Р E Ш Е Н И Е

№ 565

гр.Плевен, 27 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 803 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №591/06.07.2017г., постановено по НАХД №1389 по описа за 2017г. на Районен съд Плевен е потвърдено Наказателно постановление №232370-F273938 от 12.12.2016г. на Директор на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „Херера Евротранс“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от Л.В., на основание чл.17 ал.1 от Закона за статистика на вътреобщностна търговия със стоки (ЗСВТС) е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за извършено нарушение на чл.11 ал.1 от ЗСВТС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Херера Евротранс“ ЕООД, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че срокът за подаване на Интрастат декларация за поток Изпращания за референтен период м.07.2016г. е бил до 14.08.2016г., като поради проблеми със смяната на счетоводното обслужване, декларацията е подадена на 22.08.2016г. В тази връзка се счита, че случаят е маловажен такъв, като са наведени подробни съображения в тази смисъл.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И. Ц. от АК-Плевен, който поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено. Сочи, че счетоводното обслужване е извършено от счетоводна фирма, чийто служител поради небрежност е пропуснал да подаде процесната декларация. В тази връзка отново твърди, че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Гатев, който счита касационната жалба за неоснователна. Навежда доводи, че случаят не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление на „Херера Евротранс“ ЕООД гр.Плевен е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че след проверка в информационната система на НАП на 16.08.2016г. е установено, че интрастат-операторът „Херера Евротранс“ ЕООД не е подал месечна Интрастат декларация за поток Изпращания за референтен период м.юли 2016г. в законоустановения срок., като съгласно чл.11 ал.1 от ЗСВТС срокът за подаване на месечна интрастат декларация е до 14-то число на месеца, следващ референтния период, т.е. за м.юли 2016г. срокът е до 14.08.2016г., а Интрастат декларация за поток Изпращания за референтен период – м.юли 2016г. е подадена по електронен път на 22.08.2016г. с протокол №113484.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че изложената в акта и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Посочил е, че дружеството несъмнено е задължено лице по смисъла на чл.7 от ЗСВТС, като безспорно в качеството си на интрастат-оператор следва да депозира интрастат декларации, уведомлението по чл.10 от Закона, както и други подлежащи на подаване документи или данни от Интрастат операторите в НАП по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. Счел е, че разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗСВТС въздига в задължение с императивен характер депозирането на интрастат декларациите да се извършва до 14-то число на месеца, следващ референтния период. Посочил е още, че такава декларация е подадена извън този срок, а именно на 22.08.2016г., поради което безспорно е доказано извършването на нарушението и правилно дружеството е било санкционирано по чл.17 ал.1 от ЗСВТС. В заключение е приел, че санкцията е наложена в минимален размер и съответства на характера и тежестта на нарушението.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че дружеството в качеството си на интрастат-оператор е извършил нарушение на чл.11 ал.1 от ЗСВТС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба се свеждат до това, че извършеното попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, а именно „маловажен случай“. Същите са неоснователни. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Преценката за "маловажност" винаги следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.

В случая, деянието не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административно-наказателна отговорност за лицето, което не е подало декларацията в предвидения от закона срок. След като наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В конкретният случай са отчетени всички смекчаващи обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност, съобразно нарушенията от този вид, поради което и наказанието е наложено в минимален размер, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска степен в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не без значение е и обстоятелството, че дружеството е изпълнило задължението си едва след като е било поканено за това от контролните органи. Т.е. изпълнението на произтичащото от чл. 11, ал.1 от ЗСВТС задължение не е извършено по собствена инициатива, а е в резултат на предприетите от контролните органи действия. Във връзка с горните мотиви настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с АУАН нарушение и неговия извършител, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №591/06.07.2017г., постановено по НАХД №1389 по описа за 2017г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.