Р Е Ш Е Н И Е

№ 149/12. Април 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и девети март 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 817/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „Верея” ООД – Плевен, представлявано от управителя Р.Д., чрез адв. Д. П. *** срещу изричен отказ в писмо с Изх. № ТСУиС-94Р-126-1/12.09.2016г. на Главния архитект на Община Плевен за издаване на схема за разполагане и разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение върху общински имот, представляващо „Слънцезащитен навес, разположен над лятната градина на кафене „Верея” на ул. „В. Левски” № 11 в гр. Плевен”.

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен и иска отмяната му поради липса на мотиви. А след отмяната на отказа, съдът да задължи административния орган да издаде разрешение за поставяне на слънцезащитния навес. Излага подробни аргументи за липса на мотиви и липса на законови основания за постановения отказ. Претендира разноски.

Ответникът – Главният архитект на Община Плевен, чрез юрисконсулт С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи за противоречие на проекта за поставяне на слънцезащитния навес с изискванията на ЗУТ. Претендира разноски.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от ЗУТ.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Писмото е получено от жалбоподателя на 14.09.2016г. Жалбата е подадена на 28.09.2016г., видно от пощенското клеймо, в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Жалбата е редовна и процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят, чрез управителя Р.Д. е подал Заявление Вх. № ТСУиС-94Р-126/01.06.2016г. до Главния архитект на Община Плевен за издаване на схема за разполагане и на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, обслужващо търговията на територията на Община Плевен на осн. чл. 56 от ЗУТ – слънцезащитен навес в имот - общинска собственост на ул. „В. Левски” № 11 пред кафене „Верея”. Към заявлението е приложен проект – част архитектура и конструкции. От обяснителната записка е видно, че съоръжението се изгражда с цел слънцезащита на западна фасада и лятна градина на въведен в експлоатация категоризиран обект – Кафене „Верея” в съответствие с одобрени схеми на летни градини по ул. „В. Левски”. Конструкцията се състои от три броя леки метални колони, носещи покритие от промазан текстил и отговаря на нормативните натоварвания за района. Валовете, носещи текстила, са анкерирани към фасадата на сградата, собственост на възложителя, а колоните – по детайл на проектанта на „Реконструкция на ЦГЧ – Плевен”. Възложителят е осигурил необходимата бройка павета от доставчика на настилката за възстановяване при демонтаж на съоръжението. Проектът е съобразен със съществуващата градска среда.

С Решение на ЕСУТ по Протокол № 22/02.06.2016г. по т.11 ТИП за сенник към кафене „Верея” – Плевен не е приет.

С процесното писмо Изх. № ТСУиС-94Р-126-1/12.09.2016г. на Главния архитект на Община Плевен заявителят е уведомен, че проекта не се приема. По същество писмото представлява изричен отказ за издаване на схема за разполагане и на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, обслужващо търговията на осн. чл. 56 от ЗУТ – „Слънцезащитен навес, разположен над лятната градина на кафене „Верея” на ул. „В. Левски” № 11 – Плевен.

Видно от проекта и изслушаната съдебно-техническа експертиза слънцезащитният навес представлява преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, обслужващо търговията, тъй като се предвижда разполагането му над лятна градина на търговски обект. Съоръжението е изпълнено на място съгласно изготвения проект. Конструкцията се състои от два отделни сенника, свързани помежду си. Единият се състои от три броя леки метални колони, носещи покритие от промазан текстил, закрепени върху бетоновите павета посредством стоманена плоча с 4 бр. шпилки, които преминават през паветата с дебелина от 8 см, през пясъчното легло под тях и са анкерирани в съществуващия бетон с дебелина 12 см. , с което чрез пробиване на 4 отвора се уврежда целостта на бетоновите плочи под всяка от трите колони, но може лесно да бъде възстановена, чрез подмяна на бетоновите плочи, след демонтаж на съоръжението. Вторият сенник е закрепен в зида на сградата, а валовете, носещи текстила лягат върху конзолните рамене на колоните на първия сенник. По този начин закрепването на цялата конструкция на съоръжението не е конзолно в строително-констуктивен смисъл, тъй като едната опорна точка на закрепване е към зида на сградата, а другата – към земната повърхност. Този извод се налага от заключението на в.л. и се подкрепя от разясненията на разпитания свидетел - арх. П. – автор на проекта. Ето защо по смисъла на чл. 16 ал.1 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен, след изменението с Решение № 398/24.11.2016г., процесното съоръжение съгласно представения проект не представлява конзолен сенник и не е допустимо поставянето му. Изискванията на разпоредбата предполагат конзолно закрепване на сенниците към фасадите на сградите, без увреждане на настилката чрез пробиване, както се предвижда в случая.

Съоръжението представлява преместваем обект според легалната дефиниция на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като е предназначено за търговска дейност, не е трайно закрепено към сградата и земната повърхност, а закрепването е чрез анкериране, което позволява бързо и лесно демонтиране и монтирането му без разрушаване върху друга повърхност и сграда със същото предназначение, без да се нарушава и изменя съществено целостта на терена или сградата. След демонтаж на съоръжението е възможна частична подмяна на тротоарните плочи с идентични такива и в този смисъл е възможно напълно възстановяване на увредената уличната настилка, а и не се засягат мрежите на техническата инфраструктура, защото закрепването е на дълбочина от около 30 см от повърхността – на тази дълбочина няма как да бъдат засегнати. Затова и в проекта не се предвижда и не е необходима част „подземна инфраструктура”. По същия начин са захванати и съоръженията от градската среда – пейки, информационни табели и др. – чрез анкериране върху бетоновите павета в изпълнение на проект „Обновление на Централна градска част”, но това е предвидено по проект. При проверка изпълнението на проекта през м. Октомври 2016г. не се съдържат констатации и препоръки, свързани с увреждане на тротоарната настилка при поставяне на слънцезащитния навес пред кафе „Верея”. Не се съдържат изисквания, забрани и ограничения и в представения договор. Но се съдържа задължение за бенефициента след приключване на проекта за поддържането на добро физическо състояние на обектите и текущата им поддръжка, които подлежат на контрол и санкции. В случая подмяната на уличната настилка в централна градска част е част от проекта. С това задължение кореспондира и изискването на чл. 16 ал.1 от Наредба № 15 в актуалната му редакция относно допускането на поставяне на леки слънцезащитни устройства – чадъри и конзолни сенници, което следва да бъде съобразено при издаване на разрешения и одобряване на схеми за поставяне на такива преместваеми съоръжения.

Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗУТ върху поземлените имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности (примерно и неизчерпателно изброени) след издаване на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Затова в случая за поставянето на съоръжението – слънцезащитен навес над кафе-градина е необходимо издаване на разрешение за поставяне и одобряване на схема от главния архитект на общината. Редът и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на общината са регламентирани в местната Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен.

Съгласно чл.6 ал.3 от Наредба № 15 при изготвяне на схемите се спазват градоустройствените, архитектурно-художествените, инженерно-техническите, санитарно-хигиенните норми и изисквания за формиране на благоприятна жизнена среда и изискванията за добър естетически вид, а всички проекти за преместваеми обекти в централната градска част задължително се разглеждат от ЕСУТ. Според чл.8 ал.1 от Наредбата преместваемите обекти трябва да отговарят на устройствените, инженерно-техническите, противопожарните, санитарно-хигиенните и други норми съгласно действащото законодателство, както и да са подходящи по местонахождение, разположение, вид, материали и естетика. Съгласно чл. 13 ал.4 от Наредбата Главният архитект постановява мотивиран писмен отказ, когато не са спазени изисквания на наредбата.

В случая за лятна градина към кафе аперитив „Верея” на осн. чл. 56 от ЗУТ и чл. 16 ал.1 от Наредба № 15 на ОС – Плевен на 21.05.2015г. е било издадено Разрешение за поставяне и одобрена схема за разполагане на лятна градина, включваща маси за консумация и подвижни чадъри (сгъваеми сенници след одобрен проект) за срок до 31.10.2015г. Впоследствие срокът е удължен до 31.10.2016г. с издаване на ново Разрешение № 61/04.05.2016г. за лятна градина и схема за разполагане със забележка, че ако се предвижда покриване над лятна градина (чадъри и тенти) заявителят следва да представи съответен проект за одобрение от ЕСУТ на основание чл. 6 ал.2 и чл. 16 ал.1 от Наредба № 15. Срокът е удължен до 31.12.2016г. съгласно Разрешение № 110/30.11.2016г. със същата забележка. Проектът за разполагане на сенник към кафе „Верея” е разгледан на заседание на ЕСУТ на 02.06.2016г. и не е приет, без да са изложени мотиви. Не е разгледан и не са изложени мотиви и в по-късен етап при последващото заседание на ЕСУТ по Протокол № 47 т.19 от 24.11.2016г., когато е прието решението за удължаване срока на разрешението за поставяне на лятна градина към кафе-аперитив „Верея”.

Липсват конкретни фактически и правни основания и в оспореното писмо на Главния архитект на Община – Плевен, по същество представляващо изричен отказ по подаденото заявление Вх. № ТСУиС-94Р-126-1/01.06.2016г. за издаване на схема за разполагане и на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, обслужващо търговията – слънцезащитен навес, разположен над лятната градина на кафене „Верея”. Мотивирано е единствено с посочването на факта, че проекта е разгледан на ЕСУТ, но не е приет. Причините, поради които не е приет не са изложени нито в протокола от заседанието на ЕСУТ, нито в оспорения изричен отказ на Главния архитект. Не са посочени никакви правни или фактически основания, които го мотивират, не е указана възможността за преработка на проекта с посочване на точните разпоредби от нормативните актове, както и устройствените правила и нормативи, които са нарушени с проекта и следва да бъдат съобразени.

Недопустимо е мотивите да се излагат след издаване на индивидуалния административен акт. Затова съображенията, поддържани от процесуалния представител на ответника едва в хода на съдебното производство не могат да санират този особен съществен порок във формата на акта. Неотносими към настоящото производство са и доводите, че преместваемото съоръжение подлежи на премахване, тъй като е поставено без разрешение. Тези съображения са относими към производство по премахването му на осн. чл. 57а от ЗУТ, каквото процесното не е. Съгласно изричното изискване на чл. 13 ал.4 от Наредба № 15 на ОС – Плевен при постановяване на отказ главният архитект следва да го мотивира като посочи кои изисквания на наредбата не са били спазени.

Оспореният изричен отказ е издаден от съответния компетентен орган – Главния архитект на Община Плевен, но не е мотивиран, което е съществен порок във формата на акта и обосновава неговата отмяна като незаконосъобразен.

Административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 840 лв., от които 720 лв. – адвокатски хонорар, 70 лв. – депозит за в.л. и 50 лв. – държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изричния отказ в писмо с Изх. № ТСУиС-94Р-126-1/12.09.2016г. на Главния архитект на Община Плевен за издаване на схема за разполагане и разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение върху общински имот, представляващо „Слънцезащитен навес, разположен над лятната градина на кафене „Верея” на ул. „В. Левски” № 11 в гр. Плевен”.

ВРЪЩА делото като преписка на Главния архитект на Община Плевен за произнасяне по Заявление Вх. № ТСУиС-94Р-126/01.06.2016г. на „Верея” ООД – Плевен , чрез управителя Р.Т.Д., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община – Плевен да заплати на „Верея” ООД – Плевен деловодни разноски в размер на 840 лв., от които 720 лв. – адвокатски хонорар, 70 лв. – депозит за в.л. и 50 лв. – държавна такса за завеждане на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :