото, съдът е изложил мотиви, че съобразно заключението от назначената по делото графологична експертиза, И.Х. не е участвала в съставянето и не е положила подписа си под акт обр. 15, приел е за доказано, че лицето не е автор на деянието, за което е наказано и е отменил като незаконосъобразно, като счита така изложените мотиви за неправилни. Посочва, че ролята на лицата, съставящи акт обр. 15 е да удостоверят завършеността на строежа, дали изпълнението на строежа е в съответствие с предвижданията на инвестиционните проекти, основните изисквания за строежите и годността им за ползване съгласно чл. 176 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. Сочи, че коректното съставяне на акт обр. 15 изисква, при реално неизвършени и незавършени СМР, към момента на съставяне на акта, същите да бъдат отразени в него, съгласно изискването на чл. 7, ал. 3, т. 15 „б“ от Наредба № 3/2003 г., като в конкретния случай са налице реално неизвършени и незавършени строително монтажни работи по електроцентралата и те не са отразени като такива в акт обр. 15, за да се изпълнят до въвеждането на строежа в експлоатация, като вместо това в акта е отбелязано, че такива няма. Счита, че  съдът правилно е възприел и анализирал доказателствата по делото, с изключение на оценката на показанията на свидетеля А.. Посочва, че не е спорно, че И.Х. е била представлявана към момента на съставяне на акт обр. 15 от нейн колега А. Н. А. – гл. проектант на обекта, а спорният момент в казуса създава юридически неиздържания начин, по който А. е осъществил това представителство. Сочи, че вместо да положи своя подпис и да укаже, че представлява Х., А. е „изрисувал“ подписа й, но в случая А. е бил упълномощен от Х., като това е направено с ясното съзнание, че именно тя има пряко задължение да участва в съставянето на акт обр. 15 и че изявлението, обективирано в акта от представляващия А., ще е от нейно име, за нейна сметка и я обвързва, доколкото именно с тази цел го е упълномощила. Сочи, че при съставянето на акт 15, той е обективирал наред със своята и нейната оценка за изпълнението на строежа, понеже я е представлявал. Счита, че негативните последици от волеизявлението на А., направено от нейно име, настъпват в нейната правна сфера, тъй като тя отговаря за действията на пълномощника си като за свои действия. Сочи, че отделно от това, по арг. от чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г., И.Х. е била длъжна да присъства, състави коректно и подпише акт обр. 15. Сочи, че фактът, че този акт съществува и е допуснато съставянето му в нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 15 „б“ от Наредба № 3/2003 г., е достатъчно основание да се подведе И.Х. под административнонаказателна отговорност. Посочва, че значителната степен на реално извършените и незавършени работи на отделните компоненти на ел. централа и неотразяването им като такива в акт обр. 15, е мотивирало административнонаказващия орган да накаже лицето с максимално предвиденото в чл. 233 от ЗУТ наказание. Моли да бъде отменено решението на районния съд.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Г.Л. с пълномощно на л. 7 и л. 8 от делото. Поддържа изложените доводи в касационната жалба, моли същата да бъде уважена и да бъде отменено решението на Районен съд - Червен бряг и да бъде потвърдено наказателното постановление.  

Ответникът – И.А.К.–Х., редовно призован, не се явява, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно и правилно, както и че са посочени съответните обстоятелства, на които се основава, за това моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, а решението да бъде потвърдено.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Ответникът по касация е санкциониран, за това че като проектант по част „Архитектура“ на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 MW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса„ – I етап: Складова площ №1 – силажно суровинно стопанство и ограда”  и II етап”, находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ  ХV-510005 кв.510 по плана на организираната територия на „БЕТА” АД гр. Червен бряг, в землището на село Рупци, община Червен бряг е участвала в съставянето на констативен акт /КА/ от 15.12.2015г. (обр.15) за установяване годността за приемане на горецитирания строеж, в който не са отразени неизвършени и незавършени работи, каквито са установени с констативен протокол от 25.08.2016г., съставен от органите на ДНСК. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи.

         За да отмени НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. Доколкото вмененото нарушение е по чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи и се изразява участието на санкционираното лице при проверката на строежа и удостоверяване годността му за приемане чрез съставянето на КА и подписа му и при безспорни писмени и гласни доказателства, че това лице не е участвало лично, а чрез представител по пълномощно, то правилен е изводът на съда, че санкционираното лице не е участвало в процедурата по съставянето и не е подписало  КА и следователно не може да му бъде ангажирана административно наказателната отговорност.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН, според който административно наказателната отговорност е лична и при това при съвкупност от доказателства /писмени и гласни/, че ответникът не е положила подпис върху в  обр. 15/констативен акт за установяване на годността за приемане на строеж от 15.12.2015 г, то правилен и изводът на съда, че това лице не следва да носи административно наказателна отговорност, тъй като не то, а друго лице, макар и неин пълномощник е извършило нарушението. В тежест на административно наказващия орган е да докаже трите основни въпроса в административно-наказателното производство, а именно какво нарушение е извършено, кой го е извършил - нарушителя и действал ли е виновно нарушителя - вината. След като е доказано, че И.А. Къндева-Х. не е участвала лично и не е подписала КА, следователно не е нарушител, то е правилен изводът на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188/01.08.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 154 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.