РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. Плевен, 07.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело
№ 834 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по жалба от Х.Д.Н. ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ №17-0938-002049/26.08.2017 год. на Началник сектор“ПП“ към ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца.
С жалбата се претендира отмяна на заповед за прилагане
на ПАМ №17-0938-002049/26.08.2017 год.
на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен, като неправилна и
незаконосъобразна. Оспорващият подробно описва фактическата обстановка и моли
да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, присъствали на извършената
проверка.
В съдебно заседание оспорващият - Х.Д.Н. *** се явява
лично и с адв. Ч. от АК Плевен, който поддържа жалбата и счита, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като оспорващият не е управлявал автомобила
по време на проверката, доброволно е предоставил документите. Моли за отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание ответникът – Началник сектор
„Пътна полиция“ ппри ОД на МВР – Плевен, не се явява, не се представлява.
Административният съд-Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 26.08.2017 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, тъй като на 26.08.2017 год. около 02:40 часа в
гр.Кнежа, на ул. „Димитър Бутански“ Х.Д.Н., като водач на лек автомобил с рег. №
ЕН ***КК-негова собственост, отказва да бъде изпробван с техническо
средство: дрегер 7510 с фабр. № 0254 за употреба на алкохол и не изпълнява
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.
Със заповед за прилагане на ПАМ
№17-0938-002049/26.08.2017 год. на
Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен,
спрямо оспорващия е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, тъй като отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол и не изпълнява предписание за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
На л. 7 по делото е приложен талон № 0003317 от
26.08.2017 година за медицинско изследване, в който е отбелязано, че водачът
отказва да получи.
Приложена е и заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на директора на ОД на МВР-Плевен за
компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1-т.
6 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на
19.09.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на гърба на л.5 от
делото, а жалбата против същата е подадена на 04.10.2017 год., поради
което жалбата е допустима като подадена
в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като
доказателство е приета заповед № 316з-1612/19.05.2017 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Плевен може да издава заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 2а от ЗДвП.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие
с материално-правните разпоредби. В
случая административният орган правилно е приел, че са налице предпоставките на
чл. 171, т.2а
от ЗДвП, тъй като от съставения АУАН е установено, че оспорващият е
отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол. От
приложения по делото талон за медицинско изследване е установен и отказ на оспорващияза
извършване на медицинско изследване на кръв. При това положение е било налице
фактическото основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а
от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил лек
автомобил „БМВ“ с рег № ЕН *** КК за срок от 6 месеца т.е минималния срок за прекратяване
на регистрацията.
При издаване на заповед от вида на оспорената в
настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието
на предпоставките по чл. 171, т.2а
от ЗДвП административният орган е задължен да издаде административен
акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал.1
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 171 от
ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.2а
от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН и Протокола за
медицинско изследване, административният орган е длъжен да наложи ПАМ
"Прекратяване регистрацията на ППС". Съгласно чл. 171, т.2а
от ЗДвП в приложимата редакция (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г. за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: т.2а прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози
- за срок от 6 месеца до една година. В случая е налице отказ за проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, както и отказ за медицинско
изследване за проверка за употреба на алкохол от страна на оспорващия, с оглед
на което съдът приема, че са били налице материалноправните предпоставки за
издаване на оспорената заповед.
Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по
административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК,
имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на
АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН
- съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е
извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и
относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. В
този смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.
ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден специален процесуален ред. Не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се
прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод,
че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта
на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел
опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.
С оглед горепосоченото жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Х.Д.Н. ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ
№17-0938-002049/26.08.2017 год. на началник
сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен, с която
е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-срок от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: