Р Е Ш Е Н И Е

№ 435

гр.Плевен, 06.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц. Д. и като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 840 по описа за 2017г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от И.Н.И. ***, против Заповед №1772зз-451/6.10.2017 год. на полицейски инспектор при 01 РУ ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР във връзка с чл.270 от НК е разпоредено задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя в помещение за временно задържане на Първо РУ Плевен.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед: Сочи се, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, както и че оспорената заповед е немотивирана. Единственото, което е посочено в нея е, че се издава на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, във връзка с чл.270 от НК, според жалбата и осуетяване на полицейска проверка. Сочи, че след като със заповедта се накърняват права на задържаното лице, полицейският орган е задължен да изложи фактически и правни съображения за издаване на административния акт, което в случая не е направено. Това нарушава изискването за форма на административния акт и нарушавана правото на защита на лицето. По същество се сочи, че не е извършил никакви действия, с които да попречи на полицейски органи да извършат проверка. Излага факти във връзка с фактическата обстановка. Твърди се в жалбата, че жалбоподателят се е подчинил на всички нареждания на полицейските органи, но въпреки това е бил грубо повален на земята, получил два удара с ритник, единият от които в областта на главата, които му причинили силна болка. Поставили му белезници и бил закаран в полицейското управление, без каквато и да било съпротива от негова страна. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна издадената заповед.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адвокат К. с пълномощно от днес, поддържат жалбата на заявените в нея основания, развиват допълнителни подробни съображения по съществото на спора. Като основен довод за отмяна на заповедта сочат липса на фактически основания в същата.

Ответникът се явява лично и се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно по делото. Оспорват жалбата, излагат подробни фактически данни, свързани с фактическата обстановка, която е довела до задържането на жалбоподателя. Правят изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата против оспорената заповед.

Нито жалбоподателят, нито ответникът претендират разноски в настоящото производство.

Административен съд – Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед №1772зз-451/6.10.2017 год. на полицейски инспектор при 01 РУ ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР във връзка с чл.270 от НК е разпоредено задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя в помещение за временно задържане на Първо РУ Плевен.

От административната преписка се установява, че на 6.10.2017 год. в 00,10 часа полицейски инспектор при Първо РУ Плевен е задържал лицето И.Н.И. с ЕГН **********, роден в с.Рибарица, пост.адрес гр.Ловеч, жк *** в помещение за временно задържане на Първо РУ Плевен, на основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за министерство на вътрешните работи във връзка с чл.270 от НК, осуетяване на полицейска проверка. Задържането е до 24 часа. Като фактическо основание за задържането е посочена единствено разпоредбата на чл.270 от НК. Посочено е още, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл.72 ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР, както и възможността за нейното обжалване. Заповедта е подписана собственоръчно от задържаното лице, без да са направени възражения по нейното съдържание.

С административната преписка е представен протокол за личен обиск на лицето И.Н.И. от дата 06.10.2017 г. 00,30 часа, извършен в присъствието на свидетеля Ч. Т. П., в който са описани намерените при обиска вещи – мъжка текстилна чанта, 1 бр.джобно ножче, кожен черен калъф с връзка ключове, 2 бр.мобилен телефон със сим-карта. Протоколът е подписан от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не са направени.

С административната преписка е представена и декларация от дата 06.10.2017 г., попълнена и подписана от задържаното лице. С декларацията е удостоверено, че при задържането си И.Н.И. е бил запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и с правото на адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ и е посочил като такъв адвокат Р.К.. Лицето е декларирало, че има здравословни проблеми, посочил е какви; декларирал е, че не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; че не желае медицински преглед от лекар; желае съпругата му, на която е посочил телефон и име, да бъде уведомена за неговото задържане; че е уведомен за правото му на свиждане, да получава колети и храна; че няма нужда от специална хранителна диета; че веднага след задържането му, устно е запознат с правата си по чл.72, чл.73 и чл.75 от ЗМВР.

По преписката е приложена и докладна записка от инспектор доктор Х. И. до Началника на Първо РУ, в която са описани следните факти и обстоятелства: За времето от 20 часа на 05.10.2017 г. до 04 часа на 06.10.2017 г.ПИ И. и ПИ П., служители на Първо РУ – Плевен, са изпълнявали задачи по предварително утвърден план на територията на селата Гривица, Радишево, Тученица и Бохот. Около 23 часа са изградили секретен пост в землището на село Бохот, източно от селото, на черен път на разклона за село Пелишат, село Тученица и село Бохот. Няколко минути по-късно са забелязали фарове от автомобил южно от тях, на около 800-1000 метра. Наблюдавали фаровете 5-6 минути и установили, че автомобилът обикаля в района като от време на време спира, гаси фаровете и започва да свети с боен фар в кръг. След като категорично се убедили, че въпросният автомобил се намира в землището на село Бохот, запалили служебния автомобил и без включени светлини се отправили в посока на автомобила. Служебният автомобил бил управляван от ПИ И.. При пристигане в земеделската земя, където забелязали автомобила, констатирали че същият го няма вече там и се отправили на юг по черния път и на кръстовището, водещо до дома на лице на име Е. А. А., завили вляво и завили в посока изток от село Бохот. На около километър от кръстовището спрели и изградили нов секретен пост, като малко след това отново се появили фарове на автомобил на около 500-600 метра южно от тях. Без включени светлини последвали автомобила и приближавайки го на около 15-20 метра включили фаровете и светлинната сигнализация, както и звуковата уредба, като водачът на автомобила видял полицейските органи, рязко ускорил скоростта и потеглил в южна посока към село Владиня. Последвали автомобила, на няколко пъти почти го достигали и изравнявайки се с него, като ПИ П. при първото изравняване разпоредил на водача да спре автомобила с думите: „Стой! Полиция! Ще стрелям! Спри незабавно!“. В този момент водачът на автомобила отново ускорил скоростта и полицейските органи отново предприели преследване по черните пътища, земеделските площи, гористи местности и долини, в продължение на около 15 минути, като през това време ПИ П. произвеждал изстрели със стоп-патрони по гумите на преследвания автомобил. Произвел общо 8 броя изстрели и казал, че пълнителят му е празен. След като презаредил, през което време продължило преследването, произвел няколко изстрела с бойни патрони по гумите на автомобила. Настигайки същия установили регистрационния му номер – ОВ 7770ВС и като се изравнил с него установил джип, при визуален контакт с водача му разпоредил да спре като го предупредил, че ще стреля. Преследваният автомобил бил принуден да спре. Полицейските органи слезли от полицейския автомобил и разпоредили на лицата да слязат от джипа един по един и да легнат на земята по очи. Двете лица слезли от джипа и изпълнили разпореждането, като водачът на автомобила повтарял, че има разрешително и че всичко е редовно. ПИ се представил на водача и му поискал лична карта, която лицето представило и се установило, че това е В. Л. В. от град Ловеч. Поискана била лична карта и от второто лице, но то отвърнало, че се казва И. и че не носи лични документи, още – че всичко е редовно и че имат разрешително. При визуален оглед на джипа в него били установени 2 броя ловни нарезни карабини с оптики, патрондаш, разхвърляни патрони от различен вид и калибър и две празни гилзи в краката на пътника.

За горното било докладвано на компетентните органи от полицията и на дежурния прокурор. Бил съставен протокол за доброволно предаване на огнестрелните оръжия, боеприпасите, другите вещи и лек автомобил Тойота Ланд Круизер. В. заявил, че и двете нарезни оръжия са негова собственост. Последният бил задържан за срок от 24 часа. Установена била самоличността и на второто лице, возещо се на предна дясна седалка, в чиито крака били намерени една от заредените пушки с патрон в цевта, като в лицето била намерена още черна текстилна качулка с прорези за очите и устата – качулка, за която той отрекъл да му принадлежи. ПИ установил, че това лице е жалбоподателят И.Н.И.. Докато оформял заповедта за задържане на И., ПИ провел разговор с него установил неговата самоличност. При въпроса какво прави в полунощ в в землището на село Бохот с черна качулка с прорези и заредена нарезна пушка с оптика в джип и в компанията на криминално проявено лице, последният, според данните от докладната, не дал смислен отговор. Бил задържан с процесната заповед.

По делото в днешното съдебно заседание бяха представени още докладна записка рег.№ 1772-0010133 от 06.10.2017 г. от ст.инсп.С. В., в която също се изнасят данни във връзка със случая, обяснения от двете задържани лица В. Л. В., който е управлявал автомобила и жалбоподателя И.Н.И., докладна записка относно използване на помощни средства – стоп патрони и белезници, както и разрешително за извършване на индивидуален лов, протокол за доброволно предаване на вещи, план за провеждане на специализирана полицейска операция в малки населени места, въз основа на който полицейските органи са се намирали на територията и са установили деятелността на лицата, по повод което са задържали жалбоподателя, както и други писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се мотивират следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57 ал.1 от ЗМВР, а именно полицейски орган, на когото изрично по силата на чл.72 от ЗМВР е предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на материално правните предпоставки за това в закона. Това е видно от представеното в днешното съдебно заседание от пълномощника на ответника удостоверение № 316р-31077 от 06.10.2017 г.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на изискването за форма, въпреки че е писмена. В оспорения акт като правно основание е посочено чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и което, при хипотезата на т.2, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба. Тези посочени в заповедта правни норми овластяват полицейските органи да задържат лица, за които има действителни фактически данни, че са извършили престъпление и които след надлежно предупреждение пречат на полицейски органи да изпълнят задълженията си по служба, като процедурата е регламентирана в чл.73 и следващите от Закона. За да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено от задържаното лице. В тази връзка, според разбирането на настоящия състав на съда, понятието „данни“ по смисъла на чл.72 от ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При прилагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Иначе казано, за прилагането на тази мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Затова и в днешното съдебно заседание настоящият състав на съда отхвърли искането за представяне на доказателства за образуване на досъдебно производство или друго производство от административно наказателен или друг характер, от които да се установи дали е повдигнато обвинение, с оглед ангажиране на някакъв вид отговорност на жалбоподателя, т.к. за целите на настоящото производство това не е необходимо. Въпросите дали конкретното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, в случай на образувано производство по някакъв ред, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателно производство или производство от друг характер. За целите на задържането по чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни не е задължително, т.к. то не се извършва поради несъмненост на фактите, а с оглед те да бъдат изяснени, т.к. дейността на полицейските органи съгласно чл.67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. В тази връзка в оспорената заповед фактите, които са описани като фактически основания за издаване на същата, са изключително оскъдни. Те се изчерпват единствено с посочване на разпоредбата на чл.270 от НК, която регламентира ангажиране на наказателна отговорност за противозаконно пречене на орган на власт да изпълни своите задължения и след разпоредбата на чл.270 със запетая е посочено „осуетяване на полицейска проверка“. Според настоящия състав на съда тази фактическа мотивировка не е достатъчна. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като съдът споделя становището на ответника, че фактическите основания на заповедта могат да се съдържат и в друг документ, който е неразделна част от административната преписка, който обаче следва да предхожда издаването на акта, респективно в който да са посочени факти, станали основание за издаване на заповедта. В този смисъл е постановеното ТР № 16 от 31 март 1975 г. на ОСГК на ВАС. Действително в цитираната в днешното съдебно заседание от съда докладна записка рег.№ 1772р-12296 от 06.10.2017 г. са изложени подробно и обстоятелствено всички факти и обстоятелства, които са извършили полицейските органи и които са обусловили постановяване на задържането на жалбоподателя. Съдът не подлага под съмнение тези факти, но не е необходимо да ги възприема, т.к. докладната записка, макар и част от административната преписка, не е посочена в оспорената заповед, нито в друг съпроводителен документ към заповедта, връчен на жалбоподателя, за да може той да разбере с оглед позоваването в нея или на друг документ от преписката, кои са фактите, мотивирали органа да приложи мярката. Иначе съдът не поставя под съмнение, че докладната записка е официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън нея факти, и поради тази причина не намери за необходимо да разпита полицейския инспектор, който е извършил проверката заедно с ответника, т.к. всички факти и обстоятелства, изложени в тази докладна записка, както и показанията на свидетеля, ако беше разпитан, не са били известни на жалбоподателя към момента на връчване на оспорената заповед, за да може той да организира защитата си адекватно и да представя доказателства в своя защита.

Разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗМВР регламентира задължителните реквизити, на които следва да отговаря всяка заповед за задържане по чл.72 ал.1 от ЗМВР и сред изброените в тази разпоредба реквизити по т.2 се съдържа изискване да се посочат в тази заповед фактически основания за задържането. В случая изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на тази нормативна регламентация за съдържание на акта се основава на това, че в нея не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна административна мярка по чл.72 ал. 1 т.1 от ЗМВР. Единственото посочване в заповедта на цифрово изписания член от НК и със запетая „осуетяване на полицейска проверка“, представлява формално посочване на данни за извършено престъпление и не е достатъчно, за да се счете за изпълнено изискването на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за задържане. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на възможност на адресата на акта да защити правата си, което е негово конституционно установено право, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се прилага мярката задържане, може да е извършило престъпление или да е съпричастно с това престъпление, макар и не като извършител. Съгласно решение от 24 юни 2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, е посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържане, последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

Следва да се посочи още нещо, установено от доказателствата в днешното съдебно заседание. Както съдът отбеляза по-горе в мотивите, целта на всяка една принудителна административна мярка, в частност на процесната, е прилагането й да доведе до предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпление. По данните от делото жалбоподателят при задържането си в автомобила е бил с друго лице – В. Л. В., за което по делото има представени доказателства, а именно заповед по чл.72 от ЗМВР за задържане. От всички материали по делото, представени от ответника, се установява, че именно това лице В. В. е управлявало автомобила. В случая без значение е дали настоящият жалбоподател е извършител, съизвършител, помагач или има някакво друго процесуално качество, което впоследствие би било установено в някакво производство. Факт е, че той не е управлявал колата, а със задържането на лицето В. Л. В., което е управлявало автомобила, преустановяване движението на автомобила в този смисъл, като предпоставка за задържането на това лице и преустановяване извършването на някакъв вид деяние от него, е изпълнена целта на мярката Т.к. управлявания от това лице, а не от жалбоподателя, автомобил е спрял да се движи, полицейските органи са задържали както водача, така и настоящия жалбоподател, с което е изпълнена целта на прилагане на принудителната мярка.

На това основание съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена.

В жалбата се съдържа искане съдът, след като отмени като незаконосъобразна процесната заповед, да разпореди да бъде незабавно освободен жалбоподателя. Съдът намира, че по това второ искане не дължи диспозитив, т.к. разпоредбата на чл.72 ал.7 регламентира последиците при отпадане на основанието за задържане, т.е. процесното произнасяне по искането не е в правомощията на съда.

Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 1772зз-451 от 06.10.2017 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ при ОД на МВР – гр.Плевен.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок, считано от днешното съдебно заседание, когато страните са уведомени както за решението на съда, така и за мотивите, обосновали същото.

Указва на страните, че решението ще бъде технически изготвено в първия работен ден след съдебното заседание.

СЪДИЯ: