Р E Ш Е Н И Е

№ 550

гр.Плевен, 21 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 836 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 681 от 26.07.2017 г., постановено по нахд № 1546/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 14-0256-000636 от 01.10.2014 г. на Началника на РУ Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Л.Д. от гр.София, ЕГН **********, на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба 50 лева; на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер 50 лева и на основание Наредба № І-2539 на МВР са отнети 3 контролни точки, за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.137А ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.09.2014 г. около 15,47 часа на ул.“Св.св.Кирил и Методий“ в гр.Долна Митрополия, на път трети клас № 118, срещу дом № 3 посока центъра, управлява лек автомобил Опел Комбо с рег.№ ЕН***ВМ със скорост 55 км/час при ограничение 40 км/час, въведено със знак В-23. Скоростта измерена с техническо средство, фиксирана и показана на водача; без предпазен колан по време на движение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.Л.Д. чрез адвокат С.С. ***, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че драстично е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил нередовно призован за датата на заседанието, както и че съдът не е събрал доказателства относно техническата изправност на радарната система, с която е установена скоростта и доказателства дали тази система представлява одобрено от БИМ средство за измерване на скоростта по смисъла на Закона за измерванията. Сочи, че съдът не е приобщил към делото и схема на организация на движението в процесния пътен участък (вертикална и хоризонтална сигнализация) с оглед безспорно установяване на ограничението на скоростта, поради което фактическата обстановка, описана в АУАН, е недоказана. Твърди, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Моли да се отмени съдебното решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, алтернативно – да се отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, поради неправилна квалификация на деянието.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представляваи не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – РУП – Долна Митрополия при Областна дирекция на МВР – Плевен, представител не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че със съставения АУАН № 636/25.09.2014г. на същата дата  в гр.Долна Митрополия, обл.Плевен, около 15:47 часа,  срещу  дом №3 посока центъра, Д. управлявал  л.а. Опел-Комбос ДК№ ЕН *** ВМ със скорост 55 км/час при ограничение 40км/час, въведено със знак В-26, скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с  техническо средство  ТR4D№288/01.  Жалбоподателят управлявал без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление, с което на Д. са наложени следните наказания: на основание чл. 182, ал. 2, т.2 глоба в размер на 50лв., за нарушение на  чл. 21 ал.2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. – за нарушение разпоредбите на чл. 137А ал.1 от ЗДвП, ал. 2 и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. На основание наредба на МВР са отнети 3 к.т.

Горната фактическа обстановка решаващият съд установил от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П. А. и П. Д., които кредитирал с доверие  и направил извод, че Д. не е съобразил вмененото му задължение с нормите, предвидени в ЗДвП и не е ангажирал доказателства в обратната посока.

Съдът изложил съображения, че мястото, където е спрян автомобилът през светлата част на деня е участък, където пред автомобила на жалбоподателя не се установило да е имало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите младши автоконтрольори, а поводът на спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение. Според решаващия съд Д. е правоспособен водач на МПС и на това основание приел, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Затова неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при управление на МПС приел за извършено виновно при формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съдът направил извод, че Д. е извършил визираното в НП нарушение на чл. 21 ал.2 и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП като е управлявал МПС със скорост 55 км/ч при ограничение 40 км/ч без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила, за което му е наложено съответното по вид и размер наказание, предвидено за това нарушение съгласно чл. 182 ал.1 т. 2 и чл. 183, ал. 4, т. 7 пр.1 от ЗДвП и правилно са отнети предвидените за това нарушение брой контролни точки. Съдът изложил още доводи, че субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има качеството водач, тъй като е въвел в движение и направлявал МПС, които му действия се възприемат като управление на автомобила. Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б. “а” от ДР на ЗДвП.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Оспореното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила от решаващия състав на съда.

С оспореното НП Д. е наказан за две нарушение на правилата за движение по пътищата : на чл.21 ал.2 от ЗДвП, че управлява МПС със скорост над допустимата и на чл.137А ал.1 от ЗДвП,че управлява МПС без поставен обезопасителен колан.

С жалбата против НП Д. е оспорил констатациите в акта за нарушение по отношение и на двете вменени нарушения, като е релевирал оплаквания, че посочената скорост не е на управлявания от него автомобил, тъй като по време на движение на пътното платно е имало и други автомобили, като твърди, че не е управлявал с превишена скорост. Възразил е , че не е направено обстоятелствено описание на нарушението, не е посочено дали участъкът от пътя е бил обозначен със знак Е-24 и не е уточнено дали превишението на скоростта е отчетено след или преди приспадане на толеранса от 3%. Направено е още оплакване, че не е визирано точното местоположение и режима на работа на техническото средство, установило скоростта на движение на автомобила и отстоянието на това техническо средство от движещото се МПС в момента на засичането. По отношение шофирането без поставен колан е направено оплакване, че той е свален в момента на проверката от контролните органи, за да може да извади документите си.

Решаващият състав на ПРС не е събрал нито едно доказателство, относимо за отговорността на касатора и по двете вменени му нарушения, каквото служебно задължение той е имал на основание чл.107 от НПК. Съдът е бил длъжен да събере доказателствата по направените от страните искания, и по свой почин, тъй като това се налага за разкриване на обективната истина, като съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Съдът е бил длъжен във връзка с направените оплаквания да събере разпечатка от паметта на техническото средство за процесното превишение на скоростта, дневник на наряда с извършените в него вписвания, доказателства за годността на техническото средство, измерило скоростта и наличието или липсата на извършена последваща проверка, доказателства дали процесният пътен участък е бил обозначен със съответни знаци, тъй като нарушението на чл.21 е такова при условията на ал.2 на същия текст и всички други доказателства, свързани с установяване на обстоятелствата във връзка с вменените нарушения. Дори разпитът на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението е изключително повърхностен и лаконичен. Последните не са били разпитани за обстоятелствата относно нарушенията във връзка именно с направените в жалбата оплаквания, като за управлението без обезопасителен колан не са давали никакви сведения, такива са депозирали единствено във връзка с превишението на скоростта. От друга страна в мотивите на постановеното и оспорено в настоящото производство решение, съдът е изложил съображения единствено относно нарушението-управление на МПС без поставен обезопасителен колан, като относно превишението на допустимата скорост липсва както обсъждане на доказателства, защото такива не са събрани, така и мотиви защо, на какво основание съдът приема за доказани констатациите в акта за нарушение и защо не приема за основателни възраженията, направени с жалбата.

Основателно е възражението на касатора в този смисъл, че ПРС не е обсъдил възраженията, направени в жалбата, с която е сезиран и не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства с оглед разкриване на обективната истина. Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка, не е събрал всички относими доказателства и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема релевираните оплаквания. Не е даден отговор на въпроса защо съдът възприема , че засечената и записана от радара скорост е на жалбоподателя и налице ли са другите релевирани с жалбата нарушения в процедурата по установяване на нарушението. Мотивната част на решението се изчерпва с анализ на разпоредбите, относими към отговорността на Д. за управление на МПС без поставен обезопасителен колан, като при това, за да обоснове, че това нарушение е съставомерно и доказано, съдът се е позовал на показанията на разпитаните свидетели-актосъставител и свидетел по съставяне на акта, чиито показания, сочещи управление без колан кредитирал, и то напълно необосновано, тъй като при разпита си в съдебното заседание, видно от протокола за проведеното съдебно заседание, тези свидетели изобщо не са били разпитани за обстоятелствата във връзка с това нарушение-управление без колан, а са дали единствено сведения за превишението на скоростта. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, независимо дали ги приема за основателни или не, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. Разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК изисква, когато въззивната инстанция потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста, което не е сторено в мотивите на оспореното решение. Въззивната инстанция е допуснала и съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на задължението си за служебно събиране на доказателства по направените от страните искания, и по свой почин, тъй като това се налага за разкриване на обективната истина, вследствие на което се е стигнало до неизясняване на действителните факти от значение за отговорността на касатора.

Това налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да събере всички доказателства, установяващи обстоятелствата във връзка и с двете вменени нарушения, включително подробно и задълбочено да разпита свидетелите на установяване на нарушенията, да анализира тези доказателства и да постанови мотивиран съдебен акт, като в това число отговори на всички оплаквания на касатора и да прецени тяхната основателност.

Касационната инстанция не приема оплакването в касационната жалба за нарушаване правото на защита на касатора с оглед нередовното призоваване на същия за датата на заседанието и даване ход на делото в негово отсъствие. По делото на РС на л.25-26 е приложено становище от адв.С., за който е представено пълномощно за процесуално представителство, че жалбоподателят е уведомен за датата и часа на заседанието, моли да се даде ход на делото, сочи, че няма доказателствени искания, моли да се даде ход по същество и да се отмени НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 681 от 26.07.2017 г. г., постановено по нахд № 1546/2017 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.