РЕШЕНИЕ № 62

гр. Плевен,   21 Февруари 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:         

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева адм. дело № 807/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 225а от Закон за устройство на територията  /ЗУТ/.

Образувано е по жалба /наименована възражение/ на М.Я.А. ***, против заповед № РД-12-461/19.09.2016 г. на Зам. Кмет териториално развитие на община Плевен, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж “Основен ремонт и реконструкция на покрив“ на жилищна сграда с идентификатор 56722.656.241.1, находяща се в УПИ ХХI-708, кв.561 по плана на гр.Плевен, с административен адрес ул.***, извършен от Я. И. А. и С. С. А., определен е 10 дневен срок за доброволното премахване, като е указано, че при липса на такова ще строежът ще бъде премахнат принудително.

Жалбоподателят твърди, че посочените като извършители на строежа са негови родители, които от години живеят в Испания, но постоянният им адрес - гр.Плевен, ж.к. ***, не са получавали никакви съобщения от общината, не им е връчен констативният акт /КА/. След узнаване за същия, е подадено възражение, което обаче не е било разгледано, тъй като е било подадено след срока. Твърди, че къщата е стара – построена около 1946 г., покрива е бил разрушен и ако не са били започнали действия по укрепването му, къщата би се съборила.

С Определение №1030/11.10.2016 г. /л.44/, така подаденото възражение е било оставено без движение, като е указано да се подаде жалба, която отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151, т.2 и т.3 от АПК. В определения от съда срок е подадена жалба чрез упълномощения адвокат М. – В. /л.47/, в която се сочи, че заповед № РД-12-461/19.09.2016 г. на Зам. Кмет териториално развитие на община Плевен е незаконосъобразна и се моли да бъде отменена. Счита, че същата е постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото КА е съставен в отсъствие на сочените за извършители и жалбоподателя, бил е залепен на входа на имота, без да е оформен и връчен надлежно, въпреки че са оставили име и адрес на лице, което да приема кореспонденция. По тази причина срокът за възражения е изтекъл, и възражението му не е било разгледано. Изцяло е било нарушено правото му на защита. Оспорва констатациите в КА относно сградата, доколкото общината е била надлежно уведомена за текущ ремонт на покрив, и при извършването му е било необходимо да се подменят голяма част от циглите поради срутването му. Твърди, че височината на покрива не е променяна, не е правен надзид, нито вход към подпокривното пространство. При издаване на заповедта не е спазена целта на закона. Ремонтът не е застрашил правата на съсобствениците в имота. Моли за извършване на съдебно – техническа експертиза, разпит на служителите, съставил КА, и присъждане на разноски.

Отвеникът е подал писмен отговор по жалбата /наименован становище/ - л.л. 62,63. В същия сочи, че КА е бил съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, доколкото лицата не са били намерени на посочения от тях адрес. Заповедта е връчена на 20.09.2016 г. на лице  - внучка на адресатите, със задължение да им я предаде. Твърди, че жалбата е недопустима, доколкото жалбаподателят не е адресат на заповедта. Алтернативно счита, че жалбата е неоснователна, доколкото е издадена от компетентен орган, при спазване на административната процедура и целта на закона, при издаването и не са налице нарушения на материалния закон.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Р.М. с пълномощно на л. 55 от делото. Сочи, че  ремонтът е бил належащ с оглед факта да не се появят нови щети за имота на жалбоподателя. Счита, че извършените замервания отразени в констативния акт са неясни, неточни, както и непълни, както и че не е извършена обстойна проверка, тъй като не е имало подходящ достъп. Въз основа на това административният орган е произвел едни неверни заключения в своята заповед. Счита, че с извършения основен ремонт не се накърняват правата на съседите, не се иска и тяхното съгласие, тъй като щетите от процесната заповед са за собствениците на процесната къща. Моли съда при произнасянето си със съдебното решение, да съблюдава и принципът за съразмерност прогласен в чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли да бъде уважена жалбата и представя списък на разноските по делото.

Ответникът – Заместник кмет Териториално развитие на Община Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт З.З. с пълномощно на л. 64 от делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен административен орган, съдържаща фактически и правни основания, издадена при спазване на материалните и процесуални правила. Счита, че от събраните по делото доказателства и от съдебната експертиза безспорно се установява, че извършените строително-монтажни работи се квалифицират като основен ремонт, а за извършването на такъв строеж законът изисква строителни книжа, не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Сочи, че жалбоподателят не е обжалвал констатациите в административния акт. Посочва, че разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, без да класифицира строежите от гледна точка необходимостта от извършването им на неотложни и търпящи отлагане, императивно указва, че те могат да бъдат извършвани  само ако са разрешени съгласно този закон. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представя писмени бележки /л.л.94, 95/, в които се твърди, че е налице изграждане на нов етаж, за който се изисква инвестиционен проект и строително разрешение, а не е налице само основен ремонт на покрива, и повтаря и твърденията от о.с.з.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В община Плевен на 07.07.2016 г. е постъпило заявление /л.24/ от Я. И. А., с което уведомява, че е собственик на жилищна сграда в гр.Плевен, ул.***, и се налага да извърши текущ ремонт на покрива – има счупени керемиди, изгнили летви от дървената покривна конструкция. Сочи, че с ремонта няма да променя съществуващата височина и ще се запазят геометричните размери на сградата. Прилага нотариален акт /НА/ за собственост, който обаче не е приобщен по преписката. В община Плевен на 14.07.2016 г. е постъпила жалба от М. Ю. /л.3/, в която се сочи, че на ул. *** се извършва незаконно строителство на трети мансарден етаж. Сочи, че в същия имот е собственик на семейно жилище – къща, която е в съседство с незаконно строящата се сграда. Не е бил писмено уведомен, нито е давал съгласие за незаконната строителна дейност. При строежа е променен първоначалния вид на сградата, и цялостната архитектура на същата. Моли се за спиране на незаконното строителство и връщане на сградата в първоначалния и вид. Приложен е НА /л.4/, съгласно който Ю. е съсобственик на ½ ид.част от поземления имот /ПИ/ на адрес ул.***, заедно с двуетажна жилищна сграда и две селскостопански сгради. С НА от 15.07.2016 г. /л.л.6,7/ М.Я.А. придобива от Я. И. А. и С. С. А. ½ ид.част от ПИ на адрес ул.***, заедно с построената в него сграда с идентификатор 56722.656.241.1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Съгласно констативен акт /КА/ № 14 от 15.08.2016 г. /л.л.66-69/, подписан от инж.К.И. и инж.В.Г., на 15.08.2016 г. е извършена проверка на строеж с идентификатор 56722.656.241.1, намиращ се в гр.Плевен, ул.***, отсъствието на М.Я.А.. Като извършители на строежа са посочени Я. И. А. и С. С. А., а като собственик – М.Я.А., като е посочен и адресът им, който е един и същ на тримата – гр. Плевен, ж..к ***, както и подробно е индивидуализиран НА, от който е видно, че е М.Я.А. собственик. Посочено е, че липсват издадени строителни книжа, одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво. Посочено е, че строежът представлява основен ремонт и реконструкция на покрива на сградата, като е изпълнена изцяло нова покривна конструкция, подменени са всички носещи конструктивни елементи – ребра, столици и попове. В югозападната част на покрива към ул.*** е изпълнен надзид с размери съответно 3,58 м х 1,90 м /височина/, където е поставен прозорец с размери 1,60/0,80. В останалата – югоизточна част на покрива е изпълнен надзид с височина 1,50 м, като е поставена и нова врата за вход към подпокривното пространство, върху съществуващата стоманенобетонова козирка. Строежът се ползва с предназначение покрив в нарушение на чл.178, ал.1 ЗУТ. Приложени са окомерни скици, и е посочено, че КА е основание за започване на административно производство по чл.225а, ал.1, т.2 ЗУТ за премахване на строежа. На 17.08.2016 г. КА е бил съобщен по реда на §4, ал.1 от ЗУТ чрез залепване на портата на ул.*** и на таблото на обяви в община Плевен /л.19/. Налице е служебна бележка /л.70/, която удостоверява, че собствениците на незаконен строеж „Основен ремонт на покрив“ в гр.Плевен, ул. *** не са открити на строежа и на посочения от тях адрес от гр.Плевен, ж.к. ***. С акт от 25.08.2016 г. /л.20/ е констатирано, че срещу КА №14/15.08.2016 г. не са постъпили възражения и жалби. На 01.09.2016 г. до Ю. е изпратено писмо /л.14/, с което е уведомен, че на 15.08.2016 г. е извършен оглед, установено е, че за изпълнените строителни дейности не са представени строителни книжа, и ще бъдат приложени разпоредбите на ЗУТ. На 07.09.2016 г. М.Я.А. *** което сочи, че е собственик на сградата, и бившите собственици са направили ремонт, който е бил наложителен. Твърди, че една от служителките, които е правила огледа, е идвала като частно лице по време на ремонта със сина на другия собственик Ю., но тогава не е спряла ремонта или не е написала констативен акт, а е изчакала да свърши ремонта. Описва взаимоотношенията си със съсобственика на ПИ. Прилага снимков материал /л.л.22,23/. На 19.09.2016 г. е издадена процесната заповед, като на 20.09.2016 г. е връчена на внучка на Я. и С. А. със задължение да им я предаде /л.41/. На 27.09.2016 г., видно от вх.№ на общината, е подадена жалбата /наименована възражение/ от М.Я.А. /л.2/. Същата е уточнена по искане на съда с подадената жалба от адв. М.-В..

По делото е представена заповед № РД 10-2024 от 23.11.2015 г. /л.65/, с която кметът на община Плевен е възложил функциите и правомощията си по ЗУТ на арх.Иванчева – заместник-кмет на община Плевен. Представено е удостоверение /л.92/, съгласно което С. С. А. е майка на М.Я.А..

По делото е назначена съдебно техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.84-88 от делото и прието. Съгласно същото, извършен е основен ремонт на цялата покривна конструкция и реконструкция на предния наклонен скат към улицата, който вече не е наклонен към улицата, а с надзида над съществуващия надзид е станал двускатен към югозапад-североизток. Предната фасада е изцяло изменена, като над съществуващия надзид е построена нова тухлена стена от тухли четворки във форма на триъгълник, с височина във върха 2,00 м, и на средата е монтиран прозорец ПВЦ 80/160. Тавана не представлява отделен етаж и разположението на поповете в него не позволява да се обособи като нов етаж. Има изпълнени не един, а 4 допълнителни надзида над съществуващите стари надзидове с тухли четворки. Не е налична заповед за спиране на строителството по чл.178 ЗУТ. Строежът е пета категория. Има промяна във височината на сградата най-вече в предната фасада, но общата височина на къщата, измерена от средното ниво на прилежащия терен до котата на пресечната линия с покривната плоскост не превишава допустимите 10 м при ниско застрояване. В о.с.з. ВЛ заявява, че строежът е бил извършен около периода на подаване на жалбите в общината, и видно от фотосите на стария покрив, покривът не се е нуждаел от текущ, а от основен ремонт.

По делото са разпитани като свидетели съставителите на КА К.И. и В.Г. /л.л.97,98/. Св.И. заявява, че параметрите на строежа са измерени от инж.С., тъй като не е могла да се качи, и само е записвала данните. Св. Г. заявява, че до издаването на КА не е посещавал обекта, и е подписал като присъствал на проверката, без да е присъствал.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.149, ал.1 от АПК, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. По отношение на възражението, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва заповедта, съдът намира:

Наличието на правен интерес от оспорване на всеки административен акт е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. За да е налице такъв интерес, оспорващият трябва да докаже, че актът засяга пряко и непосредствено правната му сфера, като създава задължения или засяга негови права. Такова засягане е налице в случай, че оспорващият е адресат на акта и спрямо него възникват разпоредените права и задължения. Оспорващият следва да разполага с активна процесуална легитимация от подаване на оспорването до приключване на съдебното производство.

Страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконни строежи са административният орган и лицата, адресати на заповедта, които, съгласно § 3 Наредба № 13/2001 г., са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на  компетентния административен орган. В този смисъл е Решение № 12702 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2016 г. Доколкото от приложения НА на жалбоподателя е видно, че към началото на административното производство и понастоящем М.Я.А. е съсобственик на ПИ и собственик на жилищната сграда, на която е направен основен ремонт на покрива, който е наредено да бъде премахнат, същият има правен интерес да обжалва заповедта, с която се нарежда това премахване. Защото въпреки че адресати на заповедта са предишните собственици, върху него също тежи задължението да премахне строежа, който е негова собственост, и ще понесе негативни последици от действието на административния акт.

Административният акт е издаден от компетентен по степен, място, време и материя орган. Съгласно приложената по делото заповед на кмета на общината /л.65/, същият на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ е възложил функциите и правомощията си по ЗУТ на заместник кмета на общината арх.Иванчева, която е подписала процесната заповед.

В заповедта е посочена категорията на строежа - пета, определена съгласно чл.137 от ЗУТ. В същия смисъл е заключението на ВЛ, чието заключение съдът цени като задълбочено и отговарящо на поставените въпроси. С оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, предвиждаща, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е писмена, но изискуемата форма не е спазена поради липсата на мотиви. По отношение на същите, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът намира:

В хода на производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Производството по установяване и премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория започва със съставянето на констативен акт от служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) – чл.225а, ал.2 вр. чл.223, ал.2 от ЗУТ. Съответните служители следва да установят фактическото положение и съответствието му с предвижданията на ПУП и издадените строителни книжа /ако има такива/. С оглед на установяването на самия строеж е необходимо служителите да придобият непосредствени впечатления от него, и само върху тях тежи това задължение – кметът на общината или упълномощеното от него лице, което издава заповедта за премахване на строежа, няма задължение да прави оглед и да установява фактите относно строежа, а следва само да подведе фактически установеното от служителите под съответните правни норми, като направи волеизявление. Видно от разпита на двамата служители на общината, посочени като членове на работна група и като автори на КА, същите не са извършили оглед на строежа. Св. К.И. заявява, че не е могла да се качи на покрива, а че друго лице – инж. С. е направило измерванията, и св. И. само ги е записвала. В.Г. се е подписал като присъствал на проверката, без да е присъствал, както признава при разпита си в о.с.з. Лицето, за което се твърди, че е извършило измерванията – инж. С., не е посочено в КА и не е подписало КА, поради което не може да се приеме, че е налице надлежна констатация с този КА. С оглед на факта, че КА е подписан от лица, които реално нищо не са констатирали по отношение параметрите на строежа, съдът приема, че цялото административно производство, което е започнало с КА, е опорочено. Липсват констатации от общински служители, извършили надлежен оглед на строежа. Тези липсващи констатации не могат да бъдат заместени от съда или от СТЕ, изготвена от ВЛ. С оглед на факта, че и двамата служители, подписали КА, нямат непосредствени впечатления и не са лично констатирали параметрите на строежа, процесната заповед е издадена при недоказани фактически основания за издаването й.

С оглед липсата на фактически установявания, извършени по реда на ЗУТ, процесната заповед е немотивирана и следва да бъде отменена. Доколкото не са установени фактите, съдът не може да се произнесе по спазването на материалния закон и наведените в тази насока твърдения, включително по разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК.

Следва да се посочи, че в случая е била приложена разпоредбата на §4 от ДР на ЗУТ по неправилен начин. Служебната бележка на л.70 удостоверява, че собствениците на незаконен строеж, находящ се на друг адрес – ул. ***, не са открити на строежа и на посочения от тях адрес ж.к. ***. Доколкото  касае друг строеж, тази служебна бележка не удостоверява, че собствениците на сградата на ул.*** са били търсени за връчване на КА по отношение на незаконен строеж на ул.***. Дори ако се приеме, че е налице грешка в посочването на адреса на незаконния строеж, то е следвало съобщението да се залепи на адреса, на който лицата са посочили, че живеят, а не на адреса, където е строежа и където те не пребивават. Когато на посочения от тях адрес е направен опит за връчване на заповедта, същият е бил успешен, като заповедта е връчена на другия ден след издаването и, видно от разписката на л.41. Редът по §4, ал.2, изр.второ от ЗУТ се прилага само в случай, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. Тогава съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. В случая, въпреки известния адрес на адресатите на заповедта, на този адрес не е залепено съобщение, което е съществено процесуално нарушение. Въпреки че ЗУТ позволява при условията на алтернативност съобщението да се залепи на строежа, служителите на общината са злоупотребили с тази алтернативно предвидената възможност, доколкото на адреса на строежа не живеят адресатите на заповедта, нито собственикът. Тези лица не са били и потърсени, за да присъстват на огледа. Липсват доказателства в КА, че при този оглед са били представлявани от пълномощник. Всичко посочено представлява съществени нарушения на процесуалните правила, който опорочават издадената заповед.

За пълнота съдът отбелязва, че по преписката не са налице данни за име и адрес на лице, което да приема кореспонденцията по отношение на имота, както се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя. Направеното възражение срещу КА не е оставено без разглеждане като просрочено, а не е било уважено.

С оглед изложеното, жалбата поставила начало на съдебното производство е основателна, като спорната заповед е постановена  при съществено нарушение на процесуалните правила и липса на мотиви, поради което не може да се прецени съответствието й с материалния закон, и следва да бъде отменена.

По делото своевременно са поискани разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е представен и списък на последните /л.93/. Съдът счита, че претендираните разноски са доказани, а именно – адвокатски хонорар в размер на 600 лева, който е заплатен, видно от пълномощното на л.55, държавна такса 10 лева /документ за внасянето и на л.54/, и депозит за ВЛ – 150 лева, който е внесен, видно от документа на л.78, или обща сума на разноските в размер на 760 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД-12-461/19.09.2016 г. на Зам. Кмет териториално развитие на община Плевен, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж “Основен ремонт и реконструкция на покрив“ на жилищна сграда с идентификатор 56722.656.241.1, находяща се в УПИ ХХI-708, кв.561 по плана на гр.Плевен, с административен адрес ул.***, извършен от Я. И. А. и С. С. А., определен е 10 дневен срок за доброволното премахване, като е указано, че при липса на такова ще строежът ще бъде премахнат принудително

         ОСЪЖДА  Община Плевен да заплати на М.Я.А., ЕГН ********** *** сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, като  разноски по адм.дело № 807 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година..

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му.

 

                                                                  СЪДИЯ: /п/