РЕШЕНИЕ
№ 50
гр.
Плевен, 10 Февруари
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети
януари две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар В.М.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя административно дело № 830 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 185-196 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по жалба от Б.В.Б. *** срещу чл. 20, ал.1, т. 3 от Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение №
336/07.11.2012 г., последно изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 17 за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение №
877/19.12.2013 г. на Общински съвет – Плевен. Обжалваната разпоредба е уточнена
по искане на съда - уточнение, приложено на л.л.66,67. Същата гласи: „За
ползване на детски градини и яслени групи в обединените детски заведения
родителите или настойниците дължат месечни такси в следните размери: 3. За
подготвителни групи в детски градини 3.1 за седмични детски градини-постоянна
такса за ползване на детско заведение в размер на 30,00 лв. и по 1 лв. такса за
присъствен ден; 3.2 за целодневни детски градини-постоянна такса в размер на
25,00 лв. и по 1 лв. такса за присъствен ден. Родителите/настойниците на децата
от подготвителните групи в седмична детска градина и целодневни детски градини
на заплащат такса за обучението им.“
В
жалбата се сочи, че посочената норма противоречи на чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от
Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Счита, че ползването
на детска градина за децата от подготвителните групи вече не се явява ползване
на услуга по желание, а е задължение, поради което държавата след като е
направила ползването на детска градина от децата, посочени в закона
задължително, е осигурила и средства за издръжката им като делегирана от
държавата дейност, финансирана през общинските бюджети. Посочва, че в стандарти
за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през
2016 г. ясно се вижда, че за
В
откритото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Счита, че трябва да
се отмени изцяло т. 3 от оспорената разпоредба като незаконосъобразна. Подготвителната
група е задължителна, и следва общината да подсигури нещата за своя сметка.
Ответникът
– Общински съвет Плевен /ОбС/ се представлява от адв. В.И. *** с пълномощно на
л. 198 от делото. Счита, че в съответствие с изискването на разпоредбите на чл.
9, ал. 4 и чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищно и училищно образование в
оспорената разпоредба на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидена такса в
размер на 25 лева. Посочва, че от какво се формира таксата е видно от
представената по делото справка, където е записан начинът по отделни видове и
на материалната база, като в същата справка е посочено, че разходите за
обучение не са включени в размера на издръжката на децата от първа, втора и
подготвителна група, същите се изпълняват по §1, а разходите за издръжка се
изпълняват по §10. Сочи, че разликата в максималния размер и действителния
размер се поема съответно от републиканския
и общински бюджет. Счита, че въз основа на представените по делото
писмени доказателства безспорно е установена материално-правната компетентност
на Общинския съвет в съответствие с правомощията и по чл. 6 от ЗМДТ, същата норма
и чл. 298 от Закона за предучилищно и училищно образование дават право да се
определи размерът на таксата, която следва да бъде заплатена, като в размерът
не влиза разход за обучение и ползване на материална база. Счита, че при
приемането на измененията
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че разпоредбата на чл. 20, ал.
1, т. 3 от Наредба № 17 на Общински съвет – Плевен е противоречаща на чл. 9,
ал. 1 и 4 от Закона за предучилищно и училищно образование и предлага същата да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Административен съд
Плевен, първоинстанционен тричленен състав, намира, че жалбата не е ограничена
със срок в съответствие с чл.187, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна –
родител на дете, посещаващо подготвителна група в детска градина, което е видно
от приложените доказателства на л.л.5-7 и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, но не на посочените в нея основания.
Оспорването е
съобщено по реда на чл. 181, ал.1
и ал.2 от АПК
във вр. с чл. 188 от
АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.89/2016 г. на
"Държавен вестник" /л.74 от делото/ и в сайта на Върховен
административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд-Плевен - л.л.70,72,78,79. По делото не са встъпили
заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2
от АПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Наредба
№ 17 за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Плевен /по-долу Наредба №17/ е приета
с Решение № 336/07.11.2012 г., и последно е изменена с Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 17 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Плевен, приета с Решение № 877/19.12.2013 г. на Общински
съвет – Плевен. Наредба №17 е приобщена на л.л.10-54 от делото, а Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 877/19.12.2013
г., с което е приета оспорената редакция на чл.20, ал.1, т.3 е приобщена на
л.л.55-58. Съгласно писмото на л.9, това решение с изменителната наредба е
публикувано във вестник „Посредник“ от 21.12.2013 г. Предложението за приемане
на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №17 е направено от вр.и.д.
кмет на община Плевен /л.л.130-134/. Същият посочва в предложението, че с оглед
нормативните изисквания за качество на храната в детските заведения са се
повишили разходите за храна. Посочено е, че за първите 10 месеца на 2013 г.
издръжката на детските заведения на територията на общината е 2 010 458
лева, таксите за ползване са в размер на 989 300 лева, и общината е
изразходвала 1 021 158 лева от собствения си бюджет за тяхната издръжка.
Прави се предложение досегашният размер на таксата да бъде диференциран на два
компонента: постоянна такса за ползване на детско заведение и такса за
присъствен ден. Въпреки разделянето на таксата е посочено, че общият размер на
таксата за ползване на детските заведения се запазва на нива от 45 лева за
целодневните и 50 лева за седмичните детски заведения. Предложението на кмета
на общината е публикувано на 04.12.2013 г. на интернет сайта на общината от
неговия вносител /л.214/. Същото е постъпило на 05.12.2013 г. в ОбС на хартиен
носител, видно от поставения вх.№ /л.130/. Така направеното предложение е разгледано
на заседания на четири от постоянните комисии на ОбС, за което са съставени писмени
становища /л.л.135-138/. Комисията по „Икономика, проекти, финанси и бюджет“ е
разгледала предложението на 16.12.2013 г., като е предложила промени по други
разпоредби, но не и по процесната – чл.20, ал.1, т.3; Комисията по „Общинска
собственост, приватизация и концесии“ е разгледала предложението на 17.12.2013
г., като го е подкрепила съобразно измененията и допълненията на Комисията по „Икономика, проекти, финанси и
бюджет“. Комисията по „Образование, спорт и младежки дейности“ е разгледала
предложението на 17.12.2013 г., като го е подкрепила съобразно измененията и
допълненията на Комисията по „Икономика,
проекти, финанси и бюджет“, и е предложила и собствено допълнение /което не
касае чл.20, ал.1, т.3 от Наредба №17/. Комисията по „Контрол на изпълнение на
решенията на Общинския съвет, установяване и предотвратяване на конфликт на
интереси и законосъобразност“ е разгледала предложението на 16.12.2013 г., като
го е подкрепила така, както е направено от вносителя. Предложението е било
разгледано на заседание на ОбС от 19.12.2013 г., видно от приложения Протокол
№38 /л.л.139-158/. Видно от протокола за това заседание на ОбС, на него са
присъствали 38 съветници от общо 41 по списък, а предложението за нова редакция
на оспорената разпоредба /както и цялата изменителна наредба/ е прието с 28 гласа
за, без против и въздържали се. Приетото решение е било изпратено на районна и
окръжна прокуратури – Плевен, областен управител Плевен, на кмета и на секретаря
на общината /л.л.159-163/, като се приобщени и обратните разписки, доказващи
получаването.
По отношение на
събираната такса жалбоподателят е отправял жалба до омбудсмана на републиката,
за което е получил отговор /л.л.199,200/, и сигнал до кмета на общината от
16.09.2016 г. /л.л.201,202/, в което сочи противоречие на събирането на таксата
с чл.20, ал.1 и ал.2 от Закона за народната просвета /ЗНП/. В отговор на
последния сигнал, му е изпратено писмо от кмета на общината /л.203/, в което се
сочи, че от 01.08.2016 г. е в сила ЗПУО, за децата в подготвителните групи на
детските градини родителите им не заплащат такса за обучението им /образованието/.
Таксата подпомага издръжката в частта хранене и консумативи. Посочен е редът,
по който се определя таксата – а именно с оспорените разпоредби от Наредбата.
По делото жалбоподателят е приобщил таблица /л.204/, от която е видно, че
стандарт за подготвителна целодневна група е в размер на 1837 лева, а за
полудневна – 948 лева. Видно от писмо на л.л.215, 216 от зам.кмет „Финанси и
икономика“, издръжката на детските градини е местна дейност, финансирана с местни
приходи, и община Плевен не получава делегиран бюджет за издръжка на децата в
детските градини. По делото е приобщена и справка от община Плевен /л.220/,
съгласно която месечния размер на издръжката на едно дете е 96 лева, а
максималният размер на таксата за ползването на детските градини е 47 лева. По
отношение на постоянната такса в размер на 25 лева е посочен начинът на
формирането и. Уточнено е, че в постоянната такса, плащана от родителите на
децата от първа, втора и подготвителната група от детските градини, не са
включени разходи за обучение. В размера на издръжката също не са включени
разходи за обучение, тъй като средствата за работна заплата на педагогическия персонал
са по §1 “Заплати и възнаграждения на персонала“, а не по §10 „Издръжка“.
По делото е
приобщен и Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Плевен,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат
2011 – 2015 г. /по-долу Правилник - л.л.164-190/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При проверката за
законосъобразност на издадения подзаконов нормативен акт в обжалваната му част
- чл.20, ал.1, т.3 от Наредба №17, съдът следва да извърши проверка издаден ли
е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално
- правните и материално - правните разпоредби.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че
самата Наредба е издадена от компетентен орган - това е Общински съвет Плевен,
който съгласно чл. 8 от ЗНА
притежава правомощия да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение.
Наред с това, съгласно чл. 21, ал.1,
т. 7 от ЗМСМА на Общинския съвет e предоставено правото да определя размера на местните
такси, като в изпълнение на правомощията си приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. Конкретно правото на Общинския
съвет да определя размера на таксите е регламентирано в чл. 9 от ЗМДТ,
според която Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги, каквото хипотеза е налице в случая, макар
да не е изрично посочена в решението на ОбС, с което се приема изменителната
наредба.
Доколкото се атакува текст от Наредбата - конкретно чл.20, ал.1, т.3 която разпоредба е приета с последващо изменение на Наредба №17,
то настоящата съдебна инстанция намира, че предмет на съдебен контрол е редакцията
на чл.20, ал.1, т.3 така, като е приета с Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Плевен, приета с Решение № 877/19.12.2013 г. на
Общински съвет – Плевен.
С оглед на това, съдебният състав, намира, че при
приемането на наредбата за изменение и допълнение на Наредба №17 не са спазени
процесуално - правните разпоредби относно приемането на нормативни административни
актове. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2
от ЗНА /Закон за нормативните актове/ в действащата към датата на
приемането редакция, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване
или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на
интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно
доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок
за предложения и становища по проекта. В случая предложението на кмета на
общината е публикувано на 04.12.2013 г. на Интернет страницата на общината,
14-дневният срок е изтекъл на 18.12.2013 г. – сряда, присъствен ден. Проектът
за изменение и допълнение на Наредбата и докладът към него /макар и внесени
като едно цяло с едно предложение/ са внесени в ОбС от Кмета на общината. В предложението
/доклад по смисъла на ЗНА/ са посочени причините, които налагат изменението и,
целите, които се поставят, и очакваните резултати във връзка с предложения нов
начин на изчисляване на таксите за ползване на детски ясли и детски градини, като
е посочено, че събираните такси няма да се увеличат, и в този смисъл, същият
отговаря на изискванията за съдържание, посочени в чл. 28, ал. 2
от ЗНА. Доколкото предложеният нов начин на формиране на таксите не
е свързан с увеличаване на заплащаните от родителите средства, това е изрично
посочено, а също е посочено, че общината също няма да разходва допълнителни
финансови средства или допълнителни човешки ресурси. Видно от предложението,
същото цели да се споделят разходите с постоянен характер. След внасянето на
проекта от Кмета на Общината, съобразно изискването на чл. 62 от Правилника, са
дадени становища от четири от постоянните комисии на ОбС. Следва обаче да се
посочи, че в случая е нарушен чл.63, ал.1 от Правилника, доколкото така
изразените становища на комисиите е следвало да се раздадат на общинските
съветници най-малко 7 дни преди заседанието. В случая от заседанията на тези
комисии до заседанието на ОбС, проведено на 19.12.2013 г., са изминали по-малко
от 7 дни, поради което няма как становищата на комисиите да са били раздадени
поне 7 дни преди заседанието на ОбС. По тази причина ОбС е нарушил своя
Правилник, в частта му относно разглеждане на постъпили проекти за наредби.
Следва да се посочи, че смисълът на срока, предвиден в чл.26, ал.2 от ЗНА в
действащата към 19.12.2013 г. редакция е заинтересованите лица да правят
предложения и изразят становища, които да бъдат обсъдени. Комисиите на ОбС са
заседавали преди изтичането на този срок, и са изразили своите становища преди
срока да изтече, преди заинтересованите лица да могат да изразят своето мнение.
Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА не се отнася в случая само до ОбС, но и до
неговите комисии, чието становище задължително следва да бъде дадено, за да се
приеме съответен акт на ОбС. Важността на срока е видно и последващата
законодателна промяна на чл.26 ЗНА, като в действащата понастоящем редакция
същият е увеличен на 30 дни, като само в изключителни случаи и при надлежно
мотивиране може да се определи друг срок, но не по-малък от 14 дни, както са
предвидени и други условия, които не са били налице при редакцията на
разпоредбата към 19.12.2013 г. В случая на първия ден след изтичането на срока
– 19.12.2013 г., е проведено заседанието на ОбС, на което е била приета
оспорената разпоредба.
Заседанието е проведено при необходимия съгласно чл. 27, ал. 2
от ЗМСМА кворум - присъствали са 38 от общо 41 общински съветници. С
Решение № 877/19.12.2013 г. е приета Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба №17.
Изменението на Наредбата
е прието съгласно разпоредбата на чл. 77 от АПК
- след проведена дискусия, на която са представени предложението, становищата и
предложенията на комисиите, направени са изказвания. Изменението на Наредбата е
прието с мнозинство от 28 общински съветници, което е повече от половината от
броя на присъствалите общински съветници и обуславя редовно взето решение по
реда на чл. 27, ал. 3
от ЗМСМА. Текстът на приетата Наредба за изменение и допълнение е удостоверен
от Председателя на ОбС съобразно изискването на чл. 78, ал.
1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3
от ЗНА.
Наред с това, при приемане на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №17 са спазени визираните в чл. 75, ал.3
и ал.4 от АПК
специални изисквания за форма - посочен е видът на акта (наредба), органът,
който го е приел (ОбС) и е отразен главният му предмет - Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №17, и е посочено като правно основание за издаването чл. 21, ал.1,
т.7 и ал.2 от ЗМСМА.
Изменителната наредба е разгласена чрез публикуване в местен вестник. Следва да
се посочи обаче, че правно основание за издаване на изменителната наредба не са
общите разпоредби на чл. 21, ал.1,
т.7 и ал.2 от ЗМСМА,
които са посочени. Правно основание са съответните разпоредби на ЗМДТ –
например чл. 6, ал.1, буква „в“ и чл. 9 от ЗМДТ,
които обаче не са посочени.
При приемането на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба №17 са спазени и материално-правните разпоредби.
На първо място, съгласно чл. 6, ал.1,
буква „в“ от ЗМДТ, Общините събират местни такси за ползване на
детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за
предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други, като размерът на
таксата се определя с Наредбата на Общинския съвет /какъвто е процесният
случай/, което сочи на законоустановеност на таксата, предвидена в закон, а е
предоставена възможност на съответния общински съвет на местно ниво да определи
размера й.
Следва да се отбележи, че съответствието на
административния акт /включително в случая, когато същият е подзаконов
нормативен/ с материалния закон се преценява към момента на издаването му - в
този смисъл е чл.142 АПК, приложим в настоящето производство на основание
чл.196 АПК. По тази причина следва съответствието с материалния закон да се
прецени с оглед действащите материално правни разпоредби към 19.12.2013 г., а
не съгласно тези, действащи от 01.08.2016 г. и понастоящем – ЗПУО, както се
сочи в жалбата пред съда. На първо място, съгласно чл. 19 от
Закона за народната просвета /ЗНП/, издръжката на децата в държавните и общинските
детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет, а съгласно
алинея втора на същия текст, Родителите или настойниците заплащат такси в
размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси.
Съгласно алинея трета, освен таксата по ал. 2 родителите или настойниците
заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания. Според чл. 20 от ЗНП,
предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи
клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва
5-годишна възраст, като предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се
осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в
училищата и родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. Наред с
това, в чл. 20а, ал.2
от ЗНП, е доуточнено, че в случаите по чл. 20, ал. 1 родителите или
настойниците могат да избират дали предучилищната подготовка да се извършва в
подготвителна група в детска градина или в училище.
От анализа на цитираните правни разпоредби е видно, че родителите не заплащат такса за обучение на децата в хипотезата, пред която сме изправени -
предучилищна подготовка, която според нормата на закона е
задължителна. Но безплатността на обучението /като процес/, само по себе си не
изключва дължимостта на таксата за детска градина /при казаното по - горе/, е
налице и законоустановеност на този вид такса - за ползване на детски градини и
то в ЗМДТ. На второ място, законодателят е предвидил безплатност само и
единствено на обучението като процес, не и изобщо освобождаване и недължимост
на таксата за ползване на детски градини. На следващо място, в ЗНП и ППЗНП няма
легално определение на понятието - "обучение", при което значението
на думата следва да се търси от общоприетия български език. Думата „обучаваш
се" според Българския Тълковен речник представлява предавам знания или
умения, уча, уча се на нещо, а обучение - системно преподаване на учебен
предмет.
На следващо място, обстоятелството, че ЗНП е предвидил задължителност на предучилищната подготовка на децата, навършили 5 и 6 годишна възраст, също не може да доведе до отпадане на таксата за посещаване на детска градина /в случая за предучилищна подготовка/, защото ако родителят не желае да заплаща такса за детска градина, той има право по силата на чл. 20а, ал.2 от ЗНП да избере къде да изпрати детето си - или в подготвителна група за предучилищна подготовка в детска градина или в подготвителна група в училище. За пълнота съдът отбелязва, че същата възможност дава новата разпоредба на чл.8, ал.1 от ЗПУО. В случая, след като е избрал детето му да посещава Общинска детска градина в гр.Плевен, оспорващият е избрал именно този начин /който вероятно е по-удачен за него/, и е естествено да дължи такса за посещението на детето му в детската градина, която се явява такса за ползване на детската градина, а не такса за обучение. Следва да бъде отбелязано още, че безплатността на обучението в предучилищните групи /подготовителни/, касае само и единствено незаплащането на такса за обучение, но не освобождава родителите от заплащане на такса за хранене, за ползване на детската градина. В този смисъл са Решение № 1729/19.12.2013 година по адм.дело № 2441/2013 година по описа на ВАС, Решение № 4987 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2014. Нещо повече, оспорващият не прави разлика между обучение и отглеждане на деца /ползване на услуги, предоставяни от общински детски градини/, които са две съвсем различни неща. Безплатността на обучението включва - осигуряване на учител със съответните знания, безплатен достъп до материали за учебния процес на тази група деца, които не се заплащат от родителите. Но избирайки да изпрати детето си в детска градина в подготвителна група, е длъжен да заплаща таксата за ползване на детска градина, в която такса се включват разходите, свързани с целодневното отглеждане на децата -
хранене, режийни разходи, осигурена среда за отдих и игри.
Тази разходи се разпределят между родителите и Общината, която предоставя
услугите /в случая за ползването на детска градина в гр.Плевен/. Ако се приеме
тезата на оспорващия, че след като е задължително предучилищното обучение, то
държавата след като е предвидила тази задължителност, следва да осигури
безплатно посещение на детските градини, е правно необосновано, защото
отглеждането на децата е приоритет на родителите, а държавата подпомага
родителите в отглеждането на децата.
Следва да се
посочи, че съгласно писмото на л.220, в размера на издръжката /която не се
покрива от таксата, събирана от родителите/, въобще не се включени разходите за
обучение, и това е по отношение на всички групи в детската градина, включително
подготвителната, като тези разходи са по §1 „Заплати и възнаграждения на
персонала“ на общинския бюджет.
При казаното по - горе, родителят има право на избор,
къде да изпрати детето си на предучилищна подготовка и в този смисъл, доводът
на оспорващия, че след като изпрати детето си на предучилищна подготовка в
детска градина, същото следва да е на пълна издръжка за сметка на общината е напълно
неоснователен, защото има право на избор - или да изпрати детето си на детска
градина – целодневна, или в подготвителните класове в училище.
В чл. 20, ал.3
от ЗНП са посочени изискванията за предучилищната подготовка и това
са - осигурена среда, съобразена с възрастовите особености на децата, която
създава гаранции за опазване на физическото и психическото им здраве и
благополучие, осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на
изискванията за заемане на длъжността, определени в този закон и подзаконовите
актове по прилагането му, целодневна или полудневна организация на
предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата, осигурено
столово хранене, организирано в съответствие с изискванията, определени в
наредби на министъра на здравеопазването - при целодневна организация на
предучилищната подготовка, осигурен безплатен транспорт, в случаите по чл. 26,
ал. 3. Видно от посоченото, само по отношение на транспорта и то в изрично
предвиден в закона случаи е предвидено безплатно осигуряване, а по отношение на
останалите изисквания, в т.ч столово хранене и режийно обслужване /осигуряване
на хигиенно - битови условия и такива за почивка/, няма законово залегнало
изискване да бъдат безплатни. В тази връзка и в съответствие с чл. 19, ал.2
от ЗНП са въведени и съответните такси за ползване на детски
градини, включително и за посещаване на детска градина с предучилищна
подготовка.
В контекста на всичко изложено дотук, настоящата съдебна
инстанция намира, че разпоредбата на чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата е приета от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съответствие с
материалния закон, но при съществено нарушаване на административно
производствените правила, поради което следва да бъде отменена.
Въпреки благоприятният за жалбоподателя изхода на спора,
разноски не могат да му се присъдят, тъй като такива не са поискани.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ чл. 20, ал.1, т. 3 от Наредба № 17 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Плевен, която
разпоредба е приета с Решение
№ 877/19.12.2013 г. на Общински съвет – Плевен.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
След
влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински
съвет-Плевен за обнародване по начина, по който е обнародвана наредбата, като
се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение
на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/