ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1277

гр.Плевен, 01.11.2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия-докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията Иванова административно дело № 813/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд – Плевен е постъпила искова молба /ИМ/ от П.Ц.В., ЕГН **********, чрез адв. П.Д. от САК, срещу Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ с цена на иска 24916,61 лева. В ИМ се иска и прогласяване на нищожност на уведомително писмо изх. №01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. за отхвърляне на плащанията, издадено от вр.и.д. директор на ОД на ДФЗ-Плевен, и на писмо изх.№01-153-6500/96 от 12.03.2014 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ. По така подадената ИМ е образувано адм.д. №806/2017 по описа на съда.

С определение № 1079/28.09.2017 г. /л. 2 от настоящето дело/ съдът е отделил оспорването на тези две писма в отделни производства, като предмет на настоящето дело е писмо изх.№01-153-6500/96 от 12.03.2014 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ /л.л.22-24/. За същото писмо в ИМ се сочи, че е издадено от некомпетентен орган.

С определение № 1105/03.10.2017 г. /л.12/ съдът е оставил жалбата срещу процесното писмо без движение, като е указал на В. да внесе държавна такса и да се представи пълномощно на адвоката за водене на делото, тъй като наличното пълномощно е за общо представителство. Със същото определение на органа е указано да представи административната преписка. В указания срок са внесени държавна такса /л.19/ и е представено адвокатско пълномощно /л.18/. Получена е и административната преписка. С определение №1243/26.10.2017 г. /л.287/ са конституирани страните и делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 23.11.2017 г.

Видно от събраните материали по делото, на 10.05.2008 г. В. е подала заявление за подпомагане по мярка 112 - създаване на стопанства на млади фермери /л.л.40-113/. На 29.12.2008 г. е сключила с ДФЗ Договор № 15/112/00132 за отпускане на финансова помощ по тази мярка /л.л.114-122/. Същият договор е изменен с анекс от 05.12.2011 г. /л.135/, като срокът на инвестициите по договора е удължен от 29.11.2011 г. до 29.11.2013 г. Не е спорно между страните, че е изплатено първото плащане на помощта по договора в размер на 24 446 лева съгласно уведомително писмо за одобрение, приложено на л.182.

Съгласно посоченото в ИМ, на 16.12.2013 г. В. *** за да подаде заявка за второ плащане. Заявката не е приета с мотива, че е подадена извън рамките на нормативно определения срок, което е отразено в съставен контролен лист РРА1. Същият контролен лист е приобщен на л.л.197-200, като в него е посочено, че заявката не е подадена в срок и липсват част от изискуемите документи, като е посочено кои документи липсват. Издадено е уведомително писмо изх. №01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. за отхвърляне на плащанията /л.л.27,28/, като в същото се сочи, че към 29.11.2013 г. не е изпълнено задължението за подаване на заявка за второ плащане, комплектована с всички изискуеми документи. Същото писмо е получено на 17.02.2014 г., видно от собственоръчно поставения подпис от В. /л.28/. С молба вх.№01-153-6500/96 от 21.02.2014 г. до изп.директор на ДФЗ /л.25/ В. моли да се преразгледа уведомително писмо изх. №01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. за отхвърляне на плащанията. По така постъпилата молба зам.изп.директор на ДФЗ се е произнесъл с процесното писмо, като в същото са изложени твърдения, че приемането на заявка за плащане след 29.11.2013 г. е недопустимо, и са посочени правните норми, съгласно които е налице задължение за връщане на полученото първо плащане. Посочено е също, че от приложените към молбата документи не се установява изпълнението на условията за второ плащане, и дори представянето на пълен комплект документи извън срока няма да доведе до приемане на заявка за второ плащане.

Съдът счита, че оспореното писмо изх.№01-153-6500/96 от 12.03.2014 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ не е административен акт. Съгласно чл.21, ал.1 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая с процесното писмо само се възпроизвеждат мотивите от уведомително писмо изх. №01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. за отхвърляне на плащанията, което е административният акт, с който се засягат правата и интересите, и се създават задължения за В.. Процесното писмо има само уведомителен и разяснителен характер. Дори ако изразените в него тълкувания на правни норми са неправилни, същото не подлежи на оспорване, на такова оспорване подлежи УП за отхвърляне на плащанията. След като писмото не е административен акт, е безпредметно да бъде преценявана компетентността на лицето, което го е издало. Следва да се посочи също, че дори молбата на В. от 21.02.2014 г. да представлява обжалване по административен ред, то произнасянето по тази молба с процесното писмо не е произнасяне по същество, което да подлежи на обжалване. Дори ако се приеме, че с процесното писмо е отхвърлена жалбата /наречена молба/ за преразглеждане на уведомително писмо изх. №01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. за отхвърляне на плащанията, съгласно чл.98, ал.2, изр. второ АПК, в този случай на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт - в случая уведомително писмо изх. №01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. за отхвърляне на плащанията.

Съгласно чл.257, ал.1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Въпреки че в процесното писмо се съдържа твърдение, че представянето на пълен комплект от изискуемите документи за заявка за второ плащане няма да доведе до приемането на заявката, на оспорване подлежи бездействието на органа, а не писмото, в което се твърди, че ще бъде извършено такова бездействие. По тази причина писмото не подлежи на оспорване и по реда на чл.257 АПК.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд -Плевен, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №1243/26.10.2017 г. , с което са конституирани страните и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2017 г.

Оставя без разглеждане жалбата на П.Ц.В. срещу писмо изх.№01-153-6500/96 от 12.03.2014 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Прекратява производството по адм.дело №813 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: