Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр.Плевен, 6 Април 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №815 по описа на съда за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от „Транс инвест” ООД с ЕИК 114534200 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Г. Кочев” №93, представлявано от управителите В.С. и П.Й., против Заповед №РД-12-342/18.07.2016 год. , издадена от заместник-кмета по ТР на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3.

В жалбата се твърди, че сграда с идентификатор 56722.651.356.1 е собственост на жалбоподателя от 2001 год., когато е закупена заедно с УПИ Х, кв.614 и е била построена още от държавата. Впоследствие поземленият имот е бил закупен чрез публична продан от „Стройконсулт” ЕООД. Сочи се, че сграда с идентификатор 56722.651.356.1 съответства на актуваната с АДС №6164/20.07.1994 год. сграда „складови помещения 7 с година на построяване 1950”. По отношение на тази страда е проведено производство за премахване, в което жалбоподателят твърди, че не е участвал, въпреки че е заинтересовано лице като собственик на сградата, не е бил уведомен и за започване на производството с оглед чл.26 от АПК, нито за издадената заповед за премахване, което съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Твърди, че качеството „заинтересована страна” е било лесно за установяване, ако е била извършена справка в имотния регистър при Службата по вписванията и в СГКК, последната от които е издала кадастрална скица на 04.07.2016 год. Вследствие неучастието на жалбоподателя в административното производство, същият не е бил уведомен и за издадената заповед, поради което подадената от него жалба е в срок. Сочи се, че и констативният акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не е връчван на жалбоподателя. Твърди, че в заповедта липсват изложени фактически основания за нейното издаване, при издаването й не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. На последно място сочи, че сградата не съставлява незаконен строеж, тъй като е била построена от държавата в съответствие с действащото към момента на строителството законодателство. Позовава се на действащата към момента на съставяне на АДС №6164/20.07.1994 год.нормативна уредба, според която сградите са могли да бъдат актувани от държавата едва след като са изпълнени законосъобразно всички строителни дейности и действия по държавното приемане. В заключение се претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. и от адв.Ш. от САК, които поддържат жалбата на заявените основания, представят подробно писмено становище по съществото на спора, молят за отмяна на заповедта, претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата- заместник кмет на община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З., която оспорва жалбата, представя подробно писмено становище по съществото на спора, в заключение моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно-да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат от жалбоподателя.

Заинтересованата страна „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от управителя си Г.Г., от адв.Х. от САК и от адв.П. ***, които оспорват жалбата като недопустима, алтернативно-като неоснователна. Претендират присъждане на направените по делото разноски, възразяват за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Имотът-предмет на премахване с оспорената заповед, е индивидуализиран в същата като „промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1 в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона, с административен адрес ул „Вит” №3”. Този имот е бил собствен на държавата съгласно приложения по делото АДС №6164/20.07.1994 год., съгласно който държавна собственост е дворно място от 17000 кв.м., административна сграда-пристройка, работилница-пристройка към трафопост, агрегатно, маслено, работилница към сервизно хале 2, столова пристройка от изток, от запад и процесната, представляваща складово помещение със застроена площ от 805 кв.м., построена през 1950 год., видно от записа в последната колона на АДС. Дворното място, заедно с всички построени в него сгради са били предоставени за оперативно управление на държавно предприятие ООД”Атон 2” –Плевен. Съгласно свидетелските показания на свидетеля М. Г.-управител на ООД”Атон 2” –Плевен, дружеството е било приватизирано през 1997 год. На л.15-18 и л.132-136 от делото е приложен информационен меморандум за приватизация на имота, като под №7 ”Масивна работилница с канцелария” е записана застроена квадратура на сградата -788 кв.м., плоча и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Видно от УАС на л.4-5 от делото, жалбоподателят е регистриран в ТР като дружество с ограничена отговорност и фирма „Транс инвест”. С нотариален акт №55, том I, рег.№1049, дело №54 от 30.05.2001 год. ЕООД „Атон-2” гр.Плевен продава на настоящия жалбоподател ООД „Транс инвест” гр.Плевен УПИ, находящ се в гр.Плевен, целият от 4058 кв.м., съставляващ имот Х в квартал 614 по строителния план на гр.Плевен. Установява се от НА №87, том II, рег. №2079, дело №164 от 30.11.2001 год. н л.86-87, че „Транс инвест” ООД гр.Плевен е станало собственик по приращение на следния недвижим имот: сграда-ремонтна работилница (в груб строеж) със застроена площ от 368.64 кв.м., на две нива, състояща се съгласно одобрен с Протокол ЕС№39/25.10.2001 год. т.25 на община Плевен архитектурен проект, на първо ниво от : основно помещение за ремонт на автомобили и спомагателни помещения - склад за резервни части, обособена механична работилница и склад, помещение за зареждане на акумулатори с предверие, котелно помещение, предверие, умивално помещение и два санитарни възела и на второ ниво: диспечерно помещение, съблекалня, три офисни помещения, умивално помещение и санитарен възел, като сградата е построена в УПИ , находящ се в гр.Плевен, целият от 4058 кв.м., съставляващ имот Х по плана на гр.Плевен в кв.614. Видно от приложеното на л.27-28 от делото Постановление за възлагане на недвижим имот - акт №20, том 3, дело №473/15.01.2016 год., че по изпълнително дело №20128150400434/2012 год. на публична продан са били изнесени недвижими имоти, собственост на „Рент истейтс” ЕООД гр.Плевен, образувано по реда на чл.262 от ТЗ чрез отделяне на активи - недвижими имоти от „Транс инвест”ООД гр.Плевен, както следва: 1. поземлен имот с идентификатор 56722.651.356 по КККР , одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007 год. на ИД на АГКК с адрес на ПИ -гр.Плевен, Източна индустриална зона, с площ 4298,00 кв.м., който имот съгласно НА е описан като УПИ Х в гр.Плевен, кв.614 с площ 4058,00 кв.м.; 2. сграда-ремонтна работилница със застроена площ от 368,64 кв.м., съответстваща на сграда с идентификатор 56722.651.356.2 със застроена площ 272 кв.м. на един етаж и с предназначение промишлена сграда и сграда с идентификатор 56722.651.356.5 със застроена площ 92 кв.м. с предназначение промишлена сграда. Така описаните имоти в постановлението са възложени на з.стр.”Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен.

На 25.07.2016 год. е съставен констативен НА №1, том II, рег.№2165, дело №189 от 25.07.2016 год., , с който „Транс инвест”ООД е признат за собственик чрез покупка на: 1. сграда с идентификатор 56722.651.356.1 по КККР , одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007 год. на ИД на АГКК с адрес на сградата гр.Плевен, Източна индустриална зона, с площ 401 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, построена в поземлен имот 56722.651.356 и 2. сграда с идентификатор 56722.651.356.3 по КККР , одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007 год. на ИД на АГКК с адрес на сградата гр.Плевен, Източна индустриална зона, с площ 29 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, построена в поземлен имот 56722.651.356. НА е съставен въз основа на постановление по чл.587, ал.1 от ГПК за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез покупко-продажба, приложено на л.21 от делото.

СГКК-гр.Плевен е издала два броя скици на л.22 и л.23, в първата от които №15-322155/04.07.2016 год. е отразен имот с идентификатор 56722. 651.356.1 със застроена площ 401 кв.м. на един етаж с предназначение „промишлена сграда”, разположена с ПИ с идентификатор 56722.651.356 и отразена в КК въз основа на НА №103/2001 год. според записа в скицата. Като собственик в издадените скици е посочен „Транс инвест” ООД-гр.Плевен. Издадено е и удостоверение за данъчна оценка рег.№Д0004959/12.07.2016 год. от дирекция „ПМДТ” на община Плевен, от което е видно, че промишлено складов обект с площ 401 кв.м. е деклариран на името на жалбоподателя –„Транс инвест” ООД гр.Плевен. И цитираните скици, и удостоверението за данъчна оценка носят дата на издаване съответно 04.07.2016 год. и 12.07.2016 год., т.е. преди издаване на оспорената в настоящото производство заповед от 18.07.2016 год.

С оглед на гореописаните факти настоящият състав на съда намира, че „Транс инвест” ООД гр.Плевен е заинтересована страна, легитимирана да оспори издадената заповед, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3, по следните съображения: При преценка на допустимостта на жалбата приложима се явява разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като при определяне кръга на заинтересованите възложители, собственици, носители на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон и всички останали, обхванати от разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, следва да съобрази собствеността според приложените титули за собственост и данните, взети от кадастралната карта и имотния регистър по арг от чл. 115, ал. 2 от ЗУТ. Съобразно последната разпоредба, данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. След като в рамките на проведеното административно производство, преди издаване на оспорената заповед, в кадастралния регистър е имало данни за собствеността на процесния имот, премахването на който е разпоредено, решаващият административен орган е следвало да направи справка именно в КР, както го задължава чл.115, ал.2 от ЗУТ, а не да преценява дали по-късно издадения констативен нотариален акт прави жалбоподателя собственик или не. А че в кадастралния регистър е имало налични данни, се доказва именно от издадената скица №15-322155/04.07.2016 год., която доказва, че имотът е бил отразен като собствен на жалбоподателя преди издаване на заповедта от 18.07.2016 год. От друга страна, разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОАРАКСД предвижда, че административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. В този аспект и след като промишлено складов обект с площ 401 кв.м. е бил деклариран на името на жалбоподателя –„Транс инвест” ООД гр.Плевен преди издаване на оспорената заповед в дирекция „ПМДТ”, която е структурно звено в рамките на общинската администрация и в този смисъл - контролирана от решаващия административен орган, последният е следвало да извърши служебна проверка в собствените си регистри и да установи, че жалбоподателят е заинтересована страна в административното производство по издаване на заповедта. На това основание съдът намира, че жалбоподателят има правен интерес да оспори финалният акт, издаден в това производство пред съда, тъй като той е неблагоприятен за него. Разбира се, няма пречка органът да изисква от страните и допълнителни доказателства във връзка с доказване на правния интерес-например актове за собственост и други вещни права, но тези доказателства , които се намират при него следва да осигури служебно. Всички останали твърдения и възражения относно правото на собственост на жалбоподателя върху сградата –дали той е придобил същата на основание чл.92 от ЗС ведно с дворното място, върху което е била построена по силата на приращение, дали впоследствие правото на собственост върху същата сграда не е преминало върху заинтересованата страна, тъй като единствено ПИ и изрично посочените сгради са били продадени на публична продан, са въпроси извън компетентността на настоящия административен съд, и се решават в рамките на иницииран спор в гражданско съдопроизводство. Ето защо настоящият състав на съда приема, че „Транс инвест” ООД гр.Плевен е активно легитимиран да оспори законосъобразността на издадената заповед за премахване пред съда на горните посочени основания.

Съдът приема още, че жалбата е подадена в установения от чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок. От данните по делото се установява, че заповедта е съобщена на жалбоподателя във връзка с изявление на „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен до административния орган за собственически претенции по отношение на обекта, разпореден за премахване, от страна на жалбоподателя. Действително с писмата от 26.07. и 02.08.2016 г. на л.44 и л.45, получени съответно на 03.08. и 04.08.2016 г., видно от разписки на л.66-67 от делото, от жалбоподателя се иска да представи доказателства относно законността на строежа, като в тях изрично е посочено, че е издадена заповед за премахване с индивидуализация на незаконния строеж, представляващ сграда с идентификатор по КККР и имотът, в който е изградена. При тези данни следва да се приеме, че е извършено надлежно съобщаване на акта по реда на чл. 61, ал. 2, предл. второ АПК - чрез отправяне на писмено съобщение за издаването му. Този начин за съобщаване е допустим включително и за лицата, които не са участвали в административното производство съгласно чл.61, ал. 1 АПК.  Срокът за оспорване обаче на издадената заповед е спазен и съдът прави този извод от приложените доказателства, от които е видно, че по повод отправените от административния орган писма жалбоподателят е подал на 05.08.2016 г. отговор до община Плевен (л.46-48) , с който в т. 5 е направено изрично искане за отмяна на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отговорът по своя характер представлява жалба срещу заповедта. Преценка за спазването на срока за оспорване съгласно чл. 215, ал. 4, предл. 1 ЗУТ следва да се направи по отношение неговата дата на депозиране - 05.08.2016 г., а не спрямо подадената впоследствие жалба до съда. Въпреки че първоначалното оспорване неправилно е адресирано до община Плевен, административният орган е бил длъжен да го изпрати по компетентност на съда. При тези данни настоящият състав приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок.

Ето защо като подадена в срок, от надлежна правнолегитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 от ЗУТ, жалбата се явява допустима за разглеждане по същество.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното от фактическа страна:

До з.стр. „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен е изпратено писмо №ОУС-26-927-3/10.03.2016 год. от гл.архитект на община Плевен, по повод подадено от дружеството заявление с вх.№ОУС-26-927-3/02.03.2016 год. за предоставяне на информация за правния статут на три сгради , една от които - процесната с идентификатор 56722.651.356.1, с което се уведомява молителя, че за процесната сграда в архива на община Плевен не е открита проектна документация, като строителните книжа и документи и воденият за тях регистър е по години, поради което за по-подробна информация е необходимо уточнение за годината на построяване.

До кмета на община Плевен е изпратен сигнал с вх.№ТСУ и С-26-927/05.04.2016 год. от „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, в който е посочено, че дружеството е собственик на ПИ с идентификатор 56722.651.356 и на два броя сгради, които са закупили с постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ. След покупката дружеството констатирало наличие в имота на още два броя сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, за построяването на които липсва строителна документация. Направено е искане за проверка и предприемане на действия по компетентност.

Във връзка с подадения сигнал от „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, до дружеството е изпратено писмо от община Плевен №ТСУ и С-26-927-6/20.05.2016 год., с което е уведомено, че е собственик на ПИ с идентификатор 56722.651.356 въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ и съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, поради което на основание чл.197, ал.1 от ЗУТ собственикът може да премахне свой законен строеж, след като уведоми компетентните органи. Описано е още в писмото, че в община Плевен липсва строителна документация за сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, от „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен са изискани строителни документи за двете сгради, като е отправено предупреждение, че при непредставяне на такива, ще започне процедура по реда на чл.225а от ЗУТ.

Съставен е констативен акт , приложен на л.32-36, с който е констатирано, че за изградената в УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен промишлена сграда няма издадени строителни книжа. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-342/18.07.2016 год. на заместник-кмета по ТР на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3. В мотивите на оспорената заповед сградата е описана като склад с два обема и размери в план съответно 21,00м х19,10м и височина 7,00м до кота било и 5,00м до кота корниз, изпълнена със стоманобетонови основи, метална конструкция и тухлени преградни и ограждащи зидове, на един етаж с едноскатен покрив с метална конструкция и покритие от ЛТ ламарина в югоизточната част, а в северозападната част е с двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с цигли. Описано е в оспорената заповед, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител без съгласуван и одобрен от главния архитект на община Плевен инвестиционен проект, разрешение за строеж и без необходимите строителни книжа. Описано е още, че съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Заповедта е връчена на управителя на „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен на 18.07.2016 год. След издаване и връчване на заповедта на „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, последното дружество е подало заявление с вх.№ТСУ и С-26-927/19.07.2016 год. до община Плевен, в което е посочило, че във връзка с връчените на дружеството заповеди за премахване на незаконни строежи, претенции за собственост на последните предявява дружеството „Транс инвест” ООД, въпреки че не представя документи за собственост. Поискана е повторна проверка относно установяване наличието на данни за законност на строежите, които са станали обект на премахване с издадените от община Плевен заповед по реда на чл.225а от ЗУТ. От страна на община Плевен е изпратено писмо до жалбоподателя на л.44 от делото, с което са изискани документ за собственост и строителни книжа за сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3. С писмо вх.№ТСУ и С-26-927-10/05.08.2016 год. „Транс инвест” ООД е уведомило община Плевен, че сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3 са собственост на „Транс инвест” ООД, същите са закупени заедно с УПИ Х в кв.614, сега имот с идентификатор 56722.651.356 и сградите са били построени върху имота още от държавата. Като доказателства са представили констативен нотариален акт за собственост №1/2016 год., АДС №6164/20.07.1994 год. Направени са оплаквания в писмото, че „Транс инвест” ООД като собственик на двете сгради не е било уведомено за започване на административното производство пред община Плевен и за издадените заповеди за премахване, въпреки че в СГКК-гр. Плевен е била налична информация относно собствеността върху двете сгради. За доказателство в тази насока жалбоподателят е представил 2 бр. кадастрални скици №15-322155/04.04.2016 год. и №15-322156/04.07.2016 год. (л.49 и л.50 от делото), от които е видно, че като собственик на сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3 е записано „Транс инвест” ООД гр.Плевен. С писма от община Плевен на л.60 и 61 от „Транс инвест” ООД гр.Плевен е изискано представянето на НА №103/2001 год. От друга страна община Плевен е уведомила з.стр. „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, че във връзка с изпратеното от последното дружество заявление вх.№ТСУ и С-26-927-10/19.07.2016 год. за допълнителна проверка относно собствеността и законността на сградите-предмет на премахване, е извършена проверка, при която е установен констативен НА с дата на издаване, по-късна от датата на издаване на оспорените заповеди за премахване, поради което към момента на писмото не са налице основания за прекратяване или спиране на производството по премахване на два броя незаконни сгради. З.стр. „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен е изпратил до жалбоподателя нотариална покана на л.92-93, получена от последния на 26.09.2016 год., за представяне пред община Плевен на надлежни доказателства за законност на отразените в издадените заповеди за премахване сгради в УПИ Х, кв.514 по плана на гр.Плевен, в противен случай ще предприеме действия по премахването им като адресат на заповедта и на задължението за премахване.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3, описана като склад с два обема и размери в план съответно 21,00м х19,10м и височина 7,00м до кота било и 5,00м до кота корниз, изпълнена със стоманобетонови основи, метална конструкция и тухлени преградни и ограждащи зидове, на един етаж с едноскатен покрив с метална конструкция и покритие от ЛТ ламарина в югоизточната част, а в северозападната част е с двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с цигли. Следователно, касае се за производствена сграда по смисъла на чл.8, т.1 и чл.37, ал.2 от ЗУТ, която съобразно чл.137, ал.1, т.4, б.”в” от ЗУТ е четвърта категория, поради което разпореждането за премахването й е от компетентността на кмета на общината. Оспорената заповед е издадена то заместник-кмета на общината по ТР, на когото са делегирани функции и правомощия по ЗУТ на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Сградата, категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, посочено е , че е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Действително, разпоредено е с диспозитива на оспорената заповед незаконният строеж да се премахне от собственика на поземления имот, в който се намира строежа, а не от собственика на самия строеж, но това нарушение не е съществено и не обосновава на самостоятелно основание отмяна на заповедта, тъй като не се отразява на материалната законосъобразност на разпоредените с нея последици, а има отношение към доброволното, респ. принудителното изпълнение на същата. Изпълнението на заповедите за премахване на незаконни строежи след влизането им в сила, се регламентира от други правила, като например за сравнение, Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол ( в случаите на незаконни строежи от първа до трета категория или на части от тях) регламентира в §, ал.1 от ДР на Наредбата, че "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за съответна и на приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или на упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза строежът е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Единственият въпрос, който не е спорен между страните е, че за сградата - предмет на премахване с оспорената заповед няма издадени одобрени проекти и разрешение за строеж , а това се установява и от заключението на ВЛ П. по назначената СТЕ – т.5 на л.124 от делото. Тази констатация безспорно категоризира процесната сграда като незаконна по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Изключение от това правило е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Следователно, за да се установи дали сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изяснят два въпроса: строежът да е изграден до 31.03.2001 год. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. За да се отговори на тези въпроси, следва да се изясни какво представлява процесния строеж и какви промени е претърпял във времето щото да има вида съобразно описанието в оспорената заповед, както и кога са станали промените със същия и в какво се изразяват те.

Процесният имот първоначално е бил собствен на държавата съгласно приложения по делото АДС №6164/20.07.1994 год., съгласно който държавна собственост е дворно място от 17000 кв.м., административна сграда-пристройка, работилница-пристройка към трафопост, агрегатно, маслено, работилница към сервизно хале 2, столова пристройка от изток, от запад и процесната сграда, представляваща складово помещение със застроена площ от 805 кв.м., построена през 1950 год., видно от записа в последната колона на АДС. Дворното място, заедно с всички построени в него сгради са били предоставени за оперативно управление на държавно предприятие ООД”Атон 2” –Плевен. В този си вид складовото помещение със застроена площ от 805 кв.м. е съществувало със сигурност до 1997 год. , когато държавното дружество „Атон 2” ООД Плевен е приватизирано по данни от свидетелските показания на свидетеля М. Г. - управител на ООД”Атон 2” – Плевен. На л.15-18 и л.132-136 от делото е приложен информационен меморандум за приватизация на имота, като под №7 ”Масивна работилница с канцелария” е записана застроена квадратура на сградата -788 кв.м., плоча и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. От заключението на ВЛ П. на л.119-128 от делото, което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото доказателства се установява, че складови помещения 7 с площ 805 кв.м. по информационния меморандум за приватизация, под №7 „Масивна работилница с канцелария” е записана застроена квадратура на сградата -788 кв.м., плоча и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. При разпита си в съдебното заседание на 01.12.2016 год. ВЛ П. съобщава, че записаното по т.2 на л.3 от заключението се позовава на този информационен меморандум и на скица с виза за проектиране, приложена към него (има се предвид скицата №1505/04.06.2001 год. на л.127 от делото). ВЛ е съобщила, че това са едни и същи сгради - описаните в информационния меморандум и сградата в скицата приложение 2 към СТЕ след информационния меморандум. Според ВЛ това са еднакви сгради с еднакви очертания, в АДС от 1994 год. е записано 805 кв.м. застроена площ, в скицата от информационния меморандум е 788 кв.м., някаква малка част от сградата вероятно липсва според ВЛ П., но категорично прави извод, че това са едни и същи сгради. От заключението на ВЛ И. на л.171-179 от делото по т.3, което съдът също кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на събрания доказателствен материал се установява, че площта на сградата по АДС от 1994 год. е 805 кв.м., а към датата на съставяне на информационния меморандум през 1997 год. сградата е записана като „Масивна работилница с канцеларии” със застроена квадратура 788 кв.м., като разликата от 17 кв.м. според ВЛ И. се дължи на това, че е определяна по различни способи - площите на имотите и сградите при издаване на скици от кадастралния и регулационен план се изчисляват по данни, извлечени от плана по графичен способ, а в меморандума площта е определена по дадените на чертежа към него размери, които не е известно по какъв способ са определени. Независимо от това ВЛ И. е направил извод, че посочената разлика от 17 кв.м. е в допустимите норми по чл.19 от Наредба №3/28.04.2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. С оглед на становищата и на двете ВЛ П. и И., съдът приема, че към датата на съставяне на информационния меморандум през 1997 год. процесната сграда е имала форма, размери и разположение съобразно АДС от 1994 год., т.е. имала е първоначалния П-образен вид и квадратура от 805 кв.м. , като разликата от 17 кв.м. е в границите на допустимата разлика и не води до различни изводи относно местоположението, квадратурата, обема и формата на сградата.

Данни за „процесната” сграда след 1997 год. се съдържат в следните документи по делото:

След 1997-1998 год., когато дружеството-праводател на жалбоподателя е приватизирано, първи писмени и графични данни за имота се съдържат в скица №1298/09.05.2001 год. на л.231 от делото, която е била представена пред нотариуса, изповядал покупко –продажбата на УПИ в гр.Плевен от 4058 кв.м., съставляващ имот Х в кв.614, от ЕООД „Атон 2” на ООД „Транс инвест”, тъй като скицата е описана като представена пред нотариуса, в НА №55/2001 год. на гърба на л.19 от делото. С този НА от 30.05.2001 год. жалбоподателят е придобил собствеността върху поземления имот, върху който е била построена „процесната” сграда. В тази скица построената сграда в парцел Х е ситуирана на същото място и има същия вид, разположение, очертания/контури и граници като сградата по АДС №6164/20.07.1994 год., дори в скицата има нарочен запис, че е по АДС №6164/20.07.1994 год. В този вид разположение, очертания/контури и граници е сградата и по приложената на л.127 от делото скица №1505/04.06.2001 год., съставляваща приложение към заключението на ВЛ П.. В скицата на л.127 е обективирана и виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ в същия поземлен имот Х в кв.614, където е ситуиран и „процесния” имот. Видно е, че визата по чл.140 от ЗУТ е издадена „за проектиране на ремонтна работилница по червените линии и коти”, съгласувана (издадена) от главния архитект на общината на 06.06.2001 год. Тази ремонтна работилница понастоящем е собственост на заинтересованата страна „Стройконсулт” ООД гр.Плевен , но е била възложена за проектиране и изградена от жалбоподателя. Именно жалбоподателят е вписан като възложител в скица - виза №1505/2001 год. на л.127 и в проекта за вертикална планировка на л.192 от делото. Защото само възложителят може да поиска издаване на виза за проектиране в собствения си имот на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ, а качеството възложител като собственик на поземления имот, в който е изградена ремонтната работилница жалбоподателят е придобил с придобиването на собствеността върху самия поземлен имот, което е станало с нотариален акт №55, на 30 май 2001 година. Т.е. , преди 30 май 2001 година, когато е станал собственик, жалбоподателят не е могъл да възложи изработването на проект, който да бъде одобрен на името на възложителя, т.е. на негово име. На това основание съдът прави извод, че проектът за вертикална планировка на л.192 от делото (на който жалбоподателя е записал, че е съгласен и е подписал на 18.07.2001 год., видно от отбелязването в долна лява част на проекта и е съгласуван с община Плевен на 02.11.2001 год., видно от отбелязването в горна дясна част на проекта) , е изработен не по-рано от 30 май 2001 год., едва на която дата жалбоподателят е придобил собствеността върху поземления имот. От друга страна, скица №1505, издадена на 04.06.2001 год. , обективира виза за проектиране на ремонтна работилница в поземления имот, в който е ситуирана и сградата - предмет на премахване. Съгласно определението, дадено от чл.140, ал.2 от ЗУТ в приложимата редакция към датата на издаване на визата- ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г, скицата (визата) за проектиране представлява копие от действащия подробен устройствен план с уточнени разположение, начин на застрояване и предназначение на обекта и необходимите пределно допустими показатели, мерки и разстояния на застрояването. В скицата се указват и архитектурно- устройствени, екологически, инфраструктурни и други изисквания за ползване на водни, енергийни и други ресурси, както и необходимите документи по чл. 144, ал. 1, които трябва да се представят от инвеститора за издаване на разрешение за строеж. Следвайки логиката на даденото от законодателя определение, в приложената на л.127 от делото скица - виза, отразените съществуващи сгради, между които и „процесната” са били отразени така, както са разположени пространствено. Т.е. към 06.06.2001 год.(датата на съгласуване на визата за проектиране) процесната сграда е била във вид, разположение, очертания/контури и граници като сградата по АДС №6164/20.07.1994 год. Няма данни възложителят (жалбоподателят) да е поискал и да са били нанесени, респ. да му е било отказано нанасянето на някакви корекции в границите и разположението на съществуващите в поземления имот постройки, което е било допустимо от Закона за кадастъра и имотния регистър в редакцията от 25.04.2000 г.- съгласно чл. 51, ал.1 и ал.2 от действащия тогава ЗКИР е било предвидено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 , както и от геодезически измервания; геодезически измервания се извършват при промяна на границите на поземлени имоти и на очертанията на сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, както и при допълване на непълноти и поправяне на грешки. Нещо повече - въз основа на издадената виза за проектиране е било издадено разрешение за строеж на проектираната ремонтна работилница и въз основа на това разрешение за строеж ремонтната работилница е била построена и нанесена в кадастъра, видно от издадените скици от СГКК. Съгласно чл.148, ал.1 и ал.7 от ЗУТ в редакцията , обн. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Ерго - ако в поземления имот Х, в който е било разрешено изграждането на ремонтната работилница, е имало незаконен строеж, строителни книжа за изграждане на ремонтната работилница по изискването на закона е нямало да бъдат издадени, което съставлява индиция, че сградата, предмет на премахване, ситуирана в същия поземлен имот е имала вид, разположение, обем и квадратура съобразно действащия за имота регулационен и застроителен план.

В приложения по делото на л.232 проект за изменение на ЗРП с дата 02.2001 год. обаче , в п.IV, п. IX, п.VIII и п.X в кв.614, процесната сграда, ситуирана в п.Х и обоена в тъмночервен цвят като „съществуваща” съобразно легендата се състои от две самостоятелни части, изцяло ситуирани в границите на предвидената по плана П-образна сграда с изключение на северната й част, където не е показана на чертежа съществуваща сграда. От това може да се направи извод, че към месец 02.2001 год. (преди издаване на горните описани скици и виза) част от съществуващата стара (по АДС от 1994 год.) сграда е запазена на мястото и в границите (по контурите) на сградата по АДС от 1994 год. и част от сградата - северната й част е била разрушена/саморазрушена/несъществуваща, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП. Този извод на съда е в съответствие и с показанията на разпитания в с.з. на 12.01.2016 год. свидетел М. Г., който е бил представляващ дружеството „Атон 2” - праводател на жалбоподателя, който съобщава, че през 1997-1998, когато представляваното от него дружество е закупило имота, П-образната сграда е съставлявала склад за дрехи и гуми и когато е делил парцела тази сграда е била там и още една. А когато е продал тази сграда на „Транс инвест” ООД, „продадох го с две сгради”. Съобщава още, че при продажбата половината от покрива на сградата е бил паднал, съборили са същия и са събрали всички гуми в тази част, която е била здрава. Свидетелят Г. съобщава още, че когато са продали имота на „Транс инвест” ООД, имотът е бил във вида , в който е по скицата на л.176, като свидетелят твърди, че не си спомня дали стената по кафявия контур, който не съвпада със зеления е била построена, единственото , което си спомня със сигурност е, че е имало покрив от ламарини, изграден през 1999 год. или 2000 год. лятото. При липсата на категорични сведения за изграждането на нови зидове от „Атон 2” и при категоричността на показанията на свидетеля относно факта, че е продал имота на „Транс инвест” „ с две сгради”, съдът прави извод, че при продажбата на имота от „Атон 2” ООД на жалбоподателя на 30.05.2001 год. с НА 55/2001 „процесната сграда” е имала вида, в който е отразена на проекта за изменение на ЗРП на л.232 от делото. Следователно „процесният” имот се е ситуирал в очертанията на П-образната сграда по АДС от 1994 год., но фактически част от сградата - северната й част е била разрушена/саморазрушена/несъществуваща, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП от м.февруари 2001 год. на л.232 от делото. В този й вид тя била придобита от „Транс инвест” ООД при покупката на поземления имот на 30 ай 2001 год., тъй като по същия начин е показана съществуващата сграда в проекта за вертикална планировка на л.192 от делото-като две отделни сгради, ситуирани в очертанията на П-образната сграда по АДС от 1994 год., но с липсваща северна част. В констативно-съобразителната част на назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена съвместно от ВЛ П. и ВЛ И. по т.21. е потвърден извода на съда, че в чертежа „Вертикална планировка” в парцел Х, кв.614 са отразени две отделни сгради, оконтурени с линии в лилав цвят, обозначени условно като сгради №1 и №2 на комбинираната скица-Приложение №5 на л.288, неразделна част от експертизата Посочено е изрично в констативно - съобразителната част по т.2.1 на комплексната експертиза, която съдът кредитира с доверие като обективна, компетентна и съответна на останалите събрани по делото доказателства, че тези две сгради-1 и 2 в проекта за вертикална планировка са разположени в очертанията на сградата по АДС от 1994 год. - контура по зелените линии. Най-добре са показани тези две сгради в следващото приложение към комплексната експертиза - №6 на л.289. А тази вертикална планировка, както беше изложено вече, не е могла да бъде възложена и изработена преди „Транс инвест „ ООД да стане собственик на имота, което се е случило на 30.05.2001 год. с НА 55/2001 год. на л.19.

За следващите промени в квадратурата, очертанията, обема, разположението и вида на „процесната „ сграда се съдържат данни в представената ситуация - екзекутив на вертикална планировка от 2003 год. на л.191 от делото, където процесната сграда е отразена с контур, съответстващ на контура в кадастралната карта на гр.Плевен, одобрена през 2007 год. и е във вида, в който е била към датата на издаване на оспорената заповед. В този й вид площта на сградата съгласно представената ситуация от 2003 год. е 401 кв.м. На екзекутивния чертеж „Вертикална планировка” от 2003 год., както и към датата на издаване на оспорената заповед през 2016 год., „процесната” сграда е една, като същата обхваща двете сгради, отразени по проекта за изменение на ЗРП и вертикалната планировка от 2001 год., като пространството между тях е пристроено, което е довело до увеличаване на застроената площ, промяна контура на сградата, без промяна на етажността. Сградата през 2003 год. е получена в резултат на обединяването на двете сгради и пространството между тях от 2001 год., чрез изграждане на нови ограждащи зидове, укрепване на старите и обща покривна конструкция, налице е изменение на конструкцията, изграждане на нови ограждащи зидове, нови бетонови пояси по запазените стари зидове и нова покривна конструкция, завишение с около 50 см. на височината и съответно увеличение обема на сградата. Тези констатации се потвърждават и от заключението на назначената комплексна експертиза на л.279-290 от делото. Т.нар. „нова” сграда, т.е. отразената в екзекутива от 2003 год. и в документацията към оспорената заповед е представена и графично в приложение №7 към комплексната експертиза на л.290. Вземайки предвид екзекутива на вертикалната планировка от 2003 год. и заключението на изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза съдът прави извод, че извършеното преустройство на сградата във вида от 2003 год. насетне е променило изцяло вида, разположението, контурите/очертанията, квадратурата, обема и височината на сградата спрямо вида й от 1994 год., поради което същата съставлява изцяло нова и различна сграда от тази, описана в АДС от 1994 год.

Това преустройство съобразно заключението по т. 5 от комплексната експертиза съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ , описан в оспорената заповед като „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3, представляваща склад с два обема и размери в план съответно 21,00м х19,10м и височина 7,00м до кота било и 5,00м до кота корниз, изпълнена със стоманобетонови основи, метална конструкция и тухлени преградни и ограждащи зидове, на един етаж с едноскатен покрив с метална конструкция и покритие от ЛТ ламарина в югоизточната част, а в северозападната част е с двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с цигли. Съдът приема, че макар и без наличието на строителни книжа, указващи предназначението на сградата, последното не е променяно и е за производствена и складова дейност съобразно заключението по т.6 от същата експертиза. Преустройството обаче на сградата, щото тя да има вида, в който е описана в оспорената заповед, с оглед изложеното по-горе от съда , в който и момент да е извършено до издаване на оспорената заповед, безспорно е могло да се извърши и е извършено след 30 май 2001 год., на която дата жалбоподателят е станал собственик на процесния имот, тъй като преди тази дата всички скици, схеми и планове са отразявали сградата в параметри съобразно контурите на сградата по АДС от 1994 год. При извод на съда , че преустройството е извършено след 30 май 2001 год., преустройството на сградата, не е търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г.), съгласно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Жалбоподателят, както беше изложено във връзка с допустимостта на подадената жалба, не е бил конституиран като страна в административното производство по издаване на оспорената заповед и не е участвал в същото. Последното съставлява нарушение на административно-производствените правила при процедиране на производството, тъй като са нарушени чл.26 от АПК във връзка с уведомяване на всички заинтересовани лица за започване на производството, на чл.35 и чл.36 от АПК във връзка с даване на възможност за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и събиране на доказателствата, относими към законосъобразността на крайния издаван административен акт. Тези процесуални нарушения не са съществени обаче и не обосновават незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй като в проведеното съдебно производство, в което е дадена възможност на жалбоподателя да участва в процеса, да представя и да иска събирането на доказателства и той се е възползвал от същата възможност, не са представени доказателства от естество да променят крайния извод на органа за незаконност на строежа. Съдебната практика е константна по въпроса, че едно процесуално нарушение е съществено само тогава, когато, ако не е било допуснато, е могло да доведе до друг правен резултат от този, разпореден с издадения краен акт. Спазени са и правилата на специалния закон - ЗУТ за издаване на констативен акт, с който е констатирано незаконно строителство.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона за недопускане на незаконно строителство- незаконните строежи, които са нетърпими, да бъдат премахвани.

Ето защо, оспорената заповед се явява законосъобразна въз основа на всички критерии по чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят поисканите в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100 (сто) лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закон за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Заинтересованата страна „Стройконсулт” ООД гр.Плевен в производството пред съда е била представлявана от двама адвокати - адв.В.П. ***, за която е представено адвокатско пълномощно на л.107 от делото, в което е вписано договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева, като адв. П. в хода на устните прения е поискала присъждане на направените по делото разноски и от адв.Г.Х. от САК, за който е представено адвокатско пълномощно на 142-143 от делото и фактура за осъществено процесуално представителство по делото на л.302 в размер на 700лева, като адв. Х. в хода на устните прения също е поискал присъждане на направените по делото разноски. По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, на страната се дължи възнаграждение за един адвокат, поради което на заинтересованата страна следва да се заплати възнаграждението, заплатено на един от двамата адвокати - П. или Х.. С оглед на това и предвид т.1 от Тълкувателно решение 6/6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, за процесуалното представителство на з.стр. от адв. Х., който е представил единствено фактурата на л.302, но не е представил банков документ , удостоверяващ плащането, не се дължи присъждане на разноски. Разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят на з.стр. за процесуалното представителство по делото от адв.П., в адвокатското пълномощно на която е вписано договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева, което е и поискано в съдебно заседание, и което е в размерите, определени от чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На з.стр. следва да се присъдят разноски и за заплатен депозит за назначена експертиза в размер на 200 лева, видно от платежно нареждане на л.267 от делото, или разноски общо в размер на 800 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Транс инвест” ООД с ЕИК 114534200 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Г. Кочев” №93, представлявано от управителите В.С. и П.Й., против Заповед №РД-12-342/18.07.2016 год. , издадена от заместник-кмета по ТР на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3.

ОСЪЖДА „Транс инвест” ООД с ЕИК 114534200 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Г. Кочев” №93, представлявано от управителите В.С. и П.Й. *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА „Транс инвест” ООД с ЕИК 114534200 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Г. Кочев” №93, представлявано от управителите В.С. и П.Й. да заплати на заинтересованата страна „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, ул „Хан Крум” №5, с ЕИК 114646733, представлявано от Г.С.Г. разноски по делото общо в размер на 800 (осемстотин)лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: