Р E Ш Е Н И Е

№ 562

гр.Плевен, 24 Ноември 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                    Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 795 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 721 от 21.08.2017 г., постановено по нахд № 1826/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 17-032 от 10.03.2017 г. на Главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“ при ДАМТН, с което на „Нефтотранс Къмпани“ ООД, ЕИК 201910123, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 9А, ап.14, представлявано от управителя С.И.Т., на основание чл.53 ал.2, чл.83 от ЗАНН и чл.58 ал.2 от ЗТИП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.141 ал.1 т.3 от НУБЕТНГСИВВГ за това, че при извършена внезапна проверка на 13.09.2016 г. на автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), намираща се в гр.Плевен, ул. „Българска авиация“ № 2, с ползвател „Нефтотранс Къмпани“ ООД, е установено, че от колонка за зареждане на автомобилни газови уредби е била напълнена 5-литрова бутилка с пропан-бутан.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез Т. Х. – старши експерт (правоспособен юрист, видно от приложеното удостоверение на л.6) в отдел „Контролно-методичен“, Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че решението е постановено при нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно тълкуване на събраните по делото и надлежно приобщени към преписката доказателства. Счита за неправилен извода на Районен съд – Плевен, че търговското дружество не може да носи отговорност за нарушение на чл.141 ал.1 т.3 от НУБЕТНГСИВВГ и че единствено ръководителя на учреждението, организацията и предприятието в качеството си на физическо лице носи отговорност за извършеното нарушение. Навежда доводи, че законодателят е предвидил възможност  наказващият орган да може да наложи наказание както на търговеца, така и на неговия управител, като се налага наказание глоба или имуществена санкция в зависимост от това кому е вменено нарушението. Счита, че извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин и правилно АНО е ангажирал административно наказателна отговорност спрямо дружеството и правилно е определена имуществена санкция по чл.55 ал.2 от ЗТИП. Твърди, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното, поради което същото следва да бъде потвърдено. Сочи, че  т.к. се касае за занижен контрол, а вероятно и сисетмна липса на такъв, то АНО правилно е определил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, понеже се касае за изключително лесно запалими субстанции, при боравенето с които следва да се подхожда изключително предпазливо и при съобразяване с всички нормативно заложени правила.  Според касатора изводите на районния съд не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдът не е извършил преценка на всички релевантни по делото факти и ръководейки се от закона не е постановил правилен съдебен акт. Моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Нефтотранс Къмпани“ ООД гр.Плевен се представлява от адв.А. от АК-Плевен, който оспорва жалбата, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Навежда доводи по съществото на спора, че наказаното дружество не е допуснало извършването на вмененото му нарушение, тъй като е създало организация в газозарядната станция, чрез издаване на заповед, с която се забранява пълненето на бутилки от колонките  за зареждане на АГУ, която заповед е била налична и възприета в момента на проверката от контролните органи и е била връчена  срещу подпис на всеки служител в обекта. Сочи, че в момента на проверката  началникът на търговския обект е отсъствал, поради което служителят, заредил бутилката, е извършил това самоволно. Моли да бъде оставено в сила решението на ПРС.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 13.09.2016 г. след извършена внезапна проверка, на основание чл. 200 от НУБЕТНГСИВВГ от длъжностни лица на автомобилна газоснабдителна станция (АГСС), намираща се в гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ №2, с ползвател „Нефтотранс Къмпани“ ООД е установено, че е била напълнена 5 литрова бутилка с пропан-бутан от колонка за зареждане на автомобилни газови уредби (АГУ). По повод горното на дружеството бил съставен АУАН № 04-033/20.10.2016г. и вменено нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 3 от НУБЕТНГСИВВГ, а въз основа на него било издадено НП № 17-032/10.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“ при ДАМТН. Съдът установил описаната фактическа обстановка въз основа на свидетелските показания на П. Г., Г. Г. и А. И. като обективни и логични, и приложените към делото писмени доказателства.

При извършена служебна проверка съдът констатирал, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до накърняване правото на защита на административнонаказаното лице. Позовал се на разпоредбата на  чл.141, ал.1, т.3   от НУБЕТНГСИВВГ, според която ползвателите и обслужващият персонал на автомобилните газоснабдителни станции не трябва да допускат пълнене на всички видове бутилки или съдове от колонките за зареждане на АГУ. Посочил, че изпълнителното деяние в този състав е „допуска”. Позовал се на  чл.10 от ЗАНН, регламентиращ, че при административните нарушения „допустителите” се наказват в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Във връзка със съучастието е възприето правилото, че подбудителите, помагачите и укривателите, като и допустителите (тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на нарушението), не се наказват, но предвид изключението визирано в чл.10 ЗАНН и последните са субект на административнонаказателна отговорност в определени случаи. Касае се за случаи, при които лица, знаещи за предстоящо извършване на едно административно нарушение проявяват безразличие и пасивно отношение към него. Такова е основанието за отговорността на ръководителя на учреждение, организация, предприятие, който е допуснал извършването на нарушения от работещите в тях лица. Този ръководител в качеството си на ФЛ носи лична отговорност и когато е наредил да се извършат административни нарушения. Счел, че в посочения случай, заедно с ръководителя носят отговорност и преките извършители на нарушението в реализация на основания принцип за личната отговорност на нарушителите. От изложеното съдът направил извод, че за да е налице изпълнителното деяние „допуска”, то субект на административнонаказателната отговорност може да бъде само и единствено ФЛ, но не и ЮЛ. В настоящия случай поради неправилно определяне субекта на административна отговорност, производството е било проведено незаконосъобразно срещу дружеството –жалбоподател, което е самостоятелното основание за отмяна на наказателното постановление изцяло. За пълнота на изложението съдът посочил, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че „ползвателят и обслужващият персонал…. са допуснали…”, което води до друга неточност, свързана с отговорността, доколкото тя е лична и конкретният обслужващ персонал поименно на собствено основание, различно от това за ползвателя следва да носи АНО. А това е така защото с разпоредбата на чл.141, ал.1  т.3. от НУБЕТНГСИВВГ  законодателят е вменил задължение на собствениците или ръководителите на обектите да контролират дейността на обслужващия персонал, а не да отговарят заедно или вместо него. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради следните съображения:

Разпоредбата на  чл. 141, ал.1, т.3 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, посочена като нарушена, предвижда, че ползвателите и обслужващият персонал на автомобилните газоснабдителни станции не трябва да допускат пълнене на всички видове бутилки от колонките за зареждане на АГУ.  Според нормата, субекти на нарушение могат да бъдат „ползвателите“ и „обслужващият персонал“. В конкретния случай дружеството е наказано в качеството на „ползвател“ на автомобилните газоснабдителни станции. Съгласно §1, ал.1, т.9 от ДР на Закона за техническите изисквания към продуктите, ползвател е собственика или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или друго правно основание. А че наказаното дружество е собственик/ползвател на съоръженията, се установява от приложената по делото на РС касова бележка, на която, макар и да липсва наименование на дружеството поради  това, че касовата бележка е лошо ксерокопие, се чете ЕИК на дружеството, посочено в УАС. А съгласно §1, т.3 от ДР на Наредбата, автомобилната газоснабдителна станция е стационарна инсталация, предназначена за зареждане на автомобилни газови уредби, монтирани на МПС. Според чл. 32 от ЗТИП газовата инсталация за втечнен въглеводороден газ е съоръжение с повишена опасност. Ето защо, субектът на нарушение по процесното наказателно постановление по принцип може да бъде юридическо лице, което ползва автомобилна газоснабдителна станция, а последната от своя страна представлява съоръжение с повишена опасност, поради което този субект на нарушение е ползвател на автомобилната газоснабдителна станция по смисъла на §1, ал.1, т.9 от ДР на ЗТИП. Това налага извод, че ЮЛ може да бъде субект на процесното нарушение.

За да отмени НП, РС е приел, че това юридическо лице по принцип не може да бъде наказано за допустителство, каквото деяние може да бъде извършено само от физическото лице. Според касационната инстанция  в случая този извод е направен с оглед използвания в посочената като нарушена норма глагол „допуска“, определящ изпълнителното деяние на нарушението. Ако нормата чл. 141, ал.1, т.3 от Наредбата се тълкува буквално, то може да се счете, че както ползвателят, така и обслужващият персонал ще носят отговорност  само и единствено за допустителство, т.е. ако са знаели или предполагали, че някое друго лице (в случая, ако се приеме това тълкуване, такова може да бъде само клиент) пълни бутилка/и от колонките за зареждане на АГУ и тези лица не са сторили необходимото, за да предотвратят/преустановят това пълнене на бутилка/и от клиент. Не това е целта и смисъла на закона, тъй като житейски нелогично е клиентите да се самообслужват на този вид търговски обекти и при това да носят отговорност затова самообслужване. Затова касационната инстанция счита, че се касае за непрецизна законодателна техника при описване състава на нарушението и по-конкретно при определяне  на изпълнителното деяние на същото чрез посочване на глагола „допуска“. Според настоящият съд действително вложеното съдържание и смисъл  в този глагол е такова, сочещо на извършителство от страна работниците и служителите в търговския обект, съставляващи т.нар. „обслужващ персонал“ по смисъла на нормата, и на обективно безвиновно неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността от страна „ползвателите“ на АГС. Т.е., самото пълнене на бутилка от страна обслужващия персонал, от колонката за зареждане на АГУ, е административно нарушение,  а ползвателите на автомобилните газоснабдителни станции следва да предприемат всички необходими мерки, за да не се стигне до такова пълнене на бутилки или съдове от колонките за зареждане на АГУ. Следователно, нормата предвижда възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност както на преките извършители на деянието, така и за  ползвателите на автомобилните газоснабдителни станции. В преценката на контролните органи е отговорността на кое от предвидените по закон лица да ангажира, респ. няма пречка да бъде ангажирана отговорността на всички възможни субекти. В случая с процесното НП правилно е определен субекта на  отговорността - „Нефтотранс къмпани“ ООД гр.Плевен в качеството му на ползвател.  

Дали обаче правилно е била  ангажирана административнонаказателната отговорност на „Нефтотранс къмпани“ ООД за конкретното нарушение на чл. 41, ал.1, т.3 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, е въпрос по съществото на спора, по който решаващият състав не се е произнесъл, като не е обсъдил приложените по делото писмени доказателства – Заповед №3/4.01.2015 год. и свидетелските показания във връзка с тази заповед с оглед изясняване на въпроса била ли е създадена необходимата организация в автомобилната газоснабдителна станция, за да не се стигне до неизпълнение на задължение от търговското дружество. На това основание оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да анализира  поотделно и в съвкупност приобщените по делото доказателства и да даде отговор на въпроса извършило ли е в конкретния случай дружеството  вмененото му нарушение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 721 от 21.08.2017 г., постановено по нахд № 1826/2017 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                           

 

2.