Р Е Ш Е Н И Е

№ 630

гр.Плевен, 21 Декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 793 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.156 ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Производството по делото е образувано по жалба и допълнение към нея от И.В.Н. *** против Акт за установяване на публични вземания за местни данъци и такси по данни от декларация №107-1287/02.08.2017г., издаден от В. А. на длъжност главен експерт в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен, потвърден с Решение №МДТ-158/05.09.2017г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен.

В жалбата са наведени доводи, че актът е незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не е давано съгласие да се използват личните данни на оспорващия и да бъде открита данъчна партида на негово име, без негово знание. Твърди се още, че П. Й., посочен в декларацията като собственик на имота, е непознато лице. Счита се, че при подаване на декларацията е следвало да бъде уведомен като заинтересовано лице. В допълнението към жалбата се твърди още, че констатациите в акта са противоречиви. Отново се изразява несъгласие с попълването на лични данни в подадената декларация и отразяването му като ползвател на имота. В заключение се моли за отмяна на обжалвания акт и се претендира присъждане на разноски.

От ответника-Директор на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен е депозиран писмен отговор по жалбата, като последната се счита за неоснователна.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на АУЗД. В указания срок за писмени бележки такива не са представени.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Позовава се на заключението на изслушаната счетоводна експертиза и счита, че актът е доказан по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

АУЗД е получен лично от И.Н. на 14.08.2017г. (л.18). Обжалван е по административен ред пред Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен в срока по чл.107 ал.4 от ДОПК (л.4), който се е произнесъл с Решение №МДТ-158/05.09.2017г. (л.3), с което е потвърдил АУЗД, което решение е връчено на оспорващия на 11.09.2017г. (л.19). Жалбата пред Административен съд-Плевен е подадена чрез административния орган на 20.09.2017г. и е заведена с вх.№МДТ-432 от същата дата. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима, като насочена срещу ИАА, установяващ задължение за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци и подадена в законоустановения срок по чл.156 ал.1 от ДОПК от субект, за който актът пряко и непосредствено засяга права и законни интереси.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация №107-1287/02.08.2017г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК от главен експерт в Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен, на И.В. Й. са установени задължения за местни данъци и такси за 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 343.29лева за главници ДНИ; 259.97лева за главници ТБО; и лихви за просрочие изчислени към 02.08.2017г. в размер на 66.30лева за ДНИ и 45.48лева за ТБО, или общо в размер на 715.04лева (главница в размер на 603.26лева и лихва 111.78лева), както следва: 1.Данък върху недвижимите имоти за имот с административен адрес гр.Плевен, бул.*** за 2014г. главница в размер на 114.43лева и лихва за просрочие начислена до 02.08.2017г. в размер на 33.64лева; за 2015г. главница в размер на 114.43лева и лихва за просрочие начислена до 02.08.2017г. в размер на 22.09лева и за 2016г. главница в размер на 114.43лева и лихва за просрочие начислена до 02.08.2017г. в размер на 10.57лева; 2. За такси за битови отпадъци за същия недвижим имот за 2014г. главница в размер на 71.03лева и лихва за просрочие начислена до 02.08.2017г. в размер на 20.88лева; за 2015г. главница в размер на 71.03лева и лихва за просрочие начислена до 02.08.2017г. в размер на 13.71лева и за 2016г. главница в размер на 117.91лева и лихва за просрочие начислена до 02.08.2017г. в размер на 10.89лева. Съгласно отразеното в акта, изброените задължения са определени съгласно подадена декларация вх.№ДК14003032/15.07.2013г. по реда на чл.14 от ЗМДТ от П. Д. Й. в качеството на собственик на недвижим имот с административен адрес гр.Плевен, бул.***, като в декларацията за ползвател на имота е посочен И.Н., на когото е открита партида в информационната система на Д“ПМДТ“. В акта е посочено още, че ДНИ и ТБО са изчислени на база данъчната оценка на имота и съгласно промилите, посочени в решенията на Общински съвет Плевен за съответните години, както и предвид заповедите на кмета на общината по чл.62 и чл.63 от ЗМДТ.

При обжалване по административен ред в срока по чл.107 ал.4 от ДОПК, актът е потвърден с Решение №МДТ-158/05.09.2017г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен, в което е посочено, че собственик на имота е П. Й. въз основа на завещание от Н. В. Н., сестра на И.Н., като декларацията по чл.14 от ЗМДТ е подадена от законен представител на малолетния собственик. Отразено е още, че в жалбата срещу АУЗД Н. не оспорва завещаното му право на ползване и определените му на основание чл.11 ал.3 от ЗМДТ в акта данъчни задължения, както и че тези задължения са платени в пълен размер на 25.08.2017г. Посочено е също, че не е нарушен Закона за защита на личните данни, тъй като Община Плевен има качеството на администратор на лични данни и е извършвала нормативно установените си задължения. В заключение е счетено, че са осъществени всички предпоставки за издаване на АУЗД срещу ДЗЛ и е потвърден същия.

От фактическа страна по делото се установява още, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.07.2013г. П. Д. Й., с постоянен адрес гр.Русе и ЕГН:**********, е декларирал собственост върху имот в гр.Плевен, бул.***, придобит по завещание, като за ползвател на имота е посочен И.В.Н.. Декларацията е подадена от законен представител на малолетното лице. Към декларацията са приложени Удостоверение изх.№94/15.07.2013г. на нотариус А. Ф. с район на действие Русенски районен съд, от което е видно, че след обявяване на саморъчно завещание направено от починалото лице Н. В. Н. е установено, че последното е завещало в полза на П. Д. Й. правото на собственост на жилище в гр.Плевен, бул ***, а правото на ползване на жилището на И.В.Н..

Дължимият ДНИ и ТБО за съответния период, както и за 2017г. са платени на 25.08.2017г. от И.Н., видно от доказателствата по делото.

От страна на ответника освен преписката по издаване на оспорения акт са представени писмени доказателства- решения на Общински съвет Плевен ведно с план-сметки ТБО за 2014, 2015 и 2016г., извлечения от Наредба №17 на ОбС-Плевен в приложимите редакции; данъчна оценка на имота към 01.01.2014г, 01.01.2015г. и 01.01.2016г.; както и доказателства за компетентността на органа издал акта.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно. В заключението са посочени размера на дължимия ДНИ за 2014г., 2015г. и 2016г., а именно 114.43лева, и лихвата изчислена от вещото лице към дата 24.08.2017г., както и дължимата ТБО за съответните години разпределена по отделни компоненти, а именно сметосъбиране и сметоизвозване - 30% от общата такса, обезвреждане на битови отпадъци – 35% от общата такса и чистотата на територията – 35% от общата такса. В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че задълженията са изчислени и платени правилно.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съобразно нормите на чл.156 ал.1 във връзка с чл.144 ал.1 от ДОПК и предвид факта, че с Решение №МДТ-158/05.09.2017г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен по същество не е уважена жалбата на Н., представляваща оспорване по административен ред на АУЗД, предмет на оспорване в настоящето производство е именно Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация №107-1287/02.08.2017г.

Съобразно разпоредбите на глава четиринадесета от ДОПК за установяването на задължения за данъци и задължителните осигурителни вноски, в т.ч. местните данъци и такси, вкл. такса битови отпадъци (предвид препращащите разпореди на чл. 9 от ЗМДТ, чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 от ДОПК) са приложими два способа: или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК; като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол. В случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен "решаващ орган") е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (според чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл. 4, ал. 5, предложение първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (в този смисъл е разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ДОПК).

Както бе посочено, оспореният АУЗД е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от собственика на имота и по инициатива на органа по приходите поради неплатени задължения за ДНИ и ТБО. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Следователно, в хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК актът следва да е издаден от орган по приходите, който по аргумент от разпоредбите на чл.9б вр. чл.4, ал.4 от ЗМДТ се определя със заповед на кмета на общината.

В контекста на горното следва извода, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата правомощия. Видно от приложената Заповед №РД-10-1643/06.12.2016г. на Кмета на Община Плевен (л.105) за определяне на орган по приходите, издалият акта приходен орган е надлежно оправомощен. Потвърдителното решение е издадено от Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен, т.е. от ръководителя на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл.107 ал.4 от ДОПК вр.с чл.4 ал.5 предл.второ и чл.9б от ЗМДТ.

Оспореният АУПЗД е издаден в предвидената по закон писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно фактически и правни основания за неговото издаване. В АУЗД изрично е посочено, че се издава на основание чл.107 ал.3 от ДОПК. В него е отразено още, че във връзка с подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от собственика на процесния имот и извършена служебна проверка е установено, че за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. по партидата на ползвателя на имота И.Н. не са внесени дължими суми за ДНИ и ТБО за този имот. При издаване на акта, като основание за определяне размера на задълженията, административният орган се е позовал на съответните считани от него за приложими разпоредби на ЗМДТ и на актовете на Общински съвет Плевен, определящи съответните ставки и цени на услугите. Съгласно константната съдебна практика, няма пречка относимите към издаването на индивидуалния административен акт данни, да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи издаването му. В съответствие с ТР на ОСГК на ВС №16/1975г. е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващи го документи, подготвящи неговото издаване. Т.е. както приходният, така и решаващият орган, са изложили мотиви относно възприетите от тях като относими факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения.

При извършената проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения АУЗД е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение съответствието с материалноправните разпоредби на закона съдът съобрази следното:

Видно от жалбата и допълнението към нея е, че спорът в настоящето производство е чисто правен и касае обстоятелството И.Н. ползвател ли е на процесния имот и същият дължи ли начислените за този имот задължения за ДНИ и ТБО за 2014г., 2015г и 2016г.

Ето защо за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт е от значение налице ли са били предпоставките за възникване на задължение за заплащане на ДНИ и ТБО от оспорващия за всеки от процесните периоди. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. В случая е безспорно, че процесният имот – апартамент в гр.Плевен, бул ***, отговаря на това условие. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че задължен за данъка върху облагаемия недвижим имот е собственикът на същия, като едно от изключенията от това правило е въведено с чл.11 ал.3 от ЗМДТ, а именно че при учредено вещно право на ползване върху недвижимия имот, данъчно задължено лице е ползвателят. Според чл.14 ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, а според ал.5 - подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не (чл.13). Като за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление (чл.25 ал.1) и съгласно чл.19 ал.1 данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи.

От представените по делото доказателства се установява, че починалата сестра на оспорващия И.Н. е завещала правото на собственост върху процесния имот на П. Д. Й., а на оспорващия И.Н. е завещала правото на ползване на този имот. Тези обстоятелства са отразени и в подадената от собственика декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ, като е без значение дали ползвателят Н. е подал такава декларация с оглед разпоредбата на чл.14 ал.5 от ЗМДТ. Ето защо е неоснователно възражението, че Н. не е подавал и подписвал такава декларация. Въпреки завещаното право на собственост на друго лице, в случая според документите Н. е носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот , при което на основание нормата на чл.11 ал.3 от ЗМДТ се явява задълженото за плащане на данъка лице. От друга страна, в правомощията на органа по приходите е служебно да издаде акт за определяне на публичните задължения, при установяване на несъответствия между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, както и когато не е подадена декларация и задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл.107 от ДОПК). По делото не се твърдят настъпване на последващи обстоятелства относно промяна качеството на Н. като ползвател на имота, респ. като данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗМДТ, а фактическото упражняване на учреденото вещно право на ползване от неговия титуляр не е установено в ЗМДТ като обстоятелство, което е от значение при определянето на носителя на данъчните задължения. Предвид изложеното, наведените доводи в жалбата и нейното допълнение не намират опора в закона и приобщените по делото доказателства.

Доколкото става въпрос за определяне на задълженията по данни от декларация на трето лице (и приходния орган не е установил данни различни от декларираните) следва да бъдат съобразени всички отразени в тази декларация данни, вкл. тези сочещи на заявено ползване на данъчно облекчение. (чл.27 от ЗМДТ). В случая, в данъчната декларация процесния недвижим имот е посочен като основно жилище. Съгласно чл.25 ал.1 от ЗМДТ, за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. В оспорения АУЗД е извършено позоваване на тази разпоредба и приходният орган се е съобразил с декларираните данни и законовите разпоредби и ги е приложил при определяне размера на дължимия ДНИ, при съобразяване с данъчните оценки на имота за периода 2014г.-2016г. и приложимата данъчна ставка, определена от ОбС-Плевен с Решение №878/19.12.2013г., а именно в размер на 2,9 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. ДНИ е и правилно определен като размер, вкл. и с дължимата лихва за просрочие, което се установява и от заключението на вещото лице. Ето защо в тази част АУЗД е законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл.64 ал.1 (в приложимата редакция) във вр. с чл.11 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, задължените лица за заплащане на ТБО са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване, задължен е ползвателя. Предоставянето на услугите не се оспорва от страните по делото, а от доказателствата приобщени по същото се установява, че за процесните периоди на И.Н. е било завещано вещното право на ползване на имота, което означава, че последният е задължено лице за ТБО за този имот по смисъла на посочените по-горе разпоредби. Предпоставките за освобождаването от такса за битови отпадъци са посочени в чл.71 от ЗМДТ, в съответните му редакции. В редакцията й, действаща за процесните периоди, тази норма предвижда, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване когато такава услуга не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В случая процесният имот попада в границите на населеното място, като не се спори предоставянето на всичките изброени в нормата на чл.62 от закона услуги, а декларация, че имотът няма да се ползва през следващата година не е подавана за никой от спорните периоди. При това положение, съдът приема, че услугите по събирането, транспортирането и обезвреждането на отпадъците, както и почистването на териториите за обществено ползване са извършвани в района, в който се намира имота. И след като Н. е лице, което е задължено да заплаща данък върху недвижим имот, върху който му е завещано вещно право на ползване, то той е задължен да заплаща и ТБО за този имот. Налице са предвидените в закона материалноправни предпоставки за дължимост на такса битови отпадъци за имота, върху който Н. има завещано право на ползване. Видно от заключението на вещото лице е, че ТБО е правилно изчислена ведно с лихвата за просрочие от приходния орган, съобразно решенията на Общински съвет Плевен за процесните периоди и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен.

За пълнота следва да се посочи, че в действителност в оспорения АУЗД не е посочен размера на таксата разбит за отделните услуги, но според настоящия състав на съда, това в конкретния случай не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на акта, предвид представените по делото доказателства, заключението на вещото лице и най-вече предвид изложените в жалбата и допълнението към нея твърдения, които определят спорния въпрос в производството по делото.

По изложените мотиви, съдът намира, че оспореният АУЗД е издаден в съответствие със ЗМДТ, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на Община Плевен-юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно чл.161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изричната правна уредба на разноските в данъчния съдебен процес не е налице неуреден случай, за да намери субсидиарно приложение разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК. В случаят характера на спора е свързан с оценяем в пари материален интерес, при което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300лева, но претендираната сума от процесуалния представител на ответника е в размер на 200лева, поради което последната сума следва да бъде присъдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 изр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Н. *** против Акт за установяване на публични вземания за местни данъци и такси по данни от декларация №107-1287/02.08.2017г., издаден от В. А. на длъжност главен експерт в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен, потвърден с Решение №МДТ-158/05.09.2017г. на Директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Плевен.

ОСЪЖДА И.В.Н. ***, ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 200лева (двеста лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: