РЕШЕНИЕ

№ 492

гр.Плевен, 31 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц. Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №790 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И.Х.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0374-000216/5.09.2017 год., с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това, приложена на основание чл.171, т.2, б.Д от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и до 2015 год. е изпълнявал таксиметрова дейност, от тогава не работи като такси. Автомобилът няма апарат и табела такси, нито обозначителни надписи в този смисъл или ценоразпис. Единственият знак е лепенката с квадратите, която минава през вратите. Когато е преустановил таксиметровата дейност, е опитал да премахне тази лепенка, но с нея е започнала да се отлепя и боята и затова е останала. Твърди, че на 5.09.2017 год. е било вторник-пазарен ден на гр.Червен бряг и негов приятел го е помолил да закара закупените от пазара четири касети с домати, два чувала с чушки и един чувал с картофи в дома му в Пети квартал, като в колата са били още съпругата на приятеля му и племенницата му. Сочи, че на кръстовището на ул“Батемберг“ и ул „Хан Кубрат“ полицейски служители са го спрели за проверка и Д. е обяснил, че не извършва таксиметрова дейност, а превозва негов приятел с обемист багаж. Въпреки това му бил съставен акт. Твърди, че не е получавал пари за услугата и не е имало въобще разговор за пари, а е извършил услуга на приятел. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- Началник РУ-Червен бряг в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от акт за установяване на административно нарушение №0296886/5.09.2017 год.е, че на 5.09.2017 год. около 11:10 часа в гр.Червен бряг, ул. „Княз Александър Батемберг“ на кръстовището с ул „Хан Кубрат“ в посока „ул „Княз Борис I“ управлява собственият си лек автомобил Дачия Логан“, жълт, с рег.№ ЕН *** ВС, обозначен със знаци като таксиметров автомобил, но не притежава разрешително за извършване на превоз на пътници с таксиметров автомобил. В момента на проверката превозва пътниците А. М. Н. и Д. Д. Н., на които са посочени ЕГН в АУАН. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.4 от ЗДвП. АУАН е връчен на Д. на 5.09.2017 год. год.

Въз основа на акта за нарушение е издадена и процесната Заповед за прилагане на ПАМ №17-0374-000216/5.09.2017 год., с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това, приложена на основание чл.171, т.2, б.Д от ЗДвП. В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е констатирано управление на 5.09.2017 год. около 11:10 часа в гр.Червен бряг, ул. „Княз Александър Батемберг“ на кръстовището с ул „Хан Кубрат“ от Д., който управлява собственият си лек автомобил Дачия Логан“, с рег.№ ЕН *** ВС, обозначен със знаци като таксиметров автомобил, но не притежава разрешително за извършване на превоз на пътници с таксиметров автомобил. В момента на проверката превозва пътниците А. М. Н. и Д. Д. Н., на които са посочени ЕГН. Посочено е още в оспорената заповед, че за констатираното нарушение е съставен АУАН №Д296886/5.09.2017 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 7.09.2017 год., видно от отбелязването върху самата заповед на л.5 от делото на РС. Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството с вх.№374000-4901 от 8.09.2017 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 2 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. В хода на настоящото производство е представена заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началниците на РУ на МВР при ОД на МВР Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на оспорената заповед, административният орган е изложил мотиви, съставляващи фактически основания за издаване на заповедта, и същевременно се е позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение, като подробно е описал и изброил нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС. Описано е, че Д. е управлявал собственият си лек автомобил Дачия Логан“, с рег.№ ЕН *** ВС, обозначен със знаци като таксиметров автомобил, без да притежава разрешително за извършване на превоз на пътници с таксиметров автомобил. С посочването в обстоятелствената част на заповедта, че МПС Дачия Логан“, с рег.№ ЕН *** ВС, е обозначен със знаци като таксиметров автомобил, е изпълнено изискването за форма. В хипотезата на  чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП правното основание съставлява и фактическо такова, поради което органът не е обвързан да сочи други фактически обстоятелства, извън визираните в приложимата законова разпоредба. Следователно, отразяването в акта на нормативното изискване, на което не отговаря спреният от движение лек автомобил, е достатъчно, за да се приеме, че е налице визираният в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 реквизит.

Съгласно  чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП, компетентните органи могат да прилагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. В случая административният орган е приложил ограничителната мярка при първата хипотеза. Настоящият състав на съда счита, че са изпълнени визираните в релевантната правна норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. От данните по административната преписка, и по –конкретно от съдържащите се в съставения акт за нарушение фактически констатации се установява, че полицейски служители са констатирали, че Д. на процесната дата и място е управлявал собствения си лек автомобил Дачия Логан“, с рег.№ ЕН *** ВС , който е имал опознавателни знаци за лек таксиметров автомобил - жълт на цвят, а според данни от самия жалбоподател в подадената жалба-с налична лепенка „ с квадрати, която минава през вратите“, без автомобилът да е включен в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация. Тези налични знаци съставляват опознавателни знаци за извършване на таксиметров превоз. Според настоящия състав на съда прилагането на ограничителната мярка по  чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП не изисква превозното средство да притежава всички отличителни белези, изброени в чл. 21, ал. 1 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Визираните в разпоредбата елементи са задължителни при упражняване на таксиметров превоз на пътници, а изпълнението на фактическият състав на  чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП е налице, когато автомобилът съдържа достатъчно опознавателни знаци, които биха създали представа в средния потребител относно предназначението му за таксиметров превоз. В този смисъл ирелевантен за отговорността на Д. е и факта, че в момента на проверката е извършвал превоз на пътници, независимо дали това се е осъществило на приятелски начала или срещу заплащане. Необходимо и достатъчно основание за прилагане на мярката е наличие на опознавателни знаци като таксиметров автомобил на управлявано МПС, което да създава впечатление, че с автомобила се осъществява таксиметрова дейност, без да е необходимо такава да бъде констатирано, че се извършва. Затова и съдът остави без уважение искането за разпит на свидетелите, които Д. е превозвал на процесната дата и място, които според него е следвало да установят пред съда, че не за заплащали за извършената услуга. Ето защо административният орган правилно е приложил закона.

Мярката по чл. 171, ал. 2, б "д" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер – движението на ППС да бъде спряно до привеждането му в съответствие с изискванията на закона. Именно затова тя има временен характер.

Предвид изложените фактическите и правни обстоятелства, релевантни за решаване на спора, оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата против същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0374-000216/5.09.2017 год., с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това, приложена на основание чл.171, т.2, б.Д от ЗДвП.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: