РЕШЕНИЕ № 89
гр.
Плевен, 13 Март 2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесети
февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева адм. дело № 834/2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е образувано по жалби на: Д.К.И.,
ЕГН ********** ***, П.А.И. ЕГН ********** ***, В.А.И., ЕГН ********** ***, А.Е.А.,***,
Т.Ц.Ц., ЕГН ********** ***, Ю.Е.Ц., ЕГН ********** *** и И.Е.Ц., ЕГН **********
***, срещу Заповед № РД 12-321/08.07.2016 г. на заместник-кмет на община Плевен,
с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за поземлен
имот 56722.12.11 в местността Русково бърдо в землището на гр.Плевен, транспортно
комуникационен план и схеми за електрификация и водоснабдяване, на основание чл.129,
ал.2 ЗУТ, във вр. с чл.110, ал.1, т.3 ЗУТ.
С определение № 1107/03.11.2016 г. /л.л.264,265/,
съдът е намерил жалбите за нередовни и е дал конкретни указания за поправянето
им. Жалбоподателят А.Е. *** е депозирал жалба вх.№3715/14.11.2016 г.
/л.л.277-278/, но същата не отговаря на изискванията на чл.150 АПК, като А. и
изрично посочва, че няма правен интерес от оспорването, и излага мнението си
относно справедливостта и правото. Внесъл е държавна такса /л.279/. С
определение №1202/23.11.2016 г. /л.л.297,298/ настоящият съд е оставил жалбата
на А. без разглеждане. Указанията на съда са изпълнени от другите жалбоподатели, като в подадени молби същите са
посочили основанията, въз основа на които считат оспорената заповед за
незаконосъобразна и искат нейната отмяна, приложили са документи за платена
държавна такса и относно правния си интерес от оспорването /л.л.280-293/.
В жалбите с отстранени нередовности се
посочва, че предвиденото застрояване, съгласно оспорената заповед, е основно,
свободно застрояване, което ще попречи на собствениците на имотите в УПИ V и
УПИ VІ от кв. 13 по регулационния план на с. Опанец, общ. Плевен, да ги ползват
свободно и по предназначение. Сочат, че съгласно одобрения архитектурен план
фасадата на гаражите в имотите им е на изток към имот № 56722.12.11 и от там е
подхода към тях, но с приемането на новия ПУП – План за застрояване на поземлен
имот № 56722.12.11, в м. Русково бърдо в землището на гр. Плевен, достъпът до
постройките на жалбоподателите е изцяло отрязан и невъзможен. Посочват, че не е
възможен технически друг подход към гаражите, освен този откъм поземлен имот №
56722.12.11, в м. Русково бърдо в землището на гр. Плевен. Подали са възражение
срещу проекта за ПУП – План за застрояване на поземлен имот № 56722.12.11, в м.
Русково бърдо в землището на гр. Плевен, но не са получили отговор по
възражението. Молят оспорената заповед да бъде отменена, като сочат, че същата
е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения
на материалния закон и целта на закона. В молбите, с които са уточнени жалбите,
се иска и назначаване на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
От
ответника е представен писмен отговор /л.л.307,308/, в който твърди, че жалбите
са неоснователни. Имот №56722.12.11 е възстановена земеделска земя по КВС
/карта на възстановената собственост/, като същата КВС е обнародвана и е могла
да бъде обжалвана, което не е направено. Претендираният от жалбоподателите път
не е реализиран като такъв. Същият е бил предвиден по регулационния план преди
1960 г., но с новия регулационен план от 1960 г. между имотите на жалбоподателите
и имот №56722.12.11 такъв не е предвиден. Моли да се отхвърлят жалбите и да се
остави заповедта в сила.
Жалбоподателите
са били редовно призовани за откритото съдебно заседание. Явяват се лично Д.К.И.,
В.А.И., Т.Ц.Ц. и И.Е.Ц.. В съдебното заседание не се явяват П.А.И. и Ю.Е.Ц..
Жалбоподателите се представляват от адв. В.Д. с пълномощни на л.л. 286; 287;
288; 294; 295 и 296 от делото. Същата моли да бъдат уважени жалбите и да бъде
отменена атакуваната заповед на Заместник кмета на Община Плевен като
незаконосъобразна. Счита, че от събраните писмени доказателства може да се
направи извод за нейната незаконосъобразност, с която е допуснато одобряването
на ПУП и план за застрояване на поземлен имот 76722.12.11 в местността Русково
бърдо в землището на гр. Плевен. Посочва, че от събраните доказателства е
видно, че имотите в УПИ V и УПИ VІ по плана на село Опанец са изградени и
застроени с достъп от изток от страна на цитирания поземлен имот 76722.12.11 в
местността Русково бърдо в землището на гр. Плевен, като се е доказало, че
сградите и в частност гаражите и въпросните строежи са законно изградени. Сочи,
че предвиденото застрояване с атакуваната заповед ограничава достъпа изцяло
именно до тези законно построени гаражи. Представя списък на разноските и моли
същите да бъдат присъдени. В представена в срок писмена защита допълнително
сочи, че съгласно СТЕ и писмените доказателства, има трасиран път между имотите
на жалбоподателите и ПИ 76722.12.11, и липсва друга техническа възможност за
достъп до гаражите в техните УПИ.
Ответникът
– Заместник кмет на Община Плевен архитект Н. И., редовно призован, не се
явява, представлява се от юрисконсулт Д. С. с пълномощно на л. 333 от делото.
Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Счита, че Заповед №
РД-12-321/08.07.2016 г. на Зам. кмет на Община Плевен е стабилен акт, издаден
при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Счита, че ПУП и планът за
застрояване на поземлен имот 76722.12.11 са разрешени, изработени, обявени и
одобрени при спазване на законите и нормативните изисквания. Сочи, че
поземленият имот цитиран в заповедта е възстановен с карта на възстановената
собственост, която е обнародвана и не е обжалвана. В представена писмена защита
допълнително твърди, че към издаването на виза за проектиране и разрешение за
строеж на гаражите, не е посочено къде е ориентиран входа на гаража. Твърди, че
за последните следва да се осъществи достъп през собствените имоти на
жалбоподателите, и не биха могли да преминават през имот 76722.12.11, който е
частна собственост.
Заинтересованата
страна Е.А.Н., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. М.М. с пълномощно
на л. 334 от делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да
бъде потвърден като законосъобразен оспореният административен акт. В
представена писмена защита допълнително твърди, че през 1974-79 г. и е имало
трасиране на улица, която не е била реализирана. Гаражите имат излаз на два
непосредствено граничещи с тях републикански пътища. Решение №529/28.03.2013 г.
на Общински съвет – Плевен, с което е разрешено изработването на ПУП-ПЗ е
влязло в законна сила като необжалвано.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на настоящото производството е Заповед № РД 12-321/08.07.2016 г. на
заместник-кмет на община Плевен, с която е одобрен подробен устройствен план –
план за застрояване /ПУП-ПЗ/ за поземлен имот 56722.12.11 в местността Русково
бърдо в землището на гр.Плевен, транспортно комуникационен план и схеми за
електрификация и водоснабдяване, на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, във вр. с
чл.110, ал.1, т.3 ЗУТ. За територията на ПИ с плана се установява устройствена
зона от тип – Предимно производствена устройствена зона – Пп, със съответните
устройствени показатели, отразени в матрицата на графичната застроителна
съставка на плана, с конкретно отреждане – За навес за селскостопанска техника.
С плана се предвижда основно, свободно застрояване с максимална височина до
10.00 м, нанесено до ограничителните линии на застрояване, в червен цвят на
приложената графична застроителна съставка на плана. Застрояването в имота е
съобразено със сервитутите на преминаващите водопровод Ст. Ф 630 и електропроводи
– 20 кV „Върбица“ и 110 кV. Линиите на застрояване са
на 25.00 м от граничещите с имота републикански пътища – на север РП III – 3004, Опанец – Долна
Митрополия, а на юг РП I-3,
Бяла – Ботевград, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за пътищата.
От
представените доказателства се установява следното:
Заинтересованата
страна Е.А.Н. е собственик по наследство, покупка и възлагане на публична
продан на поземлен имот с идентификатор 56722.12.11, находящ се в гр.Плевен,
местността „Русково бърдо“ с площ 4281 кв.м. Приобщени относно същия имот са
постановление за възлагане на недвижим имот /л.210/, нотариален акт /НА/ за
покупка от съсобственик /л.л.211-213/, решение на поземлена комисия за
възстановяване правото на собственост на наследниците на И. П. А. /л.216/,
удостоверения за наследници /л.л.217-222/, от които е видно, че Н. е наследник
на И. П. А., на чиито наследници е възстановен имота. За същия имот са
приобщени скици /л.л.223-224/, удостоверение за характеристики на земеделски имот
в земеделска територия, съгласно което имотът е в земеделска територия и по
начин на трайно ползване представлява нива /л.225/. Същият имот е съседен на УПИ
№ V, в кв.13 по плана на
с.Опанец, като съгласно НА на л.л.36,37 този УПИ с построените в него сгради е
собственост на И.Е.Ц., като Т.Ц.Ц. има вещно право на ползване върху имота;
съседен е и на УПИ № VI,
в кв.13 по плана на с.Опанец, за който УПИ с договор за отстъпване правото на
строеж на държавна земя /л.8 гръб, 9/ е отстъпено право на строеж на А. П. И.,
като наследници на същия са Д.К.И., П.А.И. и В.А.И. /удостоверение за
наследници на л.13/.
С
решение № 529/28.03.2013 г. /л.192/ Общински съвет – Плевен /ОбС/ е разрешил
изработване на проект на ПУП-ПЗ на ПИ 56722.12.11 в местността “Русково бърдо“
в землището на община Плевен и парцеларни планове на елементите на техническата
инфраструктура. Одобрил е заданието за изработване на същите, и е възложил на Кмета
на общината да извърши необходимите правни и фактически действия съгласно ЗУТ
за изпълнение на решението.
С
решение № КЗЗ-18 от 07.10.2014 г. /л.195/ комисията за земеделските земи на
основание чл.22, ал.1 във връзка с чл.18 от Закона за опазване на земеделските
земи /ЗОЗЗ/ е утвърдила площадка за проектиране, с която се засяга цялата площ
на ПИ 56722.12.11.
Н. е
подала заявление /л.190/ по реда на чл.135, ал.1 ЗУТ за изменение на ПУП, като
е поискала от Кмета на общината да бъде допуснато изменение на действащ ПУП по
чл.135, ал.3 ЗУТ и изработване на проект за изменение на плана – ПУП-ПЗ за ПИ
56722.12.11, приложила е документ за собственост, скица с предложение за
изменение и документ за платена такса. Поради неодобрение от ЕСУТ Н. е подала и
последващи заявления по същия ред с „преразглеждане на ПУП“ от 23.06.2015 /л.174/,
от 19.01.2016 г. /л.95/, от 11.05.2016 г. /л.91/., и от 10.06.2016 с вх.№
ТСУиС-94Е-734-2/10.06.2016 г. /л.83/. По заявленията са направени обявления от
гл.архитект на общината, че на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в 14-дневен срок
по проекта могат да се правят възражения - от 18.12.2014 г. /л.185 – по първото
заявление/, от 07.07.2015 г. /л.158 – по второто заявление/, като няма данни по
преписката по последващите заявления на Н., включително последното, по което е
постановена заповедта, да са правени такива обявления. По обявлението от
07.07.2015 г. са постъпили възражения от настоящите жалбоподатели
/л.л.111,112,128,129/, както и от съсобственици на съседна земеделска земя /л.126/.
Възраженията са били разгледани на заседание на ЕСУТ и са били приети за
неоснователни, като мотиви за твърдяната неоснователност не са били изложени,
видно от съставените писма до направилите възраженията лица /л.л.96-98/. Няма
данни по преписката тези писма да са били изпратени и връчени на направилите
възраженията лица.
По
делото са приобщени строителни книжа по отношение на построените в УПИ №№ V,VI, в кв.13 по плана на
с.Опанец сгради, като по преписката и делото са налични: строително разрешение
№243 за строене на гараж на А. П. И. от 16.04.1983 г. /л.17/, обяснителна
записка /л.18/ и скица /л.19/, проект /л.л.20,21/, протокол за определяне на
строителна линия и ниво /л.22/ за същия гараж. Приобщени са проект за гараж на
Е. Ц. /л.45/, с обяснителна записка с приложения /л.46-49/, договор за
техническо ръководство /л.л.51-53/, технически проект /л.54/, разрешение за
строеж №145/25.11.1988 г. /л.55/, протокол за определяне на строителна линия и
ниво /л.56/.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с вещо лице /ВЛ/ –
архитект. Заключението на СТЕ е приобщено на л.л.326-328, като съгласно същото,
няма друга техническа възможност за подход към законно построените гаражи в УПИ №№ V,VI,
в кв.13 по плана на с.Опанец освен от изток. Техническото обслужване е
извършено от различни техници, като същите са имали причина да разрешават 3
гаража на 2 различни имота в периода 1980-1988 г. Улицата, която е трябвало да
бъде прекарана източно от селото е само трасирана, ненанесена като промяна на
регулационния план и нереализирана. Къщите и гаражите в УПИ №№ V,VI в кв.13 по плана на
с.Опанец са законно построени. Процесният ПУП-ПЗ е съобразен със законовите изисквания
за пълнота на представяне и изискванията за отстояния от границите на ПИ
56722.12.11, както и със сервитутните изисквания спрямо инженерната
инфраструктура, преминаваща в него, но не е съобразен със съседните имоти от
запад, чийто подход се затваря. Основавайки се на правото на собственост на ПИ
56722.12.11 собственичката е изработила ПУП-ПЗ. Съгласно нормативните
изисквания от западната странична регулация на ПИ 56722.12.11 е предвидено
застрояване на 3 метра, като се съобразява със сервитутите на електрокабела и
тласкателния стоманен водопровод Ф 630 от ПС „Биволаре“ до водоем на ПС
„Опанец“. Това разстояние не е достатъчно за безпроблемен достъп до гаражите в УПИ №№ V,VI.
Имотите в кв.13 са били десет, като парцел III е
станал УПИ № V, а парцел VIII е станал УПИ № VI. Имало е застъпване на
регулационния план на с.Опанец и плана за земеразделяне на гр.Плевен в целия
кв.13 по плана, докато Поземлената комисия е обезщетила наследниците на И. П. А.
за УПИ I, II, III, VIII, IX и X /номера от действащия
регулационен план от 1960 г./, и им е възстановила собственост върху изключените
от регулация УПИ IV,
V, VI, VII /номера от действащ.рег.
план 1960 г./ т.е. нива от 4,281 дка, вече ПИ 56722.12.11 в местността Русково
бърдо, землище на гр.Плевен.
По
делото е приобщена заповед № РД 10-2024 от 23.11.2015 г. на Кмета на община
Плевен /л.276/, съгласно която правомощията на кмета на общината по ЗУТ се
възлагат на зам.кмета арх.И., с право същата да подписва всякакви актове,
предвидени в ЗУТ.
Оспорената
заповед е връчена на посочените по-горе жалбоподатели /без А./ съответно на
19.07.2016 г., 17.08.2016 г., 19.07.2016 г., 19.07.2016 г., 20.07.2016 г.,
19.07.2016 г., видно от списъка с приложените съобщения на л.л.76,77. Жалбите
са подадени на 29.07.2016 г., видно от поставените вх.№ на община Плевен.
По
отношение срока на обжалване е приложим този по чл.215, ал.4 от ЗУТ, а именно
14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият състав намира, че жалбите на Д.К.И.,
П.А.И., В.А.И., Т.Ц.Ц. и И.Е.Ц. са подадени от активно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд
и са процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане. Тези лица са
собственици и носители на ограничени вещни права върху съседни спрямо ПИ
56722.12.11 имоти.
Жалбата на Ю.Е.Ц. е недопустима, доколкото
същата преди издаването на заповедта е дарила на брат си И.Е.Ц. своята ид.част
от имота, видно от приобщения нотариален акт, поради което нейната жалба следва
да се остави без разглеждане. За пълнота следва да се посочи, че жалбата на А.Е.А.
и е просрочена, доколкото същият е уведомен за заповедта на 19.07.2016 г.
/обратна разписка на л.65/, а неговата жалба е подадена едва на 27.09.2016 г.,
видно от вх.№ на община Плевен /л.23/. Доколкото жалбата на А. с определение вече
е оставена от настоящия съд без разглеждане, не следва да се постановява
отделен диспозитив по отношение на неговата жалба в настоящето съдебно решение.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Разгледани
по същество допустимите жалби са основателни.
Административният
акт е издаден от компетентен по степен, място, време и материя орган. Видно от
приобщената заповед на Кмета на общината, подписалият процесната заповед Зам.кмет
И. е надлежно оправомощена от Кмета на общината на основание §1, ал.3 от ДР на
ЗУТ, а Кметът е компетентен на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, доколкото ПУП е до
един квартал – отнася се само до един имот.
Заповедта
е писмена, но изискуемата форма не е спазена поради липсата на мотиви. По
отношение на същите, спазването на административно производствените правила,
материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:
Неправилно органът и заявителят по ПУП-ПЗ Н.
са смесили две различни производства: това по чл.124а, ал.5 и това по чл.135,
ал.3 ЗУТ. По отношение на ПИ 56722.12.11, видно и от заключението на ВЛ, няма
влязъл в сила ПУП. По тази причина не е възможно да се изработи проект за
изменение на такъв по чл.135, ал.3 ЗУТ /за каквато промяна е подадено заявление
от Н./, а е следвало да се изработи проект по реда на чл.124а, ал.5 ЗУТ – за
първоначално урегулиране.
По
последното заявление на Н., въз основа на което е одобрен с процесната заповед
ПУП-ПЗ, не е било направено необходимото уведомяване на заинтересованите лица по
чл.128, ал.3 ЗУТ. Такива уведомявания са правени по предходни проекти, но не и
по одобрения с процесната заповед, поради което заинтересованите лица са били
лишени от възможността да изложат своите възражения.
Съгласно
чл. 108, ал.
5 ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и
да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени и
имоти и кварталите, а съгласно чл. 125, ал. 5 ЗУТ
в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи. От
данните по делото е безспорно установено, че с предвидения ПУП-ПЗ за
собствениците на съседните УПИ V,
VI в кв.13 става невъзможно
да ползват законно построените в техните УПИ гаражи, което е в нарушение на
така посочените разпоредби. В този смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 4839
от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15410/2012 г., Решение № 14633 от 7.11.2013
г. на ВАС по адм. д. № 9405/2013 г.,
Решение № 16109 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2013 г. Решение № 4512 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. №
16265/2013 г. Преценката за икономичност и целесъобразност на плана,
изискуема по чл. 108, ал.
5 ЗУТ, следва да се извършва не само с оглед цялостното устройствено
решение, но и при спазване разпоредбите относно съществуващите в имотите
законно построени сгради. Противопоставянето обществения на частния интерес на
отделните граждани води до нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
В този смисъл е Решение № 16110 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9903/2013
г.
Съгласно
чл.16, ал.1 от ЗУТ, „С подробен устройствен план за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на
обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура –
публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила
на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината
процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25
на сто.“ Доколкото в случая ПИ 56722.12.11 досега не е бил урегулиран, за него
е приложима именно тази законова разпоредба. С процесния ПУП-ПЗ същата не е приложена,
като видно от процесния ПУП-ПЗ, имот 56722.12.11 не граничи никъде с
урегулирани път, улица или алея от парк, каквото е изискването на чл.14, ал.4
от ЗУТ. Тези път, улица или алея не следва да са само налични /да съществуват в
действителност/, но и да бъдат урегулирани. В случая видно от процесния ПУП-ПЗ
е налице близост с път III-3004
Опанец – Долна Митрополия, но този път в частта му, в която граничи с ПИ, не е
урегулиран, видно от приложената скица от ВЛ.
Планът
по чл. 16, ал. 1
ЗУТ има непосредствено отчуждително действие и преди одобряването му
следва да се извърши процедурата по чл. 16, ал. 3
и 4 ЗУТ.
Съгласно ал. 1 на тази разпоредба от ПИ могат да се отнемат части за такива
обекти, не повече от 25%. В този смисъл е Решение № 10346 от 7.10.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 5631/2015 г.
Решение
№ 529/28.03.2013 г. на Общински съвет – Плевен, с което е разрешено
изработването на ПУП-ПЗ, и за което се твърди, че е влязло в законна сила като
необжалвано, не е административен акт. С него не се решава по окончателен начин
въпросът за одобряване на ПУП. По тази причина само отказът да се разреши
изработване на ПУП подлежи на обжалване съгласно чл.124б, ал.5 от ЗУТ, доколкото
такъв отказ възпрепятства въобще процедурата по изработването и одобряването на
ПУП. Решението на ОбС за изработване на ПУП е част от цялата процедура, и
съответствието на последното със закона се преценява при преценката на крайния
акт – заповедта за одобряване на ПУП. В случая решението на ОбС, в противоречие
с чл.124а, ал.7 от ЗУТ, не посочва, че следва да се приложи реда на чл.16 ЗУТ
/доколкото имотът не е урегулиран/, и при изработването на проекта за ПУП този
ред не е спазен и разпоредбата на чл.16 ЗУТ въобще не е съобразена.
Заключението
и изявлението на ВЛ в с.з. съдът намира за обективни и достоверни, т.к.
съответстват на писмените доказателствени средства и приложимото материално право.
Оспорването на заключението от заинтересованата страна не е основателно,
доколкото ВЛ е основало заключението си на приобщените по делото доказателства.
Към изяснените факти, съдът прилага материалния закон, като приема, че
противоречи както на буквата, така и на разума на закона схващането на
ответника и заинтересованата страна, че урегулирането с цел благоустройство
следва да лиши от право на ползване по предназначение собствениците на законно
построени гаражи, каквито се явяват жалбоподателите по допустимите жалби.
Съгласно
нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ извън
границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на
кумулативно предвидените предпоставки - предвиждания на действащ общ
устройствен план, ако такъв е изработен и въз основа на действащ план за
застрояване на поземлен имот или на група поземлени имоти или на парцеларен
план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП за
имот, който е извън регулираните територии. Това би било в противоречие с
принципите на устройство на територията. Устройственото планиране на
територията на страната се извършва чрез териториални устройствени схеми. След
тях се изработват общи устройствени планове за територията на отделните общини,
следват подробните устройствени планове за общини или части от тях и на
последно място подробни устройствени планове за отделни имоти. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ предвижданията на
общите устройствени планове са задължителни при изработването на ПУП.
Изискването за наличие на общ устройствен план в хипотезата на чл. 59 от ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60 от същия закон. Посочените в нея
улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 от ЗУТ с оглед бъдещото регулиране
са част от техническата инфраструктура, която е елемент на общия устройствен
план. В този смисъл са Решение № 16025 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. №
10263/2009 г. и Решение № 7694 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2009
г.
По
отношение на останалите твърдения на страните, съдът намира:
Фактът,
че поземленият имот е възстановен съгласно карта на възстановената собственост,
която е обнародвана и не е обжалвана, не може да доведе до правен извод, че
същият може да бъде урегулиран без да се имат предвид законно построените
строежи в съседните имоти. Имотът, възстановен по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, с влязло в сила решение на
Поземлена комисия, и надлежно индивидуализиран по КВС, не е урегулиран по
смисъла на ЗУТ. Когато същият се урегулира, следва да се имат предвид и
съседните имоти, и да се отдели част от него за благоустройствени мероприятия,
след като без извършването на такива мероприятия, разрешените и построени
строежи в съседните имоти не могат да се използват. В случая е приложим и чл.77
от ЗУТ, който изисква уличната мрежа да се определи с общ устройствен план, а
при липса на такъв - с подробен устройствен план.
Не
отговаря на истината твърдението, че не е ясно накъде са ориентирани входовете
на гаражите. Този въпрос е изяснен със заключението на СТЕ, която ясно посочва,
че входовете на гаражите са на изток – към имот 56722.12.11. За тези законно
построени гаражи не може да се осъществи достъп през собствените имоти на
жалбоподателите, както иска ответникът, доколкото същите гаражи са с изход към
имотната граница на ПИ 56722.12.11, и нямат излаз на два непосредствено
граничещи с тях републикански пътища, както твърди заинтересованата страна.
По
отношение на твърдението, че ползващите гаражите не биха могли да преминават
през имот 76722.12.11, който е частна собственост, съдът отбелязва, че този
въпрос не е и не може да бъде предмет на делото, и дори да бъде обсъждан от
съда. Ако собственик на недвижим имот счита, че правото му на собственост е
накърнено, доколкото се преминава през имота му, същият има право да предяви
иск пред гражданския съд за преустановяване на преминаването. Аналогично, лице,
което твърди, че има право на преминаване пред чужд недвижим имот, макар че не
е собственик /например придобито по давност/, може да отстоява своите твърдения
за придобити права отново пред гражданския съд. Пред настоящия съд такива
искове не са предявени, а дори да бяха предявени, административният съд не е
компетентен да се произнася по тях.
За
пълнота съдът отбелязва, че целеният от собственика на ПИ 56722.12.11 резултат
– извършване на строителство в ПИ, може да се постигне само ако се урегулира
имота, като се осигури достъп с път или улица до гаражите на жалбоподателите, който
достъп да е свързан с уличната мрежа в населеното място, урегулира се
прилежащата към ПИ 56722.12.11 част от път РП III – 3004, който се явява и главна улица в
с.Опанец. Съответните улица и път следва да се предвидят с размери в
съответствие с нормативните изисквания. Това би могло да стане и със заявление
на собственика на ПИ по реда на чл.124а, ал.5 ЗУТ, като по негово искане се
постанови решение на ОбС, в което ясно да се посочи, че следва да се приложи
чл.16 ЗУТ при урегулиране на ПИ.
С
оглед изложеното, жалбите /с изключение на подадената от Ю.Е.Ц., която е
недопустима, както е посочено по-горе/, поставили начало на съдебното
производство са основателни, като спорната заповед е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,
липса на мотиви, противоречие с материалния закон и целта на закона, и следва
да бъде отменена.
Съгласно
чл.173, ал.1 АПК след отмяната на оспорения акт съдът е длъжен да се произнесе
по същество. В случая въпреки че производството е започнало по искане на
собственика на ПИ 56722.12.11 – Е.Н., делото не следва да бъде връщано като
преписка на органа, доколкото от Н. е подадено заявление по реда на чл.135,
ал.1 ЗУТ за изменение на ПУП, а за съответния имот е установено, че въобще не е
одобряван ПУП, поради което заявлението на Н. – вх.№ ТСУиС-94Е-734-2/10.06.2016
г., по което е постановена оспорената заповед, следва да бъде оставено без
уважение.
С
оглед изхода на делото, следва да се присъдят разноски на жалбоподателите, като
следва: На Д.К.И.
– 10 лева за държавна такса /л.282/, и 300 лева за възнаграждение на адвокат
/л.338/, или общо 310 лева; на П.А.И. – 10 лева за държавна такса /л.283/; на В.А.И.
– 10 лева за държавна такса /л.284/; на Т.Ц.Ц. – 10 лева за държавна такса
/л.293/; на И.Е.Ц. – 10 лева за държавна такса /л.291/, 150 лева за депозит за
СТЕ /л.318/ и 300 лева за възнаграждение на адвокат /л.339/, или общо 460 лева.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.1 от АПК, Административен
съд гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю.Е.Ц., ЕГН ********** *** срещу
Заповед № РД 12-321/08.07.2016 г. на Заместник-кмет на община Плевен и
прекратява делото в тази му част.
ОТМЕНЯ по
жалби на Д.К.И., ЕГН **********, П.А.И. ЕГН **********, В.А.И., ЕГН **********,
Т.Ц.Ц., ЕГН ********** и И.Е.Ц., ЕГН **********, Заповед № РД 12-321/08.07.2016
г. на Заместник-кмет на община Плевен и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
заявление вх.№ ТСУиС-94Е-734-2/10.06.2016 г., подадено до Кмета на Община
Плевен от Е.А.Н..*** да заплати на Д.К.И., ЕГН **********, сумата 310 /триста и
десет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Плевен да заплати на П.А.И. ЕГН **********, сумата 10 /десет/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Плевен да заплати на В.А.И., ЕГН **********, сумата 10 /десет/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Плевен да заплати на Т.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата 10 /десет/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Плевен да заплати на И.Е.Ц., ЕГН **********, сумата 460 /четиристотин и
шестдесет/ лева разноски по делото.
Решението в частта му, с която жалбата
на Ю.Е.Ц., ЕГН ********** е оставена без разглеждане и делото прекратено по
отношение на тази жалбоподателка, и в която част решението има характер на
определение, подлежи на оспорване от Ю.Е.Ц.
с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 7 дни от съобщаването му. В останалата му част, на основание чл.215, ал.7
ЗУТ, решението не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: /п/