Р Е Ш Е Н И Е

№ 585

гр.Плевен, 5 Декември 2017г.

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №849 по описа за 2017г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Д.В.Д. *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, с посочено правно основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателни производства по обжалване на Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на констатиране на административното нарушение до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник на Д. са наложени глоба в размер на 50лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 150лева на основание чл.177 ал.1 т.4 предл 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП. Твърди се, че наказателното постановление е обжалвано и с Решение №59/28.08.2017г. по НАХД №56/2017г. по описа на РС-Брезник е отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че в производството по НАХД №56/2017г. е упълномощен с Договор за правна защита и съдействие №21/06.07.2017г. адв.К.К., на когото е изплатено договореното възнаграждение в размер на 1000лева. Твърди се, че след връчване на Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. изпитвал постоянно силно безпокойство, тъй като е пенсионер от системата на МВР. Твърди се също, че не можел да спи и да си почива нормално, имал здравословни отклонения и постоянно мислел за това, че е нарушил ЗДвП. Счита се, че негативните емоции са в резултат на вмененото му извършване на административно нарушение по ЗДвП и издаденото наказателно постановление. Позовава се на ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което ОД на МВР-Перник да бъде осъдено да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. в размер на 1000лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на констатиране на административното нарушение до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски и адвокатски хонорар за водене на настоящото дело.

От ответника по делото е депозирано писмено становище, в което са изложени подробни съображения по допустимостта и основателността на иска. Извършва се позоваване на особеното мнение на част от съдиите в ТР №1/15.03.2017г. на ВАС. Твърди се, че само част от наказателното постановление е отменено. Прави се коментар на съдебните решения на РС-Брезник, както и на извършените от Д. нарушения. Счита се още, че исковата претенция е недоказана, доколкото по делото е представен само договор за правна защита и съдействие, но не и пълномощно, както и няма доказателства дали сумата ще бъде предадена на ръка или по банков път. Алтернативно се счита, че претендираното обезщетение е в изключително завишен размер, като се има предвид, че при делата за отмяна на наказателни постановления обикновено уговорения и заплатен адвокатски хонорар е в размер между 300 и 600лева. Сочи се, че в конкретния случай представителството е било само по едно дело, в едно съдебно заседание, при което не е налице фактическа и правна сложност. На последно място се счита, че неоснователно се претендира и присъждане на законна лихва от деня на констатиране на административното нарушение. В заключение се моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като депозираната молба от адв.К. за отлагане на делото не е уважена, поради липса на предпоставките по чл.139 ал.1 от АПК.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена в размера, в който е предявена.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник на Д.Д. са наложени на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лева - за нарушение по чл.104А от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 150лева - за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП глоба в размер на 10лева - за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

По жалба на Д., с решение №150/23.12.2016г. по НАХД №177/2016г. по описа на Районен съд-Брезник е потвърдено изцяло Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник. В това производство Даноски не е представляван от адвокат.

По касационна жалба на Д. срещу решението по НАХД №177/2016г. на РС-Брезник е образувано КАНД №81/2017г. по описа на Административен съд Перник. С решение №111/28.04.2017г. е отменено решението по НАХД №177/2016г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. по отношение на наложените на Д. административни наказания: на основание чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 150лева - за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП глоба в размер на 10лева - за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като делото в тази част е върнато за ново произнасяне от друг състав на Районен съд Брезник. В останалата част, а именно за наложената на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лева - за нарушение по чл.104А от ЗДвП, решението на районния съд е оставено в сила. В това производство Д. не е представляван от адвокат.

След връщане на делото в Районен съд Брезник е образувано НАХД №56/2017г., по което е постановено решение №59/28.08.2017г., с което е отменено Наказателно постановление №16-0249-000189/14.07.2016г. по отношение наложените на Д. на основание чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 150лева - за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП глоба в размер на 10лева - за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което наказаното лице е представлявано от адв.К.. На л.17 от делото на РС е приложено пълномощно за представителство по НАХД №56/2017г. и Договор от 06.07.2017г. за правна защита и съдействие, сключен между Д.Д. и адв.К. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по НАХД №56/2017г. по описа на РС-Брезник, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева с посочване, че е платено в брой при упълномощаването.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Перник, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Перник е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Д.Д..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на НАХД №56/2017г. по описа на РС-Брезник разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд по настоящия адрес на увредения.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените НАХД №56/2017г. и НАХД №177/2016г. на РС-Брезник и КАНД №81/2017г. на Административен съд Перник, че НП е отменено частично (по отношение на наложените две глоби за извършени нарушения по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като по отношение на третото нарушение по чл.104А от ЗДвП наказателното постановление е потвърдено) с решението по НАХД №56/2017г. на РС-Брезник и съдебното решение на районен съд е влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните то не е обжалвано пред касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ОД на МВР-Перник, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на НАХД №56/2017г. на РС-Брезник е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.17 по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1000лв. е реално изплатена на упълномощения адв.К., който се е явил в съдебно заседание и е представлявал Д. пред районния съд.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменените наложени санкции- глоби са в общ размер на 160лева (150лева и 10лева). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300 лева.

В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С оглед на това и предвид, че ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното обезщетение в становище от 13.11.2017г., както и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения минимален размер на 300 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото частично незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на частично незаконосъобразното НП, издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП НАХД №56/2017г. на РС-Брезник. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по НАХД №56/2017г. на РС-Перник, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.

Относно претенцията за лихва, съдът съобрази следното:

Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 29.06.2016 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 300 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение №59/28.08.2017 год. на РС-Брезник по НАХД №56/2017г., като претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 29.06.2016 год., до датата на влизане в сила на решение №59/28.08.2017 год. на РС-Брезник по НАХД №56/2017 год. следва да бъде отхвърлена. Крайният момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по основание, и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД №56/2017г. на Районен съд Брезник. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за лихва върху главницата от 300 лева следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на решение №59/28.08.2017 год. на РС-Брезник по НАХД №56/2017г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 29.06.2016 год., до датата на влизане в сила на решение №59/28.08.2017 год. на РС-Брезник по НАХД №56/2017 год. следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява, като в депозираната искова молба е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ОД на МВР-Перник да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 10лв., представляващи внесена държавна такса за образуване на дело.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Д.В.Д. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД №56/2017г. на Районен съд Брезник, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение №59/28.08.2017г. на РС-Брезник по НАХД №56/2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от Д.В.Д. ***, с ЕГН: **********, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, с правно основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда лева), представляващи вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по НАХД 56/2017г. на Районен съд Брезник, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, за присъждане на лихва върху главницата от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 29.06.2016 год., до датата на влизане в сила на решение №59/28.08.2017 год. на РС-Брезник по НАХД №56/2017 год.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Д.В.Д. ***, с ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 10лева, представляващи внесена държавна такса.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: