РЕШЕНИЕ № 602
гр.
Плевен, 15 Декември 2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен
– първи състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар Венера Мушакова, изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 797/2017 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.17, ал.3,
т.1, буква а/ и т.2, буква а/ от Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
Образувано е по жалба на И.
П.М. ***, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН/2280/15.08.2017 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” /ДСП/ - Плевен относно отказ на еднократна помощ за
лечение в чужбина, потвърдена с Решение № 15-РД06-0025/11.09.2017 г. на
и.д.Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ при Агенция
за социално подпомагане – гр. Плевен.
Жалбоподателката иска заповедта да
бъде отменена. Сочи, че през октомври 2015 г. и е извършена оперативна
интервенция на дясна изкуствена колянна става. Получило се е усложнение, като
на 15.04.2017 г. и е била отстранена по оперативен път същата става. През
февруари 2017 г. е била насочена към лечение в Германия. След извършен преглед
на 17.03.2017 г. в Хелиос Ендо Клиник, гр.Хамбург и направена оферта е кандидатствала
пред управителя на НЗОК за издаване на формуляр S2 за лечение в
чужбина. След заключение на националния консултант е получила разрешение от
НЗОК с № РД-Е-112-94/16.05.2017 г. Лечението е било проведено от 30.05.2017 до
06.06.2017 г. и от 06.07.2017 г. до 15.07.2017 г. Сочи, че от 19.06.2017 г. до 06.07.2017
г. е била преведена в клиника в гр.Итцехое за пластична операция на дясна
колянна става поради възникнало усложнение. НЗОК е поела единствено разходите
за лечебните дейности. Всички останали разходи, както и нощувките в хотел, и
дневните пари за нея и за придружителя и са поети от нея и са
за
нейна сметка. Сочи, че е инвалид 100% с чужда помощ. Моли да се отмени отказа.
От ответника е подаден писмен отговор
/л.л.39-40/, в който се оспорва жалбата. Счита, че не са налице материално
правните предпоставки на чл.17 от ППЗСП, доколкото М. не е получила разрешение
за лечение в чужбина за сметка на бюджета на министерството на здравеопазването.
Същата е получила разрешение за лечение в чужбина от управителя на НЗОК за
сметка НЗОК, поради което не е носител на правото по чл.17 от ППЗСП.
Жалбоподателят е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, явява се лично. Сочи, че не е отправяла искане към
министерството на здравеопазването. Иска покриване на дневните и нощувките,
които са направени в Хамбург, тъй като са изцяло за нейна сметка. Счита, че
неправилно и е отказано това подпомагане, и иска да бъде отменена заповедта.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административен съд Плевен, първи
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство е
започнало по молба-декларация на М. вх.№ЗСП/Д-ЕН/2280/28.07.2017 г. /л.л.6-7 от
делото/, с която е поискала отпускането на помощ за покриването на разходи за
квартирни и дневни, свързани с оперативно лечение в чужбина. В същата са
посочени личните и данни, че работи, че е с ТНР съгласно ТЕЛК - над 90% с чужда
помощ, личните данни на лицето с което съжителства, описание на обитаваното
жилище, данни за други имоти, които са притежавани или прехвърлени срещу
заплащане през последните 5 години. Сочи, че не е регистрирана като ЕТ, нито
има собственост на капитала на търговско дружество. Няма договор за
предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, не са и
налагани санкции по Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
съгласна е да и бъде извършена проверка.
Приобщени са експертно решение на ТЕЛК
№3024 от 03.10.2016 г. /л.8/, съгласно което М. е инвалид с ТНР 100% с чужда
помощ, със срок до 01.10.2019 г.; Решение № РД-Е112-94/16.05.2017 г. на
управителя на НЗОК /л.л.9-10/, с което и се разрешава лечение в друга държава –
член на ЕС; удостоверение за право на планирано лечение /л.11/; епикриза от Клиника
по ортопедия и травматология – УМБАЛ Плевен /л.12/, съгласно която лечение на
инфектирания ставен имплант може да се осъществи в специализирана ортопедична
клиника, имаща значим опит в лечението на инфектирани ставни импланти и
съответен микробиологичен подход, като е посочена като подходяща Ендо Клиник
Хамбург; Преведени на български език: оферта за прогнозните разходи за лечение
в тази клиника в Германия /л.л.13-14/, и епикриза от Хелиос Ендо
Клиника Хамбург /л.л.15-17/, съгласно която М. е била на лечение в периода от 30.05.2017
до 06.06.2017 г. и от 06.07.2017 г. до 15.07.2017 г. Последните документи са
приобщени и на английски, съответно на немски език.
Приобщена е и справка от Агенцията по
вписванията /л.25/, от която са видни направените покупки и продажби на
недвижими имоти от страна на М..
Изготвен е социален доклад /л.30/ по
отношение на М. след проведена анкета, като съгласно същия доклад е била придружавана
от майка си Р. Х. М. по време на лечението в Германия. В същия доклад е
направена преценка, че доколкото е провела лечение в Германия за сметка на
НЗОК, а не на министерството на здравеопазването, не отговаря на условието на
чл.17, ал.3, т.1, а/ и т.2 а/ от ППЗСП, и помощта следва да се откаже. Издадена
е Заповед № ЗСП/Д-ЕН/2280/15.08.2017 г. на Директора на ДСП - Плевен относно
отказ на еднократна помощ за лечение в чужбина на същото основание. Същата е
получена на 17.08.2017 г., видно от положения подпис на М. на приложеното по
делото копие от заповедта. По преписката не е приобщена жалбата срещу тази
заповед по административен ред, но е приобщено Решение № 15-РД06-0025/11.09.2017
г. на и.д.Директора на РДСП при Агенция за социално подпомагане – гр. Плевен
/л.л.4-5/. Съгласно от същото, жалбата по административен ред е подадена в
срок, като е отбелязано, че при подаване на молбата пред ДСП е приложила
разходооправдателни документи за извършени разходи за нощувки от нея и
придружителката и. Направен е извод, че носители на право по чл.17 от ППЗСП са
лица, получили разрешение за лечение в чужбина от министерството на здравеопазването
за сметка на бюджета му. В приложното поле на тази разпоредба на се включва
подпомагане на лица, получили разрешение за лечение на територията на друга
държава членка на ЕС за сметка на НЗОК. На това основание жалбата е отхвърлена.
Няма доказателства кога е получено потвърдителното решение, но на 20.09.2017 г.
е подадена жалбата до съда, видно от поставения
входящ номер /л.3/.
В съдебно заседание М. заявява, че не
е отправяла искане до министерството на здравеопазването.
По делото е приобщен и социален доклад
от 30.08.2017 г. /л.л.32,33/, изготвен от директора на ДСП, и адресиран до
изпълнителния директор на фонд “Социална закрила“ гр.София, чрез Главна
дирекция „Социално подпомагане“ Агенция за социално подпомагане, в който
подробно е описано лечението на М., както и постановената заповед за отказ
/процесната заповед/, като е дадено положително становище за отпускане на
социална помощ.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, доколкото решението при обжалване по административен ред е
постановено на 11.09.2017 г., а жалбата е подадена чрез органа на 20.09.2017
г., от лице – адресат на заповедта, имащо правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Заповедта
е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.13, ал.2 във вр.ал.1 от ЗСП,
социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице
след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална
анкета. В случая директорът на ДСП-Плевен е постановил процесната заповед.
Заповедта
е писмена, съгласно чл.59, ал.2 вр.ал.3 АПК, като съдът приема, че е мотивирана
и с оглед изложените в социалния доклад и в постановеното при обжалване по административен
ред решение твърдения, че е приложима хипотезата на чл.17, ал.3, т.1, буква а/
и т.2, буква а/ от ППЗСП – не е
представено разрешение от министерството на здравеопазването за лечение в
чужбина. Следва да се посочи, че този факт не се оспорва от жалбоподателката,
която в съдебно заседание изрично заявява, че не е и искала такова разрешение.
Видно от събраните доказателства, лечението в Германия е проведено след
съгласие на управителя на РЗОК, за което е издаден съответен формуляр, и медицинските
дейности са извършени следователно за сметка на бюджета НЗОК, а не за сметка на
бюджета на министерството на здравеопазването.
Съдът
счита, че при постановяването на заповедта са спазени процесуалните правила,
като са изискани и събрани доказателства относно семейното и материалното положение
на М., съставен е изикуемият социален доклад.
Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон.
Според чл. 82, ал.
1, т. 8 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното
здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги,
които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от
министъра на здравеопазването. Този ред министърът на здравеопазването е
определил с Наредба № 12
от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български
граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Според
чл. 34, ал. 2
от тази наредба, след провеждането на регламентираната в нея процедура,
министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице издава заповед, с
която разрешава или отказва заплащането на съответното лечение в чужбина.
Според чл. 4, ал. 3
от същата наредба не се финансират по определения в нея ред
разходите за транспорт, престой и придружител. За тяхното частично
компенсиране, на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от
Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се
отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за
тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната
сума за лечение - чл. 17 ППЗСП.
Съгласно
чл.17, ал.1 от ППЗСП, „На лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от
Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се
отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за
тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в стойността на
отпусната сума за лечение.“ Съгласно чл.17, ал.3, „В зависимост от момента на
подаване към заявление-декларацията се прилагат: т.1
преди провеждане на лечението - копие от: буква а/, разрешение за лечение в
чужбина, издадено от Министерството на здравеопазването; съгласно ал.3, т.2
след завръщане в страната се представя същия документ. Следователно социалната
помощ, отпускана по реда на чл.17 от ППЗСП, касае само лица, получили разрешение
от министерството на здравеопазването за лечение в чужбина, което лечение се
извършва за сметка на бюджета на това министерство.
Уредбата на
обезщетенията/финансирането на плановата медицинска помощ в Европейския съюз,
дадена в Регламент
(ЕО)883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004
година за координация на системите за социална сигурност, ограничава плащанията
в рамките на разходите за лечебни дейности. Същото е видно и от разпоредбата на
чл.3, §5 от Регламента, съгласно който регламентът не се прилага за: а)
социалното или медицинско подпомагане.
Колкото и да е
житейски сходен случаят, когато лице е лекувано в друга страна членка на ЕС за
сметка на бюджета на НЗОК, не може по аналогия за неговите разходи за пътни и
квартирни пари да се приложи разпоредбата на чл.17 от ППЗСП, като се приеме, че
същата разпоредба се отнася и за такива случаи. Това би могло да стане само въз
основа на нормативна промяна. Случаят на М. не попада в хипотезата на чл.17 от
ППЗСП, поради което оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П.М. ***, ЕГН **********,
против Заповед № ЗСП/Д-ЕН/2280/15.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Плевен.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/