РЕШЕНИЕ № 416
гр.
Плевен, 29 Септември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 816/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 225а от Закон за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „Транс Инвест“ ООД, ЕИК 114534200, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 93, чрез управителя В.С., против
Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. Кмет на Община Плевен, с която е
наредено премахването на незаконен строеж „промишлена сграда“ с идентификатор
56722.651.356.3 в имот с идентификатор 56722.651.356 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен /бивш УПИ Х, кв. 614 по плана на гр.
Плевен/.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправните разпоредби. Твърди се, че сграда с идентификатор
56722.651.356.3 е собственост на жалбоподателя от 2001 г., когато е закупена
заедно с УПИ Х, кв.614 и е била построена още от държавата. Впоследствие
поземленият имот е бил закупен чрез публична продан от „Стройконсулт” ЕООД.
Сочи се, че сграда с идентификатор 56722.651.356.3 съответства на актуваната сграда „Столова
постройка от изток 19, с година на построяване 1980“. По отношение на тази
страда е проведено производство за премахване, в което жалбоподателят твърди,
че не е участвал, въпреки че е заинтересовано лице като собственик на сградата,
не е бил уведомен и за започване на производството с оглед чл.26 от АПК, нито
за издадената заповед за премахване, което съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила. Твърди, че качеството „заинтересована
страна” е било лесно за установяване, ако е била извършена справка в имотния
регистър при Службата по вписванията и в СГКК, последната от които е издала
кадастрална скица на 04.07.2016 год. Вследствие неучастието на жалбоподателя в
административното производство, същият не е бил уведомен и за издадената
заповед, поради което подадената от него жалба е в срок. Сочи се, че и констативният акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ
не е връчван на жалбоподателя. Твърди, че в заповедта липсват изложени
фактически основания за нейното издаване, при издаването й не са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи, че сградата не
съставлява незаконен строеж, тъй като е била построена от държавата в
съответствие с действащото към момента на строителството законодателство.
Позовава се на действащата към момента на съставяне на АДС №6164/20.07.1994
год.нормативна уредба, според която сградите са могли да бъдат актувани от
държавата едва след като са изпълнени законосъобразно всички строителни
дейности и действия по държавното приемане. В заключение се претендира отмяна
на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят
- редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът
– Зам. кмет на Община Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, се
представлява от юрисконсулт З.З. с пълномощно на л. 264 от делото. Счита, че
жалбата е неоснователна, недоказана и необоснована и като такава моли същата да
бъде отхвърлена. Счита, че процесната заповед е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Сочи, че в хода на делото от събраните доказателства се установява, че има всички
предпоставки за издаването на заповед по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж, а именно наличието на строеж по смисъла на
закона, който е изграден без издадени разрешения за същия. Моли да бъде
отхвърлена подадената жалба против процесната заповед.
Заинтересованата
страна „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от
управителя Г. Г. и от адв.П. ***, които поддържат изцяло становището на
ответника, считат заповедта за законосъобразна, а жалбата срещу нея за
неоснователна и недоказана. Молят
жалбата да бъде отхрълена. Претендират присъждане на направените по делото
разноски, възразяват за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат.
Въпросът
относно допустимостта на производството е решен от ВАС с определение №
3509/22.03.2017г., постановено по адм. дело № 2644/2016г., като изрично е
прието, че жалбата е подадена в преклузивния 14 –дневен срок и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните, представените
доказателства и приетата по делото
съдебна експертиза, намира подадената жалба за основателна.
Производството е започнало по сигнал вх. №
ТСУ-С-26-927/05.04.2016г., подаден от заинтересованата страна „Стройконсулт“
ЕООД с ЕИК 114646733 до Кмета на община Плевен, в който се сочи, че като
собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.651.356 е установил наличието
на сгради, за които по сведения на самата община няма строителни книжа и иска
започване на процедура за издавена на заповед за тяхното премахване. Една от
посочените сгради, в този сигнал, е индивидуализирана като промишлена сграда с
идентификатор 56722.651.356.3 на един етаж и със застроена площ 29 кв.м.
Работна група от общината е извършила проверка по сигнала на 06.07.2016 г. Резултатите от проверката са
обективирани в констативен протокол /КА/
№ 7 /06.07.2016г. /л.302-305 от делото/. В КА се сочи, че строежът е
собственост на Стройконсулт ЕООД и за него няма одобрени строителни книжа.
Строежът е описан като контролно
попусквателен пункт. Сградата е изпълнена със стоманобетона конструкция,
едноетажна, покрита е с ЛТ ламарина. КА е съобщен чрез залепване на самия обект на проверка, както и на таблото
за съобщения в сградата на община Плевен /л.306/. КА е връчен на Г. Г., като
представител на собственика - Стройконсулт ЕООД
на 06.07.2016 г..
Въз основа на този КА е издадена спорната заповед, с която
строежът е приет за незаконен и е наредено, неговото премахване, като
задължението е възложено на - Стройконсулт ЕООД , като собственик. Заповедта е
връчена на адресата, който със заявление № ТСУиС-26-927-10/19.07.2016г. /л.43/
е уведомил издателя на заповедта, че претенции за собственост върху строежа
предявява на „Транс Инвест“ ООД, ЕИК 114534200 – настоящ жалбоподател. До това
дружество е изпратено писмо от ответника с № ТСУиС 26-927-10/26.07.2016г., с
което се дава три дневен срок да се представят пред общината строителни книжа и
документ за собственост. В последствие е изпратено и повторно писмо със същото
съдържание. Двете писма са получени от настоящия жалбоподателя на 03.08.2016 г
. и на 04.08. 2016 г. и той е потвърдил
претенциите си за собственост на сградата и е представил доказателства за
собствеността и законността на строежа с писмо до общината № ТСУиС –
26-927-10/05.08.2016 г. /л.46-57 от делото/ - два броя нотариални акта и акт за
държавна собственост, два броя скици от АГКК. Ответникът е поискал още доказателства
относно собствеността /л. 58/. В последствие е приел, че констативният
нотариален акт относно собствеността на сградите /една от които е процесната/ е
с дата на издаване след заповедта за премахване, поради което не са налице
предпоставки за спиране или прекратяване на административно производство по
заповедта /л. 59/.
Налага се извод, че процесният имот първоначално е бил
собствен на държавата съгласно приложения по делото АДС №6164/20.07.1994 год.
/л.13,14 от делото/, съгласно който държавна собственост е дворно място от
17000 кв.м., административна сграда-пристройка,
работилница-пристройка към трафопост, агрегатно, маслено, работилница
към сервизно хале 2, столова пристройка от изток и от запад. Съгласно прието по
делото заключение на комплексна експертиза – сградата, предмет на оспорената заповедта,
съответства на част от сградата описана в АДС №6164/20.07.1994 год като
„столова пристройка от запад 19“ с площ 195 кв.м и година на построяване 1985.
Експертите при проверка на действащия към годината на построяването /1985г/
градоустройствен план /общ кадастрален и
регулационен план на промишлена зона на гр. Плевен, одобрен със заповед №
480/1960г/ и строителни норми и правила и сега действащия план, одобрен със
заповед № РД-12-790/07.06.2007 г. и оглед на място са установили, че процесната
сграда се състои от две канцеларии и санитарен възел, а предназначенението на
сградата не е променяно - производствено
/за производство или склад, сгради обслужващи работещите/, поради което са
направили извод, че строежът на тази сграда е допустим по действащия план към
датата на изграждането й, както и според сега действащия план. Безспорно е установено,
че сградата предмет на заповедта е престроена през 1985 г., впоследствие част от нея е съборена, а
запазената е с настоящите параметри едноетажна, 29, кв. м , както и че през
2008 г. е изпълнен само нов покрив от ЛТ ламарина. Дворното място, заедно с
всички построени в него сгради са били предоставени за оперативно управление на
държавно предприятие ООД ”Атон 2” – Плевен. В последствие това дружество
продава част от активите си на настоящия жалбоподател. От разпита на св. Г. се
установява, че процесната сграда действително е част от съществувала преди това
столова, която е продадена на Транс инвест“. С оглед съответствието между
писмени и гласни доказателства , взаимното им допълване, съдът намира
заключението на приета по делото съдебна експертиза за обективно, всестранно и
компетентно и го кредитира с доверие, както и събраните гласни доказателства.
Жалбоподателят придобива собствеността на поземления имот - нотариален акт № 55/30.05.2001г. на
нотариус Г. Б. /л.52 /. В този НА няма самостоятелно описание
на сградите, които са придобити.
Собствеността на сградите, включително процесната е призната с
нотариален акт № 1/25.07.2016г. на нотариус И. И. /л.53/ от делото. Късното
издаване на конкретен титул за собственост не променя обстоятелството, че
настоящият жалбоподател вече е бил придобил сградата още през 2001 г., както и
че тази сградата е съществувала още от 1985 г. макар и с други параметри, но
със същото предназначение.
При тези факти съдът намира от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строежът, предмет на заповедта, според описаното в нея съставлява
„Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.3,
находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана
на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3. От обстоятелствената част на заповедта може да се заключи,
че строежът представлява контролно пропускателен пункт със застроена площ 29
кв.м. и размери 7,8 м х 3,7м и височина 3 м. Сградата е на един етаж, с
монолитна стоманобетонната конструкция и покритие от ЛТ ламалина. Сградата е
определена като производствена по
смисъла на чл.8, т.1 и чл.37, ал.2 от ЗУТ, която съобразно чл.137, ал.1, т.4,
б.”в” от ЗУТ е четвърта категория, поради което разпореждането за премахването
й е от компетентността на кмета на общината. Строежът на тази сграда се определя като такъв от четвърта
категория. Оспорената заповед е издадена от
заместник-кмета на общината по ТР, на когото са делегирани функции и правомощия
по ЗУТ на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, в т.ч. права да издава и подписва
всякакви актове, предвидени в ЗУТ / заповед
№ РД-10-2024/23.11.2015г. на Кмета на община Плевен, л.5 от делото/, което е допустимо съобразно
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите. Следователно заповедта е
издадена от компетентен по степен, място и материя административен орган.
Оспорената заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма. Съдържа
правни и фактически основания за своето издаване. Сградата, определена
като незаконен строеж и е индивидуализирана еднозначно,
посочено е , че е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Съдът намира обаче, че
тези фактически основания за издаване на заповедта са недостатъчни и заповедта
е издадена при непълно изясняване на фактическата обстановка. Ответникът не е
извършил необходимите проверки, за да установи точно чия собственост е сградата
и съответно да даде възможност на това лице да представи доказателства относно
законността на строежа, както и да участва активно и пълноценно във всички фази
на административното производство.
Ответникът е следвало да изиска справка от АГКК относно
собствеността на имота, както и да съобрази нотариалните актове, който са
представени от настоящия жалбоподател. Като е пропуснал да извърши тези
действия, ответникът е допуснал неправилно установяване на фактическото
положение.
Неправилното установяване на фактическото положение и
препятстването на заинтересована страна да участва в производството по издаване
на индивидуален административен акт, който я засяга представлява съществото
нарушение на процесуалните правила. То опорочава административния акт и винаги
води до незаконосъобразност на същия.
Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е
издадена и при неправилно приложение на закона.
При доказателствата по делото, че строежът, предмет на заповедта, е
изграден преди 31.03.2001г., а именно през 1985 г., за него няма строителни
книжа, но е бил допустим съгласно разпоредбите, които са действали по времето,
когато е извършен, както и по сега действащите разпоредби, в който смисъл е
приетата по делото съдебна експертиза и други писмени и гласни доказателства,
то ответникът е следвало да стигне до заключението че строежът е търпим
съгласно § 127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012
г. в сила от 26.11.2012 г.) и следователно не подлежи на премахване или забрана
за ползване. Ответникът не е достигнал до този извод, защото не е установил
правилно фактическата обстановка и не е съобразил всички направени възражение и
представени доказателства, което му е попречило да издири и приложи правилно
материалния закон.
В случая е изцяло приложимо правилото на §127, ал.1 ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и строежът като търпим не подлежи на премахване и забрана за
ползването му.
С оглед изложеното, заповедта, предмет на делото, се явява
незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на производствените правила и следва да бъде
отменена.
При този изход на делото претенцията на присъждане на
направените в производството разноски от страна на жалбоподателя съглесно
списък на разноските, приложен на л. 130 от делото в размер общо на 2200,12
лева /две хиляди и двеста лева и дванадесет стотинки/, включващи адвокатско
възнаграждение, платена държавна такса за завеждане на административно дело и депозит
за съдебна експертиза. Възраженията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение са неоснователни. Жалбоподателят е ангажирал адвокат още за
подаване на жалбата. Адвокатът е участвал активно в повечето от проведените
четири съдебни заседания, представил е писмени бележки, правил е искания и
възражения, представял е доказателства. Спорът разкрива белезите на такъв от
фактическа сложност, доколкото за установяването на фактическото положение е следвало да се
проучат факти и обстоятелства с давност повече от тридесет години /предвид
данните за построяване на сградата през 1985 г./. Предвид изложеното
договореното и платено възнаграждение за адвокат справедливо и не следва да
бъде коригирано.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-341/18.07.2016 г. на зам. Кмет на Община
Плевен, с която е наредено премахването на незаконен строеж „промишлена сграда“
с идентификатор 56722.651.356.3 в имот с идентификатор 56722.651.356 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен /бивш УПИ Х, кв. 614
по плана на гр. Плевен/.
ОСЪЖДА
община Плевен да плати в полза на „Транс Инвест“ ООД, ЕИК 114534200, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 93, с
управителя В.С. сумата от 2200,12 лева /две хиляди и двеста лева и дванадесет
стотинки/, като разноски по административно дело № 816 по описа на съда за 2016г.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: