Р Е Ш Е Н И Е

№ 582

гр.Плевен, 5 Декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №846 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба (наречена молба) от И.Х.И. ***. В молбата се моли съда да се запознае подробно с решение №14/13.01.2017 год. на Административен съд Плевен по адм.дело №899/2016 год. Моли да бъде отменена Заповед №Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Долна Митрополия, с която е постановен отказ по чл.9 от ППЗСП за социална помощ. Жалбоподателката твърди, че няма никакви доходи, а санкцията й е наложена от 1.07.2016 год. и срокът й и изтекъл на 1.07.2017 год. Твърди още, че е обжалвала пред Върховен административен съд решение на Административен съд Плевен №561/16.12.2016 год., поради което счита, че не може да й се спират помощите по чл.9 от ППЗСП до произнасянето на съда. Моли за отмяна на заповедта на Директора на ДСП-Долна Митрополия.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Долна Митрополия е депозирал писмено становище на л.52-53, в което е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата, в съдебно заседание се явява лично и моли съда да отхвърли подадената жалба.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/405/14.07.2017 год. на л.60-61 от делото в Дирекция „Социално подпомагане“-Долна Митрополия за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, в което е декларирала, че е безработна, неомъжена, в добро здравословно състояние. Декларирала е, че няма съжителстващи лица, обитаваното жилище е собственост на Х. И. М. и единствено за нея. Декларира, че няма доходи от предходния месец, както и че през месец февруари е прехвърлила срещу заплащане седем ара наследствен имот. Декларира, че не е прехвърляла чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години, че не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, че не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на капитала на търговски дружество. Извършена е социална анкета, при която е установено, че се касае за едночленно семейство, лице на 64 години в нетруспособна възраст, неомъжена, без пенсия поради липса на необходимия трудов стаж, за лице, съжителстващо със сестра си И. И., обитаваща съсобствено жилище и непритежаващо друга движима и недвижима собственост, възможен източник на доходи. Органът, по данните от делото е извършил справка и в Службата по вписванията-Плевен и е установил, че на 23.02.2016 год. И. е извършила продажба на съсобствен поземлен имот, находящ се в землището на с.Крушовица, общ.Долни Дъбник и е получила следващата й се част от продажната цена. По подаденото заявление-декларация от И., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Долна Митрополия е издал оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 год., с която е отказал на И. социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, на основание чл.14, ал.5 от ЗСП, съгласно който лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. В оспорената заповед се съдържа позоваване на Заповед №ДСП СП 11-475/30.12.2016 год. за недобросъвестно получени социални помощи по чл.14а, ал.3 от ЗСП. Тази заповед е приложена на л.58 от делото и с нея е разпоредено И. да възстанови неправомерно получени социални помощи за месеците март, април, май и юни 2016 год. в общ размер на 171,60 лева, заедно със законната лихва към датата на възстановяването. Заповед №ДСП СП 11-475/30.12.2016 год. за недобросъвестно получени социални помощи по чл.14а, ал.3 от ЗСП е връчена на лицето с писмо, на 17.01.2017 год., видно от обратна разписка на л.59 от делото и според твърденията на ответника в хода на устните прения, същата заповед не е обжалвана от И. и е влязла в законна сила, а и по делото не са представени доказателства, че заповедта е обжалвана и отменена по съответния ред. Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 год. е връчена на И. с писмо с обратна разписка на л.63, на 16.08.2017 год. Срещу нея е подадена жалба по административен ред с вх.№15-94И-00-1226/31.08.2017 год. на л.41-44 от делото. По жалбата е постановено Решение №15-РД06-0039/25.09.2017 год. на ИД Директор РДСП – Плевен на л.11-13, с което жалбата на И. е отхвърлена. Решението на горестоящия административен орган е връчено на И. на 28.09.2017 год., видно от обратна разписка на л.40 от делото, а жалбата против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 год. пред съда е подадена на 5.10.2017 год. и е заведена с вх.№ на органа, чрез когото е подадена- 15-94И-00-1441.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед датата на връчване на постановеното при обжалването по административен ред решение (изчерпването на който е процесуална предпоставка за подаване на жалба пред съда) и с оглед датата на подаване на жалбата пред съда, жалбата се явява подадена в срок, от активно легитимирана страна-неин адресат, за която тя е неблагоприятна, пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане  вр. чл. 28, ал. 1 от ППЗСП – директорът на дирекция „Социално подпомагане“.

При издаване на процесната заповед е спазена и установената писмена форма, като заповедта е мотивирана правно с разпоредбата на чл.14, ал.5 от ЗСП, според която лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Заповедта е мотивирана фактически с издадената, неоспорена и в този смисъл влязла в законна сила и подлежаща на изпълнение Заповед №ДСП СП 11-475/30.12.2016 год. за недобросъвестно получени социални помощи по чл.14а, ал.3 от ЗСП, с която е разпоредено И. да възстанови неправомерно получени социални помощи за месеците март, април, май и юни 2016 год. в общ размер на 171,60 лева, заедно със законната лихва към датата на възстановяването.

Заповедта е издадена при спазване на административно-производствени правила, като са били събрани доказателства за релевантните юридически факти.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съобразно чл.2, ал.3 от Закон за социалното подпомагане, право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая обаче, не се касае до преценка на социалния статус на лицето. Безспорно е, че  жалбоподателката  е в  здравословно и материално положение,  при което се нуждае от подпомагане. Отделно от това по данните от делото-например с решение по адм.дело №899/2016 год., приложено нал.27-30 от настоящото, е установено, че наследственият дял на жалбоподателката е 1/16 ид.ч. или 0,703 дка, за който от общата продажна цена се следва сума в размер на 633лева, при което средномесечният доход на И. за предходния шестмесечен период преди подаване на заявлението за отпускане на целева помощ за отопление е 105,50 лева, а не определеният от органа. Всички тези обстоятелства обаче са ирелевантни при  преценката за законосъобразност на издадената и оспорена в настоящото производство заповед поради императивния  характер на  чл. 14, ал.5 от Закон за социалното подпомагане, съгласно който лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Наличието на недобросъвестно получени социални помощи е удостоверено с издадената, неоспорена и в този смисъл влязла в законна сила и подлежаща на изпълнение Заповед №ДСП СП 11-475/30.12.2016 год. за недобросъвестно получени социални помощи по чл.14а, ал.3 от ЗСП, с която е разпоредено И. да възстанови неправомерно получени социални помощи за месеците март, април, май и юни 2016 год. в общ размер на 171,60 лева, заедно със законната лихва към датата на възстановяването. Тази заповед като неоспорена и влязла в законна сила е станала изпълняема и удостоверява наличието на първата предпоставка на чл.14, ал.5 от ЗСП-наличието на недобросъвестно получени суми от И.. Инцидентен контрол за законосъобразност на тази заповед е недопустимо да се извършва в настоящото производство. Недобросъвестно получените социални помощи се връщат от лицето - чл. 14а ЗСП. Другата предпоставка на чл.14, ал.5 от ЗСП е тези помощи да не са възстановени от лицето или да е изминал срок, не по-дълъг от две години. В случая по делото не се твърди, нито има приложени доказателства недобросъвестно получените суми да са възстановени, респ. не е изтекъл срок от две години, нито от получаване на помощите за месеците март, април, май и юни 2016 год., нито от влизане в сила на Заповед №ДСПСП 11-475/30.12.2016 год. Ето защо административният орган няма право на преценка относно  статуса на лицето, включително и по наведените от него основания, тъй като  законът  го задължава, при наличие на предпоставките на чл.14, ал.5 от ЗСП, които в случая са налице, да откаже отпускането на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП. Лишаването от право на социална помощ е обвързано само от факта на влизане в сила на заповедта, с която е разпоредено недобросъвестно получените социални помощи да бъдат възстановени, защото именно с тази заповед е констатирана недобросъвестност при получаване на социални помощ , поради което фактът, дали получената сума при продажбата променя предпоставките за отпускане на месечна социална помощ, е без значение, тъй като лицето не е обжалвало тази заповед за недобросъвестно получени социални помощи и не е доказало, че не е недобросъвестно.

Предвид горепосоченото заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба (наречена молба) от И.Х.И. ***, против Заповед №Д-ЕН-ДМ/405/4.08.2017 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Долна Митрополия, с която е постановен отказ по чл.9 от ППЗСП за социална помощ.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: