РЕШЕНИЕ

№ 68

 

град Плевен, 27.02.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети  февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 Снежина Иванова

 

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 845 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен.

 

 

Производството е по реда на чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Н.Г.Б.,***  срещу заповед № УРИ316з-2651/26.09.2016 г. на директора на ОД на МВР-Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

В жалбата  се навеждат доводи за незаконосъобразност , тъй като не е ясно в какво се изразява нарушението на лицето – не е докладвал за неизпълнение на служебните задължения на колегата, с който е бил наряд. Счита, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като не е ясно, какви данни са послужили като основание за започване на дисциплинарното производство и не е посочено какво точно е неизпълнението на лицето – какви нарушения и извършил колегата , за което не е докладвано по установения ред. Посочва, че описаните факти не кореспондират с посоченото правно основание – чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Намира, че не са спазени сроковете по чл. 195 , ал. 1 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена след двумесечния срок. Счита, че в случай, че се приеме, че е налице нарушение, то не е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР с оглед определяне на тежестта на наказанието и е нарушен принципът на съразмерност. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Н.Г.Б.,***  се явява лично с адв. Д., който поддържа жалбата и намира същата за основателна. Счита, че не е посочено извършеното нарушение от другия служител и по този начин не може да индивидуализира нарушението на Б.. Претендира разноски и моли заповедта да бъде отменена. Представя в указан от съда срок становище, в което поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на заповедта. Навежда доводи за противоречие с материално-правните разпоредби, тъй като от разпита на свидетеля Н. не се установява същият да е извършил дисциплинарно нарушение, за което Б. е следвало да докладва по установения ред. Посочва, че фактическите констатации не кореспондират с правните основания, липсват мотиви относно налагане на именно този вид дисциплинарно наказание. Липсва посочване на конкретни норми от Инструкция № 8121з-749/2014 г., които се твърди, че са нарушени. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът -  директора на ОД на МВР-Плевен, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Ф., която  намира жалбата за неоснователна и издадената заповед за законосъобразна, постановено с оглед установените факти, при спазване на административно-производствените правила. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена и претендира заплащане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. В предоставен от съда срок представя писмена защита, в която посочва, че заповедта е законосъобразна, не са извършени процесуални нарушения – приети са писмени обяснения на лицето, спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и безспорно е установено дисциплинарно нарушение, което се счита за открито от датата на запознаване на директора на ОД на МВР Плевен със справката от 26.07.2016 година и наказанието е наложено в двумесечния срок от откриване, тъй като Б. е ползвал отпуск от 01.08.2016 г – 19.08.2016 г и следва този период да бъде изключен от двумесечния срок. Посочва, че след преглед на видеофайлове от наряда на 24.04.2016 година е установено нарушението и е уведомен директорът, който е предприел необходимото за изясняване на обстоятелствата. Намира с оглед огледа на файла и свидетелските показания на Н., че в периода от 4,26 до 6.38 часа същият се намира на задната седалка на служебния автомобил и не изпълнява служебните си задължения по пътен контрол, бездейства и нарушава всички изискващи активното му поведение действия, въведени с Инструкция № 8121з-749/20.10.2014. Намира с оглед извършения в с.з оглед на видеофайла от процесната дата, че Н. се вози отзад на патрулния автомобил, не участва в патрулирането и Б. след приключване на наряда е следвало да изготви писмена справка за нарушението на служебната дисциплина, извършено от Н.. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Н.Б. заема  длъжността младши автоконтрольор І степен  в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен.

С писмо рег. № 7855р-4113/20.05.2016 г. (л. 12), директорът на ОДМВР Плевен е уведомен от директор на Дирекция "Вътрешна сигурност", че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно - техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" се установява , че полицейският служител, намиращ се на предна дясна седалка  на автомобил ЕН *** ВК не изпълнява служебните си задължения за времето от 04.27 ч. до 06.38 ч. , като са предоставени файловете за определени дати.

Със заповед №316з-1478/01.06.2016 г.  директорът на ОД на МВР назначава комисия за извършване на проверка по постъпилия от Дирекция "Вътрешна сигурност" сигнал, определя срок за извършването й до 20.06.2016 г., като  срокът е продължен с още 20 дни с резолюция върху „докладна записка” рег. № 316р-16674/23.06.2016 г. /л.15/.

За резултатите от проверката е изготвена писмена справка рег. № 316р-20411/26.07.2016 г., в която са описани и действията на Б.. Посочено е , че на 23.04.2016 г. за времето от 19,00ч.-07.00ч. съгласно утвърден график, на работа по контрол на пътното движение са  били служителите Н.  Б. и М. Н.- и двамата на длъжност младши автоконтрольори. Назначени са били в наряд  с позивна „23” със служебен автомобил Опел Астра с рег. № ЕН ***ВК, оборудван със система „Видео заснемане на пътен контрол” и основна задача -  работа по безопасност на движението в малките населени места на територията на 01 и 02 РУМВР Плевен. Посочва се, че при преглед на видеозаписа в  04.27 ч. служителят М. Н. слиза от предната дясна седалка на автомобила и се премества на задната седалка на същия.  Върху предна дясна седалка от задната страна е наметната дреха, която закрива видимостта към намиращия се на  задната седалка полицейски служител.  През това време  водачът на автомобила Н. Б. продължава да  патрулира в разпоредения район. В 06.38 ч. служителят М. Н. излиза от задната врата на служебния автомобил , който вече се намира в двора на сектор ПП Плевен. През тези два часа не може да се направи категоричен извод, само предположение, че служителят М. Н.  спи по време на работа, тъй като видимостта към него е закрита.  От друга страна същият служител в продължение на два часа не е изпълнявал своите задължения в качеството си на мл. автоконтрольор  с основна задача контрол на пътното движение,установяване на нарушения на ЗДвП и вземане на административно отношение спрямо водачите на МПС. Същите служебни задължения са вменени с Инструкция № 8121з-749/2014г.  за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Посочва се, че с действията си Н. е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения , а оспорващият е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение. Направено е предложение на двамата служители да бъде наложено дисциплинарно наказание.

Б.  е запознат със справката с оглед отбелязването на л. 10 по делото „Запознах се със съдържанието на настоящата справка” дата 29.08.2016 година и изписване на имената и подпис.

 На л. 8 по делото е приложена покана от дисциплинарно-наказващия орган от 03.08.2016 година за даване на писмени обяснения от Н.Б. , връчена на 26.08.2916 година, в която е му е указано в срос до 31.08.2016 година  да се запознае със справката и да даде писмени обяснения по посочени два въпроса.

Оспорващият е представил писмено обяснение (л. 6), от 31.08.2016 година, в което посочва е бил наряд по утвърден график на процесната дата и не е констатирал извършване на дисциплинарно нарушение от  инспектор Н.. Върху обяснението е поставена резолюция „Приех обяснението на  служителя”  и дата 21.09.2016 година и подпис.

На 26.09.2016 година е издадена процесната заповед, с която на Н.Б. е наложено дисциплинарно наказание  „порицание” за срок от 6 месеца за това, че на 24.04.2016 година изпълнявайки служебните си задължения по маршрут №23 не е докладвал по установения ред на служебните си ръководители, че мл. инспектор М. Н. по време на участие в същия наряд и по посочения маршрут за времето от 4.27 часа до 6.38 часа на 24.04.2016 година не е изпълнявал служебните си задължения в качеството си на мл. автоконтрольор, предвидени в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и е допуснал нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение.

По делото е приобщен протокол /л .74 /от който е видно, че Б.  е запознат на 03.02.2015 г. с Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за  реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като Инструкция е обнародвана и достъпна за информация. Приложена е и длъжностна характеристика на оспорващия (л. 54) и доказателства, че Б.  е запознат със служебните си задължения, посочени в същата.

По делото е разпитан като свидетел  М. Н., който твърди, че на 24.04.2016 г. е бил наряд автопатрул нощна смяна с Б. и се премества на задната седалка на патрулния автомобил като в периода от 4.27 до 6.38 часа не е констатирано извършване на нарушение  и съответно не е осъществяван контрол, тъй като не е налице движение, нито ситуации, които да налагат намеса на служителите на МВР. Посочва, че не е спал в служебния автомобил в горепосочения период и е извършен обход на маршрута по утвърдения график Горталово-Тодорово-Брестовец .  Посочва, че не си спомня в този период да е напускал автомобила и в 6.38 часа е слязъл от задната седалка на патрулния автомобил в двора на сектор „Пътна полиция” гр. Плевен.

По делото съдът изслуша и обясненията на Н.Б., който посочва, че свидетеля Н. в периода от 4.27 ч. до 6.38 часа на 24.04.2017 година се е возил на задната седалка на служебния автомобил и не е слизал от него, като управлението на автомобила е осъществявано от него.Не са имали сигнали за престъпления, сигнали и Н. е буден през цялото време, като при спиране в двора на сектор „ПП” гр. Плевен именно Неделечв му подава папката с документи за дежурството.

Съдът извърши и оглед на вещественото доказателство,  съдържащо се в изпратения от ответника  диск с файлове: с

     -   wch 02_20160424041435_20160424042930,

-         wch02_20160424042931_20160424043501,

-         wch0220160424043201_20160424050844,

-         wch0220160425050844_20160424054745,

-         wch0220160424054745_20160424064123  от камера № 2.

При оглед на файл wch 02_20160424041435_20160424042930  се установява, че в 04.26 ч. на 24.04.2016 г. свидетелят Н. се намира на предната дясна седалка, като на мястото на мястото на водача няма никой. В 4.27 часа Н. излиза от автомобила и се качва на задната седалка на служебния автомобил, а в същия момент на мястото на водача влиза  и сяда Б. и затваря вратата и автомобилът е приведен в движение. Установява се, че върху облегалката на дясната предна седалка е преметната дреха, обхващаща плътно облегалката и няма видимост  към задната седалка в частта й зад дясната предна седалка.  От огледа на последния файл wch0220160424054745_20160424064123  се установява, че в 6.37 ч. на 24.04.2016 г Б. слиза от автомобила и после отново влиза в него, като на предната дясна седалка няма никой. В 6.39 ч. се отворя задната врата и Н. излиза от автомобила като отваря предната дясна врата без да сяда до водача.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.211 от ЗМВР, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по см. на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган, съгласно който наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила – разпоредена е проверка  от дисциплинарно-наказващия орган, изготвена в срок е справка, с която Б. е запознат, поканен е за писмени обяснения и същият в указания срок е дал такива, като същите са приети от директора на ОД на МВР Плевен.

Неоснователни са доводите са издаване на заповедта при неспазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно ал. 3 сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Твърдяното нарушение е извършено на 24.04.2016 г., а заповедта е издадена на 26.09.2016г., от което следва, че едногодишният срок от извършване на нарушението е спазен. От друга страна  нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 26.07.2016 г.  при регистрирането на справка рег. № 316р-20411/26.07.2016 г. като на 27.07.2016 г. върху справката е поставена резолюция от органа, до който е адресирана- административно-наказващия орган.  Именно в тази справка  се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца. Срокът за издаване на заповедта започва да тече най-късно от 27.07.2016 г. и би изтекъл на 27.09.2017 г., като с оглед приложените доказателства се установява, че за  времето от 01.08.2016 г. до 19.08.2016 г. Б. е ползвал законоустановен отпуск, поради което този период от време следва да се изключи  от  двумесечния срок за издаване на заповедта, тъй като през това време срокът по чл. 195,ал. 1 не тече, а заповедта е издадена на 26.09.2016 г.-в рамките на  законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушенията.

Съдът обаче намира, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Б. е наказан за укриване на дисциплинарно нарушение, извършено от М. Н., който във времевия интервал от 4.27ч до 6.38 часа на 24.04.2016 г според дисциплинарно наказващия орган не е изпълнявал задълженията си по контрол на пътното движение, предвидени в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция). Съдът счита, че с оглед събраните доказателства не се установява, кои конкретно задължения по тази Инструкция не са изпълнение и Б., като член на наряда и е бил свидетел на това неизпълнение. Установява се, че Б. управлява служебния автомобил, като по никакъв начин не се доказа, че в процесния период е налице сигнал, жалба или разпореждане, което налага участие на членовете на наряда. Безспорно е установено, че последният документ от служителите е съставен в 02.30 часа на 24.04.2016 година, като не са приложени доказателства относно настъпили нарушения по ЗДвП, които да не са регистрирани от Н. и Б.. В мотивите на  оспорената заповед не са посочени, нито конкретните регламентирани с Инструкцията задължения,за които се твърди, че са нарушени/ правни основания/, нито са описани  конкретните обстоятелства и действия, съставляващи неизпълнение на тези задължения. Сочи се само  обобщено: ”неизпълнение на служебни задължения  неизпълнение на  Инструкция   № 8121з-749/2014г…”, но не и конкретните разпоредби на тази инструкция, които са нарушени. Липсата на посочване на конкретно нарушение на служебната дисциплина от Н. води до невъзможност да се установи извършването на вмененото на Б. нарушение –укриване на дисциплинарно нарушение. Посочването, че Н. се е преместил на задната седалка на служебния автомобил не представлява нарушение на служебната дисциплина, тъй като в Инструкцията не е налице регламентация относно мястото, което следва да заемат членовете на наряда, и следва конкретно да се посочи извършеното нарушение, за да се прецени налице ли е укриване от страна на Б., като липсата на посочване на конкретно нарушение, а само нарушение на Инструкцията не дава възможност за индивидуализиране на нарушението на оспорващия  и въобще  ,  възникнало ли е задължение да докладва за такова. О събраните доказателства – разпит на свидетеля Н., обяснения на Б. се установява, че не са били налице предпоставки за осъществяване на пътен контрол поради липса на движение, като от мястото на задната седалка лицето е имало възможност да наблюдава движението.

Предвид горепосоченото оспорената заповед следва да бъде отменена като постановена в нарушение на материалния закон.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски в размер на внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ОД на МВР Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано” № 3 следва да заплати на Н.Г.Б.,*** разноски в размер на 310 лева – 300 лева договорено и внесено възнаграждение за един адвокат (л. 60) и 10 лева държавна такса. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минимален размер с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед  № УРИ316з-2651/26.09.2016 г. на директора на ОД на МВР-Плевен.

Осъжда ОД на МВР Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано” № 3 да заплати на Н.Г.Б.,*** разноски в размер на 310 лева

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: