Р Е Ш Е Н И Е

№ 559

гр. Плевен, 24 Ноември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на десети ноември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 800/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез ст.юрисконсулт В.Георгиев срещу Решение № 193/15.08.2017г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 360/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 554/11.07.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на осн. чл. 270 от Закона за горите на М.К.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 148 ал.12 от Закона за горите, във вр. с чл. 14б ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, затова че на 31.01.2017г. в 10:10ч. в землището на гр. Койнаре, общ. Червен бряг, по асфалтов път с. Глава - гр. Койнаре, в качеството си на шофьор управлява товарен автомобил „Фиат-Дукато“ с рег. № ОВ 2103 ВВ, без да притежава джипиес – устройство за проследяване движението на автомобила.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 148 ал.12 от ЗГ като е приел, че задължението се отнася само до транспортирането на дървесина в горски територии и горски пътища. В чл. 148 ал.12 ЗГ не е налице препращане към ал.1. Разпоредбата се отнася до товарни превозни средства транспортиращи дървесина. Съгласно §1 т.21 от ДР на ЗГ „добив на дървесина“ е сеч и извоз на дървесина до временен склад и в този смисъл транспорта на дървесината се осъществява след този временен склад. В тази връзка счита, че ако законодателят е счел, че транспортните превозни средства следва да имат GPS в горски територии и по горски пътища, законодателят не би използвал термина „транспорт“, а „добив“. На следващо място счита неправилно и становището на съда, че лицето е било наказано по НАХД № 296/2017г. по описа на РС – Ч.бряг и е следвало да се приложи чл. 33 от ЗАНН. Излага доводи, че лицето е признато за виновно в това, че е транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал, а процесният акт е съставен за транспорт на дървесина с товарен автомобил, без да притежава GPS, което като деяние не е идентично с деянието, аз което е бил наказан по горепосоченото дело. Иска отмяна на решението, а по същество – потвърждаване на НП, евентуално връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по касация – М.К.М. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно по резултата си с оглед доказателствата по делото и закона, но по следните коригиращи съображения:

Според описанието на нарушението в акта и НП М. е наказан за това, че управлявал товарен автомобил, без да притежава джипиес –устройство за проследяване движението на автомобила. Така описано изпълнителното деяние не съставлява нарушение на посочената норма – чл. 148 ал.12 от Закона за горите, вр. чл. 14б, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Двете разпоредби са напълно идентични по своето съдържание. В разпоредбата на чл. 148 ал.12 от Закона за горите се съдържа задължение товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS).

В описаното изпълнително деяние не се съдържа елемент от състава на соченото нарушение, защото никъде не е упоменато М. да е „транспортирал дървесина или недървесни горски продукти“. С посоченото деяние М. не е осъществил състава на соченото нарушение, за което е бил наказан. Това е достатъчно основание, което да обоснове отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Като е достигнал до същия правен извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193/15.08.2017г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 360/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.